Сталaктити, сталагмити, пещерни кристали, прилепи и дори, озъбеният скелет на отдавна живяла пещерна мечка. За да разгледате всичко това не е нужно да се спускате дълбоко под земята! Просто посетете Музея на родопския карст в Чепеларе, единствен по рода си на Балканите!

Музеят е открит през 1980 г. в приземния етаж на туристическия дом „Пещерняк” от Димитър Райчев. Основната част от 9400-те експоната е събрана от родопските пещери.

На площ от 870 m2, експозицията е разделена тематично. Първата зала е посветена на геологията. В нея ще разгледате красиви пещерни минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ценните родохрозити и родонити, които се намират само в този район. Тук е разположена и красива колекция минерали от района на Стара планина, дарена от пещерняка Явор Шопов.

Във втората зала ще се запознаете с организираното пещерно движение в чепеларския край. Там са изложени снимки, печатни издания и дори петромаксовата лампа на д-р Иван Буреш, който пръв в България започва да проучва пещерната фауна.

Залата на скалите показва различни видове гранити, брегчи, мрамори, варовици, гипс, бигори. Тук са изложени и различни по големина и форми пещерни образувания – сталактитити, сталакмити и сталактони, пещерни бисери, коралити.

Най-интересна за посетителите обикновено е експозицията, посветена на биоспелеологията. Показани са животинските видове, които обитават пещерите. Това са не само прилепи, които не са истинските пещерни обитатели, тъй като използват пещерите само като убежище. Към истинската пещерна фауна се числят видове, които никога не излизат от от тях. В българските пещери това са предимно безгръбначни животни – паяци, скакалци, раци, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбърът „Светломразец”, който се е адаптирал толкова добре в тъмнината, че на светлина умира веднага. В отдела по палеонтология пък са изложени страховите кости на животни, използвали пещерите за убежище през терциера. Тук може да бъде видян скелетът на 4,5-метрова мечка, долната челюст на леопард и горната на носорог, населявали преди хилядолетия земите на днешна България.

Естествено, внимание е отделено и на първите пещерни хора. В Музея са изложени керамични съдове и различни оръжия на труда, намерени в дълбините на Родопите.

Музеят на родопския карст разполага със зала за гостуващи изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатори и конферентна зала.

Адрес:

ул. Шина Андреева, No. 7a, 4890 Чепеларе

тел. (03051) 2041, (03051) 3041

Още снимки от Музея

Повече интересна информация за Музея на родопския карст и други уникални музеи в България

текст: Върхове

Относно публикациите против БФСп и Закона за пещерите в мартенския броя на в-к “Ехо” и казаното на пресконференцията дадена на 16 март в БТА

Изявлението на изпълнителния секретар на БТС, публикувано в мартенския брой на в-к «Ехо», както и поместените там материали представляват целенасочена атака срещу желанието ни час по-скоро да се вземат законодателни мерки срещу унищожаването на българските пещери! В стил, познат от тоталитарното минало, се хвърля сянка на съмнение върху безкористните усилия на членовете на федерацията да защитят подземното ни богатство! Отправят се и недоказуеми обвинения, според които законът преследва нечисти цели!

Представяйки неверни и неточни твърдения и факти, авторите на материалите целят дискредитират усилията на Българската федерация по спелеология, нейната комисия по опазването на пещерите и стотици български пещерняци за приемането на закона за пещерите. По този начин те искат да забавят процеса на разглеждане и приемане на проектозакона. С неговото забавяне разрухата и унищожението на около 4 800 от общо 6-те хиляди български пещери ще придобие лавинообразен характер!

В връзка с публикациите в бр.3(1851) от 2010 г. на в-к “Ехо” Управителният съвет на Българската федерация по спелеология държи да направи следните важни уточнения по отношение на съдържащите се в тях факти и данни :

- Г-н Удев твърди, че инициирането на обществен натиск върху българския парламент е акт на „шепа хора” и е направено под лъжлив претекст!

Твърдението е абсолютно невярно! Решението за това е взето от управителният съвет на БФСп и е утвърдено от председателите на пещерните клубове в страната на националното съвещание, състояло се от 20 до 22 ноември 2009 г. в Дряново. Впоследствие това решение е санкционирано и на разширено съвещание на Комисията по опазване на пещерите при БФСп! Всички клубове без изключение се обединиха около следното: „Опазването на пещерите трябва да бъде основна грижа на всички в общността. Най–важната предстояща задача в това отношение следва да бъде оказването на обществен натиск и предприемането на мерки за приемането от НС на Закона за пещерите! В това отношение следва да се организира и проведе национална кампания по проблема. На централно ниво и по места да се подготвят и организират пресконференции, на които да се поставят проблемите, да се излезе с открито/и писмо/а до Народното събрание, МС, Министерството на околната среда и водите по тези проблеми, както и на органите на местната и държавна власт по места. До се осъществят връзки на местно ниво с народните представители, а на национално ниво с Комисията за околната среда към НС и Министерството на околната среда и водите! В кампанията да се търси връзка и подкрепа от всички НПО по природозащитата!

Инициирането на подобна акция беше продиктувано от нарастващата антропогенна дейност в българските пещери с фатални за природната им цялост, науката, културата и стопанството последици и убеждението, че проблемите биха могли да се решат по законодателен път! Освен това сме длъжни да декларираме и следното:

- По силата на българското законодателство, както и съгласно Устава на Българската федерация по спелеология, г-н Петър Берон е легитимен и редовно избран председател на сдружението – респективно има юридическите права да я представлява!

