fbpx
петък, март 29, 2024
Височинен алпинизъм

Зимните изкачвания на осемхилядници

Дни преди официалното настъпване на зимата и по алпийския календар (21 декември) и, отчитайки, че докато стоим на топло, упоритите алпинисти газят снега във високите планини, за онези, които в Новогодишната нощ ще вдигнат тост „За тези, които са в планините!“ – предлагаме историята на зимните изкачвания на най-високите върхове.

Историята

До днес, са изкачени 13 от 14-те осемхилядника. Единствено К2, към който са се устремили 4 експедици през зимния сезон на 2020/2021 г. остава неизкачен през зимата.

По време на осемгодишния маратон на полските възходители през 80-те, те извършват революция в хималайския алпинизъм, като направиха зимни изкачвания в следния ред:

1980, Еверест: Лежек Чичи.
1984, Манаслу: Масиеж Бербека и Ришард Гажевски.
1985, Чо Ойю: Масиеж Бербека и Масиеж Павликовски.
1985, Дхаулагири: Анджрей Чок и Йержи Кукучка.
1986, Канчендзьонга: Йержи Кукучка и Кшищов Виелицки.
1987, Анапурна: Йержи Кукучка и Артур Хайзер.
1988, Лхотце: Кшищов Виелицки.

След полския успех последва пауза чак до 2005 г., когато на 14 януари двама алпинисти стъпиха на Шиша Пангма. Италианецът Симоне Моро стана първият не полски алпинист, изкачил зимен осемхилядник в Хималаите. Негов партньор на върха бе полякът Петр Моравски. На 9 февруари 2009 г. Симоне Моро и Денис Урубко записаха успех на Макалу.

От 1988 г. бяха проведени още 5 зимни изкачвания, които обаче не бяха първопрохождения: японска експедиция на Еверест и експедиция, съставена предимно от испанци на Чо Ойю. Швейцарката Мариан Шапюсар е единствената жена в зимния календар на Хималаите – Чо Ойю. Последното от изкачванията през зимата, което не е първопрохождение, е на Чо Ойю през 1994 г., което доказва огромната сложост и непривлекателност на подобни опити за повечето от алпинистите.

Каракорум

Успехите над 8 хиляди метра в суровата пакистанска планина Каракорум започват да валят през 2011 г. Тогава Симоне Моро, Денис Урубко и Кори Ричардс изкачват Гашербрум II. Следват Гашербрум I (9 март 2012 г.) от поляците Адам Биелцки и Януш Голаб, Адам Биелицки е в състава и на друга полска експедиция, която на 5 март 2013 г. записва успех на Броуд Пик. На 26 февруари 2016 г. Симоне Моро, Алекс Чикон и пакистанецът Мухамад Али Садпара успяват да стъпят на връхната точка на Нанга Парбат.

Календар

Според алпийските традиции, всички зимни изкачвания трябва да бъдат извършени в рамките на астрономическата зима. По-строгите правила изискват експедицията да започне и да свърши в този период.

Световният календар и реалните метеорологични условия съответстват на това правило. Непалските и китайските зимни разрешения започват да действат от 1 декември, съгласно световния календар, зимата започва на 21 декември и завършва на 21 март.

Астрономическата зима се определя от продължителността на периода на въртене на Земята около Слънцето, ето защо календарът е наречен слънчев. На практика, Земята се намира най-близо до Слънцето през януари; но разнообразието в климата се определя от наклона на нейната ос. Зимното слънцестоене се явява периода, в който, заради наклона на оста северното полукълбо се намира на най-голямо разстояние от Слънцето, и съответно светлата част на деня е най-къса.

В Северното полукълбо зимното слънцестоене е около 22 декември, денят, когато Слънцето се намира далеч на юг. В този ден започва календарът за класическите зимни изкачвания.

Студ

„…нощта бе изключително студена; установихме се на 7700 м., тъй като вече беше 3 часа през деня. Краката ни започнаха да мръзнат. Ако бяхме продължили…щяхме да сме принудени да направим бивак в екстремни условия, рискувайки да загинем или да се лишим от стъпалата и ръцете си ‘’, разказва Симоне Моро, след първия си опит за зимно изкачване на Шиша Пангма.

