Продължителност: 3 ч.
Автор: Върхове
E-мейл: redakcia@varhove.com
Трудност: лесна към средна
Подходящо време за преминаване: Маршрутът не е маркиран, затова единственото подходящо време е летният сезон в ясно време.
Забележка: Маршрутът може да бъде преминат самостоятелно или да се използва като алтернативен на маршрут: с. Осеновлаг – вр. Козница

Подоробно описание на маршрут:
Изходният пункт за изкачване на връх Козница е с. Зимнишки дол, или наричано още от местните Махалата. Тръгва се от отбивката за с. Зимнишки дол по пътя Елисейна – Осеновлаг. Продължаваме по асфалта в продължение на около 10 мин., а високо над нас се е изправил масивът на Козница. Скоро на остър ляв завой пресичамe малко мостче и… асфалтът беше дотук, продължаваме по коларски път. След него са първите къщите на ниската част на Зимнишки дол. В началото е магазинът, а нагоре ще ви съпровождат всякакви домашни животни и птици, пуснати на свобода. Пресичаме махалата и продължаваме все нагоре по пътя. Половин час по-късно достигаме и високата част на селото. Тук животът сякаш е замрял преди векове. Пътят пресича селото и след около 45 минути от началото на прехода ни извежда в началото на подхода към Козница. В селото внимавайте с кучетата. По тези места рядко стъпват чужди хора, затова се въоръжете с камъни и пръчки, ей така, за всеки случай.
Излизайки от селото продължаваме по коларския път все нагоре през рядка широколистна гора. Пътят прави остри завой и бързо набира височина. Час и половина след началото на прехода при голям десен завой срещаме и пътеката, идваща от манастир „Седемте престола”. Тук двата маршрута се сливат и продължават заедно към върха. Вървим все нагоре, като от двете страни на пътя, далеч в ниското забелязваме старопланински махали. Скоро излизаме в билната част. Зад гърба ни ярко се открояват Витоша и Рила. Пътят тук е невероятно панорамен, за съжаление обаче остава зад гърба ни. Ще преминем покрай дървена къщичка, построена право върху дърво и полу-разрушени стари кошари, преди пътят да направи остър завой на юг. От тук за 15 минтуи се изкачваме на билото. От ляво ще забележим скалист връх, а пред нас са пасищата на тукашните села. Продължавайки по пътя, заобикалящ върха, пътя завива отново на юг, като пред нас се изправя връх Козница. До началото на последнотo изкачване от тук ще стигнете за около 15 минути.
Пътеката за изкачване на Козница ясно се отклонява надясно от основния коларски път, по който вървяхте до сега. Често по склона след отклонението пасе стадо коне.
Предстои ни последния половин час изкачване до върха. Пътеката бързо набира височина, откривайки все по–красиви гледки. На места стръмно, на места със серпентини, пътят се извива към най-южния край на масива на Козница. Последните 10 минути от изкачването отново са през буковата гора, която преди това прекосихме в по-ниската й част. Излизайки в края на гората се озоваваме на превал. Върхът отляво е Козница. Ще го познаете по каменната пирамида. Изкачването от превала до връхната точка отнема не повече от 5 минути.

Забележителности по маршрута: Връх Козница /1632 м./ е първенец на планината Ржана, считана за дял от Старопланинската верига. От върха се открива невероятна панорамна гледка. На север е Врачанския Балкан с първенеца Бегличка могила, на северозапад в далечината се откроява Берковска планина с вр. Ком. На запад се подава Витоша, а зад нея гордата снага на Рила и Мусала. Южно от върха се разкрива гледка към вр. Мургаш, а в ниското под него на югоизток е Ботевградската котловина.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Как да стигнем там: до с. Зимнишки дол води 15-километров асфалтиран път от с. Елисейна, находящо се по пътя София – Своге – Мездра

Къде да нощуваме: Единственото място, предлагащо нощувка в района е фермата в с. Осеновлаг

Виж алтернативен маршрут за изкачване на Козница
Разгледай Галерия със снимки

Продължителност: 2 ч.
Автор: Върхове
Вашият е-мейл: redakcia@varhove.com
Трудност: лесна към средна
Подходящо време за преминаване: Маршрутът не е маркиран, затова единственото подходящо време е летният сезон в ясно време.

