Пленяващо красив през пролетта и лятото, страховит и замръзнал през зимата, Скакавишкият водопад пленява през всички сезони на годината. Най-високият водопад в Рила се спуска с грохот от 70 метра в подножието на източния склон на вр. Кабул в Северозападния дял на Рила.  

Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина на надморска височина 1750 м. Отстои на 30 мин от хижа Скакавица по немаркирана, но добре утъпкана пътека.

През зимата водопадът се сковава от леден и е любимо място на алпинистите за ледено катерене.

Недалеч от големия водопад, на 45 мин от хижата отстои и по-малко известния Мала Скакавица.

От двата водопада може да се предприеме и преход към Рилските езера.

До хижа Скакавица се достига по маркирана пътека от курорта Паничище.

Има едно място в Европа, където може да се придвижите с влак на височина по-голямa от Бaлканския първенец Мусала. Разбира се… става въпрос за Юнгфраубан – зъбчатата железница на Алпите, изкачваща се до 3454 м.

Стремежът на човека към планината съществува от хилядолетия. Малцина са обаче онези, дръзнали да се изправят срещу могъществото на планината. В средата на 19 век на изобретателните швейцарци им хрумнало да покоряват планината с влак. И то, не какъв да е, а задвижван с електирчество. Каква ли странна приумица изглеждала идеята им, във време, когато дори електрическият трамвай не бил измислен, а те искали влакчето им да върви отвесно по планинския склон.

Но пред човешкия дух и изобретателност граници няма. Така, през 1894 г. предприемачът Адолф Гайер-Зелер печели концесията за изграждане на високопланинска железница, която ще започва от Клайне Шейдег и преминава с дълъг тунел под върховете Айгер и Монх, та чак до връхната точка на Юнгфрау. Строителството започва през 1896 г., а две години по-късно първите 4 влакчета започват да кръстосват по релсите в недрата на планината. Строежът и на последната, най-високо разположена гара – Юнфрауйох, наречена „Къщата над облаците” е завършен през 1912 г.  От нея, в днешно време, алпинистите тръгват, за да се изправят пред внушителната северна стена на Айгер.

Зъбчатата железница Юнгфраубан се движи по стандартни релси по равното, а при достигане на стръмните склонове в средата на вагона се спуска зъбчато колело, което се зацепва със зъбчата релса. Така влакчето изминава 9 километра, около 7 от които в тунел в недрата на Бернските Алпи. На две места в средата на тунела са изградени гари с панорамни прозорци, откриващи спиращи дъха гледки към Айгер и Монх.

Гара Юнгфрауйох е най-високо разположената в Европа и втора в света, след галера в Перу.  На внушителната височина от 3454 м. тук може да разгледате околните върхове, през панорамните прозорци. В хижата край станцията има ресторант, пощенска станция, магазини за сувенири. По-нагоре асансьор отвежда до най-високата Космическа обсерватория в Европа и Ледения дворец.

Сигурна и екологично чиста, със зъбчатата железница в Швейцария, ежедневно пътуват над 4000 души. Особено натоварено е през зимата, когато в тази част на Алпите се изсипват скиори от цял свят.

Швейцарската високопланинска железница е включена списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО като изключително техническо постижение.

Станции
•    Клайнед Шайдег -  2061 м.
•    Айгерглетчер – 2320 м.
•    Айгернордванд – 2864 м.
•    Айсмер – 3158 м.
•    Юнгфрауйох -  3454 м.

Текст: Върхове

На по-малко от 20 км югозападно от Скопие, каньонът “Матка” е идеалното място да изследвате зелената природа на Македония.

Простиращ се на около 5 000 хектара, каньонът предлага много пещери, пешеходни пътеки и бистри течащи реки -истински природен рай.
Карстовите пещери са пръснати из целия каньон и някои от тях са дълги повече от 100 метра. За любителите на спелеологията – изследването на пещери – всеки ден в района се провеждат обиколки с лодка, по време на които туристите могат да зърнат варовиковите сталактити и сталагмити.
Онези, които предпочитат водните спортове, могат да се спуснат с каяк по близката река Треска. Мястото е известно с възможностите за бурен воден слалом, които предлага. Там се организират много международни и регионални първенства по каяк.

