Легендарният Дийн Потър осъществи “BASE solo” по маршрута Deep Blue Sea (5.12 ) на северната стена на Айгер, Швейцария.
На 6 август, Потър изкачи соло, без въже с парашут за бейз-джъмп за осигуровка варовиковия маршрут. Той траверсира по скален корниз по северозападното било на Айгер и премина финалните 200 метра с пасаж 5.12 в края. Дийн избегна ниските части на тура, заради лабилни камъни и опасност от падане, преди да успее да отвори парашута.

Изкачването на Потър бе заснето от оператора Джим Хърст и фотографът и планински водач Бийт Камърландър.

Както вече съобщихме на 6 август от страната отпътува за Албанските Алпи третата , за годината, експедиция на Българската федерация по спелеология в Албания. Експедицията е съставена от 16 пещерняци от различни клубове в страната и се ръководи от Желязко Мечков. Вече 1 седмица екипът, разделен на 2 продължава проучването на пещерата Майа Арапит и работи на платото над пещерата (на 2100 м. н.в).

Спелеолозите работещи в пещерата продължиха се изкачването в нея и са вече на около 300 метра по-високо от входа й! Проучването върви бързо, но условията стават все по-тежки. Проникването навътре и нагоре се осъществява чрез класическо алпийско катерене, а достигнатите места откъдето пещерата продължава се намират на разстояние преодолимо за 4 часа ( в едната посока). Обстановката налага да бъде изграден подземен базов лагер , но по всичко личи, че това ще бъде задача на следващата експедиция там. Планира се, спелеолозите да картографират проучените досега и да преустановят по-нататъшното проучване.

Пещерата вече е сред най-големите възходящи пещери в Албания и Балканския полуостров, както и в Европа. Групата работеща на платото над пещерата е открила там отворите на няколко десетки вертикални пещери (пропасти). Към настоящата дата най-дълбоката от тях има 4 входа и дълбочина около – 200 м. Във вторник (18 август) групата ще отпътува за в гр.Шкодра, където ще проведе работна среща с Газим Уручи – председател на Албанската спелеоложка асоциация, на която ще бъдат обсъдени бъдещите съвмести планове по изследването на масива. Залогът е много голям, защото тук се очаква да бъде открита пещерна система с дълбочина надхвърляща 1000 метра – една отколешна мечта на българските спелеолози.

Телата на двама катерачи от Колорадо бяха открити на източната стена на Матерхорн на височина около 4000 м. на 8ми август. Бурята и лошата видимост в района са вероятната причина за трагедията.

Двамата загинали са 53-годишният Винс Буселар и 57-годишна жена, чивето име все още не е установено.
Те са слизали от върха по време на буря, заедно с още трима алпинисти. Заради лошата видимост Буселар и партньорката му са загубили зрителен контакт с останалите от групата. Как са паднали, засега не е установено; знае се само, че Буселар е падал в продължение на 300 м., а партньорката му, чието въже се е закачило – е падала 80 м.

Водачът на спасителната операция Бруно Йелк отбеляза, че при сухо време, теренът, на който се е случил инцидента не се счита за опасен, “но може да стане, ако завали сняг или падне мъгла.”

Двете тела са открити след мащабна спасителна операция през целия ден в петък.
Буселар беше опитен планинар, изкачил 54-те четирихилядници в Колорадо.

На 2ри август, експедицията Чехословакия -2008, водена от Михаил Клесо, успешно изкачи най-високия неизкачен връх в руската част на Памир: Корумди Ист (6384 м.).

По-малко от седмица по-късно, на 8 август, 5-членна руска експедиция—Михаил Волков, Николай Синушин, Макисм Панков, Андрей Сатанин и Александър Новиков—изкачиха връх Чирингяд (5864 м.) в рядко посещавания Язгулемски район в Западен Памир. Те се изкачиха по маршрута 1989, който върви в центъра на западната стена. Волков, Синушин и Панков слязоха до базовия лагер на 5500 м., докато Сатанин и Новиков избраха да бивакуват по-високо. Двойката цели да изкачи съседния връх, Уудор (6132 м.).

Над 100 катерачи от страната и Европа се събраха на Каменния мост до село Тюленово, за да споделят страстта си по скалното катерене. Това е само част от десетдневния лагер по северното Черноморие, съобщи БНТ.

Едни от най-известните терени за катерене са Пещерата на хиената и Тюленовата пещера. Там любителите на екстремния спорт изпробват силите си на различни трасета в така наречения стил катерене над вода без осигурителни въжета. Катерачите описват усещането като страх, примесен с адреналин и удоволствие.
„Тук традицията да се катери над водата е от 6 години вече и повече. Тръпката е съвсем различна, отколкото да катериш с въже”, споделя алпинистът Минчо Петков.

Катеренето започва с маркиране на трасето, за да могат по-добрите катерачи да виждат точно коя е хватката, а начинаещите да са по-уверени. С всяка година броят на катерачите се увеличава, защото тук скалите и морето са прекрасни. Все повече любители на екстремното преживяване от чужбина също идват тук. Ник е от Холандия и за първи път е в България. „Прекрасно е, защото наоколо е поле, навсякъде е равно и веднага след това са скалите. Много е хубаво. Това място е специално.”