Следва да подчертаем, че висшият орган на управление на федерацията, а именно Общото й събрание е упълномощил и овластил председателя на федерацията и нейното ръководство да защитават интересите й по отношение на Закона за пещерите.

Във връзка с казаното, представям извадка от протокола от Общото събрание на БФСп, състояло се на 12.03.2005 г. (оригиналът се намира в архива на БФСп и е достъпен за интересуващите се): „Присъстваха делегати от 26 от общо 27 редовно отчетени членове на Българската федерация по спелеология, както следва: Академик-Сф; Академик-Русе; Бургас-Непиаст; Веслец-Вр; Искър-Сф; Мурсалица-Смолян; Орловец-Габрово; Прилеп 1962-Сф; Приста-Русе; Пълдин-Пловдив; Кевинг клуб-Сф; Саламандър – Ст.Загора; Стрешеро-Враца; Стринава-Дряново; София-Сф; Хеликтит-Сф; Бел прилеп-Белоградчик; Черни връх -Сф; Венец-Ботевград; Силивряк-Триград; Студенец-Чепеларе; Протей-Сливен; Студенец-Плевен; Витоша-Сф; Екстрем-Сф; Прилеп-Гоце Делчев. Присъства като слушател и представител на САК”Хадес” – Шумен. Събранието взе единодушно следното решение:

„Общото събрание на БФСп (Българската федерация по спелеология) застава зад представения от колектива на БФСп проектозакон за пещерите и препоръчва на Управителния съвет на БФСп да отговаря на всякакви нападки към него”.

И най-накрая, Законът беше обсъждан от пещерняшката общност на форум, проведен в Националния природонаучен музей още през 2005 г., а впоследствие и в сайта на федерацията, което може да се установи на адрес:

http://old.speleobg.com/modules.php?mop=modload&name=Splatt_Forums&file=viewtopic&topic=66&forum=14!

Нито един клуб, колективен член на Българската федерация по спелеология, не се е обявил устно или писмено против Закона, при положение, че текста му е бил достъпен за всеки заинтересован!

- Г-н Удев твърди, че истинската цел на усилията е „федерацията да вземе благоустроените пещери”, стопанисвани от БТС и „да ги отдаде на концесия на определени хора”.

Това твърдение е несериозно и напълно манипулативно! Проектозаконът за пещерите предвижда всички пещери в България да станат публична държавна собственост! Според действащото у нас законодателство те могат да бъдат отдавани на концесия само от собственика, т.е. – държавата, по определения за това ред.

- Г-н Удев твърди, че създаването на Национален съвет за пещерите е продиктувано от лични интереси! Вероятно г-н Удев не знае, че предвид спецификата на управление на редица дейности, към 23 от съществуващите министерства и държавни агенции, са изградени и функционират като помощни държавно обществени органи специализирани съвети (справки по въпроса: http://saveti.government.bg/).

- Г-н Удев счита, че законът трябва да обхване и карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.

Теоретически той е прав! Но следва да отбележим, че поради изключителната си сложност, подобни правни норми не са изработени нито в Европа, нито извън нея!

Чуждият опит сочи, че опазването на карста в световен мащаб се свежда единствено до специални закони, визиращи само пещерите като част от карстовата геосистема!

- Г-н Удев оспорва факта, че Българската федерация по спелеология обединява 35 клуба с 900 члена. С манипулативна цел авторът на статията, твърди че членският й състав е 125 души! Същевременно той се опитва да внуши, че по различни нелицеприятни причини, членският състав на федерацията бележи спад, а редица видни пещерняци, научни дейци и специалисти са се оттеглили от ръководството й! Твърдението е абсолютно невярно, особено що се отнася до оттеглянето на специалисти от ръководните органи на БФСп и цели да заблуди общественото мнение!

Българската федерация по спелеология (БФСп) е доброволна, извънпартийна и независима организация, която се ръководи от законите на страната, своя Устав, от принципите на хуманизма и демокрацията, от морала и етиката на членовете си. Тя е продължител и приемник на традициите и идеите на Българското пещерно дружество, създадено през 1929 г., на Комитета за пещерен туризъм, РКПДПТ и БФПД при БТС. По смисъла на закона за юридическите лица с БФСп е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел БФСп в обществена полза! По смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (Чл. 14. (1), БФСп е спортна федерация. Тя е доброволно сдружение на клубове и дружества, които развиват пещерно дело и спелеология. И в съответствие със закона, координира развитието, практикуването и администрирането на пещерното дело и спелеологията на територията на страната и я представлява пред държавата и международните спортни организации. БФСп притежава държавен лиценз за извършване на своята дейност № 00010 от 2009 г. с валидност до 2013 г.

В съответствие със Закона и Устава й, в БФСп в БФСп членуват 35 организации (вижте приложения списък) с поименно регистриран списъчен състав от 902 членове! Клубовете са придобили членски права в съответствие с Устава на БФСп и Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта (Обн. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.89 от 8 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006 г.). Пещерните клубове, изградени към туристически дружества (с изключение на тези от тях, които са регистрирани като юридически лица) са придобили членство в БФСп чрез дружествата към които се числят доброволно и по ред и начин, определен от цитирания по-горе правилник и Устава на БФСп, както и в съответствие с Устава на БТС (Чл. 15. (8), според който: ”Членството в Българския туристически съюз не засяга организационната и юридическа самостоятелност на съответния член”!

