Едно изкачване, с използване на техниките от традиционното катерене, може да бъде истинско изпитание за духа и тялото.
В следващите редове ще разкажа за премиерното изкачване от 18 април на една 200- метрова стена на входа на Погановското ждрело в съседна Сърбия. Само на 85 км от София.
Ще започна от това, че на 11 и 12 април с Тако Младенов отидохме до там, за да изкатерим нещо. Така се случи, че за двата дни успяхме да направим по едно въже от два различни маршрута на различни масиви.

Двата масива

Десният масив се нарича “Мамул”, а левият “Тодорина скала”.
Предимно заради по-интересната линия, която предварително бяхме набелязали, а и заради по-голямата височина на скалата аз бях решил при таз седмичното ни посещение да довършим маршрута по “Тодорина скала”.

Тодорина скала

Преценката от наблюденията на скалите никога не е достатъчно обективна, за да разбере човек какво го очаква нагоре. С малки изключения в нашия случай предварителната преценка се оказа доста правилна. Линията е абсолютно логична и всеки друг на наше място би избрал точно нея.
Когато за пръв път видяхме този район през януари предположихме, че тези линии, които сме си набелязали би трябвало да са сравнително лесни, но след изкачванията от предишната седмица си дадохме сметка, че скалата е доста трудна и е на ръба на възможностите ни.
В събота сутрин тръгнахме аз и Петър. Тако беше зает до обяд и обеща да дойде до вечерта, но така и не успя, та премиерата беше завършена от мен и Петър.

Началото на маршрута

Около 10 сутринта вече бяхме под маршрута. И, понеже веднъж бях преминавал първо въже, реших да отстъпя водачеството на Пешо, който заставих да се върне от половината, след като два пъти падна на ключовия пасаж (клемите държат). След лесен винкел в началото, който не надвишава 5-та категория се достига до дърво, на което се осигурява. Следва кратък траверс на ляво (7-8 м.) с малко набиране на височина , от където се тръгва по цепката, която оформя линията на тура. Тук е ключовият пасаж на първо въже (около 6-7 метра 6 ), следва винкел и първа площадка – екипирана с един анкерен болт и планка. Пробиването на отвора за анкера на ръка отне 1 час. Клинове на първо въже няма. Дължина 45 метра.

Първа площадка – направа на отвор за анкерен болт

Следва второ въже. Гледано от пътя това изглежда като една широка цепка. В действителност това е камина, която представлява входа на пещера. Катери се на сами входа на пещерата с крака стъпили на единия отвес и гръб опрян в другия. Разстоянието между двете стени е не повече от 50-60 сантиметра. Всичко пречи – инвентар, раница, фотоапарат.

Камината

На около 25 метра има почивка – удобно за сядане място. Следват още 7-8 метра и отгоре затваря таван.

Таванът на камината

Въпреки че имам достатъчно инвентар забивам клин непосредствено преди тавана за по-голяма сигурност, а и някой някога може да реши, че той не му е по силите и да се върне. Добавям и два френда и приготвям стълбичките. Поставям още един и вече вися на стълбата, втори и вече съм извън камината.

Поглед от таванa

Не намирам подходящ начин за продължение. Спирам се на малка пукнатина и използвам най-малката микроклема, с която разполагам. Увисвам на нея и вече съм малко над тавана, но ми трябва още височина, за да мога да стъпя на скала. Погледът ми се спира на шипката на метър и половина над мен. Достигам я с ръка, но не искам да си хабя силите като се набирам на ръце и използвам куката и стълбата. Най-после съм отгоре, но не намирам подходящо място за площадка. Пешо вика, че имам 7-8 метра въже. Продължавам нагоре. Боря се със сухи дървета, трева и шипки. Въжето ме дърпа. Няма начин – спирам. Намирам 3 здрави опорни точки за френдове. Презастраховам се.

Втора площадка

Сещам се, че по-късно ще слизаме от тук. Добавям клин. Не ми хареса как се заби. Сменям клина. Изчаквам Пешо. Часът е вече 16.
Имаме още две въжета, които би трябвало да са лесни.

Поглед от втора площадка

Тръгвам за трето въже. 15 метра кораво изкачване по плоча вероятно около 7- и следва лесен траверс 35 метра на ляво.

Началото на трето въже

Траверсът на трето въже

Директното преминаване право нагоре не ми е по силите – надвесени гладки плочи без възможност за осигуряване. Въжето пак ме дърпа. Едвам се добирам до огромен отцепен блок и прехвърлям примка през него. Тревите са голям проблем. Не носехме мотики.
Събираме се и изяждаме по един кроасан. Следва винкел 7-8 метра.

Тръгването на четвърто въже

Въпросният винкел в горните 3-4 м. е надвесен. Силите ми са на привършване и се хващам за осигуровката. Добре, че отгоре има дърво благодарение, на което преминавам. Мисля си: “Свърши трудното”. Още 6-7 метра и друг винкел – полегнал на дясно с широка пукнатина в средата. Но първо трябва с ножчето ми да изрежа няколко клона на шипка, за да мога да мина (имаме и трион, но той е в Пешо). Поставям осигуровка. Тръгвам по винкела на дюлфер – преминавам 2-3 метра. Спирам да почина и слагам най-големия френд. Тръгвам. Минавам още метър и батерията ми свърши. Няма пауър в ръцете и краката. Бързо вадя другия голям френд (бяха два) и сядам за почивка. Почивам, а силата ми не идва. Почна да се мръква. Решавам, че ще стъпвам на долния френд, а за горният ще се държа. Започвам да ги прибутвам един по един по цепката нагоре. Минавам още метър. Чу се характерен звук от стъргането на челюстите на френда по скалата. Летя назад и надолу. Виждах как скалите минават бързо покрай мен. Преминавайки през шипката, която сякох падам по гръб върху наклонената скала с главата надолу. Двата, които местих един по един изтърваха (вероятно лишеите са виновни или неправилното натоварване), по-долният ме задържа. Въжето – също. Усещам, че съм в нестандартна поза и не мога да си обясня какво става. “Добре ли си” – чувам. Не съм сигурен дали наистина чувам, чудя се дали имам нещо счупено. Не знам дали съм добре. Каската и тя свърши полезна работа. “Добре ли си” – за втори път пита Пешо. Размърдах се и установих – всичко е наред. Чувствал съм се зле заради неудобната поза. Не е разумно да продължа нагоре. Не правя втори опит. Ще се връщам. Обаче ни чака кофти траверс и не се знае дали ще има от къде да се спусне до втора площадка. Сетих се, че над втора площадка над надвесените плочи има дебело дърво. Обаче, от височината, на която съм в момента трябва да направя хоризонтален траверс надясно, за да достигна до него. Добре, че трябва да се движа по полегнала плоча с подходящи стъпки. И дори се намираха места за осигуряване. Виждам дървото, но то е 10 метра под мен, а да откатервам е немислимо. Склонът е стръмен – покрит със здравец.