Опитните алпинисти от испанската експедиция, опитвайки се да изкачат Броуд Пик през зимата, разказват, че дори опитът да се доберат до базовия лагер бил дълъг, студен, адски отвратителен.

На Еверест годишният температурен минимум е на 21 декември (най-краткия ден в годината), и е около – 37 º С на върха. От този ден до 28 февруари температурата никога не се покачва повече от -33 º C. Най-ниската температура, измерена на върха е -41º C.

За сравнение най-ниската средномесечна температура на Еверест:

юли: -18
август: -18
септември: -21
октомври: -27
ноември:-30
декември: -34
януари: -36
февруари: -35
март: -32
април: -25
май: -20
юни: -18

Вятър

«Това беше ад», казва Лука за базовия лагер на Макалу в средата на януари 2008 г. «Имах впечатление, че сме поставили палатката си на железопътни релси, на които всяка минута преминава влак, като в последния миг преминава на сантиметри от нас…», четем в съобщението на Денис Урубко. Карл Габл в Инсбрук прогнозира -40 º C на височина 8000 м. Заедно с това, над непалските Хималаи духа ураганен вятър със скорост над 120 км/ч (33 м/с).

В някакъв момент в края на октомври внезапно започва силен вятър и Еверест се превръща в най-ветровитото място на земята.

От края на есента (20 октомври) до края на януари на върха почти постоянно (повече от 3 дни от всеки 4) духат ураганни ветрове. Най-високата скорост на вятъра, по прогнозите, е била на Еверест на 6 февруари 2004 г. – 78 м/с (280 км/ч). Това е дори повече от рекорда от 250 км/ч при ураган от 5 степен.

Преохлаждане

Добавете недостига на кислород към студа и вятъра и ще намерите тези условия почти невъзможни за изкачване – дори и за алпийския елит.

Ако приемем понятие за температурен комфорт (температурата на въздуха, отчитайки вятъра), през януари средната температура пада до -70 º C . Времето, за което може да получите измръзване в базовия лагер е 30 минути, а близо до върха, по-малко от 5.

Така, Еверест и другите хималайски осемхилядници се явяват не само най-високата точка на света, но и най-студените.

Най-ниските темпeратури на Северното полукълбо, официално са регистрирани в Сибир: -67.8 º C , а най-ниските в света – в руската станция «Восток» на Антарктида: -89 º C . Тези данни не отчитат охлаждащият фактор вятър, но на тези места времето обикновено е безветрено.

График на „лошите” фактори и сезони

От началото на октомври в течение на целия ноември времето е много сухо, след което следва незначително увеличение на снеговалежите по време на зимните месеци. Ниската степен на влажност (и понижената опасност от лавини) се явява един от малкото, а вероятно и единственият положителен фактор за зимни хималайски експедиции.

Смисълът на зимните изкачвания на осемхилядници – да се избере най-трудния сезон, да се започне изкачване и да се достигне върха при възможно най-тежките условия.

Разглеждайки скоростта на вятъра, температурата, охлаждащите фактори и влажността и като добавим още един фактор – продължителността на деня, на графиката на факторите за Еверест ще видим, че линиите се пресичат и условията са много лоши през декември, леко се подобряват през януари и остават лоши през февруари.

Ето и характеристиките на отделните сезони за Еверест и обкръжаващите го осемхилядници по данни на ExplorersWeb:

7 юни – 30 септември.
Лято: много влажно, тихо, топло.

1 – 20 октомври.
Есенен прозорец: сухо, тихо, топло.

21 октомври – 20 декември.
Есен: много сухо, много ветровито, студено, тъмно.

21 декември – 28 февруари.
Зима: сухо, много ветровито, много студено, тъмно.

1 март – 19 май.
Пролет: сухо, ветровито, студено.

20 май – 6 юни.
Пролетен прозорец: сухо, тихо, топло.

ExplorersWeb признава зимното изкачване, ако:

А. Върхът е достигнат между 21 декември и 28 февруари.
Б. Изкачването е започнало след 1 декември.

 

Валерия Динкова

Валерия Динкова е журналист и продуцент. Има над 20-годишен опит в телевизионната и он-лайн журналистика. Автор и създател на медийно съдържание, основател на „Върхове“. v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!