Нов Адвенчър парк „Адреналин” радва от няколко дни любителите на природата и приключенията в Тетвен, на 300 м. от туристическа спалня Козница. Системата от 26 елемента е разположена сред клоните на борова гора на площ от около 4 дка. Неголямата средна височина от около 8 метра прави атракциона подходящ и за деца.
Въжената градина е разделена по естествен начин от поляна на две части. Тук е и единственият по рода си двупосочен тролей в Европа с впечатляващата дължина от 64 метра.

Детският кръг е  за деца с ръст над 1,10 м. на възраст от 4 до 8-9 години и тегло до 50 кг. Той  включва изкачване на стартовата площадка, люлки, непалски мост, алпийски мост, ходене по лента, тролей, слизане по мрежа. Въжетата са разположени по иглолистните дървета на височина от 0,50 до 0,70 м. Напълно е обезопасен и е изграден от специални материали, които издържат тежест до 2,5 т.

Предизвикателствата за възрастни са организирани в 3 кръга. Най-ниската площадка е на височина 3 метра, а най-високата – на 9 метра. Най-натоварващ е третият кръг, където се намира и най-високата точка на 12 м. Най-зрелищна визия имат торбите и “Скокът на Тарзан”.

Преминаването на атракциона е абсолютно безопасно, поставяйки екипировката и спазвайкли указанията на двамата инструктори.
Предстои разкриването на кафене/чайна, лятно кино, площадки за бивакуване, както и увеличаването на елементите до 50.

Ползването на съоръженията струва 5 лв. за деца до 8 години, 15 лв. на час за възрастни.

Проектът за парка е на Сдружение “Клуб за пешеходен туризъм “Царичина”, а изпълнението на „Ледница” ООД, създатели на първата Via Ferrata Lednica в България. Подобна въжена градина те вече са изградили и край пещерата Съева дупка, с. Брестница.

Разгледай Галерия със снимки

Текст: Върхове

От няколко години рафтингът или спускането с надуваема лодка по пълноводни реки стана изключително популярен у нас. Опита си в гребането изпробват все повече ентусиасти, а често този екстремен спорт е включен и като част от тийм билдинг програмите.

Миналата година България за пръв път стана и домакин на кръг от Европейската купа по рафтинг.

У нас добри условия за практикуването на този спорт предлагат река Струма, в района на Кресненското дефиле, както и Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Спускането задължително трябва да става след инструктаж и със специална екипировка, включваща неопренов костюм, спасителна жилетка и каска.

История на рафтинга
Плавaнeто с рафт, разбира се, не в съвременния му вариант е една от първите форми на транспорт по буйните води на Северна Америка. Модерният рафтинг датира от 1842 г., когато американецът Лейтенант Джон Фремонт започва изследвания по река Плейт. За проучванията си той използва гумена лодка, изобретена от Хорас Дей. Плавателното средство  било изработено от  4 гумени тръби, които се надували, независимо една от друга.
Като спорт рафтингът съществува от 60-те години на миналия век. Практикуването му започва в Гранд каньон. По онова време се създават и първите компании, занимаващи се с него.
70-те години бележат голям напредък в развитието на рафтинга, когато той е включен като дисциплина в Олимпийските игри в Мюнхен.
Развиват се и екипировката и техниката. През 80-те на картата на рафтинг-дестинациите се появяват редица реки в Южна Америка и Африка.
На Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона и през 1996 г. в Атланта този спорт присъства като състезателна дисциплина. През 1997 г. е основана Международната федерация по рафтинг, а през 1999 г. се провежда първият международен шампионат.

Рафтингът днес
В днешно време рафтинг се практикува с надуваема лодка от много издържлив, многослоен гумен или винилов материал с няколко въздушни отвора. Дължината на плавателното средство варира от 3,5 м. до 6 м., с ширина между 1,8 м. до 2,5 м. Изключение от тези размери правят лодките „пакрафт”, които са разработени да бъдат пренасяни от сам човек и могат да бъдат дълги до 1,5 м.
Формата на рафта може да бъде различна. В Европа най-често се използва симетрична лодка, управлявана с гребло на кърмата. Други типове са асиметрична, управлявана с рул лодка и симетричен рафт с централен щурвал. Обикновено в лодките се побират между 4 и 12 души. В Русия лодките за рафтинг най-често са ръчно изработени в стил катамаран с две надуваеми тръби, прикачени към рамка. Тези рафтове се управляват от двойки гребци.

