fbpx

В Централен Балкан мечките се събудиха

Мечките с маркирани нашийници Пламен и Андрей са напуснали зимните си бърлоги, съобщиха от парк “Централен Балкан”. Първи е оповестил събуждането си Андрей, който е между пет и седемгодишен. Сигналът от неговия нашийник е получен на 26 февруари от района под резервата „Пеещи скали“. Съобщението от тригодишния Пламен е от 4 март и е излъчен близо до Северния Джендем. Така мечките изпревариха Благовец с цял месец, когато според поверието животните се събуждат от зимния си сън.

Мечките бяха маркирани с научна цел през 2016 г. С наближаването на зимата от парка са наблюдавали придвижването им в защитената територия. Последните сигнали от нашийниците им са от ноември.
Пламен и Андрей не са единствените обитатели на парка, напуснали зимните си леговища. В края на февруари по време на мониторинг на нощни грабливи птици и кеклик, парковите служители са забелязали мечка с две едногодишни мечета.

През последните няколко години срещите на туристите и мечките зачестиха. Като правило, те не са агресивни, но има т.нар. критична дистанция. Безопасното разстояние за мечките е 20 метра. Освен Стара планина, дивите животни обитават Рила, Пирин, Родопите и Витоша.

В статия пред “Дневник” експерти от Сдружение за дива природа “Балкани” коментират няколко случая на срещи с мечките. В материала са дадени следните съвети какво да правим, ако се натъкнем на мечка в планината:

1. Добре е да спазваме маркировката на маршрутите и да вървим предимно по пътеките, защото мечките също се опитват да ни избягват и обичайно не приближават оживените планински маршрути. В случай, че все пак загубим пътеката и се налага да се движим в диви части на планината, трябва да вдигаме шум, за да предупредим за присъствието си. Ефект има говорът, пеенето, пляскането с ръце, покашлянето.

2. Не трябва да се правим на мъртви, като лягаме на земята по корем и си пазим тила. Дори и в случай, че мечката се изправи на задните си крака – това по-скоро е форма на комуникация от страна на животното, така то демонстрира сила. Изправената мечка е малко вероятно да нападне, освен ако не я провокираме с поведението си. Това се потвърждава от дългогодишни служители на ловни стопанства. След този жест мечката най-вероятно ще се оттегли, ако човек успее да запази самообладание, не побегне и не легне на земята. Лягането по корем е много, много крайна мярка и се прави единствено, ако мечката вече ни е нападнала или се движи устремено към нас (на не повече от 1-2 метра).

3. Ако вече сме нарушили критичната близост с мечка, трябва да правим само бавни движения и да говорим монотонно и тихо. Силният шум като изстрел или вик може да провокира нападение от доминиращи мъжки видове, за да защитят територията си.

4. При среща с мечка я следим с поглед – гледаме я в очите. Изчакваме, докато животното се оттегли, или много бавно се измъкваме назад, като не изпускаме поглед от нея и внимаваме да не се спънем, защото падането на земята много вероятно ще провокира атака.

5. Добре е да носим и спрей за самозащита, който евентуално да впръскаме в лицето на животното. Алкохол или спирт също имат ефект.

6. Не трябва да държим храна в палатките, в които спим, в райони на мечи местообитания. Не е добре и да изхвърляме храна, особено около пътеки, заслони и хижи.

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.