Спомняте ли си малките работливи животинки, които приготвят шоколада Милка в популярната реклама? Това са мармотите.

Симпатичните гризачи са от семейство Sciuridae (катерици). Много зоолози дори ги наричат земни катерици. Обитават планинските райони на Алпите, Карпатите, Татрите и Пиринеите в Европа; Скалистите планини и Сиера Невада в САЩ и Северна Канада.
Мармотите живеят в дупки в земята и обикновено спят зимен сън. Хранят се със зелена трева, горски плодове, корени и цветя. Повечето видове са силно комуникативни и използват пронизителни звуци, за да общуват един с друг, особено, когато са разтревожени.
Наименованието мармот произлиза от френското marmotte, старофренското marmotan, marmontaine, от старофренско-провансалски „планинска мишка”.

Видове
Следният списък на всички видове Мармоти е изготвен от Торнингтън и Хофван (2005). Той класифицира гризачите в два подрода.

* Род Marmota – мармоти
-Подвид Marmota
- Алпийски мармот – Marmota marmota  – среща се само в Европа, в Алпите, Татрите, Карпатите и е пренесен в Пиринеите.
- Сив или Алтайски мармот – Marmota baibacina – в Сибир.
- Бобак мармот – Marmota bobak – от Централна Европа до Централна Азия.
- Аляски мармот – Marmota broweri – Аляска.
- Чернокап мармот – Marmota camtschatica -  Източен Сибир.
- Дългоопашат, златен или червен мармот – Marmota caudata – Централна Азия
- Хималайски мармот или Тибетско снежно прасе – Marmota himalayana – Хималаи
- Мармот Menzbier – Marmota menzbieri – Централна Азия
- Groundhog – Marmota monax – Северна Америка
- Монголски мармот – Marmota sibirica – Сибир.

- Подвид Petromarmota
- Marmota caligata – Северозападна Америка
- Жълтокоремен мармот – Marmota flaviventris  – Югозападна Канада
- Олимпийски мармот – Marmota olympus – Олимпийски полуостров, Вашингтон, САЩ
- Marmota vancouverensis – Британска Колумбия, Канада

Наблюдателен пост за мармоти
В района на швейцарския курорт Цермат, в подножието на Матерхорн, е изграден наблюдателен пост за мармоти, където може да наблюдавате отблизо гризачите. Екопътеката на мармотите пък ще ви отведе близо до техните хралупи, а по пътя ще срещнете множество информационни табели, които информират за навиците на симпатичните животинки.

Превод: Върхове

Връх Грохотен (1045 м.) е известен най-вече с две неща. Първото е, че в подножието му се намира град Своге. Другата му, по-голяма слава, е ежегодният събор през август, на който винаги се събират поне двеста души. Това е една наследена традиция от недалечното минало, гордеещо се с организиран масов туризъм.

Веселбата започва още от петък вечерта, когато първите туристи опъват палатките и палят огромни лагелни огньове. В събота прииждат още и още и настава наистина голяма веселба.

Друг, наследен от миналото момент от събора е, че в неделя се организират игри. Традиционни по тези места са дърпане на въже, скачане с чували, футбол.
Природата там е невероятно впечатляваща, а въздухът – кристално чист.

Самият връх и околностите около него имат хилядолетна история. В подножието на Грохотен са намерени монети от късноримския и ранновизантийския период IV–VI в. Има и останки от отбранително съоръжение от Първата и Втората българска държава.

Текст и снимки: Върхове

Тръгнете ли към Рилския манастир, не пропускайте да се отбиете до Стобските земни пирамиди. Разположени са на три километра от разклона за село Стоб. Следвайки кафявите табели достигате до земен път, по който трябва да продължите пеша. Намират се от двете страни на вододелния рид, разделящ суходолията Гръчковец и Буковец.

Стобските пирамиди са скални земни образувания, с дебелина до 30-40 м. Наслагите са обагрени в ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто. Голяма част от образуванията имат каменни шапки – големи скални блокове, някои от които с размери 120 на 80 см. Повечето скални форми са от пирамидален тип, но се срещат и конусни форми. Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя, като някои се разрушават, скалните шапки падат и се зараждат нови пирамиди.

Разделени са на няколко отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. Най-известната група Сватовете е свързана с легенда.

