fbpx

Проучванията в Колкина продължават, доказват пътя на водата

За новата най-дълбока пещера у нас Колкина дупка, за експедициите, калта и причудливите пещерни образувания, както и за това какви изследвания още предстоят, пред “Върхове” разказват Ефросина Христова и Светослав Маринов от пещерен клуб “Под Ръбъ”.

Светослав Маринов е един от основателите на ПК “Под Ръбъ”, повече от 10 години се занимава с пещернячество. Завършил е хидрогеология и инженерна геология.

Ефросина Христова е член на ПК “Под Ръбъ”, където през 2011 г. завършва курс за пещерняк. От тогава активно се занимава с пещерно дело.

Как започна проучването на „Колкина дупка”?

Ефи: Входът на Колкина дупка се намира на 1285 н.м.в. в Понор планина до село Зимевица, а самото село е на около 25 минути от щаб квартирата на клуб “Под Ръбъ” – село Церово. Районът е много интересен и проучван системно от спелеолози от различни клубове през годините. Поради това и бидейки в “задния двор” на клуба, както и лесната достъпност, обуславят избора й на обект за проучване.

Светли: За пръв път е проучена и картирана през далечната 1963-та година от СПК “Академик” – София под ръководството на Хр. Делчев и участието на П. Трантеев. По-късно е прекартирана от екип софийски спелеолози под ръководството на Никола Ланджев клуб “Еделвайс”. За първи път пещерата е посетена от нашия клуб през 2007-а, а през 2009-та година е открит нов четиридесет метров отвес. Това е първото голямо откритие и успех на клуба в Колкина, което съвсем запалва страстта ни към мястото.

 Колко клуба участват в експедициите?

Ефи: В момента нашият клуб, “Под Ръбъ”, основно се занимава с проучването на пещерата, но по време на по-големите експедиции има интерес и се включват и членове от други клубове, предимно софийски и по-рядко пещерняци от други градове. На последната експедиция 01-02.2017 се събрахме над 20 човека от 6 различни клуба, един от участниците беше от русенския пещерен клуб. Миналата година колеги от Сърбия и Полша също се включиха да помагат. Важно е да има повече хора и връзка между клубовете, за да се сработваме и да правим открития.

Как изглежда пещерата, има ли образувания? На каква възраст се предполага, че е тя?

Ефи: Пещерата е много красива. Има разкошни отвеси, различни релефни форми, речни меандри с множество тесни пасажи, вторични образувания: сталактити, хеликтити, пещерни бисери, драперии, арагонити и много др.  Голяма част от тях са навътре в пещерата, на трудно достъпни места. В цялата тази кал и мъка, да спреш да се полюбуваш на някое нежно, блестящо бяло образувание, е страхотно.

Светли: Относно възрастта не може да се кажа каква точно е, единствено може да се определи, в какъв стадий на развитие е, а тя е в най-красивия си – “натечен” (вторично отлагане).

С какво друго е интригуваща Колкина от гледна точка на изследователски интерес, освен с дълбочината си?

Светли: Интерес за изследване е фауната в една такава система, но най-голям  интерес тук е хидрогеолжката част. В пещерата има няколко реки, от които някои са доста големи. Предстои да се види дали това не са водите от повърхностните реки, които се губят в северната част на района. Връзката между тези повърхностни реки и изворите на с. Искрец е доказана чрез хидрогеоложки опити и са направени редица предположения от учените. Сега предстои да се проследи пътят на водата наистина от къде и на къде тече, да докажем предположенията на учените от преди.

Каква дълбочина мислите, че ще достигнете, какъв е предполагаемият й потенциал? Очаквате ли да надхвърли заветната граница от 1000 метра?

Светли: Не, 1000 м. в България е много трудно да се прехвърли, както се казва това е мисия невъзможна. Тук потенциалът е до изворите на Искрец, където разликата в котите е около малко над 700 м. дълбочина и обща дължина на галериите 10-ки км. с всички разклонения. Аз лично мисля, че ще успеем да минем дълбочината от -500 м, но до къде точно ще стигне, предстои да се установи.

Как ще кръстите системата?

Ефи: За момента нямаме нужда да го променяме. Живот и здраве, ако се намерят нови входове, практиката е да се взимат предвид имената на пещерите, с които се свързва, или поне на по-значимите. Пещерата носи името на намиращия се в околността връх “Колкин връх”.

Има ли друга подобна система у нас или на Балканите?

Светли: За при нас е трудно да се каже. На Балканите има дори и по-големи системи, като например в Черна гора, Албания, Хърватска и др.

Ефи: В Хърватска например, има огромни системи. Системата Кита Гачешина – Дражанова пухалка която е пещерен звяр с над 30 км. подземни галерии и дълбочина над 700 м. Там има огромен потенциал, а карстът е внушаващ.

Как финансирате експедициите? Кой купува въжета, инвентар, как обезпечавате материалите?

Ефи: Основно се финансираме сами. Когато ходим на експедиции събираме пари и купуваме инвентар, храна и гориво. За по-мащабни събития обаче става трудно. За последните експедиции в Колкина получихме помощ от наши приятели и поддръжници – магазин Алпи, Никола Ланджев, Митко Цолов, Васко Ахчийски. Общината в град Своге също се е включвала. Ще продължим да търсим добри хора, които да помагат.

На снимките от експедициите се вижда, че тръгвате от тухлена сграда в планината. Каква е тя?

Ефи: За късмет на около 350 м. от входа на дупката има стара изоставена сграда, останала от кошари едно време. Собственикът ни е позволил да я ползваме и в момента е пригодена да служи като заслон. Миналата година пренаредихме керемидите, на прозорците сме сложили стари стъкла да не духа, а вътре има маса от дървена врата с пейки отстрани. Като запалим кюмбето, става топло и приятно дори на минус 20. През зимата и в лошо време ни е спасявала много пъти.

снимка: Александър Лазаров

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.