Класове рафтинг
Рафтингът се класифицира според Международната скала за трудност на реката. Степента зависи от техническата трудност и изискваните умения на гребците в даден участък от реката.
Класификацията се състои от шест нива. Скалата не е линейна, нито фиксирана. Една река може да има различни нива на трудност в отделни участъци. Често се използват и- към отделните нива.
Клас 1: Лек, небуен участък, който се преодолява без маневриране. (Ниво на умения: Никакви)
Клас 2: На места буйни води, понякога с подводни камъни, може да се изисква маневриране.(Ниво на умения: основни умения за гребане)
Клас 3: Буйни, бели води, малки вълни, леки падове, но без забележима опасност. Може да се изисква значително маневриране.(Ниво на умения: Опитни гребци)
Клас 4: Буйни, бели води, средни вълни, понякога с подводни камъни, понякога със значими падове, изисква се постоянно маневриране. (Ниво на умения: Опит в бързи и буйни води)
Клас 5: Буйни, бели води, големи вълни, вероятност от големи камъни и други препятствия, възможност от големи падове, изисква се прецизно маневриране (ниво на умения: голям опит в буйни и бързи води)
Клас 6: Водите от клас 6 се считат за най-опасни, тъй като на практика лодката е неуправляема. От гребците се очаква да се справят с прекалено буйни води, огромни вълни, големи скали и падове. Преминаването на участък от клас 6 е опасно и може да завърши с тежки наранявания и дори смърт за гребци с по-малък опит. (Ниво на умения: За успешно преминаване на участък от клас 6 освен изключителни гребни умения се изисква и известна доза късмет)

Текст: Върхове

Три иглута без разрешение за строеж бяха издигнати в Природен Парк Витоша за първата Планиниада в планината на 15 март. В инициативата на Коалиция „За да остане природа в България” се включиха над 500 души.
Над 50 деца от 1 до 15 години спечелиха един слъчнев ден в планината и повече и 20 планинарски награди за първото издание на Планиниадата на Витоша.
Събитието събра на горна станция на Драгалевския лифт млади и стари любители на планината, които освен, че се запознаха с дивата Витошка природа от материалите в специален иглу-инфо-център, сложиха снегоходки и ски с панти, пускаха огромни хвърчила и караха сноуборд, дърпан от вятъра. Най-екзотичните от зимните спортове, които бяха на разположение на всички бяха Snowkite и Kitewing. Цветовете на хвърчилата вдъхновиха десетки хора да преоткрият планината и възможностите за практикуване на щадящи природата спортове там.

Текст и снимки: www.forthenature.org

Виа Ферата (италианското название на “железен път”) е планински маршрут, екипиран с фиксирани въжета, стъпала, стълби и мостове. Употребата им позволява изолирани турове да бъдат свързани с по-дълги машрути, които са достъпни за хора с по-малки катерачни възможности.

Туристите и алпинистите могат да следват туровете на виа ферите, без нужда от употреба на собствени въжета и екипировка и без рискът на неосигуреното катерене. Виа фери са изградени в редица европейски страни, сред които Италия, Германия, Англия, Франция, Австрия, Словения, Швейцария, Испания, Швеция, Норвегия; останалите по света са в САЩ, Канада и Малайзия. Първата Виа ферата в България скоро ще навърши две години от откриването си и се намира в местността Леднишки дол, недалеч от пещерата Съева дупка.

Първите Виа фери в света са изградени в Доломитите в Италия по време на Първата Световна война.  Тяхната цел е била да подпомагат придвижването на военните части в  планината. Най-високата Виа ферата в света е разположена на 3 800 м., на Маунт Кинабалу  в провинция Сабах, Малайзия.