“На македонски “матка” означава “утроба”. Красивият манастир край каньона на река Треска – живописно залепен за гранитните скали – носи името на Дева Мария, майката на Исус, и е посветен на майките, “от които започва всеки човешки живот”, се казва в Националния туристически портал на Македония.

Според Приключенския пътеводител на Македония в разположения на брега на река Треска манастир “Матка”, известен още с името “Св. Богородица”, има стенописи от 15-и век.

В непосредствена близост до каньона можете да откриете няколко други манастира и църкви, като манастира “Св. Андрей”, който вероятно е бил построен в края 14-и век.

В каньона “Матка” процъфтяват не само изкуството и религията. Топлият средиземноморски климат привлича богата флора и фауна.

Из храстите прелитат десетки молци и пеперуди, които се срещат само в района. Има редки видове лешояди и орли, а нощните твари в голяма степен са непознати на ентомологичната общност.

Онези, които искат да изследват “Матка” и да зърнат уникалните животни, спотайващи се в горите и сред скалистата природа, могат да използват десетките туристически пътеки, опасващи целия каньон. Търсещите по-големи предизвикателства катерачи могат да покорят извисяващите се скални стени. Има маршрути както за млади, така и за опитни катерачи.

Посетителите обикновено завършват деня с вкусно ястие на терасата на ресторанта на хотел “Матка”, наблюдавайки езерото на каньона.

Скопие е обявило каньона “Матка” за природна забележителност през 90-те години на ХХ век.

Текст: Димитър Боцевски, Снимки: Томислав Георгиев за Southeast European Times

С митовете, витаещи около връх Солунска глава, и скритите в пещерите зелени ледове македонската планина Якубица предлага много преживявания на търсещите приключения планинари.
Връх Солунска глава, най-високата точка на планината Якубица в Централна Македония, съчетава зеленината на швейцарските Алпи и красотата на американските Скалисти планини.
Според легендата от високия 2540 м връх се вижда гръцкият пристанищен град Солун. Македонците са нарекли върха на град Солун, Солунска глава.

През годините митът е привличал много планинари, екстремни велосипедисти, парапланеристи и туристи.
“Тук съм от шест месеца, но все още не съм видял морето. Никога не се знае, има време”, казва пазачът на телекомуникационната станция.

Дори и ако планинарите не успеят да видят целия път до егейското крайбрежие, те могат да се насладят на много други спиращи дъха гледки, като например идеално гладкия връх Нежилово. За първи път той е покорен от Урош Жупанчич през 1936 г.
Според планинарите в ясни дни се вижда планината Олимп в Гърция и връх Вихрен в съседна България.

Малко по-надолу от върха, в Бегово поле, се намират две пещери, където може да бъде видян зелен лед и интересни насекоми.
Според овчарите в планината из района обикалят диви вълци, лисици, мечки и глигани. Рибарите твърдят, че речната пъстърва в местните водопади по река Кадина, които се спускат от върховете на планините Караджица и Китка, се лови най-трудно в страната.
Планинарите, които искат да покорят планината Якубица, могат да стигнат до Бегово поле и Солунска глава, като се изкачат по планинска пътека южно от столицата на Македония, Скопие, през планините Китка и Караджица.

От Солунска глава катерачите могат да прекарат нощта в един от двата лагера, разположени в северната част на планината.
Един от тях, Чеплес, се намира само на няколко километра от върха.
Биваците не са луксозни, а нощувката струва около 2 евро – ниска цена, която си заслужава да бъде платена за птичите песни, свежия планински въздух и смайващите гледки.

През лятото Македонският спортен клуб по планинарство организира тридневни лагери за туристи, които биха искали да опознаят загадъчните македонски планини.

