Обща информация
Титов връх /2748 м./ (Титов врв на македонски) е първенецът на Шар планина. Разположен е в масива Рудока в съседна Македония на 13 км. северозападно от Тетово, близо до границата с Косово и Черна гора, но изцяло на македонска територия. Под Титов връх от юг извира Боговинската река, а от север Тетовската (Шарска) река. Върхът е наречен на бившият югославски лидер Йосип Броз Тито на 21 април 1953 г. Старото име на върха е Голем Турчин или Турчин. През 1934 г. той е преименуван на Александров връх на името на крал Александър Караджорджевич. През Втората световна война българските власти връщат старото име.

Изкачване
Изходният пункт за изкачване на Титов връх е планинският курорт и ски-център Попова шапка. От Попова шапка вариантите за изкачване на Титов връх са няколко в зависимост от времето, с което разполагате и вашите намерения.
Най-краткият, но най-труден маршрут е по билото, през върховете Церипашина, Карабунар, Бакардан до Титов връх.
Вторият път е по-лек. Маркировката започва от хижа Смрека по лош макаданов път в обширно затревено пространство, в ляво от основното било. След около час и половина ще достигнете местността Орлови стени. От там започва истинското изкачване от дясната страна на Палчишка река към връх Бакардан. Излизайки на седловината между него Титов връх пътеката се слива с тази, следваща билото.
Маршрутът е лесен за ориентация, тъй като червената маркировка е на всеки метър. Изкачването отнема 4-5 часа на тренираните планинари. Двата по-стръмни пасажа, през които се преминава са изкачването до седловината на билото и след това последните метри до Титов връх.  Всяка година, през последния уикенд на май Планински клуб Люботрън организира изкачване на върха.

Забележки:
1. През зимата или при гъста мъгла не се опитвайте да изкачвате Титов връх без GPS или водач, който познава добре планината. Атмосферните условия в Шар планина се променят изключително бързо.
2. Следвайте маркировката, тъй като ако се отклоните, вместо на Титов връх може да се озовете на Бакардан.

Върхът
На последната заравненост преди върха ще забележите изписана голяма буква Н, отбелязваща площадка за кацане на хеликоптери. На върха е изградена кула.

Как да стигнете?
Курортът Попова шапка е разположен на 24 км. от Тетово. До него най-лесно може да стигнете от столицата Скопие. Разстоянието е 75 км., ако пътувате с кола. От София до Скопие е около 200 км.
Друг начин да се стигне до Скопие е с автобус. Справка в сайта на централна автогара София, показва, че автобус по линията София  – Скопие – Тетово – Гостивар се движи ежедневно. Цената на еднопосочния билет е 32 лв., а на двупосочния – 58 лв. Ако желаете да разгледате македонската столица, оттам може да стигнете с местния междуградски транспорт до Тетово, откъдето да вземете такси до Попова шапка или лифт през зимата. От Скопие може да се придвижите до курорта и с такси, което ще ви излезе около 20 евро.

Виза
За Република Македония не е необходимо издаване на виза, ако престоят ви е в рамките на 90 дни.

Нощувка
Нощувка в района предлага хижа Смрека, със 100 места. Резервации могат да бъдат правени на телефон 389 44 361-101, хижар Душко Бошковски (тел. 389 2 225-958). Място за нощувка предлагат и хотелите в курорта Попова шапка. За по-претенциозните са 4-звездните хотели Тетекс, Попова шапка, Славия, Желак, Гранит, Конак.

Екипировка
Лято – обикновена екипировка за летен преход в планина.
Зима – зимни туристически обувки, GPS, въже (в случай на нужда), пикел

Превод от македонски: Върхове

Масивът Зеленгора е в отдалечен планински район, предалагащ невероятна наслада за туристите с приключенски дух, решили да открият уникалните му красоти. Разположен е в източната част на Босна и Херцеговина,  на около 2 ½  ч. с автомобил от столицата Сараево. Източната му част (включваща най-високия връх на Масива Брегоч) е част от Национален парк Сутйеска. Районът се характеризира със смесени гъсти гори и остри ръбове, обградени от обширни поляни.

