Продължителност: 3 ч.
Автор: Върхове
E-мейл: redakcia@varhove.com
Трудност: лесна към средна
Подходящо време за преминаване: Маршрутът не е маркиран, затова единственото подходящо време е летният сезон в ясно време.
Забележка: Маршрутът може да бъде преминат самостоятелно или да се използва като алтернативен на маршрут: с. Осеновлаг – вр. Козница

Подоробно описание на маршрут:
Изходният пункт за изкачване на връх Козница е с. Зимнишки дол, или наричано още от местните Махалата. Тръгва се от отбивката за с. Зимнишки дол по пътя Елисейна – Осеновлаг. Продължаваме по асфалта в продължение на около 10 мин., а високо над нас се е изправил масивът на Козница. Скоро на остър ляв завой пресичамe малко мостче и… асфалтът беше дотук, продължаваме по коларски път. След него са първите къщите на ниската част на Зимнишки дол. В началото е магазинът, а нагоре ще ви съпровождат всякакви домашни животни и птици, пуснати на свобода. Пресичаме махалата и продължаваме все нагоре по пътя. Половин час по-късно достигаме и високата част на селото. Тук животът сякаш е замрял преди векове. Пътят пресича селото и след около 45 минути от началото на прехода ни извежда в началото на подхода към Козница. В селото внимавайте с кучетата. По тези места рядко стъпват чужди хора, затова се въоръжете с камъни и пръчки, ей така, за всеки случай.
Излизайки от селото продължаваме по коларския път все нагоре през рядка широколистна гора. Пътят прави остри завой и бързо набира височина. Час и половина след началото на прехода при голям десен завой срещаме и пътеката, идваща от манастир „Седемте престола”. Тук двата маршрута се сливат и продължават заедно към върха. Вървим все нагоре, като от двете страни на пътя, далеч в ниското забелязваме старопланински махали. Скоро излизаме в билната част. Зад гърба ни ярко се открояват Витоша и Рила. Пътят тук е невероятно панорамен, за съжаление обаче остава зад гърба ни. Ще преминем покрай дървена къщичка, построена право върху дърво и полу-разрушени стари кошари, преди пътят да направи остър завой на юг. От тук за 15 минтуи се изкачваме на билото. От ляво ще забележим скалист връх, а пред нас са пасищата на тукашните села. Продължавайки по пътя, заобикалящ върха, пътя завива отново на юг, като пред нас се изправя връх Козница. До началото на последнотo изкачване от тук ще стигнете за около 15 минути.
Пътеката за изкачване на Козница ясно се отклонява надясно от основния коларски път, по който вървяхте до сега. Често по склона след отклонението пасе стадо коне.
Предстои ни последния половин час изкачване до върха. Пътеката бързо набира височина, откривайки все по–красиви гледки. На места стръмно, на места със серпентини, пътят се извива към най-южния край на масива на Козница. Последните 10 минути от изкачването отново са през буковата гора, която преди това прекосихме в по-ниската й част. Излизайки в края на гората се озоваваме на превал. Върхът отляво е Козница. Ще го познаете по каменната пирамида. Изкачването от превала до връхната точка отнема не повече от 5 минути.

Забележителности по маршрута: Връх Козница /1632 м./ е първенец на планината Ржана, считана за дял от Старопланинската верига. От върха се открива невероятна панорамна гледка. На север е Врачанския Балкан с първенеца Бегличка могила, на северозапад в далечината се откроява Берковска планина с вр. Ком. На запад се подава Витоша, а зад нея гордата снага на Рила и Мусала. Южно от върха се разкрива гледка към вр. Мургаш, а в ниското под него на югоизток е Ботевградската котловина.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Как да стигнем там: до с. Зимнишки дол води 15-километров асфалтиран път от с. Елисейна, находящо се по пътя София – Своге – Мездра

Къде да нощуваме: Единственото място, предлагащо нощувка в района е фермата в с. Осеновлаг

Виж алтернативен маршрут за изкачване на Козница
Разгледай Галерия със снимки

Продължителност: 2 ч.
Автор: Върхове
Вашият е-мейл: redakcia@varhove.com
Трудност: лесна към средна
Подходящо време за преминаване: Маршрутът не е маркиран, затова единственото подходящо време е летният сезон в ясно време.

