Продължителност: 2,30 ч.
Автор: Върхове
Е-мейл:redakcia@varhove.com
Трудност: средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет

Подоробно описание на маршрута:
Летен маршрут: Пътеката за изкачване на вр. Мусала започва от западния бряг на най-долното Мусаленско езеро, непосредствено пред хижата. Пътеката следва маркировката, която още в началото води по стръмен склон. Той се преодолява за около 20-30 мин., като излиза при четвъртото езеро. Оттук по сравнително равен терен за още около половин час се достига третото езеро от Мусаленския циркус. Тук започва и сериозното изкачване. Пътеката следва трасето на стара телефонна линия, преминавайки под вр. Палеца и второто езеро и подсичайки вр. Иречек. Тук маршрутът достига Леденото езеро, разположено на 2709 м., на чийто бряг е разположен заслон Еверест. Дотук разстоянието сте изминали за около 1,40 ч. Връх Мусала се извисява точно над вас. Лятната пътека продължава стръмно нагоре по криволичеща пътека, която ясно личи по североизточния склон. Високо под върха се пресича Дявoлският улей и с рязък завой по западния склон се излиза на върха.
Зимният път върви по източния ръб
Зимен маршрут: През зимата още от х. Мусала изцяло се следва трасето на старата телефонна линия, която тръгва на юг по брега на езерото. В самия му южен край се прави остър завой надясно и след стръмно изкачване на запад в подножието на вр. Иречек се излиза директно при третото Мусаленско езеро.  Следвайки стълбовата маркировка при по-лек наклон се достига заслон Ледено езеро. Преминаването под вр. Иречек трябва да става при особено внимание, тъй като склоновете му са лавиноопасни. От Ледено езеро до върха се върви по източния ръб, като се следва стълбовата маркировка. За осигуровка може да се използва стомененото въже, което обаче, често остава затрупано от снега през зимата.
От връх Мусала може да се върнете обратно към хижата или да продължите през Маричиния циркус към х. Марица.
Забележителности по маршрута:
Мусаленският циркус
Мусаленските езера са разположени стъпаловидно в Мусаленския циркус. Най-големи са Каракашевото езеро и Алековото езеро. Каракашевото езеро има площ 2,62 ха и дълбочина 6,6 метра, а Алековото езеро има площ 2,39 ха и дълбочина 14,5 метра. Най-високо от група е разположено Леденото езеро. То е второ по-височина на Балканския полуостров, след Горнополежанското езеро в Пирин. Леденото езеро се намира на 2 709 метра надморска височина, с площ 1,8 ха и дълбочина 16,4 метра. От месец септември до месец юни езерото е замръзнало. От Муселенските езера изтича река Боровецка Бистрица.
Изглед от Мусала
Връх Мусала /2925 м./ е първенецът не само на Рила и България, но и на целия Балкански полуостров. Разположен е в източната част на планината и дава името на този дял. В непосредствена близост до връх Мусала са разположени Малка Мусала на изток-североизток, отделен от него чрез скалния зъбер Трионите и Малък Близнак – на юг, отделен, чрез седловината Преслапа. На север са високите върхове Безименен и Алеко.
Връх Мусала е обграден от три циркуса, най-обширен от които е Мусаленският. На югоизток е Маричиният циркус с двете Маричини езера, които дават началото на река Марица, а малко по-високо между Трионите и склоновете на Мусала и Малка Мусала има трети безезерен циркус.
Необходима екипировка: през лятото – обикновена туристическа екипировка, зима – пикел, въже
Как да стигнем там: До х.Мусала може да се стигне с кабинковия лифт от Боровец до х. Ястребец. От там почти равна маркирана пътека ще ви отведе за около час до хижа Мусала. През зимата трябва да сте изключително внимателни, тъй като пътеката пресича трите писти Маркуджиците.
Възможно е и изкачване от Боровец до хижа Мусала пеша, което е с продължителност около 3 ч. Маршрутът върви по долината на р. Бистрица, през иглолистна гора, която с набиране на височината преминава в клек.
Къде да нощуваме: В района нощувка предлагат хижа Мусала и заслон Eверест. Възможно е да разпънете и палатка в района на хижата.

