27-годишният Дамян Димитров от София, служител в „Пощенска банка” – София, бе открит мъртъв тази сутрин. Младежът бе издирван от неделя насам от екипи на Планинската спасителна служба (ПСС) след като бе изоставен в безпомощно състояние в Стара планина. В търсенето се включиха екипи от Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив, а от вчера – и от София. Момчето беше издирвано и от хеликоптер. Днес в издирването са се включили и двамата алпинисти от Карлово – Пейо Делев и Андрей Христов, които последни са видели Дамян Димитров жив и са знаели мястото, където са го оставили в планината.

Димитров е участвал в зимна алпиниада на 26 и 27 януари до хижа „Плевен”. Тогава група младежи тръгват от хижата и стигат до заслон „Ботев”. Тръгвайки надолу от заслон „Ботев”, се оказва, че времето е много лошо, има много сняг и силна виелица. Групата е била от трима души – Дамян Димитров, Станимир Стоилов и Йордан Георгиев, последните двама от Стара Загора. Тримата са вървели, за да стигнат до хижа „Левски”, но още тогава Дамян е бил много отпаднал, не е бил добре екипиран, нямал е шлем на главата, който да го предпази от измръзване и започнал да изостава. Вместо по зимния път, който е маркиран с жалони, те са минавали по летен път, който е много опасен. По пътя са ги срещнали двамата алпинисти от Карлово – Пейо Делев и Андрей Христов, които са тръгнали с групата. В изключително лошо време и при много малка видимост, едва няколко метра, двете момчета от Стара Загора, помагали на Дамян, решават, че трябва да се отделят, при което те се изгубват и тръгват към хижа „Левски”, която достигат вечерта на 27 януари, неделя и са спасени. Следващия ден, на 28 януари, се прибират с влак в Стара Загора, невредими, много изплашени, но в добро здраве.

Двамата алпинисти от Карлово правят всичко възможно да помогнат на Дамян, да го влачат, да го водят, да го носят, но в един момент виждат, че не могат повече да продължат така и, ако останат с него, биха загинали и тримата. Тогава го оставят под едно дърво, обозначили са мястото доколкото са могли, облекли са го с каквото са могли и по най-бързия начин се обаждат на ПСС. Те слизат късно през нощта в неделя в Карлово, но тъй като в ПСС вече е имало сигнал за бедствие, към 18 ч. същата вечер тръгва екип алпинисти, за да го спасяват, с тях тръгва и лекар. Времето е било толкова лошо, че след около половин – един час спасителите са преценили, че лекарят няма да издържи и се връща, а спасителите продължават. Те стигат до хижа „Равнец”, най-близкото място, където се смята, че е оставен Дамян, а от хижа „Равнец”, до мястото, където е оставен младежът, пътят е седем – осем часа. От снегонавяванията има преспи, високи по четири, пет метра. Издирването е продължило в следващите дни: един екип в понеделник, друг – във вторник, следващ – в сряда. Екипи на ПСС Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив, София от вчера. Включва се хеликоптер.

Днес са отишли да помагат и двамата алпинисти от Карлово, които знаят точното място, на което са го оставили. Младежът е открит загинал.

В Община Карлово през всички дни са се обаждали колеги на младежа. Обадил се е баща му. Кметът на Община Карлово Найден Найденов е поел ангажимент лично да им се обажда и ги е държал в течение на всяка нова информация, която се получава.

Роландо Гариботи и Колин Хейли завършиха широко-дискутирания Торе Траверс: свръзващ в едно Агуджа Стандхарт, Пунта Херон, Торе Егер и Серо Торе.

36- годишният Гариботи, аржентинец, живеещ повече от година в Колорадо е един от най- добрите катерачи в Патагония през последните години. 23-годишният Хейли живее във Вашингтон и е катерил много успешно в Патагония два пъти преди този сезон.

В e-mail, Гариботи пише, “Обикновено предпочитам да пазя изкачванията за себе си, но сега, заради трудността на това изкачване, беше невъзможно, затова Колин и аз решихме да ви дадем тази информация, за да няма грешки.”

Ето какво точно споделят двамата:
Торе-траверсът се прави с изкачване от север на юг по линията на Агуджа Стандхарт, Пунта Херон, Торе Егер и Серо Торе, с около 2,200 метра денивелация.

Този траверс за пръв път е изпробван от италианците Aндреа Сарчи, Маурицио Джиароли, Елио Орланди и Ермано Саватера, които направиха няколко опита в края на 80-те и началото на 90-те. През 1991 г. Салватера, заедно с Адриано Каваларо и Феручио Види, успява да изкачи Пунта Херон, завършвайки първото изкачване на върха. Салватера изкачва Херон по нов маршрут през северния ръб, естетичния Spigolo dei Bimbi.

В началото на 2005 г., германецът Томас Хубер, заедно с швейцареца Анди Шнарф, завършват траверса Стандхарт-Егер. Имайки само намерение да изкачарт Стандхарт през Festerville, на върха те решават да продължат към Егер, и се придвижват леко и бързо с траверс за 38 часа, слизат по маршрут Titanic по източния ръб на Егер.