Текст и снимки: Върхове

Тръстеная е местност над Лакатник, разположена в северното подножие на връх Издримец, която е известна на всички запалени туристи по тези места. Природата там е уникално красива, въздухът – кристално чист, а панорамната гледка към Врачанския Балкан – неповторима.

Мястото е пункт от международния туристически маршрут Е-3 и, разбира се, в сърцето му е разположена едноименна хижа. Непосредствено до нея има две планински езера, които освен наслада за окото и духа на планинолюбеца, предлагат и възможност за спортен риболов.

Ред традиции са свързани с Тръстеная – туристически и религиозни, които са предимно обичаи на местното население.
Една от тези традиции е т.нар по тукашните земи “събор”, който ежегодно се провежда в средата на лятото.
Всяка първа събота на август местни ентусиасти (главно от най-близките села Бов и Лакатник) се събират около двете езера, построяват палаткови лагери и палят огромни огньове. Веселбата продължава цяла нощ, чак до късно след обяд на другия ден.
Тази година не направи изключение и, въпреки проливния дъжд, десетки хора се събраха около двете езера. Специално за случая на гости бе дошъл и цял рокерски клуб – “Дивите вълци”. Председателят му сподели пред “Върхове”, че членовете на клуба и техни приятели често посещават района.
Макар, че почти през цялото време не спря да вали, веселбата бе завидна, а атмосферата – наситена с чистия неподправен дух на планинците. Разбира се, като на всеки събор, местен предприемач бе осигурил скара за гладните и бира за жадните. И как иначе, нали за традици става дума…

Текст и снимки: Върхове

Едва ли има планинар от София, който не е посещавал това красиво и популярно кътче във Витоша, затова тази статия е за онези, които все още не са се докоснали до магията на Боянския водопад.

Разположен е на Боянска река, на около 5 км. от центъра на кв. Бояна. Със своя пад от 15 м. това е най-големият водопад във Витоша. При ясно време през пролетта може да бъде видян от центъра на София, от района на НДК.

До него се стига по-няколко, сравнително лесни пътеки. По тях ежеседмично преминават стотици туристи, любители на природата, деца, бременни жени.

Водопадът е най-леснодостъпен откъм Копитото, докъдето достига асфалтов път. В зависимост от темпото, разходката сред природата трае около час – час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада – неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре. Може да се тръгне от пътеката, изкачваща се срещу Телевизионната кула, или от пътеката, тръгваща вдясно от хотелския комплекс. И от двете места се върви през гъста гора. Следете табелите, тъй като на няколко места пътеката се разклонява. Другият път за достигане до водопада върви по долината на реката откъм Бояна и е по-дълъг, но и по-лек. Разстоянието, което се изминава е между 4,5 и 5 км. по северния склон на Витоша. До водопада се достига за малко повече от час и половина, като се минава и покрай Боянското езеро и каскада от по-малки водопади.

Боянският водoпад е изключително популярен обект и за ледено катерене, сред столичните алпинисти.  Обикновено замръзва на два ледени езика. По-лесен и полегат е левия, а десния предлага катерене от средна трудност. Прокарани са 8 маршрута. Между езиците може да се практикува dry-tooling и катерене по надвесени ледени висулки.

От тук лесно може да се достигне и до друг популярен обект на Витоша – Златните мостове. Каменната река се намира в северозапдните склонове на планината на височина 1350 – 1500 м. Морените не са образувни от ледниковите процеси, а от изветрянето и денудацията на витошкия моноцит. Така огромните каменни блокове са запълнили коритото на Владайска река, която шуми дълбоко под тях. Името на местността идва от златистите мъхове, покрили морените.

Разгледай галерия със снимки

Текст и снимки: Върхове

Високо над Враца в дебрите на Балкана от височина 140 м. се спуска водопадът Врачанска Скакля. Най-високият на Балканите. Поради факта, че често пресъхва през лятото той не е признат официално за първенец.

Как да стигнем?
Ако пътувате с автомобил трябва да се движите все направо, след влизането ви в града от пътя, идващ от София. След като минете край Окръжната болница се завива в първата уличка вляво. Продължавате направо до паркинга пред психодиспансера. Няма как да го пропуснете, заради ярко жълтата му ограда. Там може да оставите автомобила си. Пътеката започва от края на паркинга. Ако се придвижвате с влак или автобус, до болницата пътува градски транспорт, а не е далеч да стигнете до там и пеша.