Събираме се при дървото за рапела

За щастие на моята височина има друго дърво – дори по дебело. Насочвам се към него. Но дали ще стигне дължината на въжето за рапела. Когато се събираме при дървото вече е тъмно. Много внимателно организираме рапела. Изморени може лесно да допуснем грешка, която да е фатална. Склонът, освен със здравец, е покрит с всякакви издънки на дървета и шипки, в които лесно може да се оплете въжето при изтеглянето. Взимам триона и започвам спускането на челник. Отнема ми около час да изрежа всичко, което може да попречи на безпрепятственото изтегляне на въжето по пътя надолу. Преценката ми е вярна. Точно на втора площадка съм. 5 метра преди края на въжето стигам до клина, който забих по рано днес. Добавям два френда и фиксирам въжето.

Пешо на рапела преди втора площадка

Идва Пешо. Изтегляме въжето без проблем. Сега е ред на Пешо да градинарства. След още час време сме на първа площадка. Надолу няма какво да се чисти, но има проблем. Всички тръни и клони, които сме изрязали са се събрали по скалата на последния рапел. Въжето се оплете в тях. След още 30-40 минути вече сме долу. Часът е 22.
Бързо събираме и се насочваме към колата. На асфалта спира кола. Слизат трима видимо подпийнали сърби от отсрещното село Власи. Казвам си “Какво пък толкова. Най-лошото мина”. Хората започнаха да ни се радват и обясняваха как цял ден били гледали нас и не могли да свършат никаква работа. И като видели лампичките да се спускат в гората дошли да видят кои сме и да ни поздравят.

Снимахме се

Поканиха ни когато решиме да се отбием и да пием по едно с тях.
Междувременно нашите приятели от Туристическото дружество в Цариброд ни чакаха около 18 да се появим в хижата и 20:30 бяха долу на пътя да проверят дали всичко е наред.
Решихме, че следващият ден ще бъде за почивка. Така и стана. Даже и дъжд валя.

На следващият ден. (от ляво на дясно ) Моя милост, Пикси, Мая, Славко, Пешо

И така продължихме до вечерта.

На следващият ден – вечерта – всъщност не сме ставали

За понеделник запланувахме да довършим другата премиера по “Мамул”. И двамата не бяхме във форма. По необясними за мен причини не бях концентриран. Напредвах бавно. Два пъти падах заради глупави и необмислени действия. Нямах усещане за катеренето. Катерех по задължение, а не за удоволствие. Едвам избутах въжето от миналата седмица и когато се събрахме, дружно решихме, че днес не е ден за катерене и ….. по-добре да не умираме днес.

Аз на най – високата точка, до която достигнахме миналата седмица

Слязохме. Този тур до момента е екипиран с 4 клина – здрави и надеждни.

Остатъка от деня оползотворихме като се пускахме с една вътрешна гума по реката и ядохме като за последно

Маршрутът, който направихме в събота определям, като изключително красив с елементи на всякакъв вид катерене. Смятам, че е 6 /7-, А1
Задължително се ползва двойно въже, поне 50 м. Необходими са френдове, всякакви размери – 14-15 бр. и комплект клеми. Стълби – поне за първият. Вторият може и със самохват.
А незавършеният, за който тепърва ще пиша към момента е 7-, А1
Вероятно сред четящите тази статия има хора, които са подлагали човешките възможности на много по-големи изпитания, за което ги поздравявам, че са се преборили и са успели да доведат до успешен край начинанието си.

Линията на маршрута

Името на маршрута е “Входът на пещерата”. Все още, обаче не се счита завършен, понеже не е достигната най – високата точка на скалата.
Всички снимки от галерията може да видите на адрес: http://picasaweb.google.com/damyan.petkov

Текст и снимки: Дамян Петков

Леденото катерене се появява за пръв път още през 18 в. Тогава алпинистите прокопават стотици и хиляди стъпки, за да се придвижат нагоре по заледен терен.  Едва през 1938 г. двама германци изобретяват котки с два предни зъба, с което извършват революция в леденото катерене. Благодарение на изобретението те успяват да изкачат, смятаната за непревземаема северна стена на връх Айгер. В сегашния си вид леденото катерене започва да се практикува през 70-те години на 20 в. Преди това, то е само част от изкачването на голяма стена, която включва в себе си и скални пасажи и други предизвикателства и прегради.

В България ледено катерене може да се практикува на почти всеки замръзнал водопад, стига състоянието му да го позволява. Най разпространените места за ледено катерене са: Северния Джендем в Стара планина (х. Плевен), Големия и Малкия Скакавец (х. Скакавица), Боянския водопад (Витоша), Скакля (Бов), Боров камък (Враца), Пръскалото (х. Левски), Висулките. Подходящ лед има на Седемте езера и на други места из Рила и Пирин.