В края на 2005 г., Салватера, заедно с Алесандро Белтрами и Роландо Гариботи, решават последния останал пъзел от траверса, като изкачват Серо Торе от север по нов маршрут, El Arca de los Vientos. Със завършването на тура от Col of Conquest до върха на Серо Торе, Салватера се връща през 2006 г. с Белтрами и Гариботи, за да опита траверса отново, но лошото време ги спира още на Стандхарт. Непримирим, Салватера се връща отново в края на 2007 г. с Белтрами, Мирко Масе и Фабио Салводей. При този опит те изкачват Стандхарт през маршрута на Салватера Otra Vez и пордължават, за да изкачат Херон и Егер. Те слизат от юг, към Col of Conquest и изкачват едно въже по Серо Торе, преди да се откажат. В същото време при добри атмосферни условия, Гариботи, заедно с американеца Ханс Джонстън, започват траверс по тур Festerville на Стандхарт. Те изкачват Херон и Егер и продължават по Col of Conquest, завършвайки половината от горната част на Arca на Серо Торе, преди да се върнат.

Гариботи, имайки завършени всички парчета от пъзела на траверса, решава да остане в Чалтън, за да направи нов опит на траверса преди края на сезона. Партнират му редица катерачи, включително Брус Милър и Бийн Бауърс, но нищо не се получава, докато не оформя свръзката с Колин Хейли, а се отваря и прозорец добро време, даващо възможност за нов опит. Хейли прекарва ваканцията си от университета в Патагония.

Около средата на януари 2008, Алекс и Томас Хубер, заедно с швейцареца Стефан Зигрист, пристигат в Чалтън, също с надеждата да завършат траверса. На 21 януари, при не особено добри атмосферни условия, Хейли и Гариботи тръгват по маршрута, докато братята Хубер и Зигрист решават, че времето не е добро.

Хейли и Гариботи изкачват Стандхарт по Exocet, достигайки върха малко след пладне, след това с рапел се спускат до Col dei Sogni между Стандхарт и Херон. Изкачвайки по Spigolo dei Bimbi, те достигат заснежена скала и са принудени да катерят смесено по въжета 2,3 и 4. Забавени от снега и ветровитото време, двамата бивакуват под Херон. На 22 януари, при перфектно време, но изтощени, вероятно натровени с въглероден моноксид, докато бивакуват, те продължават от Херон към Егер и от там достигат Серо Торе. На северния ръб на Егер също катерят смесено по скала и лед.

Заради хубвите атмосферни условия температурите се повишават, затова при достигането на Col of Conquest те са принудени да търсят място да се скрият от падащия лед при топенето и около 5 ч. спират да бивакуват под скален надвес. На следващата сутрин, 23 януари, са приятно изненадани, когато откриват, че снежните гъби които са спрели Гариботи и Джонстън преди два месеца са намаляли.

Хейли и Гариботи намират горната част на Arca в по-лошо състояние, отколкото е била при изкачването на Гариботи през 2005 г. и са принудени да изчистят доста лед от цепнатините. Изморени от изминалите два дни и забавени от атмосферните условия, те достигат върха на Серо Торе по северната стена в 5 ч., а оттук продължават по финалното въже на маршрута Ferrari по западния ръб. Двамата изкачват две дължини по естествени заледени тунели, докато достигат основата на последното въже. Хейли и Гариботи, които и двамата са го изкачвали преди, откриват, че сега е много по-трудно, тъй като никой през този сезон не е катерил тук. Хейли опитва вечерта. При пълнолуние двамата бивакуват на едно въже под Торе.

“Отпочинал” след дългото нощно треперене от студ, Хейли отново атакува маршрута. Той прекарва три часа, завършвайки 20-метров тунел в ледената гъба и накрая достига естествен процеп. По обяд на 24 януари те достигат върха на Серо Торе, завършвайки бленувания от много траверс.

След кратка почивка двамата слизат по Compressor Route по южния ръб на Серо Торе, достигайки ледника вечерта.

За малксимална ефикасност, Хейли и Гариботи решават да водят, според собствените си умения, Хейли води по лед и заснежен терен, а Гариботи по скала. Заради лошите атмосферни условия двамата катерят по-бавно от предвиденото и достигат Серо Торе без храна. При идеално време и с финалния маршрут Ferrari, вече разчистен, те усещат, че ще завършат траверса сравнително бързо.

По Climbing magazine

21-годишният Асен Иванов Христов почина по време на 39-та алпиниада Северен Джендем, съобщиха от Планинската спасителна служба.

Около 15 ч. на 26 януари на момчето, което е участник в ски-ралито му прилошава, докато изкачва билната част на връх Жълтец. Съдиите предприемат незабавни спасителни мерки, но момчето изпада в хипотермичен шок (силно преохлаждане на тялото). От централата на ПСС е поискан хеликоптер за сваляне на Христов, но машината не може да излети, поради тежката метеорологична обстановка. Около 17.30 ч. момчето почива. Тялото му е свалено със снегоходна машина през вр. Ботев към гр. Калофер.