Подоробно описание на маршрут:

Изходният пункт за изкачване на връх Козница /1632 м./, първенец на планината Ржана, е с. Осеновлаг, общ. Своге. Пътеката тръгва от указателната табела срещу входа на фермата в началото на селото. Продължаваме нагоре по пътеката, като веднага след последната кошара  се отклоняваме вдясно и нагоре. След около 5 мин. се достига водопада, падащ по изкуствена циментова стена. Точно край него, пътеката, която сме следвали до момента се отклонява наляво, а ние трябва да се изкачим на коларския път, който е вдясно, малко по-високо от нас. Продължаваме по него, като при двете разклонения, които срещаме в следващите няколко минути поемаме по десния ръкав. Пътят започва със серпентини бързо да набира височина, като се отдалечава в посока, противоположна на върха. Около 20 минути след началото на прехода навлизаме в гора. Още в началото пътеката се извива, и става успоредна на селото, което остава далеч в ниското. За около 15 минути стръмно изкачване през борова гора излизаме високо в подножието на връх Козница.

Пътят продължава на открито, следвайки посока юг. След около 10 минути, след като сме излезли от гората маршрута прави завой наляво, навлизайки в букова гора. Стръмно нагоре от дясната ви страна е връхната точка на Козница. Отляво е непристъпен склон, обрасъл с букови дървета, а долу в ниското на китна полянка се забелязва една от многобройните, разхвърляни къщурки в този край. Преходът в гората продължава около 15 минути, след което, заобикаляйки върха от юг излизаме на билната заравненост на планината Ржана. Тук продължаваме по пътеката в посока север, като преминаваме покрай няколко мини-езера. Скоро след излизането ни на билото ще забележим по-слабо утъпкана пътека, която се отклонява вляво от основния коларски път, по който вървим. Често по склона преди отклонението пасе стадо коне.

Предстои ни последния половин час изкачване до върха. Пътеката бързо набира височина, откривайки все по–красиви гледки.  На места стръмно, на места със серпентини, пътят се извива към най-южния край на масива на Козница. Последните 10 минути от изкачването отново са през буковата гора, която преди това прекосихме в по-ниската й част. Излизайки в края на гората се озоваваме на превал. Върхът отляво е Козница. Ще го познаете по каменната пирамида. Изкачването от превала до връхната точка отнема не повече от 5 минути.

Забележителности по маршрута: Връх Козница /1632 м./ е първенец на планината Ржана, считана за дял от Старопланинската верига. От върха се открива невероятна панорамна гледка. На север е Врачанския Балкан с първенеца Бегличка могила, на северозапад в далечината се откроява Берковска планина с вр. Ком. На запад се подава Витоша, а зад нея гордата снага на Рила и Мусала. Южно от върха се разкрива гледка към вр. Мургаш, а в ниското под него на югоизток е Ботевградската котловина.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Как да стигнем там: до с. Осеновлаг води 17-километров асфалтиран път от с. Елисейна, находящо се по пътя София  – Своге  – Мездра

Къде да нощуваме: Единственото място, предлагащо нощувка в района е фермата в с. Осеновлаг.

Виж алтернативен маршрут за изкачване

Разгледай Галерия със снимки

Продължителност: 4 ч.
Автор: Кирил Илиев
Е-мейл:kiril.iliev_lk@mail.bg
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет. Зимно време само от опитни планинари

Подробно описание на маршрута:

Маршрутът е алтернативен вариант на този през Гара Лакатник и Миланово. Може да се съчетаят за отиване и връщане. Отбелязан е под №16 в картата до хижа Пършевица.

От хижа Пършевица се поема на юг, пресича се шосето и се преминава покрай хотела, като се тръгва по зимната маркировка. Следвайки я скоро се изкачвате на билото над Кобилини стени. Там е и връх Бегличка могила. От там е само спускане – на места доста остро – през гори и поляни по маркирана пътека.

Маркировката на места се губи, но посоката е една – надолу. Не след дълго ще видите и сгушеното в полите на планината селце Очин дол, до където ви остават не повече от два часа. Точно над него, високо в планината, е построен и малък доста атрактивен  заслон.

Класическият маршрут свършва в село Оплетня, където има ЖП гара. Описаният тук обаче минава през мездренското село Очин дол, близо до което може да посетите наскоро построения комплекс “Дядо Йоцо” и да се полюбувате още веднъж на красотата на Искърското дефиле. От там трябва да се приберете с автомобил или пеша по асфалтов път до най-близката ЖП гара – тази на село Оплетня.