Да се фокусираме върху техниките, използвани на леда.
Ледено катерене
Когато говорим за ледено катерене, обикновено имаме предвид замръзнал водопад с катерач, проправящ си път по леда с 2 ледокопа и котки на краката. Катеренето по алпийски лед може да бъде от ходене по равна заледена повърхност с котки до изкачване с употребата на едно или две сечива или катерене с предно захващане. Вечният глетчер е по-голям и много по-разнообразен като терен от повечето замръзнали водопади, затова се нуждаете от различни техники при смяна на ледените условия и ъгъла на склона. Първо ще разгледаме как да използвате краката си на леда.

Техники с котки
Въпреки че е възможно да катерите по лед с малък наклон, като пробивате стъпки в леда с ледокоп, използвайте котките си ефикасно. Техниките за катерене по лед са известни като Френска и Германска, от държавите, от които произлизат. Съвременното алпийско катерене използва и двата стила.
•Френска техника – френската техника или flat-footing (плоско ходило) по леда е предпочитана за  лед с малък до умерен наклон. Захващат се всички долни зъби, а предните остават в контакт с леда. Това е най-ефикасния начин за придвижване по твърд сняг или лед. При лед с малък наклон, катеренето е само начин за задържане на краката по склона, а забиването става с помощта на коленете. С нарастване на наклона, катеренето изисква по-голяма гъвкавост на глезена. По-лесно е да обърнете ходилото си и да ходите патешката, отколкото да го задържите в плоска позиция. На по-стръмен склон, може дa работите с всички зъби на котките.
Разбира се, става наложително да вървите настрани нагоре по склона. Правейки това, стъпете здраво с горния крак, след което прехвърлете над него долния и стъпете здраво. Тази кръстосана стъпка изисква внимание, тъй като лесно може да закачите зъбите на двете си котки или да ги оплетете в гетите или каишките. Важно е при френската техника да забивате всички зъби, освен предните два. Изкушаващо е да забиете в леда само вътрешния ред зъби, но внимавайте! Това е по-удобно за глезените ви, но котките може да се плъзнат по леда и да паднете. Френската техника работи при склонове до 40°. При по-стръмни наклони, е по-трудно за глезените и се изискват по-големи умения.

•Германска техника – Германската техника е по-известна като предно захващане, заради факта, че само предните зъби на котките са в контакт с леда. Обикновено се използва при наклон над 45°. Катерачът е с лице към склона и забива в леда предните 2 или 4 зъба на котките. Това е най-директния начин за изкачване по  стръмен склон, но и най-трудния за мускулите на прасците, тъй като само рамката на котката поддържа крака ви. За разлика от френската техника, за която е необходима известна практика, германската е много по-проста. Ритнете, забийте предните зъби, стойте. Няма защо да казваме, че разположението на крака не трябва да бъде прецизно. Тежината на тялото трябва да почива на няколко точки от котките и инструментите ви, затова осигурете няколко точки за захващане.

•Комбинирана техника – Добър начин за катерене по умерен наклон е да смесите германската техника  с френската. Тази комбинирана техника е известна като “позиция 3 часа” или “pied troisieme” и обикновено е по-малко изморителна от директното ходене на плоско стъпало. Тя включва забиване на предните зъбци на единия крак, докато другия е наклонен настрани, и е успореден на наклона.

•Някои забележки – Често срещано явление  при начинаещите е да ритат няколко пъти, за да настроят зъбците на котките в леда. Това не само е изморително, но може да разбие и леда, на който стоите. Ледът се чупи твърде лесно, ако прекалявате и с ударите със сечивата! Друга тенденция е да държите коленете си твърде високо, позволявайки на предните зъби да изхвъркват. Снижете коленете до по-ниска точка. Това е особено важно в края на стръмна зона, когато терена става по-полегат. След като излезете на върха е лесно да повдигнете коленете нагопре и да се изкачите по ръба.

Употреба на ледокоп
Ходенето по равно или малък наклон не изисква обезателно употребата на ледокоп. Всъщност, добра идея е да упражнявате вашата flat-foot техника (с и без котки) без да разчитате на ледокопа си, за да се научите да “усещате” леда под краката си. Разбира се, носете и дори използвайте ледокопа и сечивата си при всяко ледено катерене. По-дългите планинарски пикели често се използват с по-късите ледени сечива на алпийски маршрути, които включват движение по сняг и лед. На стръмни, технични ледени турове обикновено се използват 2 къси сечива, едно с лопатка и едно с ударен инструмент на накрайника. Лопатката се използва за почистване на леда преди поставяне на ледени винтове или за изкопаване на стъпки. Ударният инструмент служи за забиване на цеви.

Техники за ледокоп
За малък до умерен наклон (до 45°) използвайте френска техника:
•Cane (piolet canne) – Позата cane се използва когато ходите по равен до умерено наклонен терен. Дръжте ледокопа за накрайника с острието (в края на дръжката), като правите контакт с леда. Тази техника се комбинира с ходене напред или патешко ходене, както бе обяснено по-горе.
•Cross-Body (piolet ramasse) – С нарастване на наклона, обърнете тялото си настрани и продължете диагонално нагоре. Тук, cross-body позата е по-сигурният начин да държите ледокопа. Хването го за накрайника с ръката, която сочи надолу и забийте острието пред тялото си в склона. Това е особено полезно, ако слизате по склон със стъпала.

За стръмен наклон (над 45°) използвайте германска техника:
•Low Dagger (piolet panne) – Позата low dagger се използва, когато се обърнете към снега и леда фронтално. Дръжте ледокопа за накрайника при лопатката, натиснете го в склона на нивото на кръста. Използвайте при къси протягания за баланс при твърд сняг или мек лед. Трудно е да се задържите дълго на твърд лед с тази техника.
•High Dagger (piolet poignard) – Същото като low dagger, с изключение на това, че ледокопът се забива над главата. Хванете накрайника на ледокопа, обърнат към леда. High dagger се използва, когато наклонът стане твърде стръмен за low dagger.
•Anchor (piolet ancre) – Позата anchor ви позволява повече сигурност. Дръжте ледокопа близо до дръжката. Размахайте над главата и забийте в леда. Сега, предно забиване, работете с краката като прогресивно местите ръцете си по-високо от дръжката на ледокопа. Накрая, едната ръка ще държи накрайника на ледокопа като при позиция low dagger. В тази точка, преместете и поставете ледокопа отново.
•Traction (piolet traction) – Позицията traction се използва при много стръмен до вертикален или надвесен лед. Когато ледът е много стръмен, са необходими 2 сечива, за да поддържат баланса и да правят контакт с леда, като продължавате нагоре. Хванете сечивото за дръжката, близо до основата, размахайте над главата и забийте здраво, но внимателно в леда. Направете същото с другото сечиво и продължете с крака нагоре.