Гр.София

Студентски пещерен клуб “Академик

Пещерен клуб (ПК) “Черни връх”

ПК ” Хеликтит”

ПК “ Прилеп 1962″

ПК “Искър”

ПК “Пещерняк”

ПК “София”

ПК “Екстрем”

ПК “Кейвинг”

ПК”Вертиленд”

ПК “Стрешеро”-Враца

Туристическо дружество “Веслец”

ПК „Веслец”

ПК “Студенец” при ТД”К.долина”-Плевен

ПК“Стринава” при ТД “Бачо Киро” -Дряново

ПК”Студенец”-Чепеларе

ПК “Приста” при Тур.д-во “Приста”-Русе

ПК “Пълдин” при ТД “Еделвайс”- Пловдив

Тур.д-во “Сините камъни”-Сливен

ПК “Протей”

СК “Саламандър” при Тур.д-во “Сърнена гора”- Стара Загора

Триград, Смолянска обл.

ПК “Силивряк”- Триград

ПК”Прилеп” при Тур.д-во

«Момини двори”- Гоце Делчев

ПК”Орлово гнездо” при ТД”Орлово гнездо”-Казанлък

СК”Мурсалица”-Смолян

ПК “Дервент” при ТД”Академик” ВТУ,В.Търново

СНЦ “Спелео клуб” – Варна

СПД“Балкан”-Вл.Тричков

ПК “Под ръбъ”-Церово

ПК”Мездра”,Мездра

ПК”Камъка”, Лясковец

ПК”Орловец Екстремум”,Габрово

Сдружение “Суткя”- Ракитово

ПК”Родопи”-Кърджали

ПК”Кристал”- Девин

Бургас

ПК”НЕПИАСТ” – Бургас

ПК”Аида” при Тур.д-во „Аида”, Хасково

- Г-н Удев уверено твърди, че благоустроените пещери в България, в това число разработваните от БТС се стопанисват добре!

Първоначално трябва да съобщим, че БТС е стопанин на пещерата Магура, което е съобщено в интервюто на Удев. На второ място следва да се има предвид, че БТС стопанисва пещерите си непряко, а чрез свои структури по места и във всички случаи заслугата за тяхното състояние е плод на усилията на местните фактори.

За съжаление от обектите, стопанисвани от БТС, се стопанисват добре единствено пещерите Бачо Киро край Дряново, Ягодинската и Ухловица – в Родопите. В първите два случая това е в резултат, че стопаните са пещерняци – възпитаници на наши структури или на съвместната работа на дружествата с пещерните клубове!

Какво се случва с другите обекти? Достатъчно е да проследим отзивите на посетителите на пещера Снежанка и Съева дупка, публикувани в интернет на следните сайтове:

http://zahotelite.com/zabelejitelnosti/peshtera-snezhanka-cave.html;

http://caves.4at.info/index.php?cave_id=199, за да разберем къде е истината!

Ето какво бе констатирано за състоянието на пещера Съева дупка при посещението ни с чуждестранни гости на 14 март 2010 г.: Само 14 от общо 32-та прожектора в пещерата работят. Въпреки направените от нас предписания, все още се ползва топло осветление и пещерата е обезобразена с т. нар. „лампена флора”. Няма аварийно осветление на пещерата, а екскурзоводите не ползват чужди езици – неща които са далеч, даже от българските стандарти!

Не бихме желали да коментираме състоянието на пещера Леденика и Дяволското гърло, преди те да бъдат иззети от местните структури на БТС и дадени в добри ръце. (Справка на сайта: http://vratsa.bg/Read.php?id=251).

- Г-н Удев твърди, че БТС е направило милиони лева инвестиции за поддържането на благоустроените пещери!

Няма да спорим! Бихме искал само да информираме обществеността, че само за привеждането на пещерите Съева дупка, Бачо Киро, Леденика и Магурата, не БТС, а е българската държава е инвестирала 996 340 (деветстотин деветдесет и шест и 340 хиляди лева). Отделно от това, благодарение на инициативността на пещерен клуб „Силивряк” – Триград, за основния ремонт на пещерата Дяволското гърло, Британският ноу-хау фонд предостави 30 хиляди лири!

- Г-н Удев твърди, че почистването на пещерите у нас е грижа не на пещерните клубове и пещерняците, а на екологичните организации!

Това вече е откровена лъжа и чудовищна манипулация. За съжаление количеството на фактите и данните, оборващи това твърдение е толкова голямо, че не е възможно да бъдат изложени в настоящето опровержение.

- Г-н Удев твърди, че при изготвянето на проектозакона не е зачетено мнението на останалите организации, които имат отношение по този въпрос!

Това е поредното твърдение, чрез което г-н Удев иска да дискредитира БФСп. Проектозаконът за пещерите е изготвен от колектив от представители на Националния природонаучен музей при БАН, Геологическия институт и Географския институт на БАН, БФСп и двама юристи, след спечелен конкурс за малка обществена поръчка на Министерството на околната среда и водите!

Законът е разработен по задание на възложителя под името „Закон за пещерите” и е предаден на възложителя в договорения срок. Проектът е разгледан от Колегиума на МОСВ на две последователни негови сесии, като впоследствие бе приет от МОСВ и стана проект на министерството. Той беше съгласуван с всички министерства, внесен и приет от Министерския съвет. Законът за пещерите беше внесен в 39-то народно събрание!

Нелепо е да се твърди, че БФСп не иска да вземе предвид мнението на други организации върху закона, защото от момента на приемането му от МОСВ, БФСп не е имала правна възможност да прави каквито и да е промени и редакции! Използвайки конституционните си права, не само БТС, но и други организации внесоха свои възражения и становища в Народното събрание, които поради отпадане на разглеждането му, така и не станаха обект за разглеждане.

В края на 40-то народно събрание, проектозаконът беше гледан на първо четене от комисията по околната среда и водите, на които присъстваха представители на БТС. Въпреки това, проектът беше приет с 15 гласа „за” от всички присъстващи!