Преходът до Врачанска Скакля е едночасов. В първата половина пътеката е почти равна. Следите синята маркировка. Във втората си част пътеката се извива стръмно нагоре през широколистна гора. На места маркировката се губи, а наклонът е голям. Гледката в подножието на водопада обаче си заслужава.

Над вас е внушителната 140-метрова стена, огряна от пъстроцветна дъга, а пред вас се е разпростряла цяла Враца.

Оттук може да продължите към х. Околчица. Преходът до там ще отнеме още около 5 ч. или по маркирания Панорамен път по билото към с. Згориград, където е разположен друг живописен водопад – Боров Камък.

Районът  в местността Баира в околностите на Скакля е популярен и с това, че тук  Васил Левски е провел в края на август 1872 г. заседание с местния революционен комитет.

Разгледай Галерия със снимки

Текст и снимки: Върхове

Врачешкият манастир „Свети 40 мъченици” е построен по времето на Второто българско царство, след битката при Клокотница (9.03.1230 г.), когато цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин. Битката станала в деня, когато се празнува паметта на Св. Четиридесет мъченици и благодарният цар-победител в тяхна чест построил множество църкви и манастири, носещи тяхното име.

При създаването си манастирът е бил мъжки. Светата обител обаче не била пощадена от турските зверства. През първото османско нашествие на Балканите през 15 в. тя е частично опожарена, а при набезите на кърджалийските турци (около 18 в.) е срината до основи и изпепелена. Монасите пък са изклани при погрома.
Манастирът потъва в забрава до 1890 г., когато под 6-вековната манастирска круша, Св. Богородица се явява на благочестивия младеж Атанас Якимовски, който пасял стадото си. Тя му посочва мястото на изгорения от турците манастир “Св. Четиридесет мъченици” и лековитото аязмо в близост до манастира, като му нарежда да възстанови светата обител и му обещава, че всеки, който идва с вяра на аязмото, ще получи изцерение.
Въодушевен от видението на младежа, селският свещеник отец Петър Цанов събира съселяните си и провежда разкопки, при които се откриват основите на древната църква, кости на убитите монаси, части от дървен полилей, кадилница и икона на Св. Богородица.
През 1891 г. върху старите основи най-известния майстор в Орханийския край – уста Вуно Марков – построява скромна църквичка. Възстановява се монашеският живот в манастира. Отначало се подвизават мъже монаси, а от 1937 г. до днес обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана.
В днешно време старата икона на Св. Богородица, за която се предполага, че датира от 17 в., се изнася само на големите християнски празници.
В манастира ще се насладите на прекрасно поддържаните цветни градини от сестрите, както и ще чуете интересната история на Св. Четиридесет мъченици, част от мощите на един от които се съхранява тук.
Над манастира може да се разходите до аязмото, а на около 45 мин. пеша нагоре в планината са и останките на стара крепост, която поддържала визуална връзка с отдалечената на 10 км. по въздух твърдина Боженишки Урвич. По маркирана пътека за около 6 ч. оттук може да изкачите и връх Мургаш.
Изходният пункт за манастира е град Ботевград. Тръгва се по стария път за София. На 4 км. след града завивате на дясно към с. Врачеш, популярно с майсторите си бъчвари. След като пресечете цяло село, ще достигнете манастира, сгушен в полите на Стара планина.
Тел. за контакт: 0723/3328; 07134/2432

Текст и снимки: Върхове

Слабоизвестни средновековни скални надписи може да разгледате в нишите на южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника, край с. Царевец, община Мездра. Според специалистите графитите датират от 16-19 в.

Скалните надписи могат да бъдат открити в около 30 малки пещери и ниши на 40-метровите скали. Повечето графити са разположени близо до алувиалната тераса на река Искър, но други са на 20-30 метра височина.

Във всички надписи е споменато, че са писани през пролетта, а в един от тях се посочва, че в неделята след Великден било намерено лечебно растение.  Това насочва специалистите към мисълта, че в миналото на това място е бил практикуван един забравен пролетен обряд, свързан с търсенето на «биле». Той вероятно се е предшествал от ритуална инкубация в пещерите, за което говорят опушените сводове на някои от тях.