Забележителности: вр. Бегличка могила е първенец на Врачанския Балкан. Висок е 1481,7 м.

Етно-комплекс и паметник “Дядо Йоцо гледа” - паметникът е изграден през 2005 г. по идея на Огнян Петров, родолюбив българин от с. Очин дол в памет на литературния герой на Иван Вазов. 

Екипировка:

Необходима е стандартна планинска екипировка, задължително ветроустойчива връхна дреха, храна и напитки.

Продължителност: 6 ч.
Автор: Кирил Илиев
Е-мейл:kiril.iliev_lk@mail.bg
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет. Зимно време само от опитни планинари

Подробно описание на маршрута:
Маршрутът е класически във Врачанска планина (под N15 в картата до хижа Пършевица) и почти през цялото време преминава през ПП “Врачански Балкан” – втория по големина природен парк у нас. Маркиран е с бяло-жълто-бяла маркировка, има и зимна. Има указателни табели.

Тръгва се от ЖП гарата на Гара Лакатник. През въжения мост пресичате река Искър и достигате началната точка на маршрута – една от пътеките в подножието на Лакатнишките скали, непосредствено до карстовия извор “Житолюб” (ще го познаете по красивия водопад) до заведението „Пещерата”. Оттам тясната пътека, в началото на която ще видите указателна табела на ПП “Врачански Балкан”, започва да се вие стръмно нагоре. Скоро излизате край скална, панорамна площадка, недалеч от входа на пещерата Темната дупка. За да се отбиете до нея трябва да се отклоните вдясно от основния маршрут. Пътеката прави завой наляво. След около 20 минути от началото на прехода достигате Алпийска поляна. Там местни планинари са изградили каменен заслон, а непосредствено срещу него, високо на скалите е малката къщичка на алпинистите. Районът е един от най-известните катерачни обекти в България. Продължавате по пътеката нагоре, като скоро достигате борова горичка. Тя ви извежда в горната част на скалния венец, от където се разкрива невероятна гледка към Искърското дефиле. Ще преминете покрай Кръста на скалите, издигнат в памет на загиналите планинари и алпинисти и каменния паметник на септемврийци. Оттам с леко изкачване достигате милановската махала Ръжишка, където ще насладите на автентични селски къщи. Дотук сте вървяли около 1 – 1 1/2 ч. от началото. Маркировката е едва забележима на места, но пътеката е една, пък и стигайки в селото, хората ще ви упътят. От Миланово нататък маркировката е сравнително запазена, макар че не е освежавана от години. Пътеката следва билото на север-северозапад като се редуват стръмни и равнинни местности. След около два часа и половина ще преминете през няколко изоставени и една действаща овчарска кошара. Близо до нея има голяма чешма, където може да отдъхнете и да похапнете. След кратко изкачване излизате на път с трошено-каменна настилка и известно време може да вървите по него. Откриват се панорами към Западна Стара планина, при хубаво време се вижда и връх Ком. Следвайки маркировката, се изкачвате на билото на Врачанска планина и продължавате към връх Пършевица (1430.7 м.), откъдето слизате към едноименната хижа, като през почти цялото време пред погледа ви се открива величественият отвес на Кобилини стени. Преминавате покрай няколко мини езера и не след дълго достигате хижата.

Забележителности:
Пещера Темната дупка –  една от най-дългите в Стара планина, с дължината си от 5600 м. Пещерната система е четириетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си от няколко напречни галерии. В пещерата има много езера, като езерата Пепи са с дълбочина до 3 м., а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. През 1962 г. Темната дупка е обявена за национална природна забележителност.
Лакатнишки скали – разположени са на левия склон на Искърския пролом в Стара планина.  На места се издигат до 250 м. над водите на реката. Обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност и са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.

Нощувка предлага х. Пършевица.

Екипировка: Необходима е стандартна планинска екипировка, задължително ветроустойчива връхна дреха, храна и напитки.

Трудност: Маршрутът е подходящ за начинаещи, със средна категория на трудност. Често падат мъгли, поради което е препоръчително за тези, които за пръв път преминават маршрута, ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ от маркировката! Познати са случаи с летален край.

Как да стигнем: с. Гара Лакатник е жп спирка по линията София – Мездра. Селото е достъпно и по асфалтов път Своге – Мездра, преминаващ успоредно на р. Искър.