Подоробно описание на маршрут:

Изходният пункт за изкачване на връх Козница /1632 м./, първенец на планината Ржана, е с. Осеновлаг, общ. Своге. Пътеката тръгва от указателната табела срещу входа на фермата в началото на селото. Продължаваме нагоре по пътеката, като веднага след последната кошара  се отклоняваме вдясно и нагоре. След около 5 мин. се достига водопада, падащ по изкуствена циментова стена. Точно край него, пътеката, която сме следвали до момента се отклонява наляво, а ние трябва да се изкачим на коларския път, който е вдясно, малко по-високо от нас. Продължаваме по него, като при двете разклонения, които срещаме в следващите няколко минути поемаме по десния ръкав. Пътят започва със серпентини бързо да набира височина, като се отдалечава в посока, противоположна на върха. Около 20 минути след началото на прехода навлизаме в гора. Още в началото пътеката се извива, и става успоредна на селото, което остава далеч в ниското. За около 15 минути стръмно изкачване през борова гора излизаме високо в подножието на връх Козница.

Пътят продължава на открито, следвайки посока юг. След около 10 минути, след като сме излезли от гората маршрута прави завой наляво, навлизайки в букова гора. Стръмно нагоре от дясната ви страна е връхната точка на Козница. Отляво е непристъпен склон, обрасъл с букови дървета, а долу в ниското на китна полянка се забелязва една от многобройните, разхвърляни къщурки в този край. Преходът в гората продължава около 15 минути, след което, заобикаляйки върха от юг излизаме на билната заравненост на планината Ржана. Тук продължаваме по пътеката в посока север, като преминаваме покрай няколко мини-езера. Скоро след излизането ни на билото ще забележим по-слабо утъпкана пътека, която се отклонява вляво от основния коларски път, по който вървим. Често по склона преди отклонението пасе стадо коне.

Предстои ни последния половин час изкачване до върха. Пътеката бързо набира височина, откривайки все по–красиви гледки.  На места стръмно, на места със серпентини, пътят се извива към най-южния край на масива на Козница. Последните 10 минути от изкачването отново са през буковата гора, която преди това прекосихме в по-ниската й част. Излизайки в края на гората се озоваваме на превал. Върхът отляво е Козница. Ще го познаете по каменната пирамида. Изкачването от превала до връхната точка отнема не повече от 5 минути.

Забележителности по маршрута: Връх Козница /1632 м./ е първенец на планината Ржана, считана за дял от Старопланинската верига. От върха се открива невероятна панорамна гледка. На север е Врачанския Балкан с първенеца Бегличка могила, на северозапад в далечината се откроява Берковска планина с вр. Ком. На запад се подава Витоша, а зад нея гордата снага на Рила и Мусала. Южно от върха се разкрива гледка към вр. Мургаш, а в ниското под него на югоизток е Ботевградската котловина.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Как да стигнем там: до с. Осеновлаг води 17-километров асфалтиран път от с. Елисейна, находящо се по пътя София  – Своге  – Мездра

Къде да нощуваме: Единственото място, предлагащо нощувка в района е фермата в с. Осеновлаг.

Виж алтернативен маршрут за изкачване

Разгледай Галерия със снимки

Продължителност: 4 ч.
Автор: Кирил Илиев
Е-мейл:kiril.iliev_lk@mail.bg
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет. Зимно време само от опитни планинари

Подробно описание на маршрута:

Маршрутът е алтернативен вариант на този през Гара Лакатник и Миланово. Може да се съчетаят за отиване и връщане. Отбелязан е под №16 в картата до хижа Пършевица.

От хижа Пършевица се поема на юг, пресича се шосето и се преминава покрай хотела, като се тръгва по зимната маркировка. Следвайки я скоро се изкачвате на билото над Кобилини стени. Там е и връх Бегличка могила. От там е само спускане – на места доста остро – през гори и поляни по маркирана пътека.

Маркировката на места се губи, но посоката е една – надолу. Не след дълго ще видите и сгушеното в полите на планината селце Очин дол, до където ви остават не повече от два часа. Точно над него, високо в планината, е построен и малък доста атрактивен  заслон.

Класическият маршрут свършва в село Оплетня, където има ЖП гара. Описаният тук обаче минава през мездренското село Очин дол, близо до което може да посетите наскоро построения комплекс “Дядо Йоцо” и да се полюбувате още веднъж на красотата на Искърското дефиле. От там трябва да се приберете с автомобил или пеша по асфалтов път до най-близката ЖП гара – тази на село Оплетня.

Забележителности: вр. Бегличка могила е първенец на Врачанския Балкан. Висок е 1481,7 м.

Етно-комплекс и паметник “Дядо Йоцо гледа” - паметникът е изграден през 2005 г. по идея на Огнян Петров, родолюбив българин от с. Очин дол в памет на литературния герой на Иван Вазов. 