История на „железния път в Доломитите”
През 1914 г. Доломитите са част от Австро-унгарската империя. Австрия участва на страната на Централните сили в  Първата Световна война. През 1915 г., Италия се присъединява към алианса на Великобритания, Франция и Русия и обявява война на Централните империи. Австрийските войски са  съсредоточени в Русия и се налага бързо изтегляне към защитната линия в Доломитите. До края на 1917 г. австрийците и италианците се бият ожесточено в планината; не само един срещу друг, но и срещу враждебните условия на Доломитите. Хиляди войници умират през студената зима на 1916 г. от студ и паднали лавини. Двете страни правят опити да установят контрол над високите върхове, които да използват като наблюдателни пунктове и защита при сраженията. За да подпомогнат придвижването на войниците на голямата надморска височина при много трудни условия са фиксирани въжета и стълби към скалите, които да помогнат за бързото им изкачване. Така е установена първата Виа ферата в света.
Части от машини за копаене на окопи и други предмети от Първата Световна война все още могат да бъдат открити край много Виа фери в Доломитите. Днес там е изграден огромен музей на открито край Петте кули и около Лагазуой, където са се водели тежки сражения.
Тази военновременна мрежа от виа фери е възстановена, като са добавени много нови машрурти. Стоманените въжета са заменени с обикновени. Железните стълби и металните стъпала, вкопани в скалата са заменени от леки дървени структури. Туровете сега се поддържат от Италианския алпийски клуб (CAI). В Доломитите е развита и мрежа от заслони, които предлагат нощувка за туристите. С едновременната употреба на маркираните пътеки и виа фери могат да бъдат обходени големи райони от планината на голяма надморска височина.

Маршрути
Доломити
Виа ферите се класифицират според своята трудност. Класът обикновено включва степента на екипиране. Степен 5 означава, че са ви нужни сериозни катерачни умения. В Доломитите са изградени следните Виа Фери:
•    Степен 1 – 29 маршрута
•    Степен 2 – 25 маршрута
•    Степен 3 – 14 маршрута
•    Степен 4 – 7 маршрута
•    Степен 5 – 5 маршрута
За всеки тур, различен от най-лесните, е препоръчително катерачите да носят специална екипировка.
Доломитите са разделени на два основни района. На запад са по-малките Брента Доломити. Там са изградени няколко отлични виа фери, особено около градчето Мадона ди Кампильо. Прочутите Сентиеро Бочете Алте и Виа деле Бочете Сентрали могат да бъдат достигнати с лифт от Мадона ди Кампильо. По-голямата част от Доломитите и повечето виа фери са на изток, между магистралите A22/E45 и A23/E55. Доминираща част от този район е масивът Села, а главен град – Кортина Д’Ампрецо.
Вероятно най-необикновената виа ферата  в източната част на Доломитите са тунелите Лагазуой. Сражавайки се за контрол над едноименния връх по време на Първата Световна война, австрийските и италианските части изградили серия тунели в планината. Целта на всяка страна била да затвори врага в тунел и да го взриви. Някои от тунелите били възстановени с виа ферата, следваща маршрута на някои от тях. Сега е възможно да слезете до недрата на планината, следвайки тунелите.
Най-популярната виа ферата в Доломитите е Ивано Дибона, включваща траверс по билото на Монте Кристало. Преминаването на тура отнема около осем часа. Изкачването започва от станция Рио Гере със смяна на два лифта до заслон Лоренци на 2950 м. Траверсът започва оттук, слиза предимно надолу и преминава през няколко укрепления от Първата световна война.
Виа ферата Болвер-Лугли (изградена през 1970-те от планинските водачи от Сан Марино ди Кастроза) отвежда туристите по Симон дела Пала до лагер на 3005 м. Веднъж стигнали тук, остават само “Вариациите за върха”, за да се достигне самия връх на кота 3184 м.