Всичко, което ви трябва в долината Ругова, са няколко добри приятели и приключенски дух

Пренаселените улици на Прищина понякога са горещи и задушни по време на летните жеги. Заедно с някои приятели решихме да се откъснем от забързания град, затова натоварихме колата и се отправихме към красивата долина Ругова.
Долината Ругова е отдалечено място в сърцето на Дукагини и е известна с величествената Бешкет е Немуна, или планината Проклетия.
Пристигнахме в град Печ по обед и преминахме край Патриаршията, която се състои няколко параклиса, охранявани от КФОР.
В обекта се съхранява колекция от красиви стенописи, но за да ги видите, трябва да имате уговорен час, за да преминете през охраната.
Продължихме надолу по тясна улица, преминаваща през гъста гора дълбоко в долината, оставяйки зад себе си стените на патриаршията.
Гледката придобива смесен облик, сякаш няколко века са събрани на едно място; водопади в планината; катерещи се по скалите млади хора; автобус с хора, говорещи на сръбски език; две малки палатки, в които се продават храни и напитки; хора, излежаващи се край река Бистрица, а други на пикник или играещи по брега на реката.
Макар и заинтригувани от всичко това, не можем да останем дълго. Искаме да продължим нагоре в планината.
Долината Ругова е известна със своята Бешкет е Немуна, или планината Проклетия
На около 900 м нагоре по брега на реката стигаме до курорт, състоящ се от ресторант и бунгала. Той се казва „Лагер Ругова” и е построен през 2000 г. Лагерът предлага меню от домашно сирене, кисело мляко, флия, салати, меса и уловена в местността пъстърва.
“Пъстървата е единствената риба, която оцелява в студена вода,” казва управителят Хаджи Бериша, на 30 г.
“Тук идват много чужденци от КФОР, ЮЛЕКС и други и те харесват храната ни”, разказва Бериша.
Ресторантът разполага с около 700 места.
С пълни стомаси тръгваме от „Лагер Ругова” за Дрини и Барде (р. Бели Дрин), която преминава през село Радавци.
В края на пътя се намира малък кафе-бар с името „Криедрини”, което работи само през летните месеци. В него се сервира прясна вода от близкия водопад.
Водопадът се намира само на няколко метра по тесния път надолу от ресторанта. Скалистите, диви планини и течащите по тях води предлагат зашеметяваща гледка. Водата е толкова бистра, че се виждат камъните на дъното на вира.
Спуска се здрач, затова решаваме да се отправим към дома. Докато се подготвяме за пътуването обратно до оживения град, настройваме радиото на токшоу по Радио „Дукагини”.

Текст  и снимки: Беса Бечири за Southeast European Times от Прищина

Групата на Еленските езера е разположена в Северозападна Рила, в района на вр. Мальовица. Езерата са 9 на брой, като по-известни от тях са 3. Най-голямото е Еленино езеро, разположено в източното подножие на Голяма Мальовица на височина 2472 м.  Еленино езеро има бъбрековидна форма и е преградено от циркусен праг.

Част от водите му се оттичат подпочвено към Малкото Еленско езеро, а оттокът му дава началото на р. Мальовица.
Езерото е дълго 220 м., широко до 62 м.и дълбоко до 5 м.

Легендата за Еленино езеро ни отвежда назад във времето през Турско робство. Живяла в Самоков красивата мома Елена. Когато била на 17 години, Селим паша с многобройна войска дошъл в този край за да потуши бунтарите в този край. Елена била дадена лично на пашата. На следващия ден тя успяла да се измъкне от плен и избягала високо в планината, където намерила четата на Мальо. Влюбила се в байрактария, макар да нямала това право, след нощта, прекарана с пашата. Виждала, че и той я обича.

След смъртта на войводата, Елена решила да заеме неговото място, само тогава байрактарят нямало да се осмели да търси любовта й. В денят, в който се избирал новия главатар на четата, всеки от хайдтите трябвало да стреля в малко пръстенче, закачено на бора. Куршумът на байрактаря бил най-точен. След него застанала Елена. Лицето и горяло. Ако не улучела по-добре, войвода щял да стане байрактарят. А това не бивало да се допусне. . . Премерила се и стреляла. Стреляла сякаш не в пръстенчето, а направо в сърцето на Селим паша. Когато отворила очите си, пръстенчето го нямало. Радостни, хайдутите започнали да я поздравяват. Постигнала целта си Елена. Приела войводството тя, а от раменете й се свлякла огромна тежест.

При едно сражение Елена била ранена. Когато дошла на себе си, видяла над нея надвесен тъжен байратаря. Елена разбрала, че ще умре, преди това обаче, го предложила за свой заместник.