Експертите разделят изображенията на фигурални, антропоморфни и абстрактни.  Сред фигуралните, зооморфни изображения доминират рисунките на елени, сърни и коне, срещат се и отделни рисунки на птици. Според специалистите в тях се забелязват някои елементи на стилизация, които са характерни за тюркското наскално изкуство от Сибир, Централна и Средна Азия и много старобългарски центрове край река Дон и Приазовието, както и Плиска и Преслав.  Човешките фигури са силно схематизирани. Някои от хората са показани с копия, други, стрелящи с лък.  Освен това сред скалните рисунки се забелязват и редица знаци, сред които доминират християнските кръстове. Могат да се видят и много кръстове, вписани в кръгове, които са били соларни символи за тюркските народи.

Село Царевец се намира на 10 км. източно от град Мездра. Скалните надписи се намират недалеч от пътя, непосредствено преди селото. До Царевец може да стигнете с автобус от град Мездра.

Разгледай галерия със снимки

Текст и снимки:  Върхове

Врачанският Балкан е разположен северно от веригата на Западна Стара планина, непосредствено до нея. Двете планини се различават геоложки. Той предлага уникална сбирка на природни забележителности и културно-историческо наследство.

Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоковрязаното Искърско дефиле. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км. и широка 10-15 км. Отличава се с предпланински, нископланински до среднопланински характер на релефа. Билото на Врачанска планина е широко и неориентирано.

Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица я разделят на  три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен).

Най-обширен е Бегличкият дял с първенеца на планината – вр. Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила.
Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила. Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх.

Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалният феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял – Ритлите.

Води
Река Лева води началото си от изворите на Меднишки дол-Кюлтина падина, след това продължава в дълбоко и тясно корито под Боров камък, образува висок над 30 м. водопад, пресъхнал в последните години и след това навлиза в Згориградското долинно разширение, където се захранва от р. Гладна, Варовишки и Ръжени дол. Пресичайки варовиковите пластове в местността “Вратцата”, реката е прорязала живописно ждрело.
Водосборът на река Черна обхваща склоновете под върховете Стрешеро, Пешка, Пършевица, Соколо, Добралин. Най-големият приток на река Черна в границите на парка е Глухарка. В южната част на парка по-големи водни течения са р. Златица и Очиндолска река, а по-големи долове са Бялата вода, Селски, Червени и Ослански, Чавов и Ленашки, Радомиров, Затворска падина и Дурстов дол, Козлодерско дере, Орленишки дол. В югоизточната част се намират Ключни дол и историческия Рашов дол. В югозападната част на парка по-значителни долове са Коритски дол и Бръздилова падина, Средни дол, Мушатски дол, а на запад границата минава по р. Пробойница.
Водосборът на Бяла река, преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък.
Северните склонове на Врачанска планина захранват водосбора на р. Въртешница чрез доловете Крива падина, Русинов дол, Пчеларски дол, Манастирски дол, Суходол, Дълбоката падина, Бутов дол.
На територията на Природния парк са известни 176 повърхностни водопада с височина повече от два метра и наклон на пада над 450. По-големи водопади са: Скакля – 141 м (най-висок в страната), Шопката – 77 м, Боров камък – 66 м, Женската вода – 45 м и др. По-малки, но интересни водопади са Бигоро над с. Зверино, Малък Крушовски водопад под вр. Околчица. Първият е единственият, който е по-широк (10 м), отколкото висок (7 м). От всички известни водопади, само седемнадесет са с постоянно течаща вода, между които са Женската вода, Чеелецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти и Гарванешки водопад.

Геоложки състав
По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.
Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. Мощността на варовиците е около 1300 м. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км. западно от гр. Враца. Интерес представляват и пещерите Темната дупка, Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст, Невестина пропаст и Соколова дупка.

ПП “Врачански Балкан”
Природен парк „Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда. Той обхваша по-голямата част на Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.
На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата. Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Забележителности:
Вратцата
Представлява тясно и скалисто ждрело, разположено по североизточните склонове на Врачанска планина. Ждрелото се намира само на около половин километър от самият град Враца и е притегателно място, както за туристите, така и за алпинисти. През Римски времена тук е имало висока крепостна стена с порта. Тя е била 200 метра дълга и един метър широка.
Виж галерия и тук

Леденика
Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км. от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 м., чиято вода е вълшебна.