Екипировка:

Необходима е стандартна планинска екипировка, задължително ветроустойчива връхна дреха, храна и напитки.

Продължителност: 6 ч.
Автор: Кирил Илиев
Е-мейл:kiril.iliev_lk@mail.bg
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет. Зимно време само от опитни планинари

Подробно описание на маршрута:
Маршрутът е класически във Врачанска планина (под N15 в картата до хижа Пършевица) и почти през цялото време преминава през ПП “Врачански Балкан” – втория по големина природен парк у нас. Маркиран е с бяло-жълто-бяла маркировка, има и зимна. Има указателни табели.

Тръгва се от ЖП гарата на Гара Лакатник. През въжения мост пресичате река Искър и достигате началната точка на маршрута – една от пътеките в подножието на Лакатнишките скали, непосредствено до карстовия извор “Житолюб” (ще го познаете по красивия водопад) до заведението „Пещерата”. Оттам тясната пътека, в началото на която ще видите указателна табела на ПП “Врачански Балкан”, започва да се вие стръмно нагоре. Скоро излизате край скална, панорамна площадка, недалеч от входа на пещерата Темната дупка. За да се отбиете до нея трябва да се отклоните вдясно от основния маршрут. Пътеката прави завой наляво. След около 20 минути от началото на прехода достигате Алпийска поляна. Там местни планинари са изградили каменен заслон, а непосредствено срещу него, високо на скалите е малката къщичка на алпинистите. Районът е един от най-известните катерачни обекти в България. Продължавате по пътеката нагоре, като скоро достигате борова горичка. Тя ви извежда в горната част на скалния венец, от където се разкрива невероятна гледка към Искърското дефиле. Ще преминете покрай Кръста на скалите, издигнат в памет на загиналите планинари и алпинисти и каменния паметник на септемврийци. Оттам с леко изкачване достигате милановската махала Ръжишка, където ще насладите на автентични селски къщи. Дотук сте вървяли около 1 – 1 1/2 ч. от началото. Маркировката е едва забележима на места, но пътеката е една, пък и стигайки в селото, хората ще ви упътят. От Миланово нататък маркировката е сравнително запазена, макар че не е освежавана от години. Пътеката следва билото на север-северозапад като се редуват стръмни и равнинни местности. След около два часа и половина ще преминете през няколко изоставени и една действаща овчарска кошара. Близо до нея има голяма чешма, където може да отдъхнете и да похапнете. След кратко изкачване излизате на път с трошено-каменна настилка и известно време може да вървите по него. Откриват се панорами към Западна Стара планина, при хубаво време се вижда и връх Ком. Следвайки маркировката, се изкачвате на билото на Врачанска планина и продължавате към връх Пършевица (1430.7 м.), откъдето слизате към едноименната хижа, като през почти цялото време пред погледа ви се открива величественият отвес на Кобилини стени. Преминавате покрай няколко мини езера и не след дълго достигате хижата.

Забележителности:
Пещера Темната дупка –  една от най-дългите в Стара планина, с дължината си от 5600 м. Пещерната система е четириетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си от няколко напречни галерии. В пещерата има много езера, като езерата Пепи са с дълбочина до 3 м., а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. През 1962 г. Темната дупка е обявена за национална природна забележителност.
Лакатнишки скали – разположени са на левия склон на Искърския пролом в Стара планина.  На места се издигат до 250 м. над водите на реката. Обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност и са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.

Нощувка предлага х. Пършевица.

Екипировка: Необходима е стандартна планинска екипировка, задължително ветроустойчива връхна дреха, храна и напитки.

Трудност: Маршрутът е подходящ за начинаещи, със средна категория на трудност. Често падат мъгли, поради което е препоръчително за тези, които за пръв път преминават маршрута, ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ от маркировката! Познати са случаи с летален край.

Как да стигнем: с. Гара Лакатник е жп спирка по линията София – Мездра. Селото е достъпно и по асфалтов път Своге – Мездра, преминаващ успоредно на р. Искър.