Решила тя да признае и за любовта си, и за прекараната нощ с пашата. Но не успяла да завърши, смъртта избързала и склопила очите й, там, където днес се плиска езерото, носещо нейното име…

Текст и снимки: Върхове

На юг от непристъпните мраморни била на Северен Пирин планината се снишава към средните си части. Там е разположен Природен резерват Ореляк с площ от около 850 ха. Защитената територия е обявена през 1985 г., за да бъдат опазени буковите гори, характерни за тази част на планината, както и популярния Пирински чай.

Границата на резервата минава по главното планинско било, северно от едноименния връх. Най- източните части на зоната са разположени по поречието на Лъжничката река, приток на р. Марево. Резерватът е разположен на височина от 900 до 1800 м., като обхваща голяма височинна амплитуда.

Флора
Основната задача на резервата е опазването на елитните букови гори, наречени Черна гора. Средната им възраст е над 150 години, но въпреки това те са останали изключително гъсти. В по-ниските части на защитената територия се срещат дървесните видове воден габър и Mъждрян. На височина около 1700 метра има малки участъци от бяла мура. От важно значение са и ендемичните видове –шарпланинска рупа, златист равнец, македонска каменоломка и др.

Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение, достигащо до 50см. Известен още и като Мурсалски, Алиботушки, Шарпланински чай. Наричан е също Българската виагра.
Растението се среща в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите и планината Славянка на  надморска височина от 1400 до 2200 м. Билката съдържа танини, етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.
От Пиринския чай се използва надземната част, която се бере през юни-юли. Действа откашлечно, противовъзпалително и омекотява възпалените лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма. Билката действа благотворно на чернодробни и редица други заболявания, както и забавя стареенето.  Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол.

Фауна
Въпреки неголямата територия на резервата животинският свят е много разнообразен. Това се дължи на голямата надморска височина. Най-разпространените видове са  гръцка дългокрака жаба, дъждовник, дива свиня, вълк, кафява мечка, лисица, сърна.

Туризъм
В буферната зона на Природен резерват Ореляк попада първенецът на Среден Пирин вр. Ореляк /2099 м./. Среща се и под името Орелек, Орлови скали. Върхът се издига на главното планинско било, северно то връх Баба и северозападно от връх Чала.  Ореляк е с формата на триглав купол, а билото е скалисто и голо. Западните склонове се спускат стръмно, а на места отвесно към долината на река Пиринска Бистрица, а югоизточните по-полегато към местността „Добро поле”. На върха в момента е изграден радио-телевизионен ретранслатор, който не позволява достигането до най-високата точка. Основен изходен пункт за изкачването на Ореляк е хижа Попови ливади. Преходът е по маркирана пътека за 2 часа или по 12 – километров чакълен път.
Подробният маршрут за изкачване на вр. Ореляк може да намерите в бр.5/2007 на сп. „Върхове”.

Текст  и снимки: Върхове

Всичко се случило по време на голямата чумна епидемия, поразила Европа. Тя достига и до България. Описана е в разказа на Йордан Йовков „През чумавото”.
Коварната болест достигнала и селцето Лаветаз в Алпите. Започнал мор по хората. Жителите на селото вярвали, че злото се е явило във вид на голяма, отровна змия. Хората се затворили от страх по къщите си и дори мъжете, които доскоро се биели в гърдите, се скрили в полите на жените си. Още малко и с Лаветаз щяло да бъде свършено. Трябвало да се направи нещо.
Една сутрин от дома си излязла момата Дория. Била цялата облечена в бяло, със златна корона на главата. Самата Дева Мария я съпровождала. Дория умеела да пее с меден глас. Тръгнала към планината, с песен да дири злото. Съдбоносната среща станала на малко мостче, високо в Алпите, наречено днес „пасарелата на Дория”. Злото изсъскало страховито и запълзяло към смелата девица. Тя не отстъпила и крачка назад. На средата на мостчето започнала отчаяна борба. Дория мачкала Злото с белите си нозе, а то се опитвало да я ухапе смъртоносно. Малко оставало момата да загине.
Чистата и справедлива планина не можела да понесе това. Гръдта й се разтворила и четири водопада излели буйните си води. Злото било удавено. Дория се завърнала в Лаветаз. Едва сега хората излезли от домовете си и паднали в белите нозе на смелата жена.
Днес мостчето е изградено от бетон, след като дървеното било многократно отвличано от буйните води. Над него се извисява стената „Дория”, любим обект за алпинистите в Савоя.