Забиване на сечива
•Когато забивате вашите сечива, проверете за вдлъбнатини в леда, които са по-здрави от външните издутини и са по-устойчиви на отчупване. Ако сте втори в свръзка, проверете за отвори, оставени от партньора ви и поставете сечивата си в тях.
•Както и поставянето на котките, едно сигурно замахване е много по-добро от няколко пробивания или случайни насичания в леда. Това спестява енергия. Важно е и правилното количество сила. Опитайте се да избегнете твърде силно размахване на сечивата, което бързо ще измори ръцете ви.
•За да извадите сечивата си, докато катерите, важно е да го правите, по начина, по който сте ги поставили. Извадете ледокопа обратно в посоката, в която сте го поставили в леда и натиснете нагоре, за да го издърпате. Опитвайте се да не го въртите насам-натам, за да не го счупите.

Dry Tooling
Често ледените маршрути са примесени със скала. При Dry tooling използвайте вашите ледени сечива като осигуровка в пукнатините на скалата. Може да поставите пикела в пукнатина и след това продължете нагоре, така, сякаш сте на лед. Някои накрайници с ударен инструмент дори са разработени с ръзличен ъгъл от всяка страна, за разнообразни по размер пукнатини и се използват като зъбци или клин.

Осигуряване на леда
Точно като при скалното катерене, трябва да се осигурите в случай на подхлъзване. Осигуровките ви позволяват да задържите партньора си и да слезете на рапел, след катерене.

Употреба на естествени осигуровки
При ледено катерене може да използвате естествени осигуровки, ако успеете да ги откриете. На замръзнал водопад, не е трудно да намерите здрави ледени колони, около които може да поставите удължителна примка. При микс може да откриете естествени издатини на скалите, за да привържете примката около тях. Някои ледени катерачи използват пукнатините между леда и скалата, за да се привържат с леден винт с тръбовидна лента, поставят в пукнатината и завъртат на 90°.

Поставяне на ледени винтове
Ледените винтове трябва да бъдат поставяни в здрав лед, след това се захващат с прусек към въжето, докато стоите на предно захващане и се държите с един ледокоп. Това е сложен процес и за начинаещи и за напреднали.
•Първо трябва да почистите от хлабав лед, мек лед или сняг, докато достигнете добър, твърд лед. Използвайте пикела, за да направите малка дупка, в която да поставите винта.
•Той трябва да влезе под ъгъл от 10° в посока обратна на очакваното натоварване.
•Изберете точка в леда, близо до китката ви, за по-добро завинтване. Върхът на пикела е добра отвертка.
• По-новите модели ледени винтове с въртяща дръжка правят процеса много по-лесен!
•Докато завинтвате, почистете леда, който хвърчи наоколо.
•Продължете да завивате, докато горната част се изравни с повърхността на леда и закрепете надолу в посоката на издърпване.
•На много кишав или хлабав лед е необходимо да направите хоризонтален отвор, в който да поставите винта. Поставете го вертикално в леда.
•Укрепете повърхностния болт с втори, свързан с примка и карабинер.

Ледени цеви
Тази осигуровка е подходяща в ситуации, където болтовете ще нарушат леда. Цевите под формата на кука могат да бъдат поставени в пукнатини, между ледени висулки или в стари отвори от сечива. Използвайте ударния инструмент на ледокопа, за да ги забиете в тях.

Abalakov V-Thread
Наречена по името на съветския катерач, който за пръв път я използва през 1930 г., осигуровката Abalakov V-thread е проста по дизайн, но много здрава. Подходяща е за рапели или осигуровка с горно въже, при доброкачествен лед.
•За да направите осигуровка,  се нуждаете от два 22-см. винта, тръбовидна лента и парче тел.
•Поставете ледените винтове под ъгъл от 10° нагоре и на около 60° настрани. Идеята е да се направи тунел с два винта, които ще се срещнат по средата.
•Извадете частично единя винт, за да поставите втория.
•След като направите тунела, промушете лентата.
•Направете възел.
Ако сте начинаещ, не използвайте тази статия като ръководство за ледено катерене. Най-добре е първите няколко пъти да бъдете с инструктор или опитен водач. Статията има само информативна цел!

Превод: Върхове; снимки: Тако Младенов, Интернет източници

Интервю за скоростното изкачване на трите най-големи Северни стени в Алпите

По някакъв начин това бе очаквано: след скоростните му соло изкачвания по северната стена на Айгер през февруари и Гранд Жорас през декември 2008, на 13 януари Ули Щек завърши трилогията от трите легендарни северни стени в Алпите с изкачване на Матерхорн, разбира се за рекордно кратко време, 1 час и 56 минути!

Щек катери по класически тур Шмит (TD/ED, 1100 м.), първият маршрут по северната стена, изкачен през 1931 г. от Франц и Тони Шмит. Той тръгна малко след 8.00 ч. и катери при -7°C. В горната част се включи към тура от 1983 г. на Мичъл Пителка, който води към Хьорнилграт и достигна върха за по-малко от два часа.