Франция
Маршрутите във Франция са степенувани по трудност по шестобална скала, като наименованията са взаимствани от алпийското катерене:
•    F – Facile: Лесна, подходяща за въведение в този спорт.
•    PD – Peu Difficile: Малко по-трудна, подходяща за начинаещи и за деца.
•    AD – Assez Difficile: Умерено трудна, подходяща за начинаещи с водач.
•    D – Difficile: Трудна, за посветени на този спорт.
•    TD – Tres Difficile: Много трудна, изискваща физически усилия, за редовни посетители.
•    ED – Extrem Difficile: Изключително трудна, изискваща физически и психически усилия и подходяща за опитни катерачи.
Тази система за класификация, въпреки че е широко приета, се счита от някои, че не предоставя достатъчно детайлна информация за определяне на сложността на маршрута. Друга система, която остава под дискусия, степенува трудността на виа ферите в четири категории: според изискванията за атлетичност, степен на опасност, доколко екипиран е маршрутът и къде преминава от ходене в скално катерене. Някои специалисти вземат предвид и атмосферните условия при определяне на сложността. Маршрут с мокри и дори заледени участъци е с различна трудност от същия тур, когато е сух.
Френските виа фери, които са около 120, са добре класифицирани по шестобална скала.
Докато повечето виа фери във Франция са изградени с туристическа цел, някои от тях са единственият начин за достъп до исторически места. Ле Минс дьо Гран Клот край село Ла Грав във Високите Алпи отвежда посетителите до отвесна скала, където е имало оловна мина в периода между 1807 и 1925 г. Този маршрут, описан на информационни табла на английски и френски език, разказва историята за трудностите на извличането на малки количества руда в изключително тежки условия. Друга фера край Лумбин в департамента Изер, Вир де Лавандиерес, преминава стар участък на маршрут, наречен Ешел де Макизар, изграден през 1943 г. и използван за отбрана по време на Втората световна война.
Отговорността за поддръжката на виа ферите във Франция е на общините. Тя може да бъде скъпа в зависимост от разположението, тъй като маршрутите на голяма надморска височина, често биват разрушавани от снега и леда през зимните месеци. Някои общини са въвели такса за достъп, постъпленията, от която се използват за поддръжка на маршрутите, но повечето все още са безплатни.

Швеция
В Швеция са изградени две виа фери. Едната е по източния маршрут към връх Кебнекайсе, а другите три маршрута са в района “Хьога кустен”.

Северна Америка
Виа ферите в САЩ включват Каньона с водопадите, източно от Огден, Юта, Йосемитската Халф Доум в Калифорния, Нелсън Рокс в Западна Вирджиния и водопадите Торънт в Кентъки; типичен пример за Канада е Монт Сифакс.

Малайзия
Виа ферата в Малайзия е разположена на връх Кинабалу в Сабах. На височина 3 800 м., тя е най-високо разположената в света. [виж повече информация]
Мексико
Новата Виа ферата в Мексико се намира в каньона Ла Хуастека, на 30 мин. път от Монтерей. Нивото на трудност е средно.

България
Първата Виа Фера в България е открита през 2007 г. Намира се в местността Леднишки дол, край с. Брестница и пещерата Съева дупка. До момента са изградени три маршрута с ниска, средна и висока трудност. От август бе пуснат в експлоатация и новия маршрут „Синьо небе”. Той изисква високи технически умения.  Подробна статия, може да прочетете в бр. 4/2007 г. на сп.Върхове.

Текст: Върхове

Маунт Торк, най-високата и първата в Азия via ferrata беше открита през декември 2007, предлагайки ново, вълнуващо, с много адреналин изживяване на катерачите и туристите по склоновете на връх Кинабалу, Борнео.

Via ferrata (или ‘железен път’ на италиански), е осигурена планинска пътека. Състои се от серия стоманени стъпала, релси и въжета, закрепени в скалата, предлагащи възможност на обикновени туристи да преминат маршрути, достъпни преди това само за опитни  скални катерачи със специална екипировка.

Via ferrata Маунт Торк позволява на катерачи и некатерачи да усетят вълнението при скално катерене в пълна безопасност, сред впечатляващата панорама на околните върхове.

Разположена по скалните стени на връх Кинабалу via ferrata започва на височина 3400 м. и завършва на 3800 м. Тя представлява алтернативен маршрут за изкачване на връх Кинабалу (4095 м.). Втората по височина via ferrata в света, на 3343 м., се намира в Доломитите, Италия и се нарича Мармолада. Маунт Торк е дълга около 1,2 км. И преминава терени от различна сложност. По този начин предлага разнообразно преживяване, от начинаещи до средно напреднали планинари и алпинисти.