Връх Брегоч /2029 м./ – най-високият в масива Зеленгорa – и изключително труднодостъпните езера Котланичко и Сиринско Йезеро са само част от величествения пейзаж на планината.

Как да стигнем
Ако ще изкачвате най-високия връх  Брегоч, най-популярният маршрут е от Калиновик през Орловачко Йезеро. Върхът може да бъде достигнат и по пътеки от Тйентище.

За да достигнете района е най-добре да пътувате с автомобил. Пътувайте по магистрала M-18 Сараево – Фоча, която започва от международното летище на босненската столица, в посока Трново. Колкото повече наближавате планината, толкова по-лош става пътя, често кален и неравен. На места е необходимо да сте с джип, за да преодолеете неравностите и стръмнините… но това пък прави авантюрата в този край ненадмината.

1) От магистрала M-18 Сараево – Фоча, завийте надясно (ако идвате от Сараево), на отбивката на около 15 км. източно от Трново, към Добро Полье (хубавото тук е, че всички знаци са на кирилица!). Завоят е обозначен, че води към Калиновик.
2) Следвайте този път в продължение на около 16 км., докато стигнете разклон – малко преди самия Калиновик. Завийте на ляво, по пътя към Мильевина.
3) Пътувайте по този път само около 1.5 км., където ще достигнете пътя за Калиновик. Продължете направо, следвайки знака за село Чемерно.
4) След завоя ще достигнете село Йелащца.
5) 6 км. по-нататък, завийте надясно, ако искате да посетите Велика Лелия. Продължете направо за Зеленгора.
6) На следващия разклон продължете направо.
7) 9 км. по-нататък, по-пътя, който вече става значително по-лош, продължете направо след разклона наляво.
Още 3 км. и пътят преминава през сечище. От лявата ви страна е стръмен връх със скали, почти до най-горната му точка. След като преминете остър ляв завой ще достигнете малката табела на Национален парк Сутйеска. Тук завийте наляво и продължете по черен път още по-малко от километър, докато достигнете изоставена планинска хижа. Там трябва да оставите автомобила си и да предприемете изкачване към Зеленгора.

Визи и ограничения
Български граждани могат да пътуват до Босна и Херцеговина без виза с престой до 90 дни.
Не е необходимо и изваждането на специален разрешителен документ за посещение на масива Зеленгора.
В района няма минни полета, останали от войната през 1993 – 1996 г.

Кога да изкачваме
Поляните в масива Зеленгора са изключително красиви през пролетта и есента. През лятото може да бъде прекалено горещо и да страдате от задух по време на изкачването. През зимата снеговалежите в този район са сериозни, затова не са препоръчителни зимни изкачвания.

Нощувки
Ако носите палатка, къмпингуването е разрешено край разрушената планинска хижа на брега на Орловачко Йезеро. Действаща хижа има южно от езерото, а резревации могат да се правят чрез Управлението на Национален парк Сутйеска.
В Tйентище може да отседнете в хотел Младост (00 387 520 118).

Изкачване….
След като сте стигнали района и сте разрешили всички формалности около нощувката идва ред на същинското изкачване. Маркировката на пътеката към върха се губи на много места. Въпреки това, маршрутът преминава през обширни поляни и изкачването на върха едва ли ще затрудни някого.

Пътеката към връх Брегоч започва от разрушената хижа при Орловачко Йезеро.

1) Открийте маркираната пътека, която представлява своеобразно продължение на черния път, по който сте дошли. Тя пресича извор и се отправя на югоизток.
2) След около 500 м. пътеката се разделя на две; поемете по дясната, за да продължите в южна посока и се движете през долината, която остава от дясната ви страна и завива зад връх Стог. Червено-бялата маркировка постепенно изчезва, но добре утъпканата пътека се вижда добре.
3) Нова долина се появява от лявата ви страна, след около 1 км. (20-30 мин.). Поемете по разклонението, което навлиза в долината, придвижвайки се на югоизток.
4) Стръмната долина скоро свършва в подножието на ръба, който извежда към връх Брегоч. Най-лесният достъп до върха е от долината по източната/лява страна на ръба. Заобиколете ръба, за да влезете от дясната страна на долината. Пътеката тук на места се губи, но използвайте ориентацията си, за да заобиколите ръба. Веднъж достигнали долината, продължете направо, натам, накъдето долината се стеснява. Продължете около 1.3 км. в юго-източна посока.
5) Скоро ще достигнете малки езера в подножието на финалното изкачване към върха (1 ч.). Крайното изкачване е дълго зигзагообразно катерене по ръба от дясно/южно на езерото. Първо се върви право на юг към ясно изразена скала, а след това се връщате на север по ръба, чак до връхната точка на Брегоч ( около 30-40 мин.).