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи. Първите си посетители пещерата приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Водопадът Скакля
С пада си от 141 м. е най-високият на Балканския полуостров. През лятото водата му намалява и дори изчезва. Пътят към него тръгва от Окръжната болница в гр. Враца. В този район в местността Баира, Васил Левски е провел в края на август 1872 г. заседание с местния революционен комитет. Подробен маршрут
Виж галерия

Околчица
На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб “Радецки”, с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата.

Водопада Боров Камък
Един от притоците на река Лева е издълбал дълбока сенчеста клисура. В горната й част пръскайки се в бездната, реката литва от петдесет метрова височина, образувайки облак от водни пръски. Преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От няколко години обаче врачанската организация “Природен парк “Врачански Балкан”, Асоциацията по туризъм и не без участието на известни врачански туристи финансираха и организираха маркираха еко пътека.

Екопътека Згориград
По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад “Боров камък” трябва само да излезе от с.Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на р.Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, вече сте стъпили на екопътеката.

Разликата в надморската височина в началото и края на пътеката е около 700 метра. Разходката продължава два часа. Тя минава през скали, дървени мостове над силнотечащата река, и почти вертикални подвижни стълби, които отвеждат до водопада „Боров камък”. Когато реката е пълноводна трябва да се премине под водопада, за да се продължи до хижа Пършевица.

Божият мост
Жабокрек – Божия мост. Намира се в Чиренско-Лиляшкият карстов район на север от Враца. Наречен е така защото някога местните хора не били в състояние да си обяснят неговия произход. Входът на тази естествена арка е висок 20 и широк 25 м. По главната си ос тунелът е с дължина около 125 м. и в него блещукат 3 езерца. Близо до моста се намират останките на древна крепост. Подробна информация в бр. III на сп. “Върхове”.
Виж галерия

Ритлите
Скалните образувания “Ритлите” са природен феномен в Искърското дефиле, близо до село Люти брод. Те са във формата на успоредни каменни стени и са високи от 60 – 80 метра от левия бряг на р. Искър, като постепенно се издигат до 200 метра до западния бряг. Тяхната дължина е от 200 до 500 метра. Западната стена е  дебела 2,6 м. На 40 метра източно се намира втората стена, която е дебела 6,5 м. Третата стена е със същата дебелина и се намира на разстояние от 5 метра. В древните времена Ритлите са служили на римляните за блокиране на изхода от Искърското дефиле. На десния бряг Ритлите достигат до скалата Шишманица, която е дала път на новото шосе. Преди да се премине по моста, където някога имало лагя, с паметна плоча е отбелязано мястото, където преминала Искър баба Илийца, вдъхновила Вазов за известния му разказ.
Източно от Ритлите на левия бряг на реката се намират руините на едно от най-интересните старобългарски градища – Коритенград. Крепостта се издигала горе между двете най-високи стени на Ритлите, а градът спирал на юг до самия Искър, където бил укрепен със здрави каменни стени и бойници. В района на древния Коритенград са разкрити 9 средновековни български църкви. Извършена е консервация на трикорабна църква, датитаща от XII-XIV в. Много места в тази част на поречието носят името на последния цар на епохата на Втората българска държава Иван Шишман. Предания и легенди разказват за кървави сражения на българските воини с османските нашественици. Непосредствено на запад от Ритлите е историческият Рашов дол – дивна местност, където на 21.V. (2.VI.) 1876 г. паднали в неравен бой 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов и двамина овчари. Половин час е нужен, за да се стигне от жп линията до мястото на битката, където в малка гробница се съхраняват костите на дванадесетте героични българи. Още 1 час по-нагоре по пътекета и се излиза на Голямата чукла, докъдето достига маркираният с железни стълбове път на групата Ботеви четници от вр. Околчица. В близост е и Черепишкия манастир.
Виж Галерия със снимки
Пещерата Темната дупка
Намира се в Лакатнишкия карстов район. Състои се от две основни галерии, съединени по между си от много напречни коридори. Цялата система е разположена на 4 етажа, обща дължина на която е около 2750 м. По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади. Пещерните образувания са – няколко вида бисери в едно от езерата на страничната галерия Зиданка. Темната дупка е богата с пещерна фауна – 57 вида организми. Входната галерия започва от ръба на 15-метров отвес. След около 50 метра на стеснението има желязна врата. Следва 40-метрова удобна галерия, която отвежда до Чатала с височина 10 м. Преминава се по двата успоредни парапета. След Чатала започва втория етаж на пещерата. От неголяма зала се продължава направо през сравнително тясна, чупеща се през няколко метра диаклазна галерия , която отвежда до широка галерия и на края се стига до Стълба, който е на около 220 м. от Чатала. Там пещерата за пръв път пресича реката.