Г-н Удев, всички ние добре разбираме вашите тревоги и сме готови да работим за изчистване на недоразуменията в проекта, дотолкова доколкото те съществуват!

Все пак обаче, бихме искали да попитаме, Вас и вашите съветници, познавате ли българското законодателство, международните конвенции по които България е страна, директивите на ЕС , законовата уредба и практиките за опазване на карста и пещерите в европейски и световен мащаб? Едва ли!

Именно за това си позволявате да внушавате на обществото, че БФСп иска да вземе стопанисваните от БТС пещери за да предостави на други лица – нещо което даже и при искаме няма как да се случи !!!

По всичко личи, че незнанието Ви вдъхва увереност да мислите , че Законът за пещерите, ако бъде приет, няма да постигне целта си – защитата на пещерите като неотменна част от нашето природно и културно-историческо наследство !!!

Управителен съвет на БФСпелеология

16 март 2010

Който желае, би могъл да ни покрепи подписвайки нашата петиция на челната страница на Българската федерация по спелеология http://www.speleo-bg.com

На пръв поглед, огласената на страницата на порталът „Върхове” декларация против закона за пещерите преследва благородни цели! Фактически обаче, представяйки неверни и неточни твърдения и факти, нейните автори целят дескридитират усилията на Българската федерация по спелеология, нейната комисия по опазването на пещерите и стотици български пещерняци за приемането на закона за пещерите. По този начин те искат да  забавят процесът на разглеждане и приемане на проектозакона при което, разрухата  и унищожение на около 4 800 от 6-те хиляди български ще придобие лавинообразен характер! В тази връзка държим да направил няколко важни уточнение, а именно:

Конституция на република България Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

………………………………..

(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Закона за държавната собственост: Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна. (2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Публична държавна собственост са: 1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост; http://www.bcnl.org/doc.php?DID=15

Желателно е природозащитната общност да се запознае със законодателствата , международните конвенции по които България е страна, директивите на ЕС и практиките за  опазване на карста и пещерите в европейски и световен мащаб – за справки ползвайте: http://www.helictit.info/?act=articles&id=12669462769195 Даването на пещерите на концесия не перецедент, а европейска и световна практика. За становището на експерт еколозите по този въпрос може да разбере на:

http://wiki.ekoekspert.com/tiki- index.php?page=%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%20%D0%B7%D0%B0%20%20%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F

Според нас  именно настоящето беззаконие създава условия за  извършването на безнаказани разрушителни действия в карстовите райони и пещерите!

Проектозаконът получи възможност за публичен дебат. В изготвянето му взеха  участие  специалисти от  следните от институциите:  ст.н.с. Петър Берон д-р от Национален природонаучен музей при БАН, ст.н.с.Алексей Бендерев д-р, професор.Стефан Шанов от Геологическия институт на БАН, н-с Петър Стефанов от Географския интситут на БАН. Законът беше обсъждан от пещерняшката общност на специално организирана за целта среща, а в последствие и дискутиран във форум в сайта на федерацията вижте:

http://old.speleo-bg.com/modules.php?mop=modload&name=Splatt_Forums&file=viewtopic&topic=66&forum=14 и нито един клуб – колективен член на Българската федерация по спелеология не се обявил устно или писмено против него! Законът за пещерите  е санкциониран от висшият орган на управление на федерацията , а именно Общото й събрание още на 12.03.2005, на който присъстваха делегати от 26-те  от  всичките 27 редовно отчетени (към посочената дата)  колективни членове на Българската федерация по спелеология. Тогава беше взето единодушно следното решение:

Общото събрание на БФСп (Българската федерация по спелеология) застава зад представения от колектива на БФСп проектозакон за пещерите и препоръчва на Управителния съвет на БФСп да отговаря на всякакви нападки към него”. Заинтересованите биха могли да се запознаят с оригиналът на цитираният текст в офиса на федерацията!

Атака срещу желанието ни час по-скоро да се вземат законодателни мерки срещу унищожаването на българските пещери беше предприета и от печатния орган на  БТС!  В  стил познат от близкото минало се хвърля сянка на съмнение върху безкористните усиля на членовете на федерацията за защитят подземното ни богатство, както и недоказуеми обвинения, че законът преследва нечисти цели! Инструментите за манипулиране на общественото мнение включват излагането на неверни данни  относно организационното състояние на Българската федерация по спелеология, броят и имената стопанисваните от БТС пещери. Връхната си точка  манипулациите  достигат с твърдението,  че в България за почистването на пещерите се грижат екологичните организации, а не пещерните клубове. За съжаление поради не информираност относно законодателната защита на пещерите в световен мащаб  хората на БТС предлагат законът за пещерите да се трансформира в Закон за карста и карстовите образувания, какъвто поради изключителната си сложност,  световната практика не познава!

