Айгер – Северната мечта

Със скромните си 3967 м., въпреки своята красота Айгер е един от върховете в Алпите, на който е обърнато внимание сравнително късно.
Разположен е на 5,5 км. североизточно от Юнгфрау, в североизточната част на Бернските Алпи. На същото разстояние на север е село Гриндевалд, недалеч от Интерлакен. Други близки селища са разположени на запад, в долината Лаутербрунен. Източната страна на масива е съставена от обширни ледници: Алетш, Фиш и Долен Гриндевалд са най-близките.
Масивната стена на трите върха в района Юнгфрау, Мьонх и Айгер е най-забележителната характеристика на Бернските Aлпи, тъй като лесно може да бъде забелязана от много места от север. Така най-високите върхове в този дял Финщерархорн /4270 м./ и Алетшхорн /4190 ./, които са разположени на 10 км. южно, остават в сянка на по-ниския Айгер.
Цялата зона, южно от върха е обхваната от високи върхове и големи ледници, е записана в списъка на Културното наследство на ЮНЕСКО през 2001 г.
За пръв път за Айгер се споменава през 13-ти век, но не е известно как точно е бил наричан той. Трите върхове на веригата са били наричани най-общо Върджин, Монк и Огре (Айгер). Името се свързва с гръцкия термин akros, означаващ “остър” или “насочен”, но може да има общо и с немския eigen, означаващ “характерен”.
Мястото е популярно и със зъбчатата железница Юнгфраубан, която минава през тунел под върха, а две вътрешни станции осигуряват лесен достъп до прозорци с уникална гледка към него.

групата на айгер

Първо изкачване на Айгер, 1858

Много малко подробности са известни за първото изкачване на Айгер, осъществено на 11 август 1858 г. през Западното ребро от ирландеца Чарлз Барингтън с гриндевалдските водачи Кристиян Алмер и Петер Борен. Барингтън не е запален и опитен планинар и след това свое първо лято в Алпите, никога повече не се завръща.
Единствената записка за изкачването е писмо, написано от Барингтън до брат му 24 часа след успеха и е публикувано в английския Алпийски журнал. По-късно писмото е препечатано изцяло в EIGER – THE VERTICAL ARENA.
Някои източници твърдят, че Барингтън е имал избор за изкачване по Айгер или Матерхорн, но той избира Айгер.
Ирландецът среща двамата гидове в Гриндевалд и им споделил, че не намира нищо привлекателно в Алпите. Тогава двамата възкликват: “Опитай Айгер или Матерхорн!” Барингтън ги взема със себе си нагоре и тримата решават да опитат по Айгер, тъй като били в района на Гриндевалд. След изкачването, ирландецът няма достатъчно пари в себе си, за да опита и по Матерхорн, затова се връща вкъщи.
Изкачването започва в 3 ч. от Венген и достигат върха по пладне, остават там около 10 мин. и слизат в продължение на 4 часа при влошаващо се време.
Барингтън описва себе си като водач и твърди, че трудно е накарал гидовете да започнат изкачването в началото на стената. Можем да се усъмним в това, тъй като в края на краищата пише: “двамата водачи галантно ми отстъпиха мястото на първия човек, стъпил горе “.
Ирландецът описва маршрута такъв, какъвто е днес, близо до ръба на Северната стена, през цялото време. Случайно събарят камъни надолу: “за да ги чуят как се разбиват долу, под облаците”. Маркират пътя си с тебешир и малки камъчета, страхувайки се, че няма да намерят пътя назад.
Над 30 души среща групата в началото на маршрута, а изкачването е потвърдено от флаг, оставен на върха.

Nordwand – Северната стена

маршрут северна стена айгер
Маршрутът по Северната стена на Айгер

Nordwand /Нордванд/, от немски “северна стена”, е величествената стена от север (или, по-точно, на северозапад) на Айгер (известна и като Айгернордванд). Тя е една от шестте големи северни стени на Алпите, извисявайки се на 1800 м. над долината Бернски Оберланд.
Наричана е и Стената на смъртта, Мордеванд /игра на думи от нем. – Нордеванд – Мордеванд/. Спечелила си е това страховито име, тъй като представлява своеобразен капан за алпинистите. Преминалите траверса Хитерщойзер в долната третина на стената трябва да продължат нагоре, връщането е невъзможно. От 1935 г., 64 алпинисти са загинали при изкачване на северната стена.