По материали и снимки: www.summitpost.org

Кушадасъ и Мармарис се прочуха като туристически дестинации у нас през последните няколко години. Планините, които предлага Турция, обаче по нищо не отстъпват на морските й курорти.

Нашето предложение е Бабадаг (1969 м.). Невисок, но атрактивен връх в европейската част на страната. Един от най-популярните за делтапланеризъм в света.

Бабадаг (вр. Баща) е разположен в живописния Олюдениз, част от веригата Таурус. Със своята височина от 1969 м. той се издига вертикално нагоре от самия морски бряг. С разнообразната си флора, сред която се откроява рядка орхидея и стари кедрови дървета, както и с древен път от елинската епоха маршрутът е изключително интересен за преход. Няма маркирана пътека от Олюдениз за Бабадаг, тъй като маршрутът не е сред най-популярните в Турция, но се използва комбинация от пътеки, направени от местните пастири, както и малка част от древния път. Преходът е средно тежък.

Местонахождение
Лесно е да стигнете до изходния пункт за изкачване на Бабадаг. От Фетхие има редовен обществен транспорт до Олюдениз. Когато наближите морския бряг трябва да продължите пеша на югоизток (в противоположна посока от Синята лагуна), където пътеката, успоредна на плажа свършва пред стена.  Нагоре продължават стълби, по които се достига до плажа Кидрак. Следваме пътя в продължение на 200 м., в посоката, в която той прави остър S – образен завой и след това става успореден на скалистия бряг. Когато склонът намалее, вдясно е ресторанта Белия Делфин, а от другата страна на пътя започват стълби, обозначени със зелена маркировка. Разстоянието на върха от началната точка е 13 км.

