Лино Лачедели, италианският алпинист, който почина на 20 ноември, на 83-годишна възраст е първопокорител на К2, вторият по-височина и най-труден за изкачване връх в света.

Когато Лачедели, заедно с партньора си Ачиле Компаньони, достигат връхната точка на  K2 на 31 юли 1954 г., Италия триумфира над Великобритания, все още празнуваща покоряванетъо на Еверест от сър Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей, само година по-рано.

Приветствани в Генуа от над 40-хилядна тълпа, Лачедели и Компаньони са посрещнати като герои. За милиони италианци, сломени от загубата на Втората Световна война, победата над К2 (след драматичния американски неуспех предната година) възстановява националната гордост.

Но изкачването за Лачедели е триумф, смесен с амбиция и битка между поколенията. Споровете около изкачването се превръщат в обвинения, контраобвинения и накрая – в съдебно дело.

Вечерта преди изкачването Лачедели и партньора му Компаньони са в палатка в Лагер VIII, на 7740 метра височина. Лачедели, който е само на 29, е скален катерач от най-високо ниво, но има по-малко опит във високата планина от Компаньони, който на 40  има богат опит от алпийски изкачвания.

Двамата са изтощени. Експедицията е в базовия лагер под К2 вече два месеца. Организацията, наложена от ръководителя – геолог и изследовател Ардито Дезио е полу-военна. Алипинистите го наричат “il ducetto”; той ги контролира по радиостанцията, но рядко напуска базовия лагер. Тимът от 11 топ италиански алпинисти е подкрепен от четирима учени, лекар, оператор и 500 местни носачи.

Със своите 8611 метра, K2 е вторият по-височина връх в света, но считан за по-труден и опасен от Еверест. Заобиколен от огромни глетчери в Пакистан планината Каракорум се характеризира с рязко променящо се време, а стръмната пирамида на върха се помни с множество нещастни случаи през годините.

Времето през лятото на 1954 е ужасно – лошите дни превъзхождат хубавите– а един от членовете на експедицията умира от височинна болест по време на изкачването.

По нареждане на Дезио алпинистите тръгват нагоре, фиксират въжета и изграждат лагери все по-високо и изнасят провизии чак до края на юли, Лачедели и Компаньони са готови за атаката на върха.

След тях върви Валтер Бонати, едва на 24, но вече един от впечатляващите алпинисти на своето поколение. Бонати и партньора му, пакистанския носач Махди, носят две бутилки кислород за атакуващата свръзка.

Бонати не може да намери височинния лагер и двамата са принудени да прекарат нощта на открито на височина над 8000 метра. Махди получава тежко измръзване, вследствие на което губи всичките си пръсти на ръцете и няколко на краката. Бонати, по-късно, обвинява Лачедели и Компаньони, че са разпънали палатките по-високо от уговореното, за да не може той да ги изпревари и да изкачи пръв върха.

Ако това е истина, то е проработило. Изтощеният Бонати оставя кислородните бутилки и слиза, оставяйки Лачедели и Компаньони да изкачат върха. Преминавайки през обледени скали  в разредения въздух над  8000 метра, двамата напредват бавно, без да достигнат върха преди тъмнината. Кислородът им свършва и, когато се връщат, Компаньони обвинява Бонати, че сам го е използвал, за да не може водещата свръзка да достигне върха.

Лачедели губи пръст от измръзване, но се връща в базовия лагер и след това в Италия, като герой. Бонати, междувременно, e изключен от тържествата.

Десетилетие по-късно слуховете и обвиненията стават публични, след като вестникарска статия, твърди, че Бонати се опитал да „открадне” първото изкачване на върха. Бонати осъжда изданието за клевета и печели, но цялата история не излиза на яве до 2004 г., когато Лачедели издава книгата си K2 – The Price of Victory (К2 – Цената на победата  – б.пр.). В нея, той разкрива, че кислородът е свършил не заради саботаж на Бонати, но заради това, че пътят е бил дълъг, а катеренето трудно и двамата с Компаньони просто са изчерпали резервите си. През 2008 г. версиите на Лачедели и Бонати най-накрая са официално признати от Италианския Национален алпийски клуб.