Продължителност: 4 ч.
Автор: Върхове
Е-мейл:redakcia@varhove.com
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет

Подоробно описание на маршрута:
Маршрутът започва от центъра на гр. Банско. Тръгва се по улица Пирин, която отвежда към входа на Национален парк Пирин. Върви се по шосето за хижите Вихрен и Бъндерица, като се следва бяло-синьо-бялата маркировка за х. Демяница. Подминава се отбивката към горската пътеката за хижите Вихрен и Бъндерица, пресича се жълтия метален мост. Покрай шосето има преки пътеки, на места означени със синя маркировка. Около половин час след влизане в парка се достига хотел Катерина, където е първата част от горската пътека към хижа Демяница. Може да се продължи и по шосето до местността Тодорова орница, където излиза и горската пътека. Горската пътека от хотел Катерина до Тодорова орница е стръмна, минавайки през иглолистна гора. От ляво тече река Демяница.
Пътеката излиза на Тодорова орница, а шосето остава зад гърба. Може да познаете мястото по малкия зелен параклис. От тук започва горския път към хижа Демяница, в самото начало ограден с бордюр откъм западната страна. В началото на горския път се включва кратка пътека идваща откъм Рибния завой на шосето. Върви се по горски път – в ляво е коритото на река Демяница, в дясно се редуват гори и скатове. Преди Юленски скок има опасност от свлачища и лавини. Подминава се дървен мост към местността Юлен.
Горският път излиза на поляна през която тече река Демяница. Маркираната пътеката води напряко през местността Главите; горския път се вие в посока юг-югозапад. Пресича се каменистото корито на Стрижишка река и след кратко изкачване пътеката излиза на горския път преди местността Демянишка поляна. Тук има жълт метален стълб.
Пресича се Демянишка поляна, от ляво е Демянишки скок, от дясно връх Стрижица и Върлата скала, където падат лавини. На Демянишка поляна има малка каменна сграда, където през лятото се издига къмпинг. Горският път пресича лавинния улей при местността Лавината. По дървен мост се преминава на източния бряг на реката, където пътека е безопасна зимно време. Преминава се местността Рошков гроб. Реката отново се пресича по дървен мост, пътеката продължава по западния бряг, минава покрай малката ВЕЦ и отвежда до високата тераса на хижата насред вековна гора.

Забележителности по маршрута:
Тодорова орница – разположена е в долината на река Демяница, на север от връх Градището и на около 8 км. южно от град Банско. Средна надморска височина – 1300 м. Представлява поляна сред смърчова гора. През местността преминава шосето от Банско към хижа Бъндерица и хижа Вихрен; оттам се отклонява горския път за хижа Демяница.
Юленски скок – водопад, природна забележителност. Намира се в средното течение на река Демяница, в местността Градището, на надморска височина около 1650 м. Слизането до водопада е опасно. Каменни прагове преграждат коритото на реката, образува се воден пад с височина 9 м.
Юленски циркус – средна надморска височина – 2100 м. Обширен циркус с полегати западни и по-стръмни южни и източни склонове. В Юлен няма езера; отводнява се от Юленска река (десен приток на река Демяница). Циркусът е обрасъл с високопланинска тревна растителност, клек и бяла мура, южната му част представлява поляна сред иглолистни гори от бяла мура, клек и хвойна.
Pезерват Юлен – През 1994 със заповед на МОСВ се създава резерват Юлен с площ 3156 ха. Резерватът се намира в територията на Национален парк Пирин. Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични (местни) животински и растителни видове. Територията на резервата е разположена от 1650 м. надм. вис. до 2851 м. надм. вис.
Главите (Караманица) – местност разположена на юг от град Банско, по течението на река Демяница. Средна надморска височина 1550 м. През Главите минава пътеката за хижа Демяница. Представлява няколко поляни по които морени са маркирали отстъпването на Демянишкия ледник. Наоколо има иглолистни гори. На една от поляните стърчи характерна огромна скала.
Демянишка поляна – разположена е в долината на река Демяница, южно от местността Главите (Караманица), на надм. вис. 1800 м. На север е ограничена от стръмен напречен на долината праг, прорязан в източната част от коритото на реката; образувани са стъпаловидно разположени водопади (Демянишки скок и Юленски скок). В северния край на Демянишка поляна има скални (овчи) гърбици и струпване на челни морени – остатъци от дейността на някогашен ледник. В западната част, откъм връх Върлата скала, през зимата падат лавини. Местността е обрасла с бяла мура и клек.
Демянишки скок – водопад на река Демяница. Природна забележителност. Намира се в източната част на напречния долинен праг, който ограничава от север местността Демяница, на надморска височина 1750 м. Височината на водния пад е 11 м. Защитена площ 0,5 ха. Покрай водопада минава горския път от град Банско към хижа Демяница.
река Демяница – река в Североизточната част на Северен Пирин. Образува се от сливането при хижа Демяница на река Валявица (начален приток), Стражишка река (Газейска река) и Василашка река. Тече на север. Югозападно от град Банско се слива с река Бъндерица; двете образуват река Глазне.
Дължина 13,5 км, среден наклон 102‰. По-големи притоци – Юленска река (десен) и Стрижишка река (Къркъмска река; ляв). Площ на басейна 37кв. км.; средна надморска височина 2200 м. Има снежно, дъждовно и езерно подхранване; изразено пролетно-лятно пълноводие.
Богата е на пъстърва. Речната долина е формирана в гранити, в най-долното течение в мрамори.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Къде да нощуваме: х. Демяница
Текст: Върхове, по материали на www.demianitza.hit.bg