Алексей Жалов

зам.-председател на БФСп

Очарователният подземен свят  очаква твоите открития. Открий от какво се нуждаеш и как да снимаш в тъмнината със съветите на водещ пещерен фотограф.
Работа в тъмнината
Пещерната фотография по своята природа, ограничава броя на хората, които я практикуват. Не трябва да се страхуваш от тъмно или да страдаш от клаустрофобия, нито да се притесняваш от факта, че ще се нацапаш. В много пещери трябва освен това да бъдеш добър пещерняк, също така добре да боравиш с въже. Тези факти ще отсеят около 99% от хората.
На върха на всичко това е необходимостта от специализирана екипировка. Замърсяванията и влажността в пещерите могат да увредят фотопарата ти. Най-добре е да оставиш скъпата техника у дома и  да вземеш добрия стар механичен апарат, който не си използвал от години.
Пещерната фотография е сложно начинание. Най-големият проблем е, че ще работиш при почти пълна тъмнина. Осветлението на каската ти е чудесно за близката зона около теб, но е безкрайно недостатъчно за фотография. Ако се опитваш да заснемеш големи образувания, особено, ако те са извън границите на осветлението ти, задачата може да се окаже почти непосилна. Композицията се прави чрез напипване. Фокусирането може да бъде наистина трудно. Поставянето на осветление може наистина да изглежда лесно решение, докато не се върнеш вкъщи и не откриеш отблясъци или недоекспонирани части на снимките си. По това време вероятно вече ще бъдеш на километри от пещерата. Схващаш разочарованието, нали……
Какво е необходимо?
Фотоапарат
Повечето пещерни фотографи обичат да носят стари фотопаратаи, като Nikon FEs или Olympus OM-1s. Това не е защото, те не могат да си позволят скъпа техника. Тези апарати са по-устойчиви на износване и могат да издържат на влага. Настъпването на електронните фотоапарати замени по-старите модели карайки пещерните фотографи по света да недоволстват. Независимо, че твоят фотопарата е добре запечатан в непропусклив контейнер с изсушаваща вътрешност, шансът е голям, той да се овлажни в пещерата.
Експозиция
При пещерната фотография, има наистина само няколко настройки на скоростта на затваряне, които са важни за нас – 1/125sec, 1/30sec и B настройка. Единственото изключение е, когато снимаш във входа на пещера и се опитваш да използваш външната светлина като част от осветлението. Скоростта 1/125sec е най-бързата скорост на затваряне, която повечето фотоапарати синхронизират със светкавицата. При по-бързи скорости, бързото затваряне създава риск от заснемане само на половин изображение, заради по-бавното сканиране от страна на фотоапарата. 1/125sec работи перфектно, когато използваш допълнителна светкавица, тъй като тя е достатъчна, за да замрази движението на някой ходещ с каска с осветление (по-бавните скорости ще доведат до мъглявост на изображението) докато продължителността на светкавицата се измерва на около 1/30,000sec.
1/30sec се използва, когато работиш с допълнително осветление с крушка (да, пещерните фотографи често го използват!) Крушките, въпреки че често са считани за архаична осветителна система са страхотни за пещерна фотография по много причини.  Те имат има пълнител, който трябва да пламне, за да даде светлина. Обикновено 1/30sec се изисква за пълно възпламеняване, извличайки максималната светлина. По-бързите скорости са загуба на потенциала на крушката.
B-настройката не се изпозлва толкова често, колкото предните две, но все пак има прилобжение в пещерната фотография. Рисуването със светлина е една техника. При това, се рахождаш из пещерната зала насочвайки светкавицата към различни места за да изградиш осветлението. B-настройката може да бъде използвана и с други техники, като ръчно пускане на светкавиците. Дългите експозиции със замъглено осветление, също са възможни с B-настройка.
Филм
Изборът е субективен и всеки има любима марка. Повечето пещерни фотографи изпозлват филм ISO 200. По-бавната скорост  ограничава възможностите ти със светкавицата, а по-виската скорост прави проблем с контраста и яркостта.
Осветление
Без съмнение, осветлението е най-важното за пещерната фотография. От значение е не само количеството светлина, но и източника, посоката и броя на осветителните тела. Може просто да си тръгнеш, ако смяташ да използваш дневната светлина във входа или да снимаш на електрическо осветление в благоустроена пещера -  и двата източника имат своите проблеми.
Пещерните фотографи най-често изпозлват светкавица за начална светлина, следвана от крушка като втори източник. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Светкавиците са евтини, зависими и осигуряват достатъчно светлина за повечето работи. В допълнение, те се презареждат сами и могат да бъдат използвани за много снимки без да пренастройваш за всяка от тях.
Крушките от всички форми и размери се използват от много пещерни фотографи. Има няколко причини поради което те не са тотално заменени от светкавиците –имат по-висока осветителност. Когато снимате голяма зала, не позволяват отражения. Те също дават по-широка дъга на светлина. Светлинният поток на повечето светкавици е твърде тесен лъч, докатокрушката може да разпръсне светлина на 180 градуса (или дори на 360). Това е предимство в някои ситуации. Накрая, светлинният поток е по-бавен, което може да даде по-мека поява ако снимате влажна пещера. Недостатъците са в ограничения ресурс (спрени са от производство преди години), освен това крушките трябва да бъдат заменяни ръчно след всяка снимка. Трябва да притежаваш и специално устройство за работа с тях.
Аксесоари
