Въпреки че за пионери в планинското колоездене често се считат група жители на Северна Калифорния, през 70-те, хората много преди тях обичали да карат велосипедите си извън алеите.
Една от най-ранните препратки, която може да намерим е група чернокожи войници през 1890. Известни като 25 Infantry Buffalo Soldiers, те били в по-добра форма, от който и да било днес.
Buffalo Soldiers били разположени в Мисула, щата Монтана и карали велосипеди, които били модифицирани да издържат на големи разстояния по неравен терен. Тежали от 30 до 55 кг., когато били натоварени.
Най-големите им пътешествия били 1200-километров преход от Мисула до Йелоустон  и 2700-километров преход до Сейнт Луис, Мисури.

Друга, добре известна група “пионери в планинското колоездене” бил Вело Крос Клуб Паризиен (Франция – началото на 50-те). Техните велосипеди били от най-забележителните за времето си. Имали кормило за управление, дебели гуми и дори някакво окачване.

По-късно ще срещнем и момче, на име Джон Финли Скот, който модифицирал велосипеда си “The Woodsie” през 1953 г., за да може да го кара извън алеите. Той имал ръчки за скорости, дебели гуми и плоско кормило.

Начало на планинското колоездене
Най-големият успех в развитието на маунтин байкинга принадлежи на колоездачите от Марин Каунти, Калифорния, които изобретили собствена версия на планински бегач през 70-те. Те провеждали и свои състезания, които наричали Repack Downhill (Преопаковане надолу – б.пр.).
Въпреки, че не били първите, които поставили големи гуми, кормило, ръчни спирачки и дори дерайльори, колелетата, които изобретили за планинско колоездене са познати и до днес. От няколко от тези пионери дошъл маркетинга, иновациите и технологиите, от които започнало масовото производство на велосипеди за планинско колоездене.

За повечето хора, имената на Джо Брийз, Отис Гай, Гари Фишър и Том Ричи не означават нищо, но за онези, които познават планинското колоездене имената им са известни в неговата история. На Майк Синярд, който по-късно навлиза в групата дължим и началото на масовото производство на велосипедите.

От тогава за повече от 30 години е направена само още една иновация в колелетата.

Забележителни иновации
Докато общият вид на велосипеда за планинско колоездене като плоско кормило, дерайльори, големи гуми и мощни спирачки, не се е променил, много от детайлите на колелетата са се развили през годините по начин, който ги е подобрил значително.

Вероятно, най-големите промени, които са оказали влия ние върху преживяванията на колоездачите в планината е въвеждането на предно и задно окачване.

Вилките за окачване (предно окачване) са въведени в края на  80те и се използват и до днес. Те не само подобряват контрола върху велосипеда, но и правят много по-удобно колоезденето.
Задното окачване (също въведено в края на 80-те), също засилва контрола. Повишено е и нивото на комфорт на колоездача.

Дисковите спирачки са изобретени в началото на 90-те. Те с много по-надеждни в много ситуации и имат почти безгранична сила, в сравнение с по-старите видове спирачки.

Други иновации са направени в материалите и производството, като дават в резултат по-добро изпълнение на велосипеда, по-дълъг живот на частите и значително олекотяване на конструкцията. Някои от най-големите постижения са в материалите на рамката, където се използва фибростъкло  и алуминиеви сплави.

Съвременните маунтин байкове са много по-бързи, леки, надеждни и разбира се, по-скъпи от велосипедите в миналото.

Текст: Върхове

Планинското колоездене е типично летен спорт, което обаче не пречи да бъде практикуван и през зимата. Няма нищо по-освежаващо от това да карате върху пласт бял сняг на земята. От скърцането на снега под гумите ви до шума от въртящата се гума в тишината има нещо вълшебно.

Но колоезденето върху сняг не е толкова просто нещо. За едни е студено и тъй като предното ви колело може да потъне в снега има опасност да почувствате снежната покривка, падайки в нея.

Някои съвети, които ще ви помогнат да избегнете неприятната среща със снега:
Поддържайте равновесие: Не се вдигайте от седалката на велосипеда и се опитайте да центрирате тежестта си върху рамката. Ако седите твърде назад, задното ви колело ще потъва в снега. Ако пък сте твърде напред предното ви колело по-скоро ще се пързаля и потъва, отколкото да се върти.
Контролирайте целия велосипед: Не въртете само педалите. При сняг трябва да управлявате велосипеда с цялото си тяло. На завой трябва да се стремите да придържате велосипеда с целите крака. За десен завой например, извъртете лявата половина на тялото си към байка. Помнете, че колоездене в сняг е като по чакъл или прах, така че очаквайте буксуване на завоите.
Запазете налягането: Намалете налягането на гумите до 10-15 psi под нормалното. При по-дълбок сняг се използва по-ниско налягане. Идеята е по този начин да увеличите повърхността на гумите, за да управлявате по-лесно велосипеда.