Продължителност: 4 ч.
Автор: Върхове
Е-мейл:redakcia@varhove.com
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет

Подоробно описание на маршрута:
Маршрутът започва от центъра на гр. Банско. Тръгва се по улица Пирин, която отвежда към входа на Национален парк Пирин. Върви се по шосето за хижите Вихрен и Бъндерица, като се следва бяло-синьо-бялата маркировка за х. Демяница. Подминава се отбивката към горската пътеката за хижите Вихрен и Бъндерица, пресича се жълтия метален мост. Покрай шосето има преки пътеки, на места означени със синя маркировка. Около половин час след влизане в парка се достига хотел Катерина, където е първата част от горската пътека към хижа Демяница. Може да се продължи и по шосето до местността Тодорова орница, където излиза и горската пътека. Горската пътека от хотел Катерина до Тодорова орница е стръмна, минавайки през иглолистна гора. От ляво тече река Демяница.
Пътеката излиза на Тодорова орница, а шосето остава зад гърба. Може да познаете мястото по малкия зелен параклис. От тук започва горския път към хижа Демяница, в самото начало ограден с бордюр откъм западната страна. В началото на горския път се включва кратка пътека идваща откъм Рибния завой на шосето. Върви се по горски път – в ляво е коритото на река Демяница, в дясно се редуват гори и скатове. Преди Юленски скок има опасност от свлачища и лавини. Подминава се дървен мост към местността Юлен.
Горският път излиза на поляна през която тече река Демяница. Маркираната пътеката води напряко през местността Главите; горския път се вие в посока юг-югозапад. Пресича се каменистото корито на Стрижишка река и след кратко изкачване пътеката излиза на горския път преди местността Демянишка поляна. Тук има жълт метален стълб.
Пресича се Демянишка поляна, от ляво е Демянишки скок, от дясно връх Стрижица и Върлата скала, където падат лавини. На Демянишка поляна има малка каменна сграда, където през лятото се издига къмпинг. Горският път пресича лавинния улей при местността Лавината. По дървен мост се преминава на източния бряг на реката, където пътека е безопасна зимно време. Преминава се местността Рошков гроб. Реката отново се пресича по дървен мост, пътеката продължава по западния бряг, минава покрай малката ВЕЦ и отвежда до високата тераса на хижата насред вековна гора.

Забележителности по маршрута:
Тодорова орница – разположена е в долината на река Демяница, на север от връх Градището и на около 8 км. южно от град Банско. Средна надморска височина – 1300 м. Представлява поляна сред смърчова гора. През местността преминава шосето от Банско към хижа Бъндерица и хижа Вихрен; оттам се отклонява горския път за хижа Демяница.
Юленски скок – водопад, природна забележителност. Намира се в средното течение на река Демяница, в местността Градището, на надморска височина около 1650 м. Слизането до водопада е опасно. Каменни прагове преграждат коритото на реката, образува се воден пад с височина 9 м.
Юленски циркус – средна надморска височина – 2100 м. Обширен циркус с полегати западни и по-стръмни южни и източни склонове. В Юлен няма езера; отводнява се от Юленска река (десен приток на река Демяница). Циркусът е обрасъл с високопланинска тревна растителност, клек и бяла мура, южната му част представлява поляна сред иглолистни гори от бяла мура, клек и хвойна.
Pезерват Юлен – През 1994 със заповед на МОСВ се създава резерват Юлен с площ 3156 ха. Резерватът се намира в територията на Национален парк Пирин. Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични (местни) животински и растителни видове. Територията на резервата е разположена от 1650 м. надм. вис. до 2851 м. надм. вис.
Главите (Караманица) – местност разположена на юг от град Банско, по течението на река Демяница. Средна надморска височина 1550 м. През Главите минава пътеката за хижа Демяница. Представлява няколко поляни по които морени са маркирали отстъпването на Демянишкия ледник. Наоколо има иглолистни гори. На една от поляните стърчи характерна огромна скала.
Демянишка поляна – разположена е в долината на река Демяница, южно от местността Главите (Караманица), на надм. вис. 1800 м. На север е ограничена от стръмен напречен на долината праг, прорязан в източната част от коритото на реката; образувани са стъпаловидно разположени водопади (Демянишки скок и Юленски скок). В северния край на Демянишка поляна има скални (овчи) гърбици и струпване на челни морени – остатъци от дейността на някогашен ледник. В западната част, откъм връх Върлата скала, през зимата падат лавини. Местността е обрасла с бяла мура и клек.
Демянишки скок – водопад на река Демяница. Природна забележителност. Намира се в източната част на напречния долинен праг, който ограничава от север местността Демяница, на надморска височина 1750 м. Височината на водния пад е 11 м. Защитена площ 0,5 ха. Покрай водопада минава горския път от град Банско към хижа Демяница.
река Демяница – река в Североизточната част на Северен Пирин. Образува се от сливането при хижа Демяница на река Валявица (начален приток), Стражишка река (Газейска река) и Василашка река. Тече на север. Югозападно от град Банско се слива с река Бъндерица; двете образуват река Глазне.
Дължина 13,5 км, среден наклон 102‰. По-големи притоци – Юленска река (десен) и Стрижишка река (Къркъмска река; ляв). Площ на басейна 37кв. км.; средна надморска височина 2200 м. Има снежно, дъждовно и езерно подхранване; изразено пролетно-лятно пълноводие.
Богата е на пъстърва. Речната долина е формирана в гранити, в най-долното течение в мрамори.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Къде да нощуваме: х. Демяница
Текст: Върхове, по материали на www.demianitza.hit.bg