Причината за смъртта на момчето все още не е установена. Вероятно хипотермичния шок е настъпил вследствие на силна умора и студен вятър. По време на ски-ралито вчера условията в района на хижа Плевен са: температура -7⁰ и северозападен вятър със скорост 18 м/сек.

За да се видят Белоградчишките скали от различни посоки са създадени шест туристически екомаршрута. Четири от тях съществуват повече от шест години. Петият – „Светът на скалите” е създаден по едноименния проект на програма „Обществен форум”, финансирана от швейцарската агенция за развитие и сътрудничество чрез Фондация за реформа в местното самоуправление и община Белоградчик. По този екомаршрут са изградени няколко панорамни площадки. Освен че се наблюдава централния масив на скалите има възможност да се посети пещерата „Лепеница”, която е на две нива. Издадена е и рекламна брошура на екомаршрутите към проекта. За два от тях-„Белоградчишки скали” и „Светът на скалите”, няма специални изисквания, за прехода на останалите четири е нужен обучен водач и туристическа екипировка. Екомаршрутите са маркирани, изградени са заслони за отдих на туристите. Поставени са информационни табла, които отразяват биоразнообразието на района. Маркировката на екомаршрутите е обозначена с различни цветове за ориентиране.

Един от най-интересните туристически маршрути е „Сбегове”. По него се наблюдава западния масив на Белоградчишките скали. Местността „Сбегове” е част от старинен комплекс от охранителни и наблюдателни пунктове, на които могат все още да бъдат открити следи от съоръженията. От наблюдателната кула се открива чудесна панорама към Белоградчишките скали и връх Ведерник.

Най-дългият екомаршрут е „Западен Балкан”-около 150 км с преход приблизително 9 дни. Той започва от Белоградчик и преминава през територията на общините Чупрене, Георги Дамяново, Чипровци и завършва на връх Ком в Берковица. Създаден е по проект „Западна Стара планина” и е на стойност около 43 хиляди лева. Финансирането е от Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Интересът към този екомаршрут е много голям.

На този етап няма щатни екскурзоводи, но при желание за групови посещения и предварителна заявка се осигурява такъв.

Изкачването на връх Ком е трудно, но е предизвикателство за любителите на планината. Миналата година този туристически маршрут е посетен от три групи. Сдружение на неправителствена организация от Козлодуй организира два прехода с по 15 туристи.
Група от десет души от туроператорски фирми, представители на туристическия бизнес и журналисти изминават екомаршрут „Западен Балкан , с цел популяризирането му. Според Милена Иванова-специалист по туризъм към Туристическия информационен център в Белоградчик туристите предпочитат по-леките екомаршрути. Много повече са чужденците, проявили интерес към тях. Туристическия информационен център работи с туристически агенции и тур-оператори, като периодично се подготвят туристически програми, които им се изпращат. По заявка за определени дни също се правят туристически програми. Миналата година Белоградчик е посетен от около 58 хиляди туристи, като 8 хиляди са чужденци.

Летището в непалския град Лукла ще носи името на първопокорителите на Еверест Едмънд Хилъри и Тензинг Норгей. Това решение взе правителството в Катманду, само ден след погребението на сър Едмънд.

Всички алпинисти, отправящи се на експедиция към първенеца на планетата, преминават през летището в Лукла. Едва 700-метровата писта на аеропорта завършва на ръба на пропаст с дълбочина няколкостотин метра. Летището е предназначено само за малки самолети, пригодени за «късо» кацане и излитане.

Хималайският аеропорт е разположен на надморска височина 2860 м., но не държи първенството за най-високо разположен в света. То принадлежи на Чамдо бангда в Тибет с 4334 м., а най-високото международно летище е боливийското Ел Алто, което е на 4061 м. н.в.

На художествената галерия в Смолян бе предоставена цялата колекция от скулптори на алпиниста, който загина на Еверест – Христо Христов. Неговото семейство дари на галерията уникални творби от бронз, които са правени по времето, когато Христов е бил студент в Художествената академия. Колекцията е била високо оценена от неговите преподаватели, според които младият скулптор е постигнал много още като студент. Галерията подготвя луксозни подиуми, на които ще бъдат изложени творбите.

Над 500 планинари от Непал, САЩ, Австралия, Русия и Индия, будистки монаси и непалски шерпи се събраха в църквата Дева Мария, за да се сбогуват с големия алпинист. В траурната церемония се включиха новозеландският премиер Хелън Кларк и Норбу Тензинг Норгей, синът на партньора на Хилъри.

“Сър Ед описваше себе си като човек със скромни възможности. В действителност, той бе колос, той беше нашия герой. Колко привилегировани бяхме тази легенда да живее с нас в продължение на 88 години.”, заяви Кларк по време на поклонението.

В цялата страна бяха разположени огромни екрани, на които на живо се излъчваше траурната церемония. Специална сателитна връзка беше установена и с Непал и Антарктика, с които беше свързана голяма част от живота на Хилъри.

88-годишният сър Едмънд почина от сърдечен удар в Оукланд на 11 януари. След поклонението той беше кремиран на частна церемония.