От редакцията – Войната за Пирин отвъд врявата за лифта

Отдавна ние от „Върхове” не стоим встрани от въпроса, придобил незаслужено обществена популярност като „за” и”против” втори кабинков лифт на Банско. Или седалков лифт? За какъв спорихме, всъщност?
Все едно какъв, нееднократно ние сме отстоявали позиция, че проблемът НЕ Е в строежа на Втори лифт на Банско. Проблемът е в овластяването на хора със съмнителна политическа отговорност и в резултат – в риска от узаконяване на безобразни – вечно празни – построени съвсем не на място нерегламентирани постройки в Банско, в Пампорово, в Боровец, в атрактивните ни курорти по цялото Черноморско крайбрежие, и в перспективата да израстват като гъби още такива.
Питали сме: Защо има дихотомия „за“ или „против“ втори лифт, а няма истински дебат за Плана за управление на Пирин.
Питали сме: Защо се неглижират реални проблеми и не се дискутират конкретни спорни текстове от Плана, а се впрягат емоции и скачаме по площади, улици и форуми в еко-и-ние-не-знам-защо-ама-в-защита?Винаги сме смятали, че преди всичко ролята на държавата е да гарантира законността, а после – и развитието на регионите съгласно ясна нормативна уредба, синхронизирана с приложимите европейски разпоредби. Считали сме, че развитието на тези региони минава през експертна оценка, обществен дебат и реални параметри. Вярвали сме, че гражданите имат тежестта на своята консолидирана позиция при вземането на решения – и от изпълнителната, и от законодателната власт в правова България. Но вчера стигнахме до парадокс, след който няма как да останем безмълвни. Няма как и да сме безпристрастни, каквито всъщност трябва да бъдат медиите.
У нас, приятели, и децата знаят, че медиите не са безпристрастни. А и в случай като този – не е редно да бъдат. На 28 декември 2017 година българското правителство взе решение, с което се изплю в очите дори и на тези обичащи планината хора, които години наред искаха Втория лифт. Месеци наред всички ние бяхме заложници на удивителна пропаганда, която противопостави хора със сходни ценности и мислене в несъществуващото „за“ и „против“ още един лифт. Тя доведе до безчет дискусии, в които си избодохме очите и изтъркахме клавиатурите да дъвчем една и съща тема: за или против Втори лифт на Банско. Не отчитахме обаче в тези дискусии, че интересът на „инвеститорите“ изобщо не е свързан с кабинка/седалка, а има съвсем други измерения. Не отчетохме, че градоустройствения план на Банско изобщо не е спазван, вследствие на което легловата база е придобила несъразмерни спрямо пистите и лифта капацитет. Не отчетохме, че намеренията на „инвеститорите” всъщност крещят за узаконяване на тази леглова база. И за построяването на нови писти, защото съществуващите ще се окажат недостатъчни.
Познаваме десетки хора – планинари, скиори, приятели – които са ЗА още един лифт, за да не се редим като бежанци на опашки за пистите в собствената си страна. И всеки от тях, всеки нас е против беззаконието. Всеки от нас иска уредена държава, гарантираща ясни правила и конкурентна среда. Насърчаваща предприемачество при защита на ресурса си – природен и човешки. Никой не иска сечи и още бетонни чудовища в планината. Или? За жалост, малко от нас са наясно, че опашките в Банско бяха дирижирани, а капацитетът на съществуващото съоръжение може в пъти да бъде увеличен. Но интересът от насажданото с години напрежение е очевиден. От вчера – вече и с резултат.
В една фейсбук дискусия снощи наш редактор писа, че недоумява защо хората масово си мислят, че Пирин е безбрежна шир и има място за „бизнесмените” с бетонната им безканална смрад, заедно с туристи, скиори, сноубордисти, природа, гори, реки и диви животни.
Ами, ние от „Върхове” смятаме, че няма.
НЯМА!
Смятаме също така за цинизъм благодарствените изказвания на овластените политици относно решението на МС. Познавате го като „Правителството разреши строежът на втори лифт в Банско” . Смятаме за гротеска мнението на държавен управник, според което това решение насърчава „развитието на планинските спортове”! Не знаем дали сме риби на сухо или сламки в бурно море в този казус.
Законовите положения в това правителствено Решение ще разгледаме в друг текст на „Върхове”. Безпристрастен, какъвто следва да бъде един медиен текст. Днес ние не сме журналисти, а сме хора, планинари и граждани. И сме пътници в този свят. Но за нас има значение какво оставяме след себе си. Както и какво смятаме за ценност.

Мария ЛАЗАРОВА, Валерия ДИНКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.