Снимки:Върхове

Продължителност: 2,30 ч.
Автор: Върхове
Е-мейл:redakcia@varhove.com
Трудност: средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет

Подоробно описание на маршрута:
Летен маршрут: Пътеката за изкачване на вр. Мусала започва от западния бряг на най-долното Мусаленско езеро, непосредствено пред хижата. Пътеката следва маркировката, която още в началото води по стръмен склон. Той се преодолява за около 20-30 мин., като излиза при четвъртото езеро. Оттук по сравнително равен терен за още около половин час се достига третото езеро от Мусаленския циркус. Тук започва и сериозното изкачване. Пътеката следва трасето на стара телефонна линия, преминавайки под вр. Палеца и второто езеро и подсичайки вр. Иречек. Тук маршрутът достига Леденото езеро, разположено на 2709 м., на чийто бряг е разположен заслон Еверест. Дотук разстоянието сте изминали за около 1,40 ч. Връх Мусала се извисява точно над вас. Лятната пътека продължава стръмно нагоре по криволичеща пътека, която ясно личи по североизточния склон. Високо под върха се пресича Дявoлският улей и с рязък завой по западния склон се излиза на върха.
Зимният път върви по източния ръб
Зимен маршрут: През зимата още от х. Мусала изцяло се следва трасето на старата телефонна линия, която тръгва на юг по брега на езерото. В самия му южен край се прави остър завой надясно и след стръмно изкачване на запад в подножието на вр. Иречек се излиза директно при третото Мусаленско езеро.  Следвайки стълбовата маркировка при по-лек наклон се достига заслон Ледено езеро. Преминаването под вр. Иречек трябва да става при особено внимание, тъй като склоновете му са лавиноопасни. От Ледено езеро до върха се върви по източния ръб, като се следва стълбовата маркировка. За осигуровка може да се използва стомененото въже, което обаче, често остава затрупано от снега през зимата.
От връх Мусала може да се върнете обратно към хижата или да продължите през Маричиния циркус към х. Марица.
Забележителности по маршрута:
Мусаленският циркус
Мусаленските езера са разположени стъпаловидно в Мусаленския циркус. Най-големи са Каракашевото езеро и Алековото езеро. Каракашевото езеро има площ 2,62 ха и дълбочина 6,6 метра, а Алековото езеро има площ 2,39 ха и дълбочина 14,5 метра. Най-високо от група е разположено Леденото езеро. То е второ по-височина на Балканския полуостров, след Горнополежанското езеро в Пирин. Леденото езеро се намира на 2 709 метра надморска височина, с площ 1,8 ха и дълбочина 16,4 метра. От месец септември до месец юни езерото е замръзнало. От Муселенските езера изтича река Боровецка Бистрица.
Изглед от Мусала
Връх Мусала /2925 м./ е първенецът не само на Рила и България, но и на целия Балкански полуостров. Разположен е в източната част на планината и дава името на този дял. В непосредствена близост до връх Мусала са разположени Малка Мусала на изток-североизток, отделен от него чрез скалния зъбер Трионите и Малък Близнак – на юг, отделен, чрез седловината Преслапа. На север са високите върхове Безименен и Алеко.
Връх Мусала е обграден от три циркуса, най-обширен от които е Мусаленският. На югоизток е Маричиният циркус с двете Маричини езера, които дават началото на река Марица, а малко по-високо между Трионите и склоновете на Мусала и Малка Мусала има трети безезерен циркус.
Необходима екипировка: през лятото – обикновена туристическа екипировка, зима – пикел, въже
Как да стигнем там: До х.Мусала може да се стигне с кабинковия лифт от Боровец до х. Ястребец. От там почти равна маркирана пътека ще ви отведе за около час до хижа Мусала. През зимата трябва да сте изключително внимателни, тъй като пътеката пресича трите писти Маркуджиците.
Възможно е и изкачване от Боровец до хижа Мусала пеша, което е с продължителност около 3 ч. Маршрутът върви по долината на р. Бистрица, през иглолистна гора, която с набиране на височината преминава в клек.
Къде да нощуваме: В района нощувка предлагат хижа Мусала и заслон Eверест. Възможно е да разпънете и палатка в района на хижата.