Лино Лачедели е роден на 4 декмеври 1925 г. в Коринта, планинско градче в северна Италия с дълга история в планинарството. Започва да катери през май 1947 с изкачване на Синк Тори, който се издига над родната му къща. През септември вече е изкачил първия си премиерен маршрут, югозападната стена на Тофана Розес. Скоро става член на Cortina Squirrels, местен катерачен клуб, чиито членове носят червени пуловери, с бродирана бяла катерица, и е на път да стане един от най-популярните алпинисти в Италия.

През 1951 прави второ изкачване на източната стена на Гранд Капусин,  по онова време един от най- технически трудните мартшрути в масива на Монблан. Лачедели и партньора му, Луис Гедина, го изкачват за 18 часа без междинен лагер, постижение, което отказва останалите 15 свръзки да предприемат изкачване.

Той изкачва югозападната стена на Чима Скотони в Доломитите за два дни през лятото на 1952; по онова време, това е един от най-трудните катерачни маршрути в Алпите и изкачването му е считано за по-голямо постижение и от изкачването на K2. След това Лачедели се ориентира към зимен алпинизъм, огромно предизвикателство в онези години на несъвършена екипировка.

Междувременно, за да преживява, той работи като водопроводчик, планински водач  и ски инструктор.

Когато е повикан в експедицията за K2 преминава медицински тестове, включващи престояване в баро камера, за да се види как понася височината.

Въпреки загубата на пръст на K2, той се връща към скалното катерене в Доломитите, изкачвайки много нови машрути от трудността на Чима Скотони. Те включват югозападната стена на Пунта Джовани. Участва и в 163 планински спасителни операции.

През 2004 г., на 79-годишна възраст, Лачедели се връща на K2, за да отпразнува 50-годишнината от първото изкачване и да отдаде почит на Марио Пучоз, който умира от височинна болест по време на експедицията.

При това връщане в планината, той казва: “Планините имат такава аура от красота, че не се нуждаят от думи. Огледайте се наоколо и вижте всичко, което Господ е създал, и това е най-красивото нещо, което може да ви се случи.”

Лачедели живее през целия си живот в Коринта, работейки в магазина си, наречен K2 Sports.

Напоследък алпинистът страдаше от сърдечни проблеми, които не му позволиха да присъства на погребението на партньора си Ачиле Компаньони през май.

Превод от чуждестранния печат: Върхове

На 20 ноември,  на 83-годишна възраст почина Лино Лачедели, първопокорителя на К2, който достига най-високата точка на втория по височина връх на Земята през 1954 г.

По ирония на съдбата на 12 май тази година почина и неговият партньор в това историческо изкачване – Ачиле Компаньони – на 94 г.

Гражданска група „Граждани за Рила” започна седмични присъствия пред Министерски съвет преди заседанията на правителството всяка сряда по повод стартиралите две наказателни процедури срещу България заради неспособността на управляващите да гарантират опазването на зоните от екологичната мрежа Натура 2000 в Рила. Процедурите са по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията. България не гарантира адекватното опазване на териториите, като защитената зона за птиците е намалена наполовина в сравнение с предложеното от научната общност, а в защитената зона за местообитанията се извършва строителство на ски инфраструктура без оценки на въздействието върху околната среда за всеки индивидуален обект и без отчитане на кумулативното въздействие на всички обекти, взети заедно.

Първата акция пред Министерски съвет ще мине под надслов „3 години помайване”, визирайки мудността на правителството вече трета година да приеме всички предложени зони в Натура 2000 и да ги опазва адекватно. Участниците ще са облечени като пенсионери и ще попитат правителството: „Нужно ли е да остареем, протестирайки на жълтите павета, докато започнете да пазите Рила?”

„Започналата миналата седмица осма поредна наказателна процедура срещу България за провал в опазването на защитените зони от Натура 2000 се отнася до печално известните лифтове на Паничище и Картала в Рила – единият вкарва без екологични оценки хиляди хора дневно в циркуса на Седемте рилски езера и екосистемата там вече е сериозно застрашена, а на втория, също изграден без екологични оценки, преди около година увисна във въздуха при авария по време на откриването бившият премиер Сергей Станишев. Крайно време е българското правителство да спре да отрича, че лифтовете са незаконни и да вземе мерки за спирането им от експлоатация”, категорична е Вера Петканчин от „Граждани за Рила”.