Някои аксесоари са необходимост за сериозна пещерна фото дейност. Стативът е много ценен по ред причини. Още по-важни са дистанционните ел. превключватели, които се прикачват към всяка светкавица, разположена в твоята пещерна фото-зона. Светкавицата на апарата ти изпраща сигнал на всички светкавици да светнат при снимане. По този начин, те всички се синхронизират и дават перфектна експозиция. Това помага да се елиминира и нуждата от статив.
Снимане в тъмнината
Дори и цялото оборудване на света не е достатъчно, за да си добър фотограф и това важи с най-пълна сила и под земята. Дори Ансел Адамс, един от най-добрите фотографи в  света, пробва да снима в пещера в Ню Мексико само веднъж и получи наистина разочароващи резултати. Като всяка друга форма на креативно изображение, отнема време, търпение, подготовка и малко добър късмет да се научиш и да натрупаш опит. Стартирай постепенно,без големи очаквания.
Ако нямаш търение да четеш повече тази статия, запомни това: Вградената светкавица на апарата ти е безполезена почти за всяка снимка в пещерата, освен като допълнение към останалото осветление. Повечето вградени светкавици са разработени за употреба в малки зони където има отражаеми повърхности, за да усилят околната светлина. В най-добрия случай, те са добри за допълваща светлина. Ако някога си оглеждал спецификациите й, светкавицата има номер 30 (ISO 100/ft). Това я прави наистина безполезна за пещерите. Пещерата, освен в редки случаи, в които стените са бели, ще погълне светлината.
Втората причина да не зависиш от вградената светкавица за осветление е, че тя дава много плоско,безжизнено изображение. Извън причиняването на ужасните червени очи на хората, изображението няма да покаже нито една от чудесните извики на формите, сенките и знаците, които очите ти виждат. С една дума ‘изключи светкавицата на фотопарата си!’
Единичните светкавици  все още могат  да бъдат използвани с голям успех. Ако просто я поставиш настрани, само на няколко стъпки от мястото, което заснемаш, резултатите рязко ще се подобрят. Това е така, защото се създава сянка и чувството за триизмерност, всичко, което прави твоята снимка по-приятна за окото.
Тук е мястото да спомена кадрирането на експозиция. Няма значение колко добър пещерен фотограф си станал, никога няма да получиш  правилното осветление от първия път. Повярвай ми, цената на филма е нищо в сравнение с разходите и труда да заснемеш подземните снимки.
Експериметирането при употребата на единична светкавица  е много ценно усилие. Ако се опиташ да преместиш светкавицата на апарата на дясно, сега опитай от ляво на обекта. Ако изпозлваш статив, премести го на 90 градуса на дясно или ляво за силно странично осветяване. Сега опитай зад и под обекта или директно над него. Няма нито един правилен начин, по който да осветиш изображението, само вариации, които дават различни резултати.
Ако имаш възможност, оборудване и време може да опиташ да добавиш втора светкавица. Тя може значително да промени снимките. Забележи, аз не казвам ‘подобри’, тъй като единична светкавица може да бъде достатъчна, без допълнение от втора светкавица.
Второто осветление може да бъде използвано като допълваща светлина с по-малко мощност или с еднаква мощност, за да помогне да осветиш обекта. Експерментирането е небходимо. Добрият ефект може да бъде създаден със силно задно осветление на обекта, като задната светлина създава леко изгорени ъгли.
С време и знания, може да добавиш още светлина. Понякога двойка силни светлини могат да бъдат използвани само да осветят сцената, а по-слаба светлина може да бъде използвана за поставяне на човек в кадъра.
При всички случаи трябва да запомниш, че ти осигурявате цялото осветление за симката. Може да бъде  много разочароващо, когато проявиш филма и осъзнаеш, че не си успял да осветиш малка зона, която сега стои като блестяща черна дупка.
Мигновенни снимки
От години пещерните фотографи зависят от своята интуиция добита от десетки пропаднали снимки, за да се научат как да ги осветят. Някои фотографи използват техника, наречена ‘умствен Полароид’, за да прегледат своята снимка. Това е метод, при който затваряш очите си за около 10 сек., преди да направиш снимката, отвори ги непосредствено преди да  светнат светкавиците, след това отново ги затвори бързо. В ретината ти остава леко размазано лилаво за около 5 сек., след изгасването на светкавицата. Въпреки че няма да видиш детайлите, може да прецениш дали няма пре- или недоекспонирани кадри в експозицията, които се нуждаят от внимание. Методът не е перфектен, но ми е спестил много изхабени пози.
Стъпка нагоре от това е употребата на апрат Полароид като допълнителен към твоя апарат. Веднъж, след като настроиш интуивно експозицията, може да направиш снимка с Полароид и да видиш резултатите в аванс, преди да използваш основния си филм. Същата работа може да ти свърши и евтин цифров апарат.
Някои неща, които да опиташ
1 Пещерната фотография не е само снимане на красиви образувания; а далеч повече. Някои форми могат да бъдат далеч по-интересни.
2 Използвай осветлението креативно.
3 Изпозлвай по-широко осветление.
4 Снимай хора, облечени в ярки цветове. Калният екип трудно привлича погледа.
6 Изпозлвай крушка за осветление при заснемане на водни повърхности.
7 Големите зали предполагат повече светлина. Заснемането им изисква разполагането на няколко осветителни тела.
8 Заснемането на хора в статична поза е скучно. Нека пещерняците вършат обичайната си работа.
9 И в края, помни, че снимаш в пещера. Докосването до образуванията може да бъде фатално за тях!
Текст: Питър Джоунс; Превод: Върхове