Текст и снимки: Върхове

Обща информация
Титов връх /2748 м./ (Титов врв на македонски) е първенецът на Шар планина. Разположен е в масива Рудока в съседна Македония на 13 км. северозападно от Тетово, близо до границата с Косово и Черна гора, но изцяло на македонска територия. Под Титов връх от юг извира Боговинската река, а от север Тетовската (Шарска) река. Върхът е наречен на бившият югославски лидер Йосип Броз Тито на 21 април 1953 г. Старото име на върха е Голем Турчин или Турчин. През 1934 г. той е преименуван на Александров връх на името на крал Александър Караджорджевич. През Втората световна война българските власти връщат старото име.

Изкачване
Изходният пункт за изкачване на Титов връх е планинският курорт и ски-център Попова шапка. От Попова шапка вариантите за изкачване на Титов връх са няколко в зависимост от времето, с което разполагате и вашите намерения.
Най-краткият, но най-труден маршрут е по билото, през върховете Церипашина, Карабунар, Бакардан до Титов връх.
Вторият път е по-лек. Маркировката започва от хижа Смрека по лош макаданов път в обширно затревено пространство, в ляво от основното било. След около час и половина ще достигнете местността Орлови стени. От там започва истинското изкачване от дясната страна на Палчишка река към връх Бакардан. Излизайки на седловината между него Титов връх пътеката се слива с тази, следваща билото.
Маршрутът е лесен за ориентация, тъй като червената маркировка е на всеки метър. Изкачването отнема 4-5 часа на тренираните планинари. Двата по-стръмни пасажа, през които се преминава са изкачването до седловината на билото и след това последните метри до Титов връх.  Всяка година, през последния уикенд на май Планински клуб Люботрън организира изкачване на върха.

Забележки:
1. През зимата или при гъста мъгла не се опитвайте да изкачвате Титов връх без GPS или водач, който познава добре планината. Атмосферните условия в Шар планина се променят изключително бързо.
2. Следвайте маркировката, тъй като ако се отклоните, вместо на Титов връх може да се озовете на Бакардан.

Върхът
На последната заравненост преди върха ще забележите изписана голяма буква Н, отбелязваща площадка за кацане на хеликоптери. На върха е изградена кула.

Как да стигнете?
Курортът Попова шапка е разположен на 24 км. от Тетово. До него най-лесно може да стигнете от столицата Скопие. Разстоянието е 75 км., ако пътувате с кола. От София до Скопие е около 200 км.
Друг начин да се стигне до Скопие е с автобус. Справка в сайта на централна автогара София, показва, че автобус по линията София  – Скопие – Тетово – Гостивар се движи ежедневно. Цената на еднопосочния билет е 32 лв., а на двупосочния – 58 лв. Ако желаете да разгледате македонската столица, оттам може да стигнете с местния междуградски транспорт до Тетово, откъдето да вземете такси до Попова шапка или лифт през зимата. От Скопие може да се придвижите до курорта и с такси, което ще ви излезе около 20 евро.

Виза
За Република Македония не е необходимо издаване на виза, ако престоят ви е в рамките на 90 дни.

Нощувка
Нощувка в района предлага хижа Смрека, със 100 места. Резервации могат да бъдат правени на телефон 389 44 361-101, хижар Душко Бошковски (тел. 389 2 225-958). Място за нощувка предлагат и хотелите в курорта Попова шапка. За по-претенциозните са 4-звездните хотели Тетекс, Попова шапка, Славия, Желак, Гранит, Конак.

Екипировка
Лято – обикновена екипировка за летен преход в планина.
Зима – зимни туристически обувки, GPS, въже (в случай на нужда), пикел

Превод от македонски: Върхове

Днес ще ти разкажем за поредната смела българска мома – Тодорка. Тя била защитница на крепостта Ситан и до последния си дъх се борила с друговерците турци. Накрая, гонена от тях  се качила на върха над крепостта, хвърлила се в бездните му и загинала. Тази легенда е свързана с един от най-популярните върхове у нас – Тодорка. Зиме по стръмните му склонове се спускат хиляди скиори от цял свят, омаяни от дивните прелести на Пирин планина.