За пръв път е изкачена на 24 юли 1938 г. от Андерл Хекмайер, Лудвиг Фьорг, Хайнрих Харер и Фриц Каспарек в рамките на австро-германска експедиция. Групата по начало се е състояла от два действащи независимо екипа; Харер (който не разполагал с котки за изкачването) и Каспарек били в свръзка с Хекмайер и Фьорг, които започнали изкачването ден по-късно и били подпомогнати от фиксираното въже, което водещата група изоставила на Траверса Хинтерщойзер. Двете групи, водени от опитния Хекмайер, подпомагайки се в последните най-трудни метри изкачват заедно върха. Част от най-горния дял на стената наричат “The White Spider” /Белият паяк – бел.пр./, тъй като запълнени със сняг цепнатини се разпростират по нея, подобно крака на паяк. Харер използва това име за заглавие на своята книга за успешното изкачване, Die Weisse Spinne. По време на първото успешно изкачване, четиримата попадат в лавина, докато катерят Паяка, но всички успяват да се задържат достатъчно здраво за стената, за да не бъдат отнесени от снежните маси.

хекмайе айгер северна стена
Хекмайер и компания след успешното изкачване на Северната стена на Айгер

От тогава северната стена е изкачена много пъти, а днес е считана за истинско предизвикателство повече заради каменопадите и ледените полета, отколкото, заради техническите трудности, които не са от висока степен според критериите на модерния алпинизъм. През лятото стената често не е годна за катерене, заради каменопадите и алпинистите предпочитат да катерят през зимата, когато тя е силно замръзнала.

Българи на Айгер
Първият опит на българи на Айгер е направен от Иван Вълчев и Методи Савов през лятото на 1973 г. Двамата са спрени от лошото време. През 1975 г. се връщат отново, като заедно с тях този път е и Спас Малинов. Тримата успяват да изкачат върха по класическия маршрут. На 18 август 1978 г. тримата, заедно с Мария Христова тръгват по тур Японска диретисима. Четиримата се поздравяват с успех по един от най-трудните турове, а Мария се записва в историята като първата българка, изкачила страховитата Северна стена.
Първото зимно изкачване е осъществено от 1985 г. от Николай Петков, Иван Масларов, Димитър Начев и Кирил Тафраджийски.