Разгледай галерия със снимки

Текст и снимки: Румен Дамянов

Пенитентите са уникални снежни образувания на голяма надморска височина. Те приемат формата на високи, тънки стълбове от втвърден сняг или лед, разположени един до друг и ориентирани в посока към слънцето. Снежните стълбове се наблюдават на заледени и заснежени площи в Андите на височина над 4000 м. По размер пенитентите са от няколко сантиметра до над 5 м. височина.

Името им произлиза от религиозно братство на монаси, обикалящи с бели качулки на главите по време на Страстната седмица.

Пенитентовите полета за пръв път са описани от Дарвин  през 1839 г. На 22 март 1835 г., той проправя пътя си през снежните полета, покрити с пенитенти, край прохода Пиукенес, на път от Сантяго към аржентинския град Мендоса. Обяснява си образуването им със силните ветрове в Андите.

Според специалистите ключът към образуването на пенитентовите полета е падащата в утринните часове роса, която веднага замръзва. С напредването на деня ледените стълбове, образувани от замръзналата роса започват да привличат слънчевите лъчи и снегът и ледът в горната им част се изпаряват, като върха на пенитетните постепенно изтънява. Същевременно снегът в корена се размеква и топи, а по-късно отново замръзва, като по този начин стволът на пенитентите се удебелява.

Големината на пенитентите зависи от тяхното местоположение. Край чилийската столица Сантяго тяхната височина е едва 10 см. На 3500 м. те достигат около 50 см. през пролетта и един метър през лятото. На височина над 4500 м. те могат да бъдат високи до 5 м.

Превод:Върхове

Националният парк представлява защитена територия, обявена и стопанисвана от правителството. Територията на парка се защитава от повечето въздействия на човешкото развитие и от замърсяването.

Националните паркове разполагат със съвкупност от правила, с които посещаващите ги трябва да се съобразяват по време на престоя си в границите на защитената територия.

Българските национални паркове са “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”. Общата им площ е 193 049 ха, което е над 1/3 от площта на всички защитени територии у нас.
Освен това “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан” са сред най-големите и ценни защитени територии в Европа. В тях се опазват естествени екосистеми, каквито рядко се срещат в Европа.

Всеки от националните паркове в България обхваща и предпазва уникални образци от естествени екосистеми, обявени за резервати. Те са единствено или едно от малкото убежища на много редки растения и животни със световно значение.

Българските национални паркове разкриват прекрасни възможности за туризъм, научни изследвания и образование. В парковете се опазват и реки, езера, водопади, красиви пейзажи и забележителни местности.

Туристите могат да правят своя избор от голямо разнообразие на различни дейности, като:
•    пешеходен туризъм,
•    велотуризъм,
•    езда,
•    фото сафари,
•    наблюдение на диви животни,
•    наблюдение на растения,
•    катерене,
•    алпинизъм,
•    спелеология.

Сред забранените със Закона за защитените територии дейности са строителство, лов и риболов, бивакуване и палене на огън, извън определените места. Нарушенията се наказват от закона.

Национален парк Пирин
Национален парк ‘Пирин’ заема значителен дял от Пирин планина. Площта му е 40 332,4 ха. Граничи със седем общини на област Благоевград – Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. В територията на парка попадат два природни резервата. Резерватът ‘Баюви дупки – Джинджирица’ е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове.
През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата ‘Човек и биосфера’ на ЮНЕСКО. Резерватът ‘Юлен’ е обявен през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП ‘Пирин’ e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Рила
Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България с площ 81 046 хектара. Разположен е в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.
В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.
Паркът е обявен за национален на 24 февруари 1992 г. Той е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа. Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.

Национален парк Централен Балкан
Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България,
в централните и най-високи части на Стара планина на площ от 71 669,5 хектара.
Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитени по закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.
В Национален парк “Централен Балкан” са представени 49 типа хабитати. От тях 24 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, които изискват специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз.
Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.
Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г.
“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа. Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. От 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка, а през 2005 г. първите дванадесет предприемача в туризма станаха Бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на НП Централен Балкан.
PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.

Текст: Върхове