Подробен маршрут
1- Начало (височина: 40 м.): Пътеката започва от каменните стълби от дясната страна на ретранслатора за мобилни телефони. Обозначението започва от тази точка.  Пътеката е неравна, преминава през храсти, вечнозелени дъбове и маслини. Не се опитвайте да пресечете пътя  или да следвате други пътеки, които могат да ви отведат в погрешна посока. По нататък ще пресечете скалиста местност. Избягвайте да се отклонявате по други маршрути, тъй като маркираната пътека е по-безопасна. Ако ви се наложи, може да се хващате за скалите за по-добра опора. Склонът намалява за малко и преминава в лек наклон през борова гора. Дотук сте изминали 1.9 км. (ок. 40 мин.).
2- Разклон (височина: 330 м.): Тук пътеката се свързва с  историческия път от Овачик до Кирме, който е в по-добро състояние и по-лесен за ходене (Овачик е на 3 км. на ляво). Завивате на дясно. Първо ще преминето още един кръстопът, водещ към мястото за парашутни скокове. Завивайки наляво пътеката преминава в слаб наклон. След това ще пресечете още един разклон, и ще преминете покрай два водоема, пристигайки до трети. Дотук сте изминали 4 км.  (1 ч. 20 мин.).
3- Водоем (височина: 610 м.): Близо до водоема има вечнозелена дъбова гора. Пътеката прави остър завой на ляво. Скоро стигате разклон, на който поемате надясно. Достигате до лек наклон. До тук – 4.7 км. (1ч. 45 мин.).
4- Плато (височина: 730 м.): От тази точка пред вас се открива невероятна гледка към Синята лагуна, полуостровите и островите. Пейзажът изведнъж се променя в поля, скални стени и билото на Бабадаг. По-нататък има разклон, при който пътеката преминава в черен път. Тук трябва да продължите направо докато от дясната си страна достигнете скали, откриващи гледка към долината Кидрак. В последния етап на пътеката има слизане около 40 м. Заради скалистия югозападен склон на Бабадаг и ждрелото, преди пристигане в село Козагачи. Дотук – 6.5 км. (2 ч. 15 мин.).
5- Козагачи (височина: 750 м.): Козагачи е малко село, което може да бъде използвано за начална точка на много интересни маршрути. При този разклон има чешма с питейна вода. Нататък по пътя повече няма да намерите питейна вода. Тази точка се намира на средата на пътя. Маршрутът нататък до Бабадаг е по-труден; затова, ако се чувствате изморени, по-добре да не продължавате, а да отпочинете и да се върнете. Автомобилното шосе може да бъде алтернативен път за връщане в Олюдениз (15 км.). Ако решите да продължите, поемете по пътеката наляво. По пътя ще срещнете много разклони. Следвайте маркираната пътека. Скоро тя става успоредна на малкия поток, течащ през зимата. След като го пресечете два пъти ще достигнете ерозирал терен с червено оцветени скали. Достигайки скала с обратен наклон, завийте наляво. Пътеката се отправя между малък хълм и дълъг склон, водещ към главното било на Бабадаг. Преди това ще стигнете до разклон близо до самотен бор. До тук 8.3 км. (3 ч.) .
6- Рзклон (височина: 1040 м.): Тръгнете по десния път. Повърхността на пътеката и наклона стават все по-сурови. На места храстите от двете страни, скалите и сипеят правят терена доста тежък. Внимавайте. Освен това внимавайте да не поемете по грешна пътека, която ще ви отведе в храстите. Този участък може да бъде изморителен и доста досаден, но гледката към Синята Лагуна и билото ще смекчи неприятните усещания. Внезапно достигате линията на кедровите дървета. До тук  – 9.8 км (4 ч.).
7- Линия на кедровите дървета (височина: 1450 м.): Започвайки от тази височина попадате в магнетична кедрова гора, смесена с други дървесни видове. През зимата е покрито със сняг. Тук пътеката се губи, заради вида на почвата. Склонът е най-голям през целия маршрут. В края има няколко точки, при които ще усетите нужда да се хванете за скалата, за да ги преминете. След това склонът намалява. Дотук-  10.5 км. (4 ч. 30 мин.).
8- Било (височина: 1630 м.): Вече сте на билото на Бабадаг. Тук пътеката ясно личи и е в по-добро състояние. От другата страна на малкото връхче, има скала. Ще пресечете две равни площадки, разделени с три лесни за пресичане скалисти пасажи. След това пътеката завива на ляво и достига до склон. Дотук -  11.2 км. (4 ч. 45 мин.).
9- Било (височина: 1720 м.): Тук е най-широкото и дълго било на Бабадаг. Изложено е на северозапад. Пътеката се свързва с автомобилното шосе, което е алтернативен път към Олюдениз (18 км.). Остатъкът е лесен за ходене по леко наклонен път, разположен от североизточната стена на билото. Този участък ви позволява да видите град Фетхие, село Овачик, малка заравненост по-надолу и връх Мендос зад нея, връх Акдаг (3015 м.) далече на изток с каньона Сакликент и връх Калдаг (2184 м.) далече на север. По пътя  има две долини, от които се вижда отсрещната страна. Последната част прави остър завой надясно и достига върха. Дотук – 13 км.  (5 ч. 30 мин.).
10-Върха (височина: 1969 м.): Достигнахте края на голямото изкачване. Тук има наблюдателна станция за горски пожари и две заравнености, едната близо до станцията, обърната на север, другата на  200 м. източно, обърната на юг. Станцията работи само през лятото, когато пътят е достъпен и с превозни средства. Вратата на заслона, близо до станцията може да бъде отворена през зимните месеци, безплатно място за нощувка. В зависимост от сезона, времето и часът от деня, от върха или малко под него могат да достигат дори камиони. Ако помолите шофьорите, те с охота ще ви откарат до Олюдениз. Ако искате да ходите пеша, може да поемете по същия маршрут. Алтернативният път (20 км. до Олюдениз) осигурява различен пейзаж със сходна продължителност. През зимата условията до най-близката точка, която може да бъде достигната с превозно средство е главно разклонът на  платото на северозиток на височина 1250 м. По пътя надолу трябва да завиете наляво (другият път води към връх Мендос). Тук, единственият източник на питейна вода е на 500 м. след разклона и отляво на пътя. Трябва да походите нагоре 100 м. от водното депо, за да достигнете извора. До края на този маршрут просто следвайте пътя.