Снимки:Върхове

Продължителност: 2,30 ч.
Автор: Върхове
Е-мейл:redakcia@varhove.com
Трудност: средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет

Подоробно описание на маршрута:
Летен маршрут: Пътеката за изкачване на вр. Мусала започва от западния бряг на най-долното Мусаленско езеро, непосредствено пред хижата. Пътеката следва маркировката, която още в началото води по стръмен склон. Той се преодолява за около 20-30 мин., като излиза при четвъртото езеро. Оттук по сравнително равен терен за още около половин час се достига третото езеро от Мусаленския циркус. Тук започва и сериозното изкачване. Пътеката следва трасето на стара телефонна линия, преминавайки под вр. Палеца и второто езеро и подсичайки вр. Иречек. Тук маршрутът достига Леденото езеро, разположено на 2709 м., на чийто бряг е разположен заслон Еверест. Дотук разстоянието сте изминали за около 1,40 ч. Връх Мусала се извисява точно над вас. Лятната пътека продължава стръмно нагоре по криволичеща пътека, която ясно личи по североизточния склон. Високо под върха се пресича Дявoлският улей и с рязък завой по западния склон се излиза на върха.
Зимният път върви по източния ръб
Зимен маршрут: През зимата още от х. Мусала изцяло се следва трасето на старата телефонна линия, която тръгва на юг по брега на езерото. В самия му южен край се прави остър завой надясно и след стръмно изкачване на запад в подножието на вр. Иречек се излиза директно при третото Мусаленско езеро.  Следвайки стълбовата маркировка при по-лек наклон се достига заслон Ледено езеро. Преминаването под вр. Иречек трябва да става при особено внимание, тъй като склоновете му са лавиноопасни. От Ледено езеро до върха се върви по източния ръб, като се следва стълбовата маркировка. За осигуровка може да се използва стомененото въже, което обаче, често остава затрупано от снега през зимата.
От връх Мусала може да се върнете обратно към хижата или да продължите през Маричиния циркус към х. Марица.
Забележителности по маршрута:
Мусаленският циркус
Мусаленските езера са разположени стъпаловидно в Мусаленския циркус. Най-големи са Каракашевото езеро и Алековото езеро. Каракашевото езеро има площ 2,62 ха и дълбочина 6,6 метра, а Алековото езеро има площ 2,39 ха и дълбочина 14,5 метра. Най-високо от група е разположено Леденото езеро. То е второ по-височина на Балканския полуостров, след Горнополежанското езеро в Пирин. Леденото езеро се намира на 2 709 метра надморска височина, с площ 1,8 ха и дълбочина 16,4 метра. От месец септември до месец юни езерото е замръзнало. От Муселенските езера изтича река Боровецка Бистрица.
Изглед от Мусала
Връх Мусала /2925 м./ е първенецът не само на Рила и България, но и на целия Балкански полуостров. Разположен е в източната част на планината и дава името на този дял. В непосредствена близост до връх Мусала са разположени Малка Мусала на изток-североизток, отделен от него чрез скалния зъбер Трионите и Малък Близнак – на юг, отделен, чрез седловината Преслапа. На север са високите върхове Безименен и Алеко.
Връх Мусала е обграден от три циркуса, най-обширен от които е Мусаленският. На югоизток е Маричиният циркус с двете Маричини езера, които дават началото на река Марица, а малко по-високо между Трионите и склоновете на Мусала и Малка Мусала има трети безезерен циркус.
Необходима екипировка: през лятото – обикновена туристическа екипировка, зима – пикел, въже
Как да стигнем там: До х.Мусала може да се стигне с кабинковия лифт от Боровец до х. Ястребец. От там почти равна маркирана пътека ще ви отведе за около час до хижа Мусала. През зимата трябва да сте изключително внимателни, тъй като пътеката пресича трите писти Маркуджиците.
Възможно е и изкачване от Боровец до хижа Мусала пеша, което е с продължителност около 3 ч. Маршрутът върви по долината на р. Бистрица, през иглолистна гора, която с набиране на височината преминава в клек.
Къде да нощуваме: В района нощувка предлагат хижа Мусала и заслон Eверест. Възможно е да разпънете и палатка в района на хижата.

