fbpx

Отпадат окончателно промените в плана за управление на НП “Пирин”, реши ВАС

Отпадат промените в плана за управление на НП “Пирин”, приети от Министерски съвет през декември 2017 г. Това реши петчленен състав на Върховния административен съд, предаде пресслужбата на съда днес. Решението е окончателно.

Делото бе образувано по две касационни жалби през 2018 г. – на Министерския съвет  и на министъра на околната среда и водите. До обжалването се стигна, след като тричленен състав на ВАС през юли 2018 г. реши, че с промените в плана за управление на парка са нарушени разпоредби от българското и международното право. Национален парк „Пирин” е обявен от ЮНЕСКО през 1974 г. за обект на световното наследство.

В 30 страници върховните съдии от касационната инстанция на ВАС излагат подробно мотивите за решението си. В него са включени изцяло нови моменти в тълкуването на разпоредби от българското и международното право, взети са предвид решения по дела на Съда на Европейския съюз, европейски директиви, както и последните решения на Комитета за световно наследство към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

Ключов момент в решението е тълкуването на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Разпоредбата гласи: „В националните паркове се забраняват строителството, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземните комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.” Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на ВАС е, че чл. 21, т. 1 от ЗЗТ има забраняващ характер и допуска единствено ремонт, но не и изграждането на нови спортни съоръжения в парка.

Измененията на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, одобрено от МС с решение 821 от 29.12.2017 г. попада в обхвата на Закона за защитените територии (ЗЗР), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и поради тази причина трябва да бъдат спазени изискванията за процедури за екологична оценка и оценка за съвместимост. Тълкуването на петчленния състав относно изискването на чл. 81 и чл. 85 от ЗООС, както и на чл. 31 от ЗБР е, че министърът на околната среда и водите е бил длъжен да извърши екологична оценка, за да се прецени дали са изпълнени целите на закона.

Петчленният състав е цитирал и решения на Съда на Европейския съюз по дела С-160 от 2107 г. и С-290 от 2015 г., според които екооценката е задължителна. Не са спазени и изискванията на Директива 2001/42 за екологичните оценки. Директивата е част от дейността по прилагането на Орхуската конвенция в ЕС. През 2003 г. е публикувана и Директива 2003/35/ЕС, която въвежда правила за участието на обществеността при подготовката на някои планове и програми, имащи отношение към околната среда.

Критерий за това на кой етап следва да се счита, че е задължително участието на обществеността може да бъде изведен от практиката по прилагане на конвенцията и решенията на Комитета за съответствие към Орхуската конвенция. Върховните съдии считат, че с измененията на плана за управление на НП „Пирин” се извършва значителна промяна в нормите, режимите, условията и препоръките за осъществяване на дейностите в Зона II А, Зона III и Зона IV. Промяната на предназначението на големи площи от националния парк и включването им в зоната за туризъм и зоната на сградите и съоръженията означава прекратяване на възможността тези площи да бъдат използвани пълноценно за опазване на биоразнообразието. Поради това е било задължително участието на обществеността да се реализира и чрез процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.