Разрешения
За изкачването на Бабадаг не се изискват разрешения. Трябва обаче да се спазват забраните за палене на огън. През лятото, районът е уязвим от горски пожари. Никакъв огън не трябва да бъде пален никъде по всяко време. Не трябва да се изхвърлят боклуци по пътеката.

Кога да изкачваме
Най-подходящото време за изкачване на върха е от април до юни и от септември до ноември. В средата на лятото времето е много сухо и горещо. През зимата, заснежената пътека може да бъде изключително трудна на места.

Къмпингуване
Къмпингуването е разрешено и безплатно, но заради риска от пожари, паленето на огън е строго забранено, особено през лятото. На върха има и заслон, който може да бъде използван за нощувка.

Делтапланеризъм

Бабадаг предлага отлични възможности за делтапланеризъм. Най-подходящото време е от началото на май до октомври. Агенции за екстремни спортове в Олюдениз предлагат и полети за начинаещи.

Текст и снимки: www.summitpost.org

От няколко дни на картата на света се появи нова държава. Силно оспорвана, заради правото й на самостоятелно съществуване, отричана и непризнавана – Косово. Оставяйки настрана политическите противоречия между Сърбия и Косово, невероятната красота на този район на света може сам по себе си да бъде една основателна причина двата народа да искат да го наричат свой.

Джеравица (2656 м.) доскоро беше най-високата точка на Сърбия, а днес на самопровъзгласилата се държава.

Най-високият връх на Сърбия днес остава Миджур (2170 м.).

Джеравица е вторият по височина връх на планината Проклетие. Първенец е Майа Йерце (2694 м.), намиращ се на територията на Албания.

Джеравица е и най-популярната част в източната част на масива Проклетие, която се различава значително от западната част с по-меки, по-малко скалисти и по-затревени площи. Тя, определено, е за онези, които харесват дългите разходки в отдалечените райони, но са достатъчно приключенски настроени, за да се впуснат в разходка в дестинация като Косово.

Някои от най-близките съседни на Джеравица върхове са Гушам (2539 м.) на югозапад, Богдаш (2533 м.) на северозапад и Майа Ропс (2503 м.), също на северозапад, но по-близо. От върха има страхотна гледка към Западни Проклетие с първенеца на планината.
Джеравица и съседните върхове са рядко посещавани, не заради технически трудности, а заради размириците в района на Косово.

Точно под Джеравица, интерес представлява сръбският православен манастир Високи Дечани (2 км. от гр. Дечани), известен със средновековните си фрески.

Как да стигнем там
Най-лесно до източната част на планината Проклетие може да стигнете с полет до Прищина, столицата на Косово.

Изходен пункт за източната част на Проклетие е град Дечани. Най-близкият голям град е Печ, на 16 км. северно от Дечани. Печ е на 110 км. югоизточно от от Биело Поле в Черна гора (с влак от Белград) и 90 км. западно от Прищина. Има местни автобусни връзки.

За да се изкачите в планината трябва да се регистрате в КПП на ЮЛЕКС, което се намира на пътя за манастира.
Косово не принадлежи към международната застрахователна автомобилна система ‘зелена карта’, така че може да купите косовска застрахователна полица на влизане.

Къмпингуване
Няма формални рестрикции за къмпингуване. Над горския пояс има много пространство за разпъване на палатка. Тези части се обитават от овчари, но като цяло те са приятелски настроени в Косово, Албания и Черна гора. Няма никакви действащи планински хижи в Източни Проклетие.

Oпасност от минни полета
Местните предупреждават, че може да има мини в района – преминаването е на собствен риск.

Текст и снимки: www.summitpost.org