По-предизвикателните и изискващи физически усилия маршрути, са подходящи за по-подготвени хора и ще отведат катерачите по изумителна пътека, включваща преминаването на 22-метров мост на спиращата дъха височина 3600 м. Изградени са 6 маршрута с различна сложност: Разходка по Торк,  Обиколка но ниския връх, Преамбюл, Балансиране, Високата пътека, Победа на Торк.

Уилфред Ток, основател на Приключенския планинарски център: “Извън нейната рекордна височина, преминаването на via ferrata Маунт Торк е значимо, заради факта, че това е най-новият азиатски спорт. За разлика от други планинарски и катерачни дейности, тя е подходяща за всички възрастови групи, от 10 до 70 год. Дотогава, докато знаете как и можете да се качвате по стълба, вие ще сте способен да преминете via ferrata. Всичко, което ви е нужно е приключенски дух, средно ниво на физическа подготовка и липса на страх от височина.”

Via ferrata Маунт Торк е съобразена с най-високите международни стандарти за безопасност. Конструирана е само със CE обозначени материали от Франция. Via ferrata може да издържи натоварване до 3 тона. Правилата за безопасност са разработени от UIAA. Използваната екипировка също е одобрена от UIAA.

Нощувки в района са възможни в хижа Пендант на 3270 м. с капацитет 30 души. Саят-Саят на 3668 м., може да приюти до 10 души.

Превод: Върхове

История

Някъде през 1978 г. у американските катерачи за пръв път възникнала идеята да опънат въже и да ходят по него.  Днес слеклайнът е завладял цялата алпийска общност в САЩ. Експертите все още не могат да постигнат съгласие по въпроса кой е бил първият слейкър, но са единодушни, че слеклайнът е в процес на еволюция.

Историята започва в долината Йосемити. През един дъждовен ден двама ентусиасти се разхождат, балансирайки по дървените трупи, ограждащи парка. От палатката си ги наблюдават Скот Белк и приятелите му Дерен и Крис.

Така в тях възникнала идеята за равновесието и баланса… И посветили живота си на нея. През следващите няколко години те развили идеята си за ходене по въже, прокламират я в своите среди, споделят опит и впечатления. Пътищата им се разделили, но и до днес те продължават да се занимават с любимия си спорт и да запознават света с него.

Много от първите слейкъри потвърждават, че колкото е опасен слеклайнът, толкова е и забаваен. Не всеки се наема да премине с хайлайн (въже на голяма височина) връх Лост Ероу.

Скот Белк, ентусиазиран слейкър и собственик на най-плавната слеклайн походка нарекъл своя стил «школата на Скот». Последователите му ходят по тънко, слабо натегнато въже, преминавайки го на една страна, подобно на стойката върху скейтборд.

Въпреки че Скот пръв премина хайлайн на връх Лост Ероу, днес той предпочита да ходи по 10-метрово въже с дебелина около сантиметър. Това въже се опъва толкова много, че преминаващият се оказва на почти два метра височина в средата. Ходенето по него е истинско изпитание. Скот обича да се катери по въжето и да се обръща от едната на другата страна. А в това време…

В това време, през 80-те, стотици запалени по новия спорт, живеещи в щата Илинойс, ходели по 11-милиметрово въже.

На повечето от тях обаче не им се стояло у дома и потеглили към Йосемити на Лост Ероу. Там те преминавали по въже между всякакви скали и така поставили началото на нова школа в слеклайна. Школата на дългите, двойните и високите слеклайни – «школата на Дерен». Дерен Картър тренирал в продължение на десет години, преди да стане вторият преминал на въже Лост Ероу.