Река Габровница
Извира в подножието на масива Триглав и го огражда от север и изток. Живописната й долина е обградена от непристъпни скали и сипеи. В местността на река Габровница се намира и един от най – внушителните български манастири – Седемте престола. Вековните букове, смърчове и ели и скритите под тях потоци на Габровница и пещери създават уютни убежища на много диви животни. След краткият си, но живописен път река Габровница се влива в река Искър.

Ръжишка пещера
Широката преддверна част е много суха. Но на 24-ия метър в южна посока пещерата рязко завива на запад и оттам тя е напълно влажна почти по цялото си протежение. Западната част не е по-дълга от З0 м., откъдето през първите големи купчини образувания отново завива почти на север. Сега вече се върви само по стари образувания и покрай образувания по стените. Макар и страшно опустошени, те са все пак красиви, покрити с многолетната пушилка от факлите. Пещерата е висока в тази част до 15 м. Повече от сталактитните образувания не са на свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. На 180-ия метра пещерата за последен път завива на запад и след 5 м. отново на север. Тук е още по-широко и високо, образуванията плътно обхващат пода и отчасти стените. Към 270 м. пещерата има чудесни, но наистина обезобразени дендритни пъпки по стените, клончета, кристални рози. Тук е Изворчето. Насреща огромни блокове заприщват галерията. Създава се впечатление, че там тя свършва. Но от тях на височина около 20 м. по падналите блокове може да се стигне Тавана. 32 вида животинки населяват пещерата. През зимата в пещерата обитава различно количество прилепи, понякога до 200-300. От археологическите находки се установи, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.

Резервата Чупрене
Богатството на флора в северозападна България се дължи главно на голямото разнообразие от условия и почти всички характерни за България типове местообитания. В отделните райони са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така наречените “ендемити” или видове, които се срещат само в дадена местност. Такива са червената скална роза, йордановата камбанка, набраздената каменоломка, дългозъбото пропадниче, както и срещащият се само в западна Стара планина и никъде другаде по света български ерантис. Многообразието на релефа и климатичните условия на района благоприятстват формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Така например резервата “Чупрене” е създаден, за да се запази едно от най-големите естествени местообитания на обикновения смърч в България. В буферната зона могат да се видят еталонни букови гори. Фауната в околността е сравнително наситена. Установени са 179 вида пернати, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги.
Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Световно застрашени видове срещащи се тук са белошипата ветрушка и ливадния дърдавец. Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел, червена каня, полски блатар, ловен сокол, планински кеклик, гургулица, бухал, забулена сова. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – земеродното рибарче, синята гарга и синият скален дрозд.
Тази пъстрота от пернати се дължи и на факта, че от тук преминава един от главните прелетни пътища на птиците, както и на изключителното разнообразие от местообитания. В биосферният резерват “Чупрене” определен и като орнитологично важно място се е запазила единствената популация на глухаря. Бозайниците са другата голяма група животни, отличаваща се със значително разнообразие. Сред включените в Червената книга на България са видрата, златката, вълкът, както и всички видове прилепи. Копитните са представени от сърната, благородния елен и дивата свиня. В миналото горите на района са били обитавани от най-голямата европейска котка – евразийският рис. Вероятността този изчезнал у нас преди повече от петдесет години вид да се появи отново, е много голяма. Тук се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрената и шипоопашатата, които са включени в световната червена листа на IUSN. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които са пепелянката и усойницата.

На парковата територия има три хижи, стопанисвани от местното туристическо дружество – “Пършевица”, “Околчица” и “Леденика”.

Текст и снимки: Върхове