Завърши републиканската пещерна експедиция “ЕМЕН-2009″, организирана от спелео клуб “Приста”. С нея беше отбелязана 53-годишнината от началото на организираното пещерно дело в Русе.

Клуб „Приста” изследва Еменския карстов район от 1982 г, но не всеки сезон се откриват нови пещери или нови части в тях. Сполуката идва рядко и то след дълъг и упорит труд.
В протеклата експедиция едва на третия ден дойде откритието на нова пещерна система.
В крайните части на “Русе-217″, най-дългата и сложна пещера в района, Теодор Кисимов успя да изкачи и екипира с въже 20-метрова вертикална стена. От „комина” над нея пада вода, която надолу се разпръсква като дъжд. Оказва се, че този водопад идва от по-високо разположена, непозната до сега пещерна система. След 12-часова работа беше открит нов, трудно достъпен район от пещерата – с река, красиви синтрови прагове и езера.

Необичайното в нея е, че за разлика от останалите пропастните пещери, при които се влиза отгоре надолу, тук е обратното: подходът е като при алпинизма – от долу нагоре.
При повторното влизане в новооткритите части групата на Теодор картира 150 м галерии, без да се достигне техния край. През следващия месец ще бъде организиран екип, който да продължи проучването и картирането на новите галерии. Предстои те да получат и име от откривателите си.

Освен в “Русе-217″, участниците в ескпедиция “Емен – 2009” работиха в пещерата „Троана” и в Понор №218. Формираните четири групи влязоха с различни задачи в тях.
В „Троана” Йордан Йорданов и Диана Стефанова картираха 120-метрова водна галерия. От нея 50 м са полусифон – тесен, запълнен с вода проход, в който има само наколко сантиметра въздух под тавана. Това е връзката от предните широки части на „Троана” към вътрешната й, малко позната половина.

Продължи разчистването на Понор №218. Достигна се дълбочина от -12 м, от където започва хоризонтална галерия. За съжаление – все още тя е непроходима. Тук откритието е предстоящо, проучващата група е „на една ръка разстояние” от бъдеща нова пещера в Еменския район.

Въпреки лошото време, всички участници положиха максимални усилия и работиха здраво за успешния финал на експедицията. А тя и откритията се случиха и благодарение на финансовата подкрепа на Туристическо Дружество „Приста”, част от което е русенския пещерен клуб.

Текст: Сашо Попов, снимки: СК “Приста” – Русе

53–тия си рожден ден русенския спелео клуб „Приста” ще отбележи с републиканска експедиция „Емен – 2009”, която ще стартира на 14 октомври. Пещерняци от различни български спелео клубове ще се съберат в района на Еменската пещера, за да отбележат годишнината на русенските си колеги, но и да продължат изследванията на този интересен карстов район.

В далечната 1956 г. ентусиазирана група млади хора от Русе създават секция по пещерен туризъм, която по-късно прераства в пещерен клуб. Под ръководството на д-р Георги Икономов, първият  му председател, младите изследователи започват проучвания в най-голямата пещера в района – „Орлова чука”. Направена е първата й карта. Изследвани са и множеството по-малки пещери, ниши и скални манастири в Поломието.

През следващите 25 години клубът се изгражда и развива, ръководен от Иван х.Иванов, Е. Унджиян, С. Стефанов и заема водещо място сред пещерните клубове в страната. Продължава изследването на карста по Русенски Лом и притоците му. „Орлова чука” достига 10 км дължина. При по-значими пещерни находки се работи съвместно със специлисти от Русенския Исторически Музей. Правят се спелеозооложки, спелеоклиматични и археологически изследвания.

През 80-те и 90-те години на XX в. СК „Приста” разширява дейността си в още  два карстови района – Еменският, край В.Търново и „Стенето” – над гр. Троян. Там пещерите са предимно водни и пропастни, което прави изследването им още по-значимо. Открити и картирани са много нови пещери, две от които носят имената „Русе” и „Приста”. Водещ изследовател и картировач по това време в клуба е Камен Димчев.

През последните години, с отварянето на границите и възможността за пътуване по света, русенските спелеолози регистрираха и сериозни международни постижения. Теодор Кисимов работи в международни изследователски експедиции и достигна до дъното на двете най-дълбоки пропастни пещери в света – „Вороня-Крубер” (-2191 м) и „Снежная” (-1753 м).

Наред с майсторските постижения, в спелео клуб „Приста” продължава и  „обикновената” дейност – провеждане на курсове за обучение на пещерняци, запознаване на младите колеги с работните карстови райони на клуба. Вече трета година се провежда фотоконкурс „Пещерите и ние” и Кинопанорама за планини, екстремни спортове и приключения. С цел популяризиране на спелеологията СК „Приста” активно работи с ученици и студенти.

Клубът на пещерняците е част от ТД „Приста”. С осигурената материална база за практикуване на спелеология и помещение за клубни сбирки, а до голяма степен и с ежегодната финансова подкрепа на туристическото дружество, спелео клубът продължава уверено  в своето второ 50-тилетие. С опита и мъдростта на по-възрастните, с ентусиазма и енергията на младите,  СК „Приста” е сред организациите, издържали проверката на времето и доказали се чрез работата си.

Автор: Сашо Попов, председател на ПК „Приста” – Русе
Снимки: архив на ПК „Приста” – Русе

Целта на проявата беше запознаване на гостите с големите водни пещери на България. Участниците  посетиха  района на Крушунските водопади, където се намират едни от най-впечатляващите подземни кухини с  реки и езера в тях. Те имаха удоволствието да  преминат с надувни лодки, по дългата 1300 м. пещерна река в Бонинската пещера, да се изкачват по синтровите прагове на пещерата Водопада, да плуват с неопренови костюми във водите на пещерата Урушка маара.

Освен в района на с. Крушуна, бяха посетени и „Деветашката пещера”, „Проходна” и разбира се – „Орлова чука”.

След успешната съвместна работа, русенските спелеолози получиха покана от гостите, да се включат  в изследването на една от най-големите пещери в света – „Золушка” („Пепеляшка”), която се намира в пограничните райони на Молдова и Украйна и е дълга 105 км.

Текст: Сашо Попов, снимки: ПК „Приста” – Русе

Тринадесетчленният екип, съставен от италиански, белгийски и македонски водолази, беше на мнение, че пещерата е по-дълбока от официалните данни, но трябваше да отмени десетдневната си мисия поради помътняването на водите от силните дъждове.