Скот и Дерен измислили нова концепция на слеклайна – двойно въже (едновременно се опъват две въжета – тънко върху дебело – 25 м.) за преминаването на Лост Ероу. Многобройните часове тренировки не отишли напразно. Дерен станал известен като най-великият слейкър в света.  Той е записан в  Рекордите на Гинес за преминаванетона хайлайн на Лост Ероу през 1998 година. По въже е преминал и между сградите в Лонг Бийч. По стъпките на Дерен вървеше и Дийн Потър, легенда в катерчания свят. Той стана четвъртият преминал хайлайн на Лост Ероу, ходил е по въже и в Юта и Мексико. Участвал е в редица телевизионни предавания, а снимките му бяха по кориците на списанията. Той може да бъде видян и в «Покорители на скалите – 5».

В това време в Лагер-4 в долината, Чонго, заедно с Дийн, Мат, Сидар, Ноа, Лео, Брейдън, Ойрос и други преминаваха своите знамените хайлайни.

Хайлайн (Височинен слеклайн)
Владеещите английски разбират, че приставката Хай- означава “Високо”. Хайлайнът е слеклайн на голяма височина. За Хайлайн е необходима пределна концентрация и максимална физическа подготовка.

Практикуване
Ако винаги сте искали да ходите по опънато въже, високо в небето, но се чувствате несигурни да го направите, слеклайнът може би е за вас. Вмето обикновено плетено въже, слейкърите използват найлоново въже, което може да бъде опънато на няколко сантиметра от земята. Повечето хора имат вътрешно равновесие, което ни позволява да балансираме, но въпреки това качването на въжето може да изглежда страшно. Спомнете си, страх ли ви е да карате велосипед, балансирайки без спомагателни колела? Не е трудно, нали? Ходенето по въже, подобно на карането на велосипед, изисква внимание и практика.

Стъпки
1. Поставете осигурителна лента в центъра на слеклайна.
2. Поемете дълбоко въздух и стъпете на въжето. Ако не се страхувате, ще забележите, че се държите по-стабилно на въжето.
3. Фокусирайте се върху една точка. Набележете си една точка, като котва и гледайте само в нея.  Това ще ви помогне да балансирате тялото си.
4. Разпънете ръцете си настрани и запазете тялото си в изправено положение.
5. Центрирайте тежестта си върху въжето. С леко, балансирано движение отпуснете тежестта върху единия крак.
6. Балансирайте с крака, докато с ръцете и другия крак поддържате баланса на тялото.
7. Извийте леко крака на въжето. Така леко намалявате гравитацията и по-лесно балансирате и се придвижвате по въжето.
8. Повторете тези стъпки докато успеете да се задържите на въжето най-малко 15 сек.
9. Опитайте с другия крак. Веднъж след като установите баланс, направете стъпка.
10. Практика, практика, практика. Поздравления! Направихте първите си стъпки. Сега опитайте на слеклайна. Веднага щом се почувствате стабилни, опитайте и някои трикове.

Съвети
* Фокусирайте се върху основата
o Подобряването на слеклайн уменията изисква майсторски основни умения.
o Ако падате прекалено много, тогава изпробвайте по-лесен стил. Например, ако ходенето по въже е твърде трудно, опитайте да балансирате отново върху всеки от краката, както и да прехвърляте тежестта. Веднъж след като усвоите това, придвижете се една стъпка напред.

* Качете се в средата на въжето
o Може да се качите на въжето във всяка една точка, но започвайки от средата е по-безопасно, тъй като е далеч от предмети, в които може да се ударите, докато падате. Освен това въжето е по-ниско до земята, като така се намалява височината на падане.
o Упражнявайте се от едно и също място всеки път, тъй като въжето се люлее различно при различно разстояние от местата на привързване. Размахът е по-бърз, но по-къс близо до местата на връзване и по-бавен, но по-голям в средата.
o Но откъдето и да започнете, въжето ще се разлюлее силно. Това е нормално. И всеки пада първия път.

* Елате в зоната
o Балансирането на въжето изисква голямо съсредоточаване на начинаещите.
o Въпреки че качването на въжето може да ви изглежда просто, то изисква солидни умения и фокусиране.
o Подготвяйте се психически преди всеки опит…настройте се психически за момент, преди да стъпите на въжето.

