През юни 1741 г., осем безстрашни англичани, въоръжени до зъби се отправили от Женева към първенеца на Алпите – Монблан. Водени от Уиндъм и Пококе те били облечени подобно на османски войници, може би защото били чували разкази за сарацинските миньори, които обитавали високопланинските долини. Мъжете тръгнали на ‘Обиколка’. Отнело им три дни, за да достигнат Шамони. Страхували се от местните, затова нощували извън селището, като поддържали огъня около лагера си запален през цялата нощ и оставяли един от тях да пази, докато останалите спят. Хората от Шамони се оказали доста по-приятелски настроени, отколкото очаквали англичаните и ги отвели чак до Мер дьо Глас. Разказите за разходката били публикувани в цяла Европа, а Шамони се появил на туристическата карта на света.
На 8 август 1786 г., савойският лекар Мишел Пакар и Жак Балма открили път към Монблан. Година по-късно туристът, полк. Марк Бюфой от Англия, изкачил върха. От 19 в. Шампони се превръща във важна дестинация за отдих, а през 1811 г. Инглиш Спортинг Мегъзин въвежда понятието туризъм. Въпреки първото зимно изкачване на Монблан от Изабела Стратън и бъдещия й съпруг, планинският водач Жан Шарле, през 1876 г., туризмът е много по-развит през летните месеци. Гидовете, които съпровождат клиентите при изкачване, работят на друго място през останалото време от годината. Друг лекар, Мишел Пайот, популяризира скиорството в Шамони. Пайот е евангелист и вярва, че зимните спортове са здравословни. Той иска да изкара шамоняри от домовете им, в които прекарват зимните месеци и да ги накара да подишат свеж зимен въздух. През 1901 г. поръчва чифт ски и, подобно на Духамел преди него, започва да разучава техните тайни. Било по-лесно да се каже на думи, отколкото да се изпълни… ходейки по равна повърхност ските имали изнервящия навик да се плъзгат назад и Пайот открил, че единственият начин да спре по склона е да падне назад. Той дал ските на приятеля си, водачът Жозеф Дукро. Дукро възприел техниката на водачите глисад – с бързо спускане по стръмните склонове. Извивайки коленете си, с успоредни ски той се накланял на една страна, за да запази баланс и да контролира скоростта си.
Пайот купил втори чифт ски, така че заедно с Дукро да се спускат заедно. Първият път бил на Кол дьо Балм, излизайки в 1 ч. през нощта на 12 февруари 1902, спускането им отнело общо 4 часа. Убеден в ефикасността на ските като зимно средство за придвижване Пайот се опитал да предизвика интерес в приятелите си, но срещнал само ограничен успех, едва няколко от водачите осъзнали потенциала на предложението.
Железопътната линия, свързваща Шамони с Файет позволила значително развитие на туризма. На 16 януари 1903 г. четиримата скиори д-р Пайот, Куте, Алфред Симон и Жозеф Раванел се отправили от Шамони с целта да пресекат планината до Цермат. Пристигнали на 22 и изминатия Висок път или Haute Route се превърнал в ски легенда. Само две години по-късно, на 25 февруари 1905 г. германският скиор Хуго Милис и тримата му швейцарски водачи осъществили първото изкачване на Монблан със ски.
През 1906 г. бил предложен проект за достигане на Егюл дю Миди с лифт, но градският съвет бил предпазлив.
Междувременно Френският алпийски клуб организирал второто международно ски състезание между 3 и 5 януари 1908 г. Първата надпревара била проведена година по-рано в Монженевр. Неуморимият д-р Пайот бил там и знанията му от първа ръка били полезни за организиране на събитието в Шамони. Състезателите се сблъскали със сериозен проблем – силно слънце, високи температури и липса на сняг. Дори това не намалило ентусиазма им. Дисциплините включвали ски скокове и кроскънтри, но нямало спускане. Състезанието било проведено 14 години преди Арнолд Лун да организира първия слалом по склоновете на Мурен, Швейцария.
Това било и времето, когато собствениците на хотели и луксозни замъци окончателно осъзнали потенциала от развитието на зимен туризъм в курорта и започнали да предлагат услугите си и през студения сезон, въпреки че през 1908 г. едва четири хотела предлагали централно отопление през зимата.
Развитието на зимните спортове окуражило съвета в Шамони да даде зелена светлина за лифта до Егюл дьо Миди. На 20 септември 1909 г. било одобрено предложението на италианците Черети и Танфани. Планът бил да се изгради кабинков лифт на три етапа. Ограничението било наложено от невъзможността да се изградят стоменени въжета, по-дълги от 1000 м. Работата започнала през 1911 г., но Първата световна война прекъснала развитието на проекта и първата станция Пара на 1688 м. н.в. била открита едва през януари 1924 г., точно навреме за първите Зимни олимпийски игри. Вторият етап бил завършен три години по-късно и обслужвал Piste des Glaciers.
Превод: Върхове