Текст: Върхове

Маунтинбордингът, известен и като дъртбординг или всетеренен бординг (ATB), е широко практикуван в Съединените щати екстремен спорт, произлязъл от сноуборда. Райдърите го практикуват по хълмовете около родните си места. Други ходят в ски-курортите.

Качването с лифт е за предпочитане от ходенето пеш. Други достъпни терени включват трасета за BMX и планинско колоездене. Разбира се, когато наоколо няма хълмове, райдърът може да се привърже с въже към автомобил или ATV. Само добавете няколко скокове и получавате целодневно забавление.

Първите състезания са организирани в САЩ през 1994 г. и във Великобритания през 1997 г.

Описание на борда
Маунтийнбордът е подобен на дългия борд, с подобрени амортисьори и гуми. Двете подобрения позволяват по-добро абсорбиране на неравностите при каране по екстремен терен. Размерът на дъската е по-малък от сноуборд, около 110 см. дължина. Четирите колелета на маунтинбордът имат малки пластмасови или метални главини с пневматични гуми между 7″ и 13″ диаметър.  Има и триколесни модификации като  “Outback”, както и двуколесните “Dirtsurfer” и “Surfari”. Последните могат да бъдат квалифицирани като най-добри , “все едно караш велосипед, но без ръце… по-бързо и по-сигурно.” Dirtsurfers и Surfaris използват 20″ BMX колелета със спици и са отлични за развиване на високи скорости.

Колелета, Платформи и Окачване
Размерът на колелата диктува стила на каране. Например, 8″ колело е най-добрият избор за фрийстайл и скокове. По-големите колелета са по-полезни за спускане; позволявайки на райдъра да развива по-висока скорост с по-добра стабилност. Автоматите също са важни. Те повтарят традиционните при сноуборд дъската. Този  тип механизъм задържа райдъра върху дъската, позволявайки му пространство за раздвижване на ходилата.
Дължината на борда е важна да се вземе предвид, когато купувате. Тя се определя от много фактори, като терена, теглото на дъската и какво тегло може да издържа.
Повечето маунтинбордове са снабдени с ‘извита платформа’, подобна на  дъската на скейтборд, но имат пружина за омекотяване. Уретановите амортисьори могат да бъдат използвани за удължаване живота на системата за окачване. Моделите на платформите са Bionic, Revo, noSno и Howla.

Обикновени скейтборд платформи, също се срещат при маунтинбордът, но обикновено се ползват от млади райдъри, тъй като са по-леки и евтини.
Системи за обръщане като noSno’s използват гумени втулки и се считат за по-стабилни при високи скорости и на неравен терен.

Tипове каране
Двата основни типа каране са спускане (фрийрайд & рейсинг) и фрийстайл.
Фрийрайдът се практикува на разнообразни терени, от ски-курорти, когато снегът се е стопил, трасета за планинско колоездене, дори и в гори. Рейсингът е вид слалом за двама райдъри.

Фрийстйлът включва скокове; изпълнение на трикове, които могат да бъдат завъртане (180, 360 и повече градуса), преобръщане (заден и преден флип), докосване на дъската  и др.

Разновидност на маунтинбордингът е кайт маунтинбординга, при който се използва специален вид хвърчило, за по-продължително задържане във въздуха.

В България

Първите в България маунтинбордове може да изпробвате в Приключенски парк Адреналин, край гр. Тетевен.

Разгледай Галерия със снимки

Текст: Върхове

Ето, че пролетта дойде, снегът се топи и дойде време, ако си запален колоездач да подготвиш велосипеда за първия излет сред природата за тази година.

Преди всичко Почисти колелото си
Велосипедът е съставен от редица пoдвижни части. Когато тези части се замърсят с кал, мръсотия и частици износването и счупването е неизбежно.
Мръсотията влияе на работата на велосипеда и ускорява износването му. Не е изненадващо, че първата ти работа за защита на колелото от счупване е подържжането на „добра хигиена”.
•    Как да почистиш
Има много повече какво да направиш за почистването на велосипеда от това да изстържеш калта от време на време и да го оставиш в мазето да изсъхне. Водата (особено, когато е от пароструйка) може да повреди чувствителните системи на велосипеда. Затова, ако миеш, прави го внимателно.
Повечето компоненти на велосипеда могат да бъдат почистени само с изтриване със сух или влажен парцал. Останалите части изискват системно изчеткване, изтриване и смазване, за да останат в добро състояние.
•    Колко често да почистваш
Базирай схемата на почистване на велосипеда в зависимост колко често го караш. С други думи, ако прекарваш много време на колелото си на влажен или кален терен или го караш бързо и често, трябва да го почистваш по-често.
Много малко колоездачи почистват велосипеда си след всяко излизане. Но редовната схема на често, обикновено почистване (веднъж месечно, веднъж седмично или по-често в зависимост от честотата на каране) е твърде важна.
•    Основно почистване
Това, от което се нуждаеш за почистване на велосипеда зависи от частите, които почистваш и състоянието, в което те се намират. Ето кратък списък на основните неща, които са ти нужни:
o    Парцали за почистване – Трябва да имаш достатъчен брой от тях, както за почистване и подсушаване, така и за смазване.
o    Сапун – За почистване на рамката. Използвай мек сапун.
o    Вода – Въпреки потенциалните опасности,  водата е полезна за почистването на велосипеда. Използвай чиста вода.
o    Четки – Имаш нужда от две различени по размер и твърдост четки, за да почистиш трудните за достигане места на велосипеда. Старите четки за зъби са страхотни за ъглите и веригата.
o    Разтворители – Трябва да си вземеш разтворител за почистване на смазаните части, като веригата. Ако е възможно, избягвай традиционни разтворители, като керосин и терпентин. Без значение какъв разтворител използваш прочетети внимателно указанията за правилната пропорция.