Текст и снимки: Върхове

Днес ще ти разкажем за поредната смела българска мома – Тодорка. Тя била защитница на крепостта Ситан и до последния си дъх се борила с друговерците турци. Накрая, гонена от тях  се качила на върха над крепостта, хвърлила се в бездните му и загинала. Тази легенда е свързана с един от най-популярните върхове у нас – Тодорка. Зиме по стръмните му склонове се спускат хиляди скиори от цял свят, омаяни от дивните прелести на Пирин планина.

Лете върхът остава засенчен от съседният първенец на планината Вихрен, но изкачването му може да представялва сериозно предизвикателство дори за опитните планинари.
Връх Тодорка /2746 м./ е 11 по-височина в Пирин. Върхът е гранитен, но не е скалист, въпреки стръмните си склонове. Билото му е сравнително късо с три върхови точки – Голяма, Средна /2706 м./ и Малка Тодорка /2712 м./ – от северн на югозапад и югоизток. В циркуса от изток се намират двете езера Тодорини очи, край които минава пътеката от Вихрен за Демяница.
Най-лесно връх Тодорка може да се изкачи от юг, от Тодорина порта. От там до връхната точка денивелацията е едва 170 м. и се изминава за няколко минути. Целият преход от хижа Вихрен отнема 2,30 ч. Маркиран маршрут има и от север с начална точка местността Шилигарника. Изпечените планинари могат да изпробват силите си от запад, направо от хижа Вихрен по някой от стръмните Тодорини улеи.
Гледката от върха е незабравима. На запад са мраморните гиганти Вихрен и Кутело, на изток се открояват зъберите на Стражите. На юг е връх Каменица, а далеч в ниското на север се е сгушило китното Банско.
През зимата за любителите на ски-спортовете Тодорка предлага отлични възможности със своите 65 км. писти от север. Стръмните улей от запад пък са предизвикателство за безразсъдно смелите фрийрайдъри.

Текст и снимки: Върхове

Да, той е омагьосващ, магнетичен и малко…неземен. Не само за стотиците дъновисти, които ежегодно се събират в подножието му, за да се заредят със силата на космическата енергия. Връх Харамията (Хайдута) /2465 м./ пленява с красотата си и затваря по неповторим начин циркуса на Седемте рилски езера.

Върхът е разположен в Дамгския дял на Северозападна Рила. От запад Харамията се вижда като впечатляваща пирамида с отсечени склонове и назъбени ръбове. Западната стена се спуска чак дои езерото Близнака и е достъпна само за алпинисти, които тук са прокарали няколко катерачни тура. От изток върхът е по-полегат.

Изкачване
Изходен пункт за изкачване на връх Харамията  е хижа „Седемте езера” (старата хижа). Преходът е с продължителност около час. Има два варианта за изкачване. Първият поема на изток по билото на хребета. Продължава на юг-югоизток, като немаркираната, но ясно личаща пътека минава през клек, следвайки билото или малко встрани от него. След достигане на обширна билна заравненост се поема по маркирана с метални стълбове зимна пътека от х. „Седемте езера” за хижа „Иван Вазов”. До връхната точка на Харамията се достига по североизточния склон.
Вторият вариант за изкачване започва  край южния бряг на Рибното езеро. Върви се по зимния маршрут за х. „Иван Вазов” на югоизток към билото на хребета. За около половин час се изкачва стръмен участък, а след още около 15 мин. По по-полегат затревен участък се излиза на билото. Оттук се продължава като при първия вариант по североизточния склон до връхната точка.
Зимни изкачвания на Харамията трябва да се извършват само от опитни и добре подготвени планинари.