* Върнете се в центъра
o Балансирането на въжето изисква движение на ръцете, краката и цялото тяло.
o Понякога ще извивате и обръщате тялото си във всички позиции, за да запазите равновесие.
o Веднъж след като възстановите равновесието бавно върнете тялото си в изходно положени с ръце, извиване на коленете, изправяне на главата и фокусиранме на погледа върху една точка.

* Започнете с къс слеклайн.
o Късото разстояние между двете места на връзване на въжето го правят по-стабилно.  Много по-лесно е да се научите на късо въже и да продължите с по-дълго, вместо да започнете направо на дълго.
o Когато въжето става по-дълго:

+ Напрежението се повишава, правейки преминаването по-опасно и изискващо повече усилия.
+ Увеличаването на височината на въжето от земята позволява по-голямо хлътване при натоварване.
+ Изисква се и повече сила за затягане, което може да представлява трудност при някои затягащи системи.

* Ходете боси
o Ходенето боси позволява да усещате по-добре въжето и по-лесно да пазите равновесие.
o Стъпете на въжето така, че то да преминава между големия и втория ви пръст към средата на петата. След като станете по-добри, опитайте да завъртите крака и да застанете странично, с рамене, успоредни на въжето.
o Когато станете по-добри (или приземяването не е безопасно при боси крака) може да си сложите обувки, тъй като те осигуряват по-голяма защита при опитване на трикове и приземяване.

* Използвайте ‘помощни колелета’
o Седнете на въжето. Единият начин да поставите ‘помощни колелета’ на слеклайна е ваш приятел да седне на въжето на няколко метра от вас. Така се отнема голяма част от люлеенето и натоварването на въжето. Когато станете по-добри, нека вашият прител се премести по-далеч на въжето, за да ви даде по-голямо пространство за движение.
o Когато стартирате, може да си помагате един на друг докато се учите да пазите равновесие—направете обща разходка до въжето. Ако се упражнявате да вървите назад извъртете раменете напред, скоро ще откриете, че повече не се нуждаете от помощни колела!

* Научете се падате безопасно
o Като начинаещ започнете с късо въже на малка височина. Така при паданията ще може да се приземявате върху краката си.
o Докато изпробвате нови трикове, слеклайнът може да ви ‘изхвърли’ след като загубите равновесие. Най-доброто решение е да изпозлвате ‘изхвърлянето’ на въжето, за да слезете и да се приземите на краката си.
o Ако падате, заради загуба на равновесие, опитайте се да се извъртите по време на падане, за да стъпите на краката си.

* Повишаване на уменията
o Поставете въжето на ниска височина с приятел, седящ на него.
o Увеличавайте разстоянието между вас и партньора ви.
o Балансирайте върху единия крак
o Балансирайте върху другия крак
o Балансирайте с двата крака, един зад друг на въжето
o Направете малка стъпка напред
o Направете малка стъпка назад
o Качете се на въжето странично (с рамене успоредни на въжето) с двата крака едновременно
o Обърнете се на въжето

* Опитайте нови трикове
o Плъзнете се по въжето.
o Стъпете на колене на въжето.
o Започнете от седящо положение (седейки на краката си, които са на въжето) и станете. Отново седнете.
o Йога пози. Това е трудно. Правете го бавно и пазете равновесие.
o Скокове. Скочете напред на въжето. Сменете краката. 180 градуса, 360 градуса.
o Правете кръгове.
o Въртете обръч.
o Жонглирайте.
o Задно премятане. Този трик е по-лесен, отколкото изглежда. Първо се упражнявайте на трамплин. Първо го изпробвайте за слизане от въжето, след това опитайте да се приземите на въжето.

Предупреждения
* Слеклайнът е изключително опънат, затова, когато падате, внимавайте въжето да не ви удари.
* Дори въжето да е опънато само на няколко сантиметра от земята, падането може да причини сериозни наранявания, в зависимост какво има отдолу. Учете се над мека повърхност. Използвайте краш-падове или стари матраци.
* Не използвайте въжето от слеклайн за катерене.
* Помнете – правете нещата бавно и безопасно. Вземете необходимите мерки за безопасност.

От какво се нуждаете
* Две точки за прикрепване на въжето
* Въже
* Търпение
* По възможност: механизъм за повдигане, карабинери

Текст: Върхове