С това изкачване швейцарският катерач сложи край на проекта си за изкатерване на големите северни стени за рекордно време. Той постигна това, след интензивни тригодишни тренировки, които му позволиха да направи изкачванията за непостижимо кратко време. 2:47 ч. за Айгер, 2:21 ч. за Гранд Жорас и 1:56 ч. за Матерхорн… Как успя? Разбира се с перфектна подготовка, комбинирана с отлични планинарски умения, добър избор на стена и малко късмет, който никога не вреди. Но, за да разкрием още подробности, свързахме се с 32- годишният катерач…

Поздравления Ули, с изкачването ти на Матерхорн реализира 3-годишната си мечта…
Благодаря! Мислех за соло изкачване на трите велики Северни стени през последните 3 години и се подготвях специално за тази цел. Бързото катерене на турове бе нещо съвършено ново за мен, беше предизвикателство.

Рисковано предизивикателство
Да, прав сте, не трябва да забравяме големите рискове, свързани със скоростните соло изкачвания. До каква степен ще решите да рискувате е индивидуално за всеки. Сигурен съм, че тези маршрути могат да бъдат изкатерени и по-бързо, дори аз мога да ги изкача по-бързо, но не бях подготвен да поема подобен риск. Знаете, че границата е много тънка. И, разбира се, колкото повече го правите, толкова по-голям е рискът да сгрешите. Ето защо, сега гледам към други предизвикателства.

Може ли да кажете до каква степен рискувахте с тези изкачвания?
Не мога да отговоря на този въпрос, рискът не може да бъде измерен. Но мога да ви кажа, че нито веднъж не съм изпитал усещането, че започва да става опасно. Бях уверен винаги на 100%, че няма да падна. В противен случай щях да се вържа с въже.

До каква степен се изтощавахте физически по време на изкачването?
“Наблюдавах се” с уред за измерване на пулса и отбелязвах, че той остава в оптималните граници. Винаги правя това, за да съм сигурен, че не се преуморявам.

Това звучи много научно.
То си е. През последните няколко години изпълнявах няколко тренировъчни програми за подобряване на издържливостта, подобно на маратонец. Станах по-силен, по-бърз, по-издържлив през последната година. С диетолога ми изчислихме идеалното ми тегло на около 67 кг. Когато катерих Матерхорн тежах 64 кг. Това означава, че бях по-лек и по-бърз.

Какво ще кажете за психологическата страна?
Психологическият фитнес е важна част от цялостната ми тренировка и ми даде доверие и ментална сила, необходими за предизвикателство от този род.

Какво ти предложиха скоростните изкачвания?
Скоростта е нова терминология, но катерачите винаги проверяват и сравняват скоростта на изкачванията. Колко бърз е катерачът може да зависи от сложността на тура. За мен е интересно да знам, дали някой може да изкачи 100 м. за час, 50 м. или 10 м. за минута. Нормално е, не мисля, че това е нещо ново.

Може би новото е непостижимата скорост. Какви бяха критериите при избор на маршрут?
Основният ми проект бе да изкача трите Северни стени, тогава се запитах кой от туровете може да бъде изкачен най-бързо през зимата, това е всичко. Някои може да нарекат това маркетинг и до известна степен е така, тъй като аз съм професионалист. Но трябва да разберете, че бях воден преди всичко от лични причини. Ако не беше заради самия мен, никога нямаше да инвестирам и рискувам толкова много.

Безопасността е важна, може би повече днес, отколкото вчера
Ясно е, че ако си стоите вкъщи и пиете кафе рискувате по-малко, отколкото в планината. Но и ще се забавлявате по-малко и ще имате по-малко опит… Безопасността винаги ми е била приоритет номер 1, ако амбициите ми са рисковани, опитвам се да сведа риска до минимум. За мен нещата стават опасни, когато не може да осъзнаеш опасностите. Това е границата, която не трябва да се преминава.

Осъществяването на проекта започна през февруари миналата година с изкачването ви на Айгер.
Да. Изкачих два пъти Хекмайер и определено познавах маршрута добре.

За разлика от Гранд Жорас през декември?
Да. Никога не бях катерил Колтън – Макинтайър преди. За мен това изкачване представляваше нова стъпка, ново предизвикателство. Бях заинтересуван от навлизане в непознат терен и видях, че отново мога да катеря бързо.

Добре, определено доказахте, че можете. Какво ще кажете за Матерхорн сега, през януари?
Тур Шмит беше най-лесният от трите. Но отново не познавах маршрута. Бях изкачил тур Бонати за 25 ч. и първоначално мислех да изкача него, тъй като сега е по-труден, логичен и грандиозен. Тогава промених мнението си, тъй като исках да изкача върха възможно най-бързо. Взех с мен 50 м. динамично 5-мм. въже, 2 винта за лед, 3 карабинера, литър вода, енергийно блокче. Тогава започнах катеренето.

Какво следва?
Както казах, сега се насочвам в друга посока. Чувствам., че мога да направя още нещо. Щастлив съм с това, което постигнах. Сега се интересувам от нещо по-технично, нещо ново в катеренето, може би Хималаите, където ще се почувствам в ново измерение. Ще видим.

Интервю и снимки: www.planetmountain.com след скоростното изкачване на Матерхорн на 13 януари за 1:56 ч. по тур Шмит; Превод:

Боженишките скали са един от най-популярните обекти у нас за практикуване на скално катерене. Те са любими на катерачите, не само заради това, че самират на едва 77 км. от София в достъпен район, а и защото предлагат разнообразие от форми за различни стилове катерене.

Скалата е мек пясъчник, единственият, близо до София. Стените с височина до 20-30 метра предлагат на катерачите плочи, надвеси, тавани и т.н. Боженишките скали са подходящи за спортно катерене, затова по тях са екипирани десетки маршрути с различна степен на трудност. Почти не се използват за традиционно катерене.

Боулдър маршрутите на Боженица включват катерене по сравнително обли хватки с много добро сцепление. Височината им е от 1,5 до 6-7 м.

Общият брой на туровете и боулдър проблемите са над 160, според данни на www.climbingguide-bg.com.
За обикновените туристи мястото предлага и други атракции. На върха на скалите е разположена средновековната крепост Боженишки Урвич. Намира се на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица. Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта Боженишки Урвич става известна през 20-те години на ХХ век, когато акад. Петър Мутафчиев разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: “Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя” Прави впечатление дълбоката 10 м. щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.