Бялото братство
В далечната 1929 г. основателят на Бялото братство Петър Дънов идва в района на Рилските езера с последователите си, изграждат палатков лагер край Рибното езеро, беседват, опитват се да уловят висшия космически ритъм в танците си. Според Учителя на 19, 20 и 21 август край езерата се концентрират най-положителните вибрации чрез слънчевите лъчи. От тогава до днес, с няколкогодишно прекъсване стотици последователи на Бялото братство от цял свят се събират ежегодно, за да се заредят със силните космически енергии.
В тези три дни, нещата в района на Рилските езера не са такива, каквито са. Връх Харамията се превръща във вратата „Агарта”, която само просветените могат да отворят, хълмът над хижата, на който се изграждат палатките се нарича Молитвения хълм, а изворчето край езерото е „ръцете, които дават”.
Ритуалният танц на дъновистите – паневритмията, символизира лъчите на слънцето, от които човекът се зарежда с космическа енергия. От няколко години танцът се играе не само на поляната срещу Бъбрека, но и на билото под връх Харамията.

Текст и снимки: Върхове

В натовареното ежедневие предложеният маршрут, който може да бъде изминат в рамките на един уикенд може да се окаже изключително приятен.  Той преминава през един изключително красив дял на Рила. Пред погледа ви се редуват непристъпни върхове, бистри езера, сипей и снежни преспи, огрети от слънцето поляни. В края на прехода достигате Рилският манастир, най- големият в България, съхранил българската култура и книжовност през вековете.

Пленително красивият връх Мальовица (2729 м. н.в.) се извисява в едноименния дял на Северозападна Рила. В тази част на планината той отстъпва по височина само на връх Голям Купен (2731 м.н.в.). Върхът е непристъпен от северната, западната и южната си част и това от години го прави изключително привлекателен за българските алпинисти. И то дотолкова привлекателен, че е наречен символ на българския алпинизъм.

Пътят до х. Мальовица

Автобусът от София ще ви остави на паркинга пред обновения комплекс „Мальовица“. Вървите по пътя към сградата, преминавате от лявата й страна и продължавате по пътеката. Скоро от лявата ви страна ще остане пистата, след което ще преминете и през дървената порта на „Национален парк  Рила“. Веднага след нея са и указателните табели и карта на местността. Пътеката за хижа Мальовица продължава право напред. Оттук ви очакват около 40 – 50 минути по сравнително равен терен.

Пътеката преминава през долината на Мальовишка река. Почти до хижата реката ще остане от дясната ви страна. Високо над нея ще се полюбувате на непристъпни скали.Една от забележителностите, която ще срещнете по пътя е чешмата, построена в памет на дългогодишния хижар Боре Мальовишки. Малко преди хижата да се открие пред погледа ви пътеката прави завой вдясно, с камен мост пресича Мальовишка река, в близост до живописно водопадче, следва отново завой на ляво и за пръв път виждате хижата. През последните метри от тук до хижата пътеката  продължава отново направо, но вече от дясната страна на реката.

Изкачването

Препоръчително е изкачването на върха да започне рано сутринта, тъй като ви очаква дълъг преход. Пътеката започва от южната страната на хижата. В началото следвате синьочервена маркировка към в. Мальовица и з. Орловец. Със стръмно изкачване непрекъснато пресичате Мальовишка река.  След около 20 – 25 мин. излизате на т. нар. Първа тераса – равно затревено пространство. Следвайки маркировката се продължава по пътеката на юг. Следва стръмно изкачване и след още около 30 мин. излизате на Втора тераса. Още в началото ще забележите камъка с паметните плочи на загинали алпинисти. Втора тераса е в подножието на върховете Малка Мальовица, Петлите и Камилата, които са известни с катерачните си стени. Тук връх Мальовица изцяло се губи от погледа. На Втора тераса се разделят и пътеките за върха и  з. Орловец.  Следвайки указателните табели и червената маркировка трябва да продължите на югозапад. От тук започва най – стръмната част на изкачването.Следвайки коловете на зимната маркировка продължаваме по заравненото пространство на право. В дъното му, пътеката завива рязко вдясно (на запад) и започва стръмно изкачване към Еленино езеро. При ясно време в определен момент от изкачването на север се открива панорамна гледка към Витоша и Самоков.След като преминем покрай сухо езеро,  заобикаляме от дясно и скоро се изкачваме на Еленино езеро. Тук е последното място, на което може да спрете за по – дълга почивка преди върха. Пътеката преминава покрай източната страна на езерото.След стръмно изкачване излизаме на главното вододелно било на България между върховете Мальовица и Елени връх. Това е линията, която разделя реките вливащи се в черноморския от реките, вливащия се в  Беломорския басейн. Оттук далече под нас се вижда и Рилския манастир.Продължаваме на запад и след изкачване на безимен връх, състоящ се от няколко скалички продължаваме по билото. Надясно, само на около 100 м. е затревения източен склон на връх Мальовица.