Лете върхът остава засенчен от съседният първенец на планината Вихрен, но изкачването му може да представялва сериозно предизвикателство дори за опитните планинари.
Връх Тодорка /2746 м./ е 11 по-височина в Пирин. Върхът е гранитен, но не е скалист, въпреки стръмните си склонове. Билото му е сравнително късо с три върхови точки – Голяма, Средна /2706 м./ и Малка Тодорка /2712 м./ – от северн на югозапад и югоизток. В циркуса от изток се намират двете езера Тодорини очи, край които минава пътеката от Вихрен за Демяница.
Най-лесно връх Тодорка може да се изкачи от юг, от Тодорина порта. От там до връхната точка денивелацията е едва 170 м. и се изминава за няколко минути. Целият преход от хижа Вихрен отнема 2,30 ч. Маркиран маршрут има и от север с начална точка местността Шилигарника. Изпечените планинари могат да изпробват силите си от запад, направо от хижа Вихрен по някой от стръмните Тодорини улеи.
Гледката от върха е незабравима. На запад са мраморните гиганти Вихрен и Кутело, на изток се открояват зъберите на Стражите. На юг е връх Каменица, а далеч в ниското на север се е сгушило китното Банско.
През зимата за любителите на ски-спортовете Тодорка предлага отлични възможности със своите 65 км. писти от север. Стръмните улей от запад пък са предизвикателство за безразсъдно смелите фрийрайдъри.

Текст и снимки: Върхове

Да, той е омагьосващ, магнетичен и малко…неземен. Не само за стотиците дъновисти, които ежегодно се събират в подножието му, за да се заредят със силата на космическата енергия. Връх Харамията (Хайдута) /2465 м./ пленява с красотата си и затваря по неповторим начин циркуса на Седемте рилски езера.

Върхът е разположен в Дамгския дял на Северозападна Рила. От запад Харамията се вижда като впечатляваща пирамида с отсечени склонове и назъбени ръбове. Западната стена се спуска чак дои езерото Близнака и е достъпна само за алпинисти, които тук са прокарали няколко катерачни тура. От изток върхът е по-полегат.

Изкачване
Изходен пункт за изкачване на връх Харамията  е хижа „Седемте езера” (старата хижа). Преходът е с продължителност около час. Има два варианта за изкачване. Първият поема на изток по билото на хребета. Продължава на юг-югоизток, като немаркираната, но ясно личаща пътека минава през клек, следвайки билото или малко встрани от него. След достигане на обширна билна заравненост се поема по маркирана с метални стълбове зимна пътека от х. „Седемте езера” за хижа „Иван Вазов”. До връхната точка на Харамията се достига по североизточния склон.
Вторият вариант за изкачване започва  край южния бряг на Рибното езеро. Върви се по зимния маршрут за х. „Иван Вазов” на югоизток към билото на хребета. За около половин час се изкачва стръмен участък, а след още около 15 мин. По по-полегат затревен участък се излиза на билото. Оттук се продължава като при първия вариант по североизточния склон до връхната точка.
Зимни изкачвания на Харамията трябва да се извършват само от опитни и добре подготвени планинари.

Бялото братство
В далечната 1929 г. основателят на Бялото братство Петър Дънов идва в района на Рилските езера с последователите си, изграждат палатков лагер край Рибното езеро, беседват, опитват се да уловят висшия космически ритъм в танците си. Според Учителя на 19, 20 и 21 август край езерата се концентрират най-положителните вибрации чрез слънчевите лъчи. От тогава до днес, с няколкогодишно прекъсване стотици последователи на Бялото братство от цял свят се събират ежегодно, за да се заредят със силните космически енергии.
В тези три дни, нещата в района на Рилските езера не са такива, каквито са. Връх Харамията се превръща във вратата „Агарта”, която само просветените могат да отворят, хълмът над хижата, на който се изграждат палатките се нарича Молитвения хълм, а изворчето край езерото е „ръцете, които дават”.
Ритуалният танц на дъновистите – паневритмията, символизира лъчите на слънцето, от които човекът се зарежда с космическа енергия. От няколко години танцът се играе не само на поляната срещу Бъбрека, но и на билото под връх Харамията.

Текст и снимки: Върхове

Масивът Зеленгора е в отдалечен планински район, предалагащ невероятна наслада за туристите с приключенски дух, решили да открият уникалните му красоти. Разположен е в източната част на Босна и Херцеговина,  на около 2 ½  ч. с автомобил от столицата Сараево. Източната му част (включваща най-високия връх на Масива Брегоч) е част от Национален парк Сутйеска. Районът се характеризира със смесени гъсти гори и остри ръбове, обградени от обширни поляни.

Връх Брегоч /2029 м./ – най-високият в масива Зеленгорa – и изключително труднодостъпните езера Котланичко и Сиринско Йезеро са само част от величествения пейзаж на планината.