В самото село Боженица, през което трябва да минете на път за скалите и Боженищки Урвич пък интерес представлява старата църква, с килийно училище в двора.

Текст и снимки: Върхове

Катеренето е опасно. Трябва да правите всичко по силите си, за да преодолеете силата на гравитацията и да не паднете. Ключът е в количеството на екипировката—винаги носете в резерва и винаги използвайте повече от една опорна точка. Животът ви зависи от това.

Начинаещите катерачи са най-уязвими на инциденти. Винаги обръщайте внимание на опасностите; питайте за съвет и помощ; бъдете внимателни; открийте опитен човек и вземете уроци как да катерите безопасно. Помнете, че повечето инциденти се случват, заради грешка на катерача. Следните 10 правила ще ви запазят в безопасност на скалата.

1. Винаги проверявайте седалката
След като я поставите, проверете дали всички катарами са двойно притегнати.

2. Винаги проверявайте възлите
Преди да започнете да се катерите, направете двойна проверка дали основният възел (обикновено осмица) е затегнат добре. Проверете и дали въжето преминава правилно през седалката.

3. Носете каска
Катерачната каска е задължителна, ако искате да живеете. Винаги я носете при катерене. Каската предпазва главата от падащи камъни и от удар при падане.

4.Проверете въжето
Ако водите по маршрута, направете двойна проверка дали въжето минава правилно през протриващото устройство (особено ако е григри). Освен това, уверете се, че въжето и протриващото устройство са прикрепени със заключващ карабинер към седалката на осигуряващия.

5. Използвайте дълго въже
Уверете се, че въжето ви е достатъчно дълго, да достигне опорните точки. При спортно катерене, ако имате съмнение, че въжето е твърде късо, направете стопиращ възел в края му.

6. Катерете с внимание
Когато осигурявате, следете внимателно всяка стъпка на водещия. Не се разхождайте, не говорете по мобилния си телефон. Никога не оставяйте водещия по въжето без осигуровка, без да сте сигурни, че той се е осигурил добре и поддържате комуникация.

7. Носете достатъчно екипировка
Преди да изкатерите маршрут, поставете екипировката на земята и преценете от какво имате нужда. Вие знаете най-добре. Не се придържайте стриктно към препоръките в пътеводителите. Ако ще изкачвате спортен маршрут, преценете на око колко клинове ще са ви нужни. Ако се съмнявате—вземете малко повече, отколкото мислите, че ще ви потрябват.

8. Въжето да бъде винаги над крака ви
Когато водите въже, то винаги трябва да преминава над краката ви, а не под или между тях. Ако паднете с въже в такава позиция, ще се пробърнете надолу с главата и има опасност да се ударите сериозно. Носете каска.

9. Добре захващайте въжето
Уверете се, че въжето е добре захванато през карабинерите, както и, че карабинерите се отварят в посока срещуположна на посоката на изкачване. Използвайте карабинери със заключваща муфа, за по-голяма сигурност.

10. Използвайте безопасни опорни точки
На върха на маршрута или въжето, използвайте най-малко две опорни точки. Три е още по-добре. Излишъкът ще ви запази живи.

Текст и снимки: Стюарт Грийн, About.com

Превод: Върхове

Дали съществува друг спорт, в който 11-годишен младеж може да бъде  част от ТОП 10? Вероятно, това за което ще се сетите е гимнастиката, където Русия в елитни училища със строга дисциплина и стриктни диети, произвежда акробатични мини-момичета. Адам Ондра изглежда съвсем обикновено момче, което обича да се катери като всяко друго дете. Интервю на www.8a.nu.
Повече метри, повече опит, повече забавления!

Кога, защо и как започна да катериш?
Катерех се, заедно с моите родители от най-ранно детство. Понякога се опитвах да изкача нещо, друг път просто да повися на въжето. Когато бях на шест или седем изпробвах по-трудни маршрути. След това се пробвах на едно състезание, което силно ме мотивира.

Колко често катериш?
Два-три пъти седмично, обикновено боулдър. Партньор ми е Мартин Страник (втори на Европейската младежка купа 2004). Имам и малка катерачна стена у дома. Но това е недостатък – трябва да катеря без магнезии и катерачните си обувки. Уикендите прекарвам на скали. Предпочитам скалите.

Имаш ли специална програма?
Нямам никаква система все още. Не тренирам по никакъв начин и мускулите си, освен естествено, с катерене. Катеря където искам и каквото искам. Преди години тренирах гимнастика, но не съм се състезавал. Просто така.

Каква е следващата ти цел?
Не обичам много да говоря за плановете си. Само най-общо – винаги съм се опитвал да изкатеря възможно най-много маршрути от най-висока категория  – 8b. Обикновено не пробвам трудни неща дълго време.

Какви турове харесваш най-много?
Обичам леко наклонени стени. Обикновено имам проблем с обратните наклони и маршрутите с изкуствени хватки, тъй като не съм достатъчно висок. Aко видя, хубав маршрут, без значение от вида и трудността, искам да го изкача. Цепнатините също. Целта ми е да катеря всички видове машрути по различни типове скала.

Кой те осигурява и как избягваш лошите падания?
Обикновено моите родители, понякога мои приятели. Някой, който е свободен. Но проблемът идва в друга ситуация – никой не иска да бъде осигуряван от мен . Не се плаша от лошите падания, но избягвам да катеря опасни маршрути. Повече метри, повече опит, повече забавления.

Националност/Местоживеене – Чехия/Бърно
Височина/Тегло    157 см/40 кг
Ранглиста N 11/ 11 200 точки

Интервю и снимки: www.8a.nu

Превод: Върхове

Свръзката Дойчин Боянов – Стефан Продев от столичния АК „Вертикален свят” взе купата „Трънски орел” на второто издание на Алпиниадата „Трънско ждрело”, провела се от 9 до 11 май. Двамата се класираха на първо място с общо 81 точки. На второ място с 56 точки остана свръзката Дамян Петков-Явор Цветанов, които получиха парична награда от 200 лв. от Местното ловно-рибарско дружество – Трън. На трето място се класираха Ася Джамбазова – Владо Пеков, а четвърти останаха Жоро Черен – Михаил Кръстев. Всички класирали се участници получиха подаръци от спонсорите Мамут и Ред Рок. Наградата за специален принос за обогатяване на маршрутите по ждрелото получиха алпинистите от Перник Ана Шопска и Тодор Тодоров, които се сдобиха с чисто нови мобилни телефони, осигурени от местната туристическа фирма „Трън Ризортс”.

В рамките на алпиниадата свръзката Тако Младенов – Ася Джамбазова прокара и премиерен маршрут с дължина две въжета и категория на трудност 5А.

В инициативата тази година се включиха 20 катерачи от столични и пернишки алпийски клубове, както и представители на Пещерен клуб “София”.

Алпиниадата на скалите на  Трънското ждрело е със стари традиции, прекъснати по време на демократичния преход в страната. Провеждането й е възобновено миналата година по идея на клуб „Дрийм екстрийм” и с подкрепата на Община Трън.

Тази година по време на Алпиниадата в сградата на Дома на културата в центъра на града бе изложена и специална експозиция от снимки на алпийска тематика от Трънското ждрело. Изложбата може да бъде разгледана и в Полския културен институт в София на 28 май.

Разгледай Галерия със снимки

Текст и снимки: Върхове

Томаш Мразек е чешки алпинист, известен в България като победител от миналогодишното Световно първенство по боулдър в София и лице на корицата на бр. III на сп. «Върхове»

Ето какво разказва той за самият сее си и своите планове пред www.mountain.ru

Какви са плановете ти за 2008 – ма година?
Да участвам в Световния шампионат и да изкача няколко тура, по възможност от категория  9а!

Кои са любимите ти скални райони?
Много обичам Испания (там действително има прекрасни терени, за всякакъв вид катерене). Харесва ми Франция, St Léger или Deversé, там скалите са много красиви.

През февруари беше в  Santa Linya: как преценяваш категорията на трудност?
Страхотно!!! Един 8с  в във Франция е оценен като 8с. Скалите са от висока класа. А маршрутите са ултра дълги.

На блога си разказваш за двуседмични трeнировки за сила и прочетох, че при тях използваш електростимулация. Какво дава тя?
Тя е основно за възстановяване.

Какво мислиш за младежа  Адам Ондра (Adam Ondra), друг чешки катерач?
Той е представител на новото, младо поколение, както и  Давид Лама ( David Lama ), например. Той дойде да се катери на домашната ми стена, още като малко момче и никой не можеше да предположи, че ще стане толкова добър! Освен това, трудно е да се говори, за пътя му в бъдеще, отчитайки само ранните му години…

Кратко и ясно…

Интервю на: www.mountain.ru, снимки: Върхове

Тази харта определя принципите които следва да бъдат спазвани при екипиране на спортни маршрути по катерачните обекти в България.

Хартата има за цел постигане на достатъчна сигурност и спазване на общоприети екологични и етични норми в катерачната общност. Повод за приемането на този документ са станалите инциденти и смъртни случаи в последната една година по спортни катерачни обекти в България.

Хартата не е подробно ръководство или инструкция за екипиране. Тя не определя самата технология на монтаж на осигурителните точки и избор на места и линии за спортни маршрути. За целта се използват предписанията на производителите на материали за екипиране и други специализирани ръководства и опит.

Хартата е приета на разширено събрание на комисията “Катерачни обекти – достъп, сигурност, опазване” към БФКА, с участието и поканата към всички хора, които са екипирали спортни маршрути в последните години в България.

Хартата се публикува на достатъчно видни места в катерачното медийно пространство, така че да не е възможно проявяващите желание за екипиране да не се запознаят с нея.

ПРИНЦИПИ НА ЕКИПИРАНЕ

1. Екипирането на спортни маршрути е съзидателна и отговорна дейност, която се извършва с респект към природните дадености и минимално въздействие върху тях. В случай, че обекта е защитен по смисъла на Закона за защитените територии, то не се предприемат действия до произнасянето на компетентния контролен орган- РИОСВ, МОСВ, ДНП, ДПП.

2. Не се екипира спортен маршрут, преди да бъде почистена от лабилни камъни и блокове зоната в която се намира линията на маршрута.

3. Не се екипира спортен маршрут, преди да бъде почистена линията на маршрута от лабилни камъни, пръст, прах и други затрудняващи катеренето фактори.

4. Не се почиства ако в сектора има множество от хора (катерачи), или това застрашава преминаващи хора или автомобили. В тези случаи се организира по подходящ начин охрана на застрашения район.

5. По време на почистването и екипирането се вземат мерки за избягване прякото безпокойство, убиване или разрушаване на гнезда, особено през периодите на размножаване, отглеждане, презимуване и миграция на защитени видове скалолюбиви животни.

6. По време на почистването и екипирането не се копаят хватки или стъпки и не се поставят изкуствени такива.

7. В случай че е възможно, преди екипирането планираният маршрут се прокатерва с горна осигуровка от няколко човека и се определят местата на точките за осигуряване и край на тура.

8. Екипирането на спортни маршрути се извършва само с дълготрайни неръждаеми материали, които са общоприети, отговарят на съответните стандарти и се поставят съобразно посочената от производителя технология.

9. Завършеният маршрут се изкатерва веднага или скоро след изтичане на технологичното време, ако такова е необходимо, за установяване нормалната здравина на точките за осигуряване. Това се прави с цел проверка за допуснати грешки в технологията на монтаж или в местата на поставянето им. Отстраняват се грешките, ако такива са допуснати.

10. В кратък срок се публикува информация за извършеното екипиране в сайта на БФКА или друг общодостъпен специализиран Интернет сайт или медия, като се подава следната информация: място, имена на авторите, име на маршрут, брой на необходимите примки за изкачване, дължина, особености за слизането или рапела, скица или снимка с очертание (или точно описание на местоположението), ориентировъчна категория на трудност, други особености ако е необходимо.

11. Препоръчва се поддържането на спортните катерачни обекти да се извършва периодично в зависимост от спецификата на района. Това се прави от клубовете (групите) катерещи най-често в района или от екипиращите.

ПРИНЦИПИ КАСАЕЩИ КАТЕРЕЩИТЕ

1. Нито тази харта, нито някой друг може да гарантира, че по съществуващи спортни маршрути няма лабилни камъни, хватки или недостатъчно надеждни осигурителни точки.

2. БФКА препоръчва носенето на каска.

3. Практикуването на спортно катерене на естествени скали и структури е опасна дейност, при която може да се получат сериозни травми, контузии или дори смърт. Катерачите трябва да са запознати с това и практикуват тази дейност на собствена отговорност и по начин който носи минимален риск за себе си и околните.

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК И СЪКРАЩЕНИЯ

1. Под „спортен маршрут” се разбира маршрут за катерене, на който се поставят точки за осигуряване от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под. в размер достатъчен или видимо предполагащ използването за преминаване само на въже и примки за междинно осигуряване и паданията са относително безопасни.

2. Под „екипиран маршрут” се разбира маршрут, на който са поставени осигурителни точки от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под., почистен от лабилни камъни и блокове в непосредствена близост до, по и над линията на маршрута, като и на пръст и прах в близост до използваните хватки и стъпки по линията на маршрута.

3. Под „екипира”, „екипиране” се разбира акта на поставяне на точки за осигуряване от постоянен тип – болтове, лепени клинове и др.под. и почистването на маршрута.

4. „Поддържане” на спортни маршрути и сектори означава периодична проверка и действия по отстраняване (или подмяна) на установени нередности (лабилни камъни, блокове, ненадеждни осигурителни точки).

5. Под „поддържан спортен катерачен обект” се разбира такъв, който системно се проверява и поддържа от даден клуб или организация, ангажирали се с това.

6. Настоящи спортни катерачни обекти в България са (неизчерпателен списък):

Лакатник – Вражите дупки, Алпийска поляна, Петреница

Оплетня

Витоша – Комините

Беледие хан

Боженица – Под поляната, Крепостта

Враца – Малката дупка, Голямата дупка, Прохода Вратцата

Карлуково – Проходна

Велико Търново – Света Троица, Устето

Дряново

Ловеч

Крушуна

Габрово – Устието

Русе – Кулата, Басарбово, Табачка

Варна – Чудните скали, Провадия

Шумен – Дивдядово

Пловдив – Тепетата

Плевен – Кайлъка

Рила – учебните скали до ЦПШ и хижа Мальовица, Боровец – водохващането

БФКА – Българска федерация по катерене и алпинизъм

РИОСВ – Регионална инспекция по околна среда и води

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

ДНП – Дирекция на национален парк

ДПП – Дирекция на природен парк

Този документ е приет на заседание на комисия “Катерачни обекти – достъп, сигурност, опазване” към БФКА на 10 април 2007 г. в София.

Леденото катерене е познато още преди 1912 г., когато е било проведено първото известно състезание – в Курмайор, на ледника Бренва. Въпреки това обаче, дисциплината се счита за “млад” спорт. Причината е сравнително късното начало на организирани официални състезания в този вид катерене в национален и международен мащаб. За навлизането на състезателния елемент в леденото катерене най-голям принос имат руските катерачи, които започват ежегодното провеждане на национален шампионат от 1970 г.

Състезанията по ледено катерене в Куршевел, Франция също са част от историята на този спорт. От 1995 г. до 2000-та година ежегодно се е провеждало най-силното международно състезание в Европа.  Леденото катерене има силни традиции и в Северна Америка, където се организират няколко световно известни прояви – фестивала в Орей, САЩ и Канмор, Канада. Първата Световна купа по ледено катерене е била организирана през 2000-та година. В състезанието през 2007 г. взеха участие 115 състезатели от 19 страни.

Леденото катерене се счита за спорт за неголяма група катерачи. Голямата разлика на леденото катерене от другите “немасови” спортове е неговата зрелищност, красота и атрактивност, която е лесно разбираема и уловима дори и за зрителите, които никога не са се занимавали с катерене.

След отделянето на състезателното катерене през 2007 г. в отделна международна спортна федерация (IFSC), предстоящето учредително събрание на Международна федерация по ски-алпинизъм през февруари по време на световното първенство по ски-алпинизъм, следващият спорт, произлязъл от алпинизма – леденото катерене, се очаква да направи същите стъпки. Всичко това е в името на мечтаната цел – приемането на трите спорта в голямата група на олимпийското семейство.

Леденото катерене в България
Първото демонстративно състезание по ледено катерене е проведено по време на Републиканския зимен алпийски сбор през 1993 г. в Северния Джендем под връх Ботев в Стара планина. От тази година в спортния календар на Българската федерация по алпинизъм всяка година присъства леденото катерене. Най-известните места за ледено катерене са района на Скакавица и Седемте езера в Рила, Северния Джендем в Стара планина, водопада Скакля над Бов, Боянския водопад на Витоша и други. През 1996 г. комисията по алпинизъм към федерацията реши да се изгради изкуствена ледена кула в района на Мальовица, където състезателите да поддържат своята спортна форма, зрителите да имат лесен достъп и да преживеят едно изключително емоционално удоволствие. Държавните първенства по ледено катерене се провеждат на изградената пред ЦПШ “Мальовица” ледена кула от 1997 г. до 2002 г. За съжаление кулата на Мальовица падна през зимата на 2002 г. и това върна състезанията по ледено катерене отново в естествени условия, в планините. От 2003 г. състезанията се провеждат на “Висулките” в района на х.”Скакавица”, Рила. Държавното първенство за 2008 г. беше проведено на 12-13-ти януари, шампиони на България станаха Станимир Желязков в дисциплината “Трудност”, Тихомир Димитров в “Скорост”, Радка Петкова е шампионка при жените и в двете дисциплини.

Текст: Върхове