Туристи сами ще обновяват маршрути и пътеки в Стара планина

Отскоро във Фейсбук съмишленици събира публична планинарска група, озаглавена „Да обновим туристическите маршрути и обекти”.



 

Името й само говори защо я има.

Нуждата – безспорна.

Две са основните цели, които групата си поставя. Първата е създаване на актуална „карта“ на състоянието на туристическите пътеки и обекти в българските планини. Втората – реконструкция със собствени сили и средства на маршрутите така, че на всеки един турист да му бъде приятно в планината и да се радва на природата. А не да се лута по пътеките. Като начало, проектът ще стартира от Стара планина.

Проблемът с изоставената маркировка на някои от туристическите маршрути, пустеещи хижи и заслони, обрасли непроходими пътеки и пр. фрагменти от печална родна картинка, съвсем не е от вчера. В безкрайното поле на прехвърляне на топката на отговорността, тази конкретна инициатива за обновяване на маркировка и маршрути в Стара планина категорично разбива схващането, че от нас нищо не зависи. Идеята тепърва набира скорост и сподвижници, а ще достигне ли набелязаните цели, докъде ще се разгърне и ще обедини ли планинарската общност за граждански натиск върху ангажираните институции и самоорганизиране в продължение на идеята, предстои да разберем.

Но, да не слагаме каруцата пред коня.

На първо време, научете подробности за тази инициатива от първо лице. За нея ни разказа Димо Колев – планинар и автор на поредицата „Туристически пътеводител за Стара планина”.

снимка: Димо Колев, личен профил във Фейсбук – Пътеводител На Стара Планина

Кога стартира инициативата „Да обновим туристическите маршрути и обекти” и как стигнахте до нея?

Все още не е определена точна дата за провеждане на мероприятията. Мисля, че най-подходящо ще бъде да е през май. Когато снега вече се е стопил и денят е по-дълъг. Всъщност, мероприятията ще бъдат три. Първото ще обхваща маршрутите в Централна Стара планина – от Кашана до Вратник. Премаркиране, прочистване на пътеки, нови табели и т.н. Ще има изградени и няколко нови маршрута в места, където никога не е имало маркирани пътеки. Второто е билният маршрут Ком-Емине в Източна Стара планина. И третото е възстановяване на заслон Вратник. Там все още сме на фаза проучване на възможностите за последващо опазване. Защото не е достатъчно само да се ремонтира. Важното е да не се превърне още същата година отново в конюшня.

От много години се сблъсквам с проблемите в Стара планина. През годините се опитахме група приятели да оправим тук-там по нещо, но местата са толкова много, а състоянието им е толкова трагично, че не е по силите на шепа хора. От две години подготвям почвата, сондирам мнения, уговарям приятели, познати и туристически дружества. Опитвам се да вляза във връзка с различни институции. Най-важното нещо е да се създаде добра организация. Желаещи има. И времето настъпи. Създадох група, хората се записват и искат да помогнат. Да помогнат не на мен, а на всички туристи, особено на тези, които тепърва прохождат из планините. Защото най-важното там – горе, освен сигурността, е приятното прекарване. Не лутането и търсенето на маркировката, а съзерцаване на гледките. Така човек се разтоварва от тежкото ежедневие.

Кой стои в основата на инициативата и консолидира ли тя хора и институции?

Кой стои в основата на всичко това не е най-важното. По-важното е кое стои в основата. А това е пълната безхаберност от страна на тези, които би трябвало да го вършат. Говоря за някогашната институция Български туристически съюз. Една организация, която от години съществува само на хартия. На нас ни писна все да обвиняваме този или онзи. Затова и се организираме и ще действаме. Според правилата, където трябва и може. Своеволията не са предмет на настоящата организация.

За мое голямо учудване се оказа, че освен обикновените планинари и няколко туристически дружества – останали верни на духа на Алеко – откликнаха и няколко институции. Говоря за хора от местната власт по райони, хора от дирекцията на парк Централен Балкан. Откликнаха много хижари, които са съпричастни с това, което правим. Някак си всичко това, което се случва в държавата, тук не е така. Тук има някакъв планинарски дух може би, който е различен. Караниците и споровете са до едно време, след това ние забравяме различията помежду ни и действаме. Което другите ги учудва. Мен обаче – вече не.

Маркировката като цвят и начертан в миналото маршрут ще следва нормата на БТС и ще бъде освежена, така ли? Питам, защото например, много някогашни маркирани туристически пътеки, днес са си прокарали естествен път не съвсем по първоначалния им маршрут, но със същата цел от т. А до т.  Б?

Където маркираните пътеки са в границите на Парка (Централен Балкан – б.р.), маршрутите ще се следват така, както са. Но цвета на няколко места вероятно ще бъде променен, съгласувано с парковата дирекция. Извън парковете, където е възможно, също ще се следват съществуващите маршрути. Някои цветове могат да се променят с оглед на това, че през годините са освежавани безразборно с каквато боя има, и става една каша.

Освен това, на някои места маршрутите се изменят. Например, има места, където пътеките са преградени от ловни стопанства и няма как да се преминава вече от там. Ще се видоизменят.

Но най-важното е, че ще се направят няколко нови маршрути там, където никога не е имало такива.

Какви са първоначално набелязаните цели и кой откликва?

На първата част от въпроса вече отговорих. Целите са за максимално кратко време, с колкото може повече хора, да успеем да оправим нашата къщичка – Балкана. Кой откликва? Ами този, на когото му пука за планината и този, който смята, че може да помогне. Разбира се, че има още много планинари, които обичат Балкана. Не е нормално всеки да тръгне с четка в ръка и да помага. Важното е моралната подкрепа да се усеща. А нея я има.

Какви спънки сте готови да преодолеете и в какви граници смятате, че е възможно да се разгърне тази идея?

Спънки ще има на много места и от различен характер. Ако сме добре подготвени, ще се справим с по-голямата част от тях. Но човек трябва освен мечтател, да е и реалист. Не е възможно всичко да стане от раз така, както ни се иска. За границите е малко по-трудно да се прогнозира. Всеки един човек, който организира подобно мероприятие, трябва да е наясно със своите възможности и познания. Моите свършват на западната граница на Централна Стара планина. Нататък е добре, а и е нормално да поеме някой друг. Някой, който познава добре района, някой с качества да организира. Някой, на който може да се разчита. Няма начин да няма такива хора. Аз познавам няколко. Стига те да си повярват, че могат и искат да го направят – ще им повярваме и ние. И ще искаме да помогнем. Очаквам, не: по-скоро си мечтая и се надявам, нашият пример да бъде последван и в другите планини. Там положението е аналогично. Има места, където е още по-трагично. Но какво пречи да се опита!

Как и на какво ниво протича комуникацията с БТС за тази инициатива, готови ли са да съдействат те и с какво?

Комуникацията с БТС е 0%. И никога няма да има такава. С Парка да, с местната власт – също. Но с БТС – не. Да бяха си свършили до сега работата. Ние, дефакто, сега вършим тяхната. Там няма с кого да се говори вече. Може да съм краен, но за мен тази организация от години не съществува. Много пъти съм критикувал Парка. Разменяли сме си какви ли не думи с ръководството. Но ето: оказа се, че за много неща мислим еднакво. И разговорът потръгна. Надявам се, че са искрени. Но с БТС не става. Това е мое лично мнение и не го налагам на никого.

Кой и как ще обезпечи материалите за подновяването на маршрутите?

Бои всеки ще си набави сам. Събираме пари за табели и някои други неща. Има и хора, които няма да участват, но ще се включат със средства – кой колкото може. Транспортът също всеки сам ще си подсигури или ще се комбинираме някак.

Предвиждате ли изграждане на мрежа за туристическа взаимопомощ в страната със същите цели?

На този етап  – не. Всеки, който се обърне към мен или нас с конкретно предложение, ще помагаме. Стига да имаме тази възможност. Но да създаваме организации – не. Стига ни една такава.

Има ли бъдеще организираното туристическо движение в България и под каква форма?

Не знам. А и отговорът не е еднозначен. Защото, ако с лека ръка се каже, че няма – какво ще стане със собствеността на всичките дружества?! Това са десетки хижи, изградени от туристите и дарени на дружествата. От друга страна, за какво са ни тези дружества, след като нищо не правят? И вместо аз да ходя и да си правя кефа в планината, разнасям боята и табелите! Ще кажеш: ми не го прави, като не искаш. Ако има кой, наистина няма да го правя. Това не е целта в живота ми. В този си вид, с тази организация, с този начин на финансиране и т.н., не виждам светлина в тунела. Който и да застане на чело. Тук трябва диспут, но не само от онези, които са на чело на тази или онази организация. А на всякакви хора, които в една или друга степен участват в този вид туризъм. Но не виждам кой би се нагърбил да организира това. А трябва, защото и дружествата едва кретат, и хижарите изнемогват. Въпрос, на който не знам дали някой може да даде отговор с една дума.

Comments

comments

Вашият коментар

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien
%d блогъра харесват това: