Улови емоцията….в кадър

snimki-planinaОколната среда
По-големите сред вас ще си спомнят една стара изтъркана реклама с вратаря Боби Михайлов, точно в най-звездните му минути: Спомените топлят понякога, а Д*лонги топли винаги“…. Та, точно за спомените ще дойде реч в следващите редове.
Как да направим възможно най-добрата снимка, за да ни топлят спомените за високото, когато сме долу в ниското.
Като изключим въпросът за техниката, за която ще стане дума, малко по-късно, на първо място е светлината. Тя трябва да е хубава, да носи усещане за нещо. „Светлината може да рисува по начин, които няма как да си поръчаш предварително, но ако си достатъчно бърз и наблюдателен, може да уловиш и да придадеш усещане за неповторим момент. А именно в планината специалните моменти са такива, неповторими, динамични и вечно променящи се.“, споделя фотографката Мая Къркаличева.
В слънчеви дни се стремете да снимате рано сутрин по изгрев и късно следобед по залез, когато светлината е ниска и мека, сенките са дълги и не са дълбоки, съветва пък екстремният фотограф Рус Вакрилов. Най-лошите снимки могат да се получат по-обяд в слънчеви дни, когато светлината е бяла, остра, а сенките черни и дълбоки. Всичко се променя в облачни дни. Тогава те разпръскват светлината от силното обедно слънце, но сутрин и следобед може да бъде прекалено тъмно.

снимка: www.mayaeye.com
снимка: www.mayaeye.com

снимка: www.mayaeye.com

Все пак, важно е окото на фотографа, твърди Мая, и добавя: „Когато Слънцето е ниско помага, а когато има и облаци играта на светлини и сенки става още по-приятна. Красивият момент може да се получи по всяко време, стига да имаш око, което усеща и вижда едновременно.“

Не само заради светлината, но и заради природните стихии е важно да се запознаете с метеорологичната прогноза, преди да се отправите към планината. Бури лесно се снимат в града, но в планината това може да бъде опасно, споделя Мая. „Истина е, че именно в най-тежките метеорологични условия могат да се получат интересни кадри, но не всеки е подготвен, за да се изправи срещу вятъра в смразяващо снежно утро на някой връх. Трудно е, но някак е най-сладко когато успееш да си точно там, в стихията, да успееш да натиснеш копчето и резултатът да е добър.“ А за фотографката, вятърът е най-трудният, но най-красив елемент от природата, който може да улови.

снимка: www.mayaeye.com
снимка: www.mayaeye.com

За да направите снимки в бурята, все пак уверете се, че чантата, в която държите фотоапарата си е проверена на водоустойчивост. Ако не е, сложете го в найлонова торба вътре в раницата, която също е хубаво да има дъждобран. А когато искате да снимаме по време на дъжд, чадърът е най-доброто решение.

Човекът в кадър
Когато в снимката ни има човек – огледайте се. Правило няма, сподея Рус. Грешно е обаче да поставяте човека в центъра на кадъра. „Има златно сечение, има диагонали, стори-център на композицията. Тези неща са важни, и когато човек започне да ги следи, да се заиграва с тях, става много интересно. Съвсем различно е когато направиш композиция, когато го изместивш в дясно, открие ти се нещо в ляво, нещо по-диагонала. Не е нужен скъп фотоапарат, а око.“, твърди той.

снимка: Рус Вакрилов
снимка: Рус Вакрилов
снимка: Рус Вакрилов
снимка: Рус Вакрилов

Още по-голямо предизвикателство е заснемането на човек, практикуващ планински спорт. От първостепенно значение е да познавате спорта, който снимате. Така може да предвидите следващите движения на човека. Рус, който освен фотограф е и катерач, споделя: „Когато снимам катерачи, много добре знам, в кой момент човекът ще ми се открие така да се каже, кога ще заеме добрата позиция, в която стои хубаво, красиво, естествено на скалата. „

снимка: Рус Вакрилов
снимка: Рус Вакрилов

Да уловиш емоцията на човека, докато практикува любимото занимание в планината обаче, е късмет… дори и за опитните фотографи. Според Рус, тя се улавя най-добре, когато човекът е в пълната си концентрация и в пълното си потапяне и отдаване на това, което прави. Фотографът обаче признава, че е много труден момент, защото тези моменти са изключително кратки. Затова преценете, дали ще режисирате снимките, но човекът ще бъде с раздвоено внимание или ще снимате без цел, когато случайно кадърът може да се получи много по-добре.

Техниката
И тук идва ред на техниката. Фотографите са единодушни, че напоследък техниката силно се е развила, така че не е изключено да направите добър кадър и с джобната си „сапунерка“. Разгледайте щателно опциите, които предлага самия апарат. Често има настройки за цветове, режим на снимане, светлочувствителност, които повишават контраста на кадрите и ги правят да изглеждат по-живи.

 

Ако все пак решите да носите тежките огледално-рефлексни апарати в планината, където всеки грам е определящ за тежестта на раницата, съветът е да изберете обектив, който максимално покрива диапазоните, които искате да снимате. Спокойно може да се лишите и от светкавицата. Стативът обаче е оправдано тегло, когато имате способен апарат и обектив, които могат да заснемат нощното небе, въпреки че много хора намират начин да стабилизират апарата си за раница или скала.

Снимка в мрака – ръководство за пещерна фотография от Питър Джоунс
Пещерната фотография по своята природа, ограничава броя на хората, които я практикуват. Не трябва да се страхувате от тъмно или да страдате от клаустрофобия, нито да се притеснявате от факта, че ще се нацапате. Необходима е и специализирана екипировка. Замърсяванията и влажността в пещерите могат да увредят фотопарата. Най-добре е да оставите скъпата техника у дома и  да вземете добрия стар механичен апарат.
Пещерната фотография е сложно начинание. Най-големият проблем е липсата на светлина. Осветлението на каската е чудесно за близката зона около вас, но е безкрайно недостатъчно за фотография. Ако се опитвате да заснемете големи образувания, особено, ако те са извън границите на осветлението, задачата може да се окаже почти непосилна. Композицията се прави чрез напипване.

 

При пещерната фотография, има наистина само няколко настройки на скоростта на затваряне, които са важни за нас – 1/125sec, 1/30sec и B настройка. Единственото изключение е, когато снимате във входа на пещера и се опитвате да използвате външната светлина като част от осветлението. Скоростта 1/125sec е най-бързата скорост на затваряне, която повечето фотоапарати синхронизират със светкавицата. При по-бързи скорости, бързото затваряне създава риск от заснемане само на половин изображение, заради по-бавното сканиране от страна на фотоапарата. 1/125sec работи перфектно, когато използваш допълнителна светкавица, тъй като тя е достатъчна, за да замрази движението на някой ходещ с каска с осветление. 1/30sec се използва, когато работите с допълнително осветление с крушка. B-настройката не се използва толкова често, колкото предните две, но все пак има приложение в пещерната фотография.

Рисуването със светлина е една техника. При това, се рахождате из пещерната зала насочвайки светкавицата към различни места за да изградите осветлението.
Без съмнение, осветлението е най-важното за пещерната фотография. От значение е не само количеството светлина, но и източника, посоката и броя на осветителните тела. Пещерните фотографи най-често използват светкавица за начална светлина, следвана от крушка като втори източник.

Някои аксесоари са необходимост за сериозна пещерна фото дейност. Стативът е много ценен по ред причини. Още по-важни са дистанционните ел. превключватели, които се прикачват към всяка светкавица, разположена в твоята пещерна фото-зона. Светкавицата на апарата ти изпраща сигнал на всички светкавици да светнат при снимане. По този начин, те всички се синхронизират и дават перфектна експозиция. Това помага да се елиминира и нуждата от статив.
Запомнете: Вградената светкавица на апарата е безполезена почти за всяка снимка в пещерата, освен като допълнение към останалото осветление. Повечето вградени светкавици са разработени за употреба в малки зони където има отражаеми повърхности, за да усилят околната светлина. В най-добрия случай, те са добри за допълваща светлина. С една дума: изключи светкавицата на фотопарата си!

Тук е мястото да споменем кадрирането на експозиция. Няма нито един правилен начин, по който да осветиш изображението, само вариации, които дават различни резултати. Ако имате възможност, оборудване и време може да опитате да добавите втора светкавица. Тя може значително да промени снимките. Второто осветление може да бъде използвано като допълваща светлина с по-малко мощност или с еднаква мощност, за да помогне да осветите обекта.
От години пещерните фотографи зависят от своята интуиция добита от десетки пропаднали снимки, за да се научат как да ги осветят. Някои фотографи използват техника, наречена ‘умствен Полароид’, за да прегледат своята снимка. Това е метод, при който затваряш очите си за около 10 сек., преди да направиш снимката, отвори ги непосредствено преди да  светнат светкавиците, след това отново ги затвори бързо. В ретината ти остава леко размазано лилаво за около 5 сек., след изгасването на светкавицата. Въпреки че няма да видиш детайлите, може да прецениш дали няма пре- или недоекспонирани кадри в експозицията, които се нуждаят от внимание. Методът не е перфектен, но е спестил много изхабени пози.

Пещерната фотография не е само снимане на красиви образувания; а далеч повече. Някои форми могат да бъдат далеч по-интересни. Използвайте осветлението креативно. Снимайте хора, облечени в ярки цветове. Калният екип трудно привлича погледа.Използвайте крушка за осветление при заснемане на водни повърхности. Големите зали предполагат повече светлина. Заснемането им изисква разполагането на няколко осветителни тела.

нашите съветници

10361052_10152216707216848_3900993559221712599_nМая Къркаличева е фотограф, който определя себе си по-скоро като планинар. От там произлиза и страстта към върховете, езерата и зимните пейзажи. С раница и фотоапарат в ръка обикаля непрестанно Българските планини повече от 6 години. На 32 години, от Пловдив, вече е успяла да направи няколко самостоятелни изложби, има публикации в български и чуждестранни списания, а от 3 години издава планински календар с кадри от България.
Нейни снимки може да разгледате в страницата и www.mayaeye.com
579433_3764755158760_54001745_nРуслан Вакрилов се занимава с фотография от 2005-та, а постепенно от хоби я превръща в професия. Снима всичко, когато е по работа, но когато не става въпрос за пaри, влага цялото си сърце и желание да снима нещата, които се случват в планините. И по-конкретно нещата, които хората правят в планините. Харесва да комбинира човека и природата, и обича да улавя тихотo и нежно присъствие на човека в природата. Нещата, които той прави там за удоволствие и, които не оставят следа след себе си.

Страницата му е www.rusvakrilov.com

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.