fbpx

Трагедията под Матерхорн: Историята мълчи

Големите върхове имат своята трагична, неразгадана история. Нека си спомним Загадката за първото изкачване на Еврест – Ървин и Мелъри срещу Хилари и Тенгуей?

Алпийският красавец Матерхорн не прави изключение от това правило. Тук първопокорителите са известни на историята. Тяхното изкачване, обаче се помни с една трагедия – нещастен случай или умишлено убийство? Този въпрос терзае алпийския свят вече век и половина.

Надпреварата

Англичанинът Едуард Уимпър пристига във Валтурнанче, oт италианската страна на границата, на 7 юли 1865 г. Той убеждава Жан-Антоан Карел да изкачи Матерхорн с него, но времето е лошо. Три дни по-късно Карел се отказва, заради други ангажименти. В зората на 11 юли, докато Уимпър все още спи, Карел и няколко негови приятели се отправят към Матерхорн. Уимпър е оскърбен. Той нито може да се върне в Цермат, нито да наеме водач или носач. През деня среща Лорд Франсис Дъглас И Йозеф Таугвалдер, син на Петер Таугвалдер, които току-що са пристигнали в Брюил. Плановете им са да изкачат Матерхорн.

Заедно пресичат Теодулпас в Швейцария. Времето все още е лошо. В Цермат среща Петер Таугвалдер и го убеждават да се присъедини към групата. По пътя към Хотел Монте Роза Уимпър се сблъсква с планинския водач от Шамони Мишел Кроз, който е наемал няколко пъти преди това. Кроз е вече ангажиран от двама клиенти, преподобния Чарлз Хъдзън и младия Робърт Дъглас Хадоу, но решават да се справят с Матерхорн заедно.
В 4:30 сутринта на 13 юли осмината се отправят към върха в ясно време, Петер Таугвалдер с двама от синовете си, Кроз, Уимпър, Дъглас, Хъдзън и Хадоу. Изкачват се нагоре през Шварцзий към платото, малко по-високо от мястото на днешната хижа Хьорнил. Там разпъват лагера си. Следобеда Мишел Кроз и Петер Таугвалдер Младши разузнават подножието на върха. Междувременно, италианците, водени от Карел,дотигат около 4000 м. по реброто Лион, където установяват бивак.

Призори групата на Уимпър се отправя към реброто Хьорнил, с изключение на Йозеф Таугвалдер, който се връща в Цермат. Запазват добро темпо по източната страна на реброто, по-късно минават от запад, за да достигнат снегонавяванията на Рамото. Правят две почивки, след втората Кроз поема воденето от Уимпър и Хъдзън. Тук те достигат първия технически сложен участък, но един след друг изкачват върха. Неуспешното търсене на следи ги убеждава, че са първите покорители на Матерхорн.

Нещастието

Кроз и Уимпър забелязват италианците на 200 м. под върха. Те са бавни. След дълга почивка на върха, групата решава в какъв ред да слезе. Алпинистите оставят бутилка на върха, съдържаща парче хартия с имената им, преди Кроз да започне да води надолу. Той е следван от Хъдзън, Хадоу, Дъглас и в края на въжето са Петер Таугвалдер Старши, Уимпър и Петер Таугвалдер Младши. Скоро достигат “покрива”, труден участък от пукнатини, покрити със сняг и лед. За по-голяма безопасност те се придвижват един по един. Кроз ляга върху пикела си, за да осигури младия Хадоу надолу, но Хадоу се плъзга и повлича Кроз, Хъдзън и Дъглас към бездната. Уимпър и двамата Таугвалдер остават сами, в шок.
Дълго време те остават на мястото на трагедията, преди да се съвземат. Ужасени, продължават да слизат по Матерхорн. Скоро пада нощта, те остават на малко над 4000 м. Призори продължават слизането си към Цермат, където разказват за трагедията. На следващия ден, 16 юли, Уимпър се връща в планината с трима британци, двама французи и трима водачи, за да търси загиналите. Планинските водачи от Цермат не се включват, тъй като се включват в сутрешната меса.

Групата открива три тела на ледника Матерхорн – Кроз, Хъдзън и Хадоу. Следите от Дъглас са почти незабележими. Три дни по-късно 21 планински водачи свалят телата в Цермат. Тялото на Лорд Дъглас не е намерено. Хадоу и Хъдзън са погребарни в северната част на католическото гробище, Кроз е положен в средата. 46 години по-късно останките на Хъдзън са преместени в Английската църква в Цермат. Някои от вещите на групата, включително и скъсаното въже, все още се пазят в Музея в Цермат.

Следствието

При слизането групата е обвързана с три въжета – първото от Кроз до Дъглас, второто – от Дъглас до Таугвалдер Старши и третото от Таугвалдер Старши до сина му. Средното въже е най-слабо и след инцидента започват да се носят слухове, че Уимпър или Таугвалдер са го срязали. Установена е следствена комисия. Разпитите продължават три дни. Не са открити следи от престъпление, случаят е забравен. Въпреки това, жителите на Цермат продължават да подозират. Петер Таугвалдер Старши, който е разпитван два пъти, губи репутацията си на отличен планински водач. Той заминава за Америка, но се връща няколко години по-късно. Умира през 1888 г., близо до Шварзий, вероятно от възпален апендисит.

Инцидентът предизвиква голямо вълнение и в медиите в Швейцария и по света. Емоциите са най-горещи в Англия, