Page 45 - Списание Върхове - бр. 9

127 часа

Играта на Джеймс Франко в тази истинска история може да ви откаже от катеренето завинаги
от Питър Брадшоу – коментар за Гардиън

Барнъм и Бейли, взети заедно няма да успеят да ви въздействат така, както Дани Бойл с този филм, в който дава най-доброто от себе си.
Това е неговият абсолютно достоверно създаден нов филм – с изключително убедителното изпълнение на Джеймс Франко. Той разказва

за едно ужасно насилие, но зрителят не остава с впечатлението за филм на ужасите или за насилие, не точно. Филмът е базиран, както
се казва, на истинска история, твърдение, което обикновено е прелюдия към фантастично измислени събития и хлъзгави полуистини.
Не и тук! Въпреки че има две малки измислици, Бойл се придържа към фактите. Или по-скоро факта, единственият, непреувеличен,
изумителен факт. Гледах 127 часа два пъти и нервно повтарях главното събитие дузина пъти в съзнанието си и всеки път аз се чувствам
така, сякаш нямам представа какво предстои да се случи. Буца засяда в гърлото ми.

През 2003 г., Ерън Ралстън е катерач и ентусиаст по екстремните спортове, който един уикенд отива на разходка в красивия, отдалечен
каньон Blue John в щата Юта. Той не казва на никого къде отива; няма мобилен телефон, а на мястото няма и никакъв сигнал. Той е тук,
разчитайки само на себе се, а адреналинът му се покачва още повече, срещайки две красиви жени.

Срещата на Ралстън със съдбата започва, когато той предприема опасно изкачване в каньона и ръката му остава заклещена,
непоклатимо, под огромен камък. Той е в капан. Храната и водата са на привършване. Но Ерън има малко джобно ножче и е изправен
пред няколко варианта. След счупване на костта и прерязване на ръката в областта на лакътя, той успява да освободи голяма част от
нея. Три и половина крайника от общо четири не е зле.

Най-интересното в тази лента е, не само продължителността на изпитанието за Ерън, а времето, което му е необходимо психически,
за да се изправи пред реалността, какво трябва да направи. Както е изигран от Франко, Ралстън е твърдоглав и самоуверен, но и
интелигентен и харесван. Преживявате всичко заедно с него. Когато за пръв път го гледах на филмовия фестивал в Лондон, си
припомних лудия полковник на Марлон Брандо в Апокалипсис сега, възхищаващ се oт местните, които отрязват ръцете на всичките си
деца, получили ваксина от белия мъж. Тук волята за живот на Ерън Раластън е дори още по-изключителна. Заедно Бойл и Франко ни
отвеждат до екзистенциалния хоризонт.

В интервюта, Бойл отбелязва, че значението на тази история, нейното послание е, че тя прави Ралстън по-добър човек; той научава, че
не може да направи всичко сам и трябва да подтиска гордостта си и понякога да моли за помощ.
Да, това вероятно е истина. Но аз мисля, че основното за 127 часа е, че няма послание, няма метафорично значение. Ерън Ралстън един
ден реже собствената си ръка. И това е. Неговият избор е ужасен и неизбежен като фактът за смъртта сам по-себе си, който, разбира
се, невероятното оцеляване на Ралстън не е променило изобщо.