Текст и снимки: Върхове

Да, той е омагьосващ, магнетичен и малко…неземен. Не само за стотиците дъновисти, които ежегодно се събират в подножието му, за да се заредят със силата на космическата енергия. Връх Харамията (Хайдута) /2465 м./ пленява с красотата си и затваря по неповторим начин циркуса на Седемте рилски езера.

Върхът е разположен в Дамгския дял на Северозападна Рила. От запад Харамията се вижда като впечатляваща пирамида с отсечени склонове и назъбени ръбове. Западната стена се спуска чак дои езерото Близнака и е достъпна само за алпинисти, които тук са прокарали няколко катерачни тура. От изток върхът е по-полегат.

Изкачване
Изходен пункт за изкачване на връх Харамията  е хижа „Седемте езера” (старата хижа). Преходът е с продължителност около час. Има два варианта за изкачване. Първият поема на изток по билото на хребета. Продължава на юг-югоизток, като немаркираната, но ясно личаща пътека минава през клек, следвайки билото или малко встрани от него. След достигане на обширна билна заравненост се поема по маркирана с метални стълбове зимна пътека от х. „Седемте езера” за хижа „Иван Вазов”. До връхната точка на Харамията се достига по североизточния склон.
Вторият вариант за изкачване започва  край южния бряг на Рибното езеро. Върви се по зимния маршрут за х. „Иван Вазов” на югоизток към билото на хребета. За около половин час се изкачва стръмен участък, а след още около 15 мин. По по-полегат затревен участък се излиза на билото. Оттук се продължава като при първия вариант по североизточния склон до връхната точка.
Зимни изкачвания на Харамията трябва да се извършват само от опитни и добре подготвени планинари.

Бялото братство
В далечната 1929 г. основателят на Бялото братство Петър Дънов идва в района на Рилските езера с последователите си, изграждат палатков лагер край Рибното езеро, беседват, опитват се да уловят висшия космически ритъм в танците си. Според Учителя на 19, 20 и 21 август край езерата се концентрират най-положителните вибрации чрез слънчевите лъчи. От тогава до днес, с няколкогодишно прекъсване стотици последователи на Бялото братство от цял свят се събират ежегодно, за да се заредят със силните космически енергии.
В тези три дни, нещата в района на Рилските езера не са такива, каквито са. Връх Харамията се превръща във вратата „Агарта”, която само просветените могат да отворят, хълмът над хижата, на който се изграждат палатките се нарича Молитвения хълм, а изворчето край езерото е „ръцете, които дават”.
Ритуалният танц на дъновистите – паневритмията, символизира лъчите на слънцето, от които човекът се зарежда с космическа енергия. От няколко години танцът се играе не само на поляната срещу Бъбрека, но и на билото под връх Харамията.

Текст и снимки: Върхове

В натовареното ежедневие предложеният маршрут, който може да бъде изминат в рамките на един уикенд може да се окаже изключително приятен.  Той преминава през един изключително красив дял на Рила. Пред погледа ви се редуват непристъпни върхове, бистри езера, сипей и снежни преспи, огрети от слънцето поляни. В края на прехода достигате Рилският манастир, най- големият в България, съхранил българската култура и книжовност през вековете.

Пленително красивият връх Мальовица (2729 м. н.в.) се извисява в едноименния дял на Северозападна Рила. В тази част на планината той отстъпва по височина само на връх Голям Купен (2731 м.н.в.). Върхът е непристъпен от северната, западната и южната си част и това от години го прави изключително привлекателен за българските алпинисти. И то дотолкова привлекателен, че е наречен символ на българския алпинизъм.

Пътят до х. Мальовица

Автобусът от София ще ви остави на паркинга пред обновения комплекс „Мальовица“. Вървите по пътя към сградата, преминавате от лявата й страна и продължавате по пътеката. Скоро от лявата ви страна ще остане пистата, след което ще преминете и през дървената порта на „Национален парк  Рила“. Веднага след нея са и указателните табели и карта на местността. Пътеката за хижа Мальовица продължава право напред. Оттук ви очакват около 40 – 50 минути по сравнително равен терен.