Хронология
• 1858: Първо изкачване по Западното ребро, 11 август (Чарлз Барингтън, Кристиян Алмер и Петер Борен).
• 1871: Първо изкачване по югозападното ребро, 14 юли (Кулидж, Мета Бревурт, Кристиян Бохрен, Кристиян Алмер и Улрих Алмер).
• 1890: Първо зимно изкачване, от Мийд и Уудруф, с водачи Улрих Кауфман и Кристиян Жоси.
• 1921, 10 септември: Първо изкачване по ръба Мителеги от Фриц Аматер, Самуел Браванд, Юко Маки и Фриц Щьори.
• 1924: Първо ски изкачване по ледника Айгер.
• 1932: Първо изкачване през тура Лаупер на североизточната стена.
• 1934: Първи опит по северната стена от Уили Бек, Кърт Льовингер и Джордж Льовингер, достигнали 2900 м.
• 1935: Първи опит по северната стена от германци Карл Мехрингер и Макс Седлмайер. Те замръзват до смърт на 3300 м., място, днес известно като “Бивак на смъртта”.
• 1936: Четирима австрийци и един германец, Андреас Хинтерщойзер, Тони Курц, Вили Ангерер и Еди Райнер, умират на северната стена при лоши атмосферни условия при слизане от Бивака на смъртта.
• 1938: Редакторът на Алпин Джърнал Едуард Лизъл Стрът нарича Северната стена ‘мания на ментално побъркани’ и ‘най-малоумният вариант в историята на планинарството’.
• 1938: Първо изкачване на северната стена от Андерл Хекмайер, Хайнрих Харер, Фриц Каспарек и Лудвиг Фьорг, осъществено за три дни.
• 1947: Второ изкачване на Северната стена от Лайнъл Тери и Луис Лаченъл.
• 1950: Първо еднодневно изкачване на Северната стена от Лео Форщенлечнер и Ерих Васак, за 18 часа.
• 1957: Двама италианци (Клаудио Корти и Стефано Лонги) и двама германци (Франц Майер и Гюнтер Нотдърфт) преодоляват изключителни трудности в най-високата част на маршрута, като Нотдърфт заболява, а Лонги, който страда от измръзване, пада, близо до “Белия паяк” и не може да бъде свален от партньорите си. Корти (който се връща, след като е ударен от камък) е първият, спасен от стената, след като германския водач Алфред Хелепарт се спуска от върха по стоманено въже. Лонги няма този късмет и умира, преди да бъде спасен. Майер и Нотдърфт са пометени от лавина на слизана по западната стена на Айгер след като осъществяват 13-то изкачване на северната стена (те оставят ранения Корти с всички останали провизии – включително малка палатка – и се опитват да слязат и да потърсят помощ). Тялото на Лонги остава на стената повече от две години, преди да бъде открито.
• 1958: Курт Димбергер и Волфганг Щефан осъществяват тринадесето изкачване. След като телата на Нотдърфт и Майер са открити по-късно на слизане – на Димбергер и Щефан е присъдено 14-то изкачване на Северната стена на Айгер.
• 1959: Адолф Дерунгс и ЛукасАлбрехт, двама швейцарски планинари, зидари по професия изкачват стената с твърде примитивна екипировка. Дерунгс носи 4 ризи една върху друга, Албрехт е със старо палто по Паяка. Двамата студенти, смели до безразсъдство слизат през нощта по Западното ребро. Три години по-късно, през 1962 г., Дерунгс изчезва, докато прави опит за соло изкачване на Северната стена.
• 1961: Първо зимно изкачване на северната стена от Тони Кинсхофер, Андерл Манхардт, Валтер Алмбергер и Тони Хибелер.
• 1962: Двама млади алпинисти, успешно изкачили Северната стена са арестувани в подножието на стената. Разтревожената майка е информирана от полицията, че синовете й са загинали в планината.
• 1963: 2–3 август: Първо соло изкачване на Северната стена от Майкъл Дарбели, за около 18 часа.
• 1964: Германката Дейзи Фог става първата жена, изкачила Северната стена на Айгер.
• 1966: След скъсване на фиксирано въже, американецът Джон Харлин пада и умира, докато прави изкачване на Северната стена по direttissima, или “най-директния” тур. Партньорите му осъществяват изкачването по direttissima, като го наричат тур Джон Харлин, в памет на своя другар.
• 1970: Първо ски спускане по Западното ребро от Силвейн Судан.
• 1970: Лео Дикинсън, Ерик Джонс, Пит Минкс и Клиф Филипс (Великобритания) заснемат първия филм за изкачване на Айгер.
• 1971: Петер Зигерт и Мартин Биок са спасени над Бивака на смъртта с хеликоптер, първата успешна подобна спасителна операция.
• 1974: Райнхолд Меснер и Петер Хабелер изкачват Северната стена за 10 часа.
• 1981: 25 август: Швейцарският гид Ули Бюлер изкачва стената соло за 8 ч. 30 мин.
• 1983: Първо зимно соло изкачване на direttissima на северната стена от словакът Павел Почили.
• 1983: 27 юли: австриецът Томас Бубендорфер изкачва соло стената без въже за 4:50 ч.
• 1997: 72-годишният Бенедето Салароли става най-възрастния човек, изкачил Северната стена. Той се изкачва за един ден с гидовете Улю Бюлер и Коби Райхен.
• 2003: 24 март: Италианецът Кристоф Хайнц чупи рекорда на Бубендорфер с 10 минути, изкачвайки стената за 4:40 ч.
• 2006: 15 юли: Около 700 000 куб.м. скала от източната страна се срутва. Няма жертви и нанесени материални щети.
• 2007: 21 февруари: Швейцарският алпинист Ули Щек чупи рекорда на Кристоф Хайнц със соло изкачване на Северната стена за 3:54 ч.
• 2008: 28 януари: Швейцарците Роджър Шали и Симон Антаматен поставят нов рекорд за изкачване в свръзка (по тур Хекмайер), изкачвайки за 6:50 ч.
• 2008: 13 февруари: Ули Щек подобрява собствения си рекорд, изкачвайки соло Северната стена за 2 ч.47 мин. 33 сек.
• 2008: 23 февруари: Швейцарците Даниел Арнолд и Щефан Рус подобряват рекорда на Шали и Антаматен с 6:10 ч. по тур Хекмайер.
• 2008: 7 август: Американският катерач Дийн Потър осъществява фри соло Deep Blue Sea (5.12 ) по Северната стена, след това с скача с BASE jump fот върха.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.