В света с катерене се занимават от 4 годишни деца до 70 годишни мъже и жени. В България този спорт едва сега прохожда. Скали у нас има достатъчно, стига да се намерят и спонсори, казват запалените по екстремните спортове катерачи.

Два нови екомаршрута са създадени на територията на община Летница, съобщи за радио “Фокус” – Велико Търново кметът на общината д-р Красимир Джонев. Екомаршрутите са разработени в рамките на проект на Болкан Асист “Девет стъпки за общо бъдеще”, с финансовата подкрепа на Балканския тръст за демокрация.

Маршрутите обхващат селата Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево, както и част от Деветашкото плато. Екомаршрутът “През очите на времето – история и природа Крушуна – Кърпачево” е пешеходен маршрут за наблюдение на местната флора и фауна, с подходящи условия за отдих, преминаващ през природни и исторически забележителности, обясни д-р Джонев. Движейки се по него, туристите могат да видят останки от римска крепост, както и уникалната местност “Маарата”, където се намират прочутите Крушунски водопади. Там се предлагат различни туристически атракции, като яздене на коне, стрелба с лък, спускане с въже и др. Другият маршрут пък включва пещерата “Голяма Гарваница”, която се намира между селата Горско Сливово и Кърпачево. Тя е проучена и картирана за първи път през 1966 г. по време на Републиканска пещерна експедиция. През 80-те години се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи. Входът на пещерата е ограден и на дъното й е изграден стационар за комплексни карстоложки изследвания. Тя е дълга 275 м.

Български екип, ръководен от Теодор Кисимов, се завърна от експедиция в Турция, съобщи Агенция Фокус. Българските спелеолози са работили в продължение на три седмици заедно с колеги от Украйна в планината Аладаглар. Преди съществената част Теодор качил всички на връх Ерджиас (3916 м) – за тренировка, тъй като експедицията се провеждала на височина 2800 – 3200 м. След това българо-украинският екип достигнал близо 3000 м височина с всичкия си багаж. Основната цел на работата била издирването на пещера, по-дълбока от Кубер-Вороня (Кубер-Вороня е най-дълбоката известна до момента пещера в света, в която Теодор Кисимов и спелеолози слизаха и проучваха през 2005 г.). Има природни дадености, които предполагат, че именно на това място може да има и по-дълбока пещера, тъй като това е огромна карстова площ – този материал се поддава на влиянието на водата, която е основна „причина” за образуването на пещери, разказва ръководителят на българския екип. Резултатът от експедицията в Турция е намерени продължения в три пещери.
Преживяването и опитът бяха изключително ценни, категоричен е Теодор Кисимов. Работата ни не изисква само чисто пещернячески умения, а също отлична техника и здрава психика, допълва българинът.
За петимата българи и водачът им Теодор Кисимов поканата да се включат в експедицията в Турция е голямо признание, тъй като украинските им колеги от УСА (Украинска спелеологическа асоциация) са едни от най-добрите в света в своята област.

Следващото предизвикателство пред русенеца е лична покана от турски спелеолози да продължат изследванията от миналата година в пещерата Алтънташ дълбока 520 м и дълга 2 км. Получил е и покана от руска страна да участва в експедиция от средата на декември до средата на януари във втората по големина пещера в света – Снежная в Абхазия, дълбока 1750 м, разположена на височина 2400 метра над морското равнище. Ако успее да намери спонсори и да си осигури необходимите средства, той ще работи с най-добрите украински и руски спелеолози в търсене на продължения на пещерата.

Италианският алпинист Марко Конфортола, оцелял след трагедията на връх К2 е спасен и е на безопасно място, предаде Си Ен Ен. Той е откаран в болница в Скарду.
Единайсет алпинисти станаха жертва на огромен леден блок, откъснал се от втория по височина връх в света. Сред тях е един сърбин.

Планински спасители успяха да спасят един алпинист и се опитват да стигнат до втори оцелял по склоновете на К-2. Спасителната операция се провежда два дни след един от най-тежките инциденти от 15 години насам, при който загинаха 11 катерачи при падане на огромен леден блок. Спасеният алпинист е холандец, издирва се един италианец.
Катерачите загинаха след като се откърти огромен леден блок на височина 8211 метра, отнасяйки прикрепени към него алпинистки въжета. Жертвите са трима южнокорейци, двама непалци, двама пакистанци и сърбин, ирландец, норвежец, и французин, твърдят пакистанските власти.

Всички те са били част от група от 22 алпинисти, които изкачили втория по височина връх в света (8611 м) в събота.

11 алпинисти може би са загинали под К2 /8611 м./. От върха се откъртил огромен леден блок на височина 8211 метра, отнасяйки прикрепени към него алпинистки въжета.
Нещастието се дължи на непознаване на планината от хора, които не са били добре подготвени за катерене, заяви шведският катерач Фредрик Странг. Той даде изявлението от базовия лагер на 5100 метра надморска височина, след като слязъл от 8000 метра, носейки тялото на загинал алпинист.
Според пакистански туроператор най-малко девет алпинисти са било погребани от лавина. Те били в група от общо 22-ма катерачи, които изкачили К2 в събота. Един от загиналите е сърбин. Още трима алпинисти са изчезнали.