Пътеката преминава през долината на Мальовишка река. Почти до хижата реката ще остане от дясната ви страна. Високо над нея ще се полюбувате на непристъпни скали.Една от забележителностите, която ще срещнете по пътя е чешмата, построена в памет на дългогодишния хижар Боре Мальовишки. Малко преди хижата да се открие пред погледа ви пътеката прави завой вдясно, с камен мост пресича Мальовишка река, в близост до живописно водопадче, следва отново завой на ляво и за пръв път виждате хижата. През последните метри от тук до хижата пътеката  продължава отново направо, но вече от дясната страна на реката.

Изкачването

Препоръчително е изкачването на върха да започне рано сутринта, тъй като ви очаква дълъг преход. Пътеката започва от южната страната на хижата. В началото следвате синьочервена маркировка към в. Мальовица и з. Орловец. Със стръмно изкачване непрекъснато пресичате Мальовишка река.  След около 20 – 25 мин. излизате на т. нар. Първа тераса – равно затревено пространство. Следвайки маркировката се продължава по пътеката на юг. Следва стръмно изкачване и след още около 30 мин. излизате на Втора тераса. Още в началото ще забележите камъка с паметните плочи на загинали алпинисти. Втора тераса е в подножието на върховете Малка Мальовица, Петлите и Камилата, които са известни с катерачните си стени. Тук връх Мальовица изцяло се губи от погледа. На Втора тераса се разделят и пътеките за върха и  з. Орловец.  Следвайки указателните табели и червената маркировка трябва да продължите на югозапад. От тук започва най – стръмната част на изкачването.Следвайки коловете на зимната маркировка продължаваме по заравненото пространство на право. В дъното му, пътеката завива рязко вдясно (на запад) и започва стръмно изкачване към Еленино езеро. При ясно време в определен момент от изкачването на север се открива панорамна гледка към Витоша и Самоков.След като преминем покрай сухо езеро,  заобикаляме от дясно и скоро се изкачваме на Еленино езеро. Тук е последното място, на което може да спрете за по – дълга почивка преди върха. Пътеката преминава покрай източната страна на езерото.След стръмно изкачване излизаме на главното вододелно било на България между върховете Мальовица и Елени връх. Това е линията, която разделя реките вливащи се в черноморския от реките, вливащия се в  Беломорския басейн. Оттук далече под нас се вижда и Рилския манастир.Продължаваме на запад и след изкачване на безимен връх, състоящ се от няколко скалички продължаваме по билото. Надясно, само на около 100 м. е затревения източен склон на връх Мальовица.

Гледката

При ясно време гледката от върха е изумителна. На север и северозапад пред нас се откриват Витоша и Осогово, на изток е Мусала, а по – близо до нас и всички върхове от Мальовишкия дял  на планината. На юг е веригата на Пирин, а на запад връх Мермер Урдините езера. В далечината на северозапад се вижда и х. Рилски езера.

Слизането

За да започнете слизане трябва да се върнете в началото на билото, по което идвате. При зимната маркировка обаче тръгвате на дясно. Слиза се по западния склон на връх Мальовица, като следвате маркировката.След като излезете на билото между  Мальовица и Мраморец (Мермер) продължавате по зимната маркировка.Оттук до началото на гората, която е крайния етап на слизането ще виждате Рилския манастир. В началото на връх Мраморец наляво от стълбовата маркировка се отделя пътека, право на юг по Дълги рид. Пътеката слиза на серпентина по рида.Около 2 часа след началото на слизането наклонът на склона намалява и навлизате в широколистна гора, която скоро преминава в иглолистна. Надолу под вас чувате шума на Друшлявишка река. Слизането през гората по маркирана пътека продължава около 1 час.  В края на гората виждаме покрива на Манастира. Скоро пътеката ни извежда пред източната порта на Светата обител.

Текст и снимки: Върхове