Гледката

При ясно време гледката от върха е изумителна. На север и северозапад пред нас се откриват Витоша и Осогово, на изток е Мусала, а по – близо до нас и всички върхове от Мальовишкия дял  на планината. На юг е веригата на Пирин, а на запад връх Мермер Урдините езера. В далечината на северозапад се вижда и х. Рилски езера.

Слизането

За да започнете слизане трябва да се върнете в началото на билото, по което идвате. При зимната маркировка обаче тръгвате на дясно. Слиза се по западния склон на връх Мальовица, като следвате маркировката.След като излезете на билото между  Мальовица и Мраморец (Мермер) продължавате по зимната маркировка.Оттук до началото на гората, която е крайния етап на слизането ще виждате Рилския манастир. В началото на връх Мраморец наляво от стълбовата маркировка се отделя пътека, право на юг по Дълги рид. Пътеката слиза на серпентина по рида.Около 2 часа след началото на слизането наклонът на склона намалява и навлизате в широколистна гора, която скоро преминава в иглолистна. Надолу под вас чувате шума на Друшлявишка река. Слизането през гората по маркирана пътека продължава около 1 час.  В края на гората виждаме покрива на Манастира. Скоро пътеката ни извежда пред източната порта на Светата обител.

Текст и снимки: Върхове

В Западна Стара планина, точно над прекрасното планинско селце Лакатник, има един не много висок, не много известен, но много значим за местните хора връх. Казва се Яворец и се издига на 1393 м.н.в над чудни красоти и невероятни гледки. Покрай него минава международният маршрут Е-3, по-познат ни като отсечката “Ком – Емине”, но в настоящия кратък пътепис това не е от съществено значение.

В края на всеки януари бодри туристи от селото Лакатник и едноименната гара, заедно с дошлите им специално за случая гости от цялата страна, изкачват върха. Там палят огромен огън, редят двуметрови шишове със сочни мръвки и разливат тежки вина. За тях поводът е специален – продължават традицията на местните. Дали  празнуват преборването с дълбоките снежни преспи по пътя към върха, или нещо друго, никой не може да каже – всеки посвоему преживява тази традиция.

Ако се случи времето да е ясно, пред погледите се откриват неописуеми панорами към Стара планина, Витоша и Рила. По-старите твърдят, че преди София да потъне в смог и мъгла, се виждали златните кубета на катедралата “Александър Невски”.

Може би заради кристално чистия въздух, или заради сладката умора от изкачването и последвалото го тържество (и на духа, и на тялото), усещането да си част от тази магия е невероятно.

След като хапнат и пийнат, част от туристите поемат обратно надолу по същия път. Друга част от тях, обикновено по-младата, продължава по пътека от върха към хижа Тръстеная. Хижата е построена през 1964 година с голи ръце от местните хора и е пункт от “Ком – Емине”. Там вече знаете какво се случва .

Макар че маркировка към върха няма, вие също може да се насладите на описаните красоти. Вариантите да стигнете до вр. Яворец са няколко, но нали за традиции иде реч – тук ще ви предложа януарския маршрут на местните хора.

Тръгва се от площада на село Лакатник. До там може да стигнете с кола или с автобус от Гара Лакатник, който тръгва в 9.00 ч. Връзката ви с него е пътнически влак от София, тръгващ от Централна гара в 7.45. Има и един по-ранен влак, при това бърз, в 6.20 ч. Като се озовете на площада в селото, ще попитате някой за пътя за Яворец. Той ще ви посочи върха и ще ви опише как да стигнете до него. Другият вариант е да отидете с някой местен, който познава пътя. Но опасност да се загубите няма – върхът, както вече стана дума, е точно над селото.

Разгледай Галерия със снимки

Текст и снимки: Върхове