Чрез седмичните си граждански акции „Граждани за Рила” ще призоват правителството да свърши докрай работата си по Натура 2000 и да вземе спешни мерки за приемане на орязаната зона за птиците в пълния й размер, за да бъдат опазени редки видове птици с европейско значение като белогръб кълвач, трипръст кълвач, врабчова кукумявка, скален орел и др., както и за да бъде гарантирано устойчивото развитие на Рила планина.

„Настояването ни птиците и местообитанията в Рила да бъдат опазени не е каприз или крайност. Може би единствено в България не се осъзнава огромната важност на здравите екосистеми – те не само ни дават жизнена среда и ресурси, но и тяхното състояние е показател и фактор за успеха на борбата с промените в климата. Надяваме се в следващите два месеца, с които разполага, за да отговори на предупредителните писма на Европейската комисия, българското правителство да прояви далновидност и държавническо мислене и да спре да отрича, че има нарушения в Рила, а да гарантира спазването на закона и спирането от експлоатация на незаконните обекти”, каза Магдалена Славова от „Граждани за Рила”.

Времето в планините е подходящо за туризъм, това съобщиха от ПСС. Температурите на повечето места са положителни. Слънчево и ясно е времето на Черни връх, на хижа „Алеко”, на „Мусала” духа слаб вятър, същото е времето и на Боровец.

- http://pss.bglink.net

Продължителност: 2 ч.
Автор: Върхове
Вашият е-мейл: redakcia@varhove.com
Трудност: лесна към средна
Подходящо време за преминаване: Маршрутът не е маркиран, затова единственото подходящо време е летният сезон в ясно време.

Подоробно описание на маршрут:

Изходният пункт за изкачване на връх Козница /1632 м./, първенец на планината Ржана, е с. Осеновлаг, общ. Своге. Пътеката тръгва от указателната табела срещу входа на фермата в началото на селото. Продължаваме нагоре по пътеката, като веднага след последната кошара  се отклоняваме вдясно и нагоре. След около 5 мин. се достига водопада, падащ по изкуствена циментова стена. Точно край него, пътеката, която сме следвали до момента се отклонява наляво, а ние трябва да се изкачим на коларския път, който е вдясно, малко по-високо от нас. Продължаваме по него, като при двете разклонения, които срещаме в следващите няколко минути поемаме по десния ръкав. Пътят започва със серпентини бързо да набира височина, като се отдалечава в посока, противоположна на върха. Около 20 минути след началото на прехода навлизаме в гора. Още в началото пътеката се извива, и става успоредна на селото, което остава далеч в ниското. За около 15 минути стръмно изкачване през борова гора излизаме високо в подножието на връх Козница.

Пътят продължава на открито, следвайки посока юг. След около 10 минути, след като сме излезли от гората маршрута прави завой наляво, навлизайки в букова гора. Стръмно нагоре от дясната ви страна е връхната точка на Козница. Отляво е непристъпен склон, обрасъл с букови дървета, а долу в ниското на китна полянка се забелязва една от многобройните, разхвърляни къщурки в този край. Преходът в гората продължава около 15 минути, след което, заобикаляйки върха от юг излизаме на билната заравненост на планината Ржана. Тук продължаваме по пътеката в посока север, като преминаваме покрай няколко мини-езера. Скоро след излизането ни на билото ще забележим по-слабо утъпкана пътека, която се отклонява вляво от основния коларски път, по който вървим. Често по склона преди отклонението пасе стадо коне.

Предстои ни последния половин час изкачване до върха. Пътеката бързо набира височина, откривайки все по–красиви гледки.  На места стръмно, на места със серпентини, пътят се извива към най-южния край на масива на Козница. Последните 10 минути от изкачването отново са през буковата гора, която преди това прекосихме в по-ниската й част. Излизайки в края на гората се озоваваме на превал. Върхът отляво е Козница. Ще го познаете по каменната пирамида. Изкачването от превала до връхната точка отнема не повече от 5 минути.