Как да стигнем
Ако ще изкачвате най-високия връх  Брегоч, най-популярният маршрут е от Калиновик през Орловачко Йезеро. Върхът може да бъде достигнат и по пътеки от Тйентище.

За да достигнете района е най-добре да пътувате с автомобил. Пътувайте по магистрала M-18 Сараево – Фоча, която започва от международното летище на босненската столица, в посока Трново. Колкото повече наближавате планината, толкова по-лош става пътя, често кален и неравен. На места е необходимо да сте с джип, за да преодолеете неравностите и стръмнините… но това пък прави авантюрата в този край ненадмината.

1) От магистрала M-18 Сараево – Фоча, завийте надясно (ако идвате от Сараево), на отбивката на около 15 км. източно от Трново, към Добро Полье (хубавото тук е, че всички знаци са на кирилица!). Завоят е обозначен, че води към Калиновик.
2) Следвайте този път в продължение на около 16 км., докато стигнете разклон – малко преди самия Калиновик. Завийте на ляво, по пътя към Мильевина.
3) Пътувайте по този път само около 1.5 км., където ще достигнете пътя за Калиновик. Продължете направо, следвайки знака за село Чемерно.
4) След завоя ще достигнете село Йелащца.
5) 6 км. по-нататък, завийте надясно, ако искате да посетите Велика Лелия. Продължете направо за Зеленгора.
6) На следващия разклон продължете направо.
7) 9 км. по-нататък, по-пътя, който вече става значително по-лош, продължете направо след разклона наляво.
Още 3 км. и пътят преминава през сечище. От лявата ви страна е стръмен връх със скали, почти до най-горната му точка. След като преминете остър ляв завой ще достигнете малката табела на Национален парк Сутйеска. Тук завийте наляво и продължете по черен път още по-малко от километър, докато достигнете изоставена планинска хижа. Там трябва да оставите автомобила си и да предприемете изкачване към Зеленгора.

Визи и ограничения
Български граждани могат да пътуват до Босна и Херцеговина без виза с престой до 90 дни.
Не е необходимо и изваждането на специален разрешителен документ за посещение на масива Зеленгора.
В района няма минни полета, останали от войната през 1993 – 1996 г.

Кога да изкачваме
Поляните в масива Зеленгора са изключително красиви през пролетта и есента. През лятото може да бъде прекалено горещо и да страдате от задух по време на изкачването. През зимата снеговалежите в този район са сериозни, затова не са препоръчителни зимни изкачвания.

Нощувки
Ако носите палатка, къмпингуването е разрешено край разрушената планинска хижа на брега на Орловачко Йезеро. Действаща хижа има южно от езерото, а резревации могат да се правят чрез Управлението на Национален парк Сутйеска.
В Tйентище може да отседнете в хотел Младост (00 387 520 118).

Изкачване….
След като сте стигнали района и сте разрешили всички формалности около нощувката идва ред на същинското изкачване. Маркировката на пътеката към върха се губи на много места. Въпреки това, маршрутът преминава през обширни поляни и изкачването на върха едва ли ще затрудни някого.

Пътеката към връх Брегоч започва от разрушената хижа при Орловачко Йезеро.

1) Открийте маркираната пътека, която представлява своеобразно продължение на черния път, по който сте дошли. Тя пресича извор и се отправя на югоизток.
2) След около 500 м. пътеката се разделя на две; поемете по дясната, за да продължите в южна посока и се движете през долината, която остава от дясната ви страна и завива зад връх Стог. Червено-бялата маркировка постепенно изчезва, но добре утъпканата пътека се вижда добре.
3) Нова долина се появява от лявата ви страна, след около 1 км. (20-30 мин.). Поемете по разклонението, което навлиза в долината, придвижвайки се на югоизток.
4) Стръмната долина скоро свършва в подножието на ръба, който извежда към връх Брегоч. Най-лесният достъп до върха е от долината по източната/лява страна на ръба. Заобиколете ръба, за да влезете от дясната страна на долината. Пътеката тук на места се губи, но използвайте ориентацията си, за да заобиколите ръба. Веднъж достигнали долината, продължете направо, натам, накъдето долината се стеснява. Продължете около 1.3 км. в юго-източна посока.
5) Скоро ще достигнете малки езера в подножието на финалното изкачване към върха (1 ч.). Крайното изкачване е дълго зигзагообразно катерене по ръба от дясно/южно на езерото. Първо се върви право на юг към ясно изразена скала, а след това се връщате на север по ръба, чак до връхната точка на Брегоч ( около 30-40 мин.).

По материали и снимки: www.summitpost.org