Затегни болтовете на велосипеда
Велосипедите се сглобяват чрез десетки нитове, болтове и винтове, които се износват или разхлабват в резултат на употребата. Поддържането им затегнати е важно, тъй като при разхлабване или прекалено затягане частите на велосипеда могат:
•    Да не работят добре
•    Да се износят или счупят
•    Да станат потенциално опасни
Имай предвид, че поддържането на болтовете затегнати не означава да ги затегнеш толкова силно, колкото можеш. Пренатягането може да причини много повече повреди от разхлабените болтове и може да доведе до сериозни повреди на велосипеда.
За да запазиш частите на велосипеда си затегнати, често проверявй за разхлабени болтове. Освен това, дръж очите и ушите си отворени за проблемни шумове (тракане, скърцане, трептене), докато караш колелото си.
•    Проверка преди каране
Най-добрата защита срещу разхлабване на компонентите е проверката преди да караш. Редовните проверки ще ти помогнат да забележиш потенциалните проблеми, преди те да станат по-сериозни.
•    Посещение на сервиза за велосипеди
Другият важен момент за “контрол на затягането” е посещение в сервиза за велосипеди два пъти годишно. Помни: Някои от частите на велосипеда могат да бъдат обслужвани само от квалифицирани механици.
Реши какво ще правиш
Ако забележиш разхлабени части или “игра”, може да оправиш проблема сам или да закараш велосипеда в сервиз. Избери първия вариант, само ако си сигурен, че можеш да разрешиш проблема сам.

Смазване на велосипеда
Запазването на частите на велосипеда добре смазани е изключително важно за добра работа. Смазването предпазва подвижните части от изключително износване, причинено от триене, предпазва ги от “замръзване”, както и от корозия и ръжда на металните части.
Внимавай, прекаленото смазване може да влоши работата на велосипеда и повреда на частите (излишния лубрикант може да полепи мръсотия и други абразивни частици). Като общо правило, излишният лубрикант трябва да бъде почистен, преди да караш велосипеда.
Съвет: Когато смазваш много части наведнъж, запомни реда, в който го правиш. Излишният лубрикант трябва да бъде почистен в същия ред, за да си сигурен, че навсякъде е попил добре.
Лубриканти
•    Смазка за велосипеди – трябва да бъде използвана предимно за смазване на системата от лагери и големите болтове. Този лубрикант е по-гъст от машинното масло.
•    Масла за велсипеди – използват се за смазване на по-малки болтове, вериги и различни части на спирачката и дерайльора. Маслата за велосипеди са по-редки от смазката.
Какво трябва да се смазва?
•    Веригата – Веригата е най-рисковата част на велосипеда. Тя трябва да бъде смазвана често (за да се намали износването) и трябва да бъде сваляна от велосипеда от време на време (в зависимост от условията и стила на каране), за да бъде изцяло почистена с разтворител и повторно смазана. Колкото по-често смазваш веригата, толкова по-рядко трябва да я сваляш за почистване (и подмяна).
Най-общо, трябва да смазваш веригата винаги, когато чуеш да скърца или изглежда “суха.” Смазвай след колездене в мокри условия, за да предпазиш веригата от ръжда. Помни, че честотата на смазване зависи от типа лубрикант, който изпозлваш  Избягвай прекаленото смазване.
•    Командни ръчки на спирачката и дерайльора – Тези ръчки са важни за спиране и промяна на нивото. Една-две капки масло трябва да бъдат поставяни в осите на дръжките от време на време.
•    Жила на спирачката и дерайльора – Жилата свързват спирачката и дерайльора с техните ръчки. Трябва да бъдат проверявани често (особено във влажно време) и да бъдат смазвани от време на време, за да предават правилно подадената команда към системата.
•    Спирачка и дерайльор – Спирачката и дерайльора са изградени от редица малки, подвижни части. Наблюдавайте техните накрайници, колела и ролки, така че да не се затягат. Смазвайте осите.
•    Лагери – Лагерите трябва да бъдат смазвани и поддържани в сервиз.

Забележка за условията
Когато смазваш велосипеда, увери се, че използваният лубрикант е подходящ за атмосферните условия, в които ще караш. Дъждовните райони изискват по-водоустойчиви масла, докато по-сухите райони изискват по-леки масла, които няма да полепват много мръсотия. Помни, че по-влажните райони изискват и по-често смазване.

Текст: Върхове