Забележителности по маршрута: Връх Козница /1632 м./ е първенец на планината Ржана, считана за дял от Старопланинската верига. От върха се открива невероятна панорамна гледка. На север е Врачанския Балкан с първенеца Бегличка могила, на северозапад в далечината се откроява Берковска планина с вр. Ком. На запад се подава Витоша, а зад нея гордата снага на Рила и Мусала. Южно от върха се разкрива гледка към вр. Мургаш, а в ниското под него на югоизток е Ботевградската котловина.

Необходима екипировка: стандартна туристическа екипировка

Как да стигнем там: до с. Осеновлаг води 17-километров асфалтиран път от с. Елисейна, находящо се по пътя София  – Своге  – Мездра

Къде да нощуваме: Единственото място, предлагащо нощувка в района е фермата в с. Осеновлаг.

Виж алтернативен маршрут за изкачване

Разгледай Галерия със снимки

Температурен рекорд е отчетен на връх Рожен, това съобщи  дежурният метеоролог  Минчо Хаджиев. Tермометърът показва 19,6 градуса, което е абсолютен рекорд за този период от годината. Подобна висока температура не е нормална за надморска височина от 1700 м дори през лятото.   Рекордно ниска  влажност на въздуха, която в момента е около 10%.   В най-горещите летни дни влажността на въздуха е около 12%.

Планинската спасителна служба все още не е открила 75-годишния Величко Буколов, който в събота се е загубил в района на хижа „Дерменка” в Стара планина, съобщи Дарик радио.

Мъжът излязъл, за да бере гъби и не се върнал. В момента акцията по издирването му продължава. В нея участват 12 души. Ако той не бъде открит до края на деня, утре в нея ще се включат и хора от спасителния отряд в Троян.

От ПСС уточниха, че случаите на загубили се възрастни хора зачестяват.

Вчера спасителите откриха загубил се в североизточния край на Витоша 78-годишен мъж.

Добри са условията за туризъм в планините, това съобщиха от Планинската спасителна служба . Температурите са в интервал от 0 до 7 градуса, духа слаб до умерен вятър.

- http://pss.bglink.net

От 1 декември в местността Узана започват дежурства на доброволци към Планинската спасителна служба, предаде Дарик радио.Дежурни ще има през почивните дни, като основната задача е да се охраняват ски пистите. Всички 16 спасители в Габрово помагат на доброволни начала.В момента в Стара планина няма нито една щатна бройка поясни Илчев. Заради ограничаването на средствата, Планинската спасителна служба намалява бройката на спасителите.

Успешно завърши продължението на експедиция „Емен-2009″, организирано от СК „Приста”, съобщи www.speleo-bg.com. Пещерата „Русе-217″ вече е дълга над 4000 м. Група в състав Теодор Кисимов, Сашо Кирилов и Любен Стефанов, след изкачване на 17-метровия водопад в долните части на пещерата, картира поредния водно-кален участък .

Повече подробности и уточнения от Т.Кисимов : Ние продължихме картировката на галерията, която достигнахме след като се изкатерихме по 17 м стена при предходната експедиция. Тоест това не е ново изкатерване, а продължаване на работата от предния път. За щастие и този път не достигнахме до край след като картирахме близо 380 метра в кален, воден и тесен меандър с 2 малки тесняка по пътя. Общо до момента се картирани около 530 м за 2 влизания. Като хоризонтална част това е около 470 м а по вертикал над 45 м. По стари данни пещерата Русе е дълга 3906 м. Значи още след предходното картиране тя е надхвърлила 4000 м, а към днешна дата е 4370 м. Естествено точна дължина ще бъде уточнена след по прецизно изчисляване и изчертаванена цялата карта! Най важното е, че и този път не достигнахме до край в тази посока, което означава, че ще има още нови части а съответно и картиране!

Вече по отношение на цялата проява искам пак да изтъкна екипния принцип, който я съпътстваше. Благодаря на всички участници и отделно на моите спътници в картировката за търпението в тези не съвсем приятни условия!!”