“Всички пещери са различни, те имат собствена морфология, но “Врело” е прекрасна, една от най-красивите, ако не и най-красивата пещера на Балканите,” казва италианският пещерен водолаз Луиджи Касати. “Ще се върна догодина, за да можем да продължим изследването.”
Входът на “Врело” е на около 1,5 км от язовира “Матка” на река Треска и образува каньон с езеро с площ от около 5 000 хектара. Надземната част на пещерата над входа се нарича “Сува” и там има сталактити и сталагмити.
Пещерата беше номинирана в тазгодишния конкурс за Седемте чудеса на света и достигна до полуфиналите.

През 2007 г. пещерата е класирана на 77-о място в списъка на най-дълбоките подводни пещери, след като е проучена от водолаза Марк Вандермьолен. Вандермьолен участва и в тазгодишния водолазен екип.

“Врело” се нарежда на 14-о място в списъка на най-дълбоките пещери, проучени от хора, а според някои тя може би е подценявана.

Най-дълбоката изследвана подводна пещера до момента е “Бушман Хол” в Южна Африка.
Министерството на икономиката на Македония отпусна около 1 300 евро за финансирането на експедицията, а министърът на икономиката Фатмир Бесими посети изследователите, като обеща допълнителни средства за популяризиране, проучване и опазване на пещерата.

Документалният филм за красотата на “Врело”, каньона “Матка” и видеоматериала от тазгодишните проучвания се подготвят и ще бъдат редактирани в Италия.
Пещерата се намира в каньона “Матка” близо до Скопие, който е известен с 1000-та си растителни вида, 20 % от които са ендемични, както и с различните видове пеперуди, които не се срещат другаде в Европа. В каньона има също лешояди, а понякога и белоглави орли, които са защитени от закона, за да се предотврати изчезването им.

Текст и снимки:  Зоран Николовски за Southeast European Times

Достъпът до нея е истинско предизвикателство. Това включва преодоляване на Маки Дъкс – тесен, мокър лабиринт, който след дъжд, често се запълва с вода. След това се разтваря в широка галерия – сравнително лесен участък, който все пак изисква от пещерняка да преодолее серия от препятствия. Висок от едната страна, над стръмен, кален сипей е пасажът Пикъринг е дълъг, тесен тунел, който се преминава отасти на колене и отчасти в легнало положение. Той завършва с тесен завой и кален канал. Над него е Айхол, тесен отвор, през който човешкото тяло се промушва с усилие. Накрая, след преминаване през дълбок, пълен с кал басейн се достига търсената зала и цепнатината.
При достигането групата спуска стълба надолу и Мос поема по своя път в нейзвестното. Той не е осигурен, тъй като цепнатината е толкова тясна, че няма да му позволи да се плъзне надолу. Малко след 4 следобед  достига до спираловиден тунел, след успешното преодоляне, на който, му дава достъп до остатъка от шахтата. Достигайки този финален участък, се вярва, че е намерил скала, която спира достъпа по-нататък. След като не успява да я отмести Мос не може да се върне, заради ограниченото пространство. Оказва се блокиран на дъното на цепнатината. Към него е спуснато тънко въже. За нещастие, то не е достатъчно здраво, за да го изтегли и, въпреки че Мос успява някак си да се привърже към него, след три неуспешни опита се отказва.

Това причинява паника у младия пещерняк и го кара да опита да се изкатери нагоре сам, но така още повече се заклещва в теснината под спиралата. Той не може нито да извие краката си, за да достигне стълбата, нито да извие раменете си, за да премине няколкото жизненоважни сантиметри.

В това положение високото ниво на въглероден диоксид в теснината започва да оказва влияние върху тялото му и когато към него е спуснато по-здраво въже той вече е изпаднал в безсъзнание, като не може да го привърже към себе си. Въпреки самоотвержените опити на спасителите му, тялото не може да бъде изтеглено. Мос не идва в съзнание и във вторник сутринта е обявен за мъртъв. Баща му, съзнавайки, че спасителната операция застрашава още няколко човешки живота решава да остави тялото на сина си в теснината.

По-късно има опити за изваждането му, но въпреки че това се счита за технически възможно, много спасители вярват, че издърпването на тялото ще бъде нечестно спрямо семейството на Мос, което е избрало да не го види никога повече. След трагедията цепнатината е запечатана с бетон и към нея е прикрепена бележка. Днес тя е позната като Залата на Мос.

Трагедията предизвиква широк медиен отзувк в целия свят, което я превръща в най-популярният пещерен инцидент в света.

Текст: Върхове

Сред най-големите кристали, известни на човечеството, лъчите от селенит, открити дълбоко под мексикананската пустиня Чихуахуан спирът дъха. На повече от 300 м. под земната повърхност и в един от водещите по добив на сребро и олово райони в страната, пещерата Куева де лос Кристалес е намерена от двама братя, работещи в мина Наика.

Проблясващите лъчове са се образували от отлагането на калциев сулфат, попаднал с дъждовната вода в безбройните варовикови пещери на Наика в продължение на стотици хиляди години, затопляни от топлината на магмата отдолу. Първоначалните проучвания дават предположения, че кристалите са на най-малко 600 000 години и процесът на образуване е бил прекратен едва през 1985 г., когато миньорите отклоняват водата с индустриални помпи.

Над 140 огромни кристала са документирани, с очакване броят им да достигне около 170. Освен Кристалната пещера, в района има още няколко интересни пещери, носещи имената на интересни образувания в тях: Окото на Кралицата, Пещерата на Свещите и Пещерата на Мечовете. Най-големият открит кристал тук е с дължина 11,5 м. В момента спелеолозите работят за запазването от рушене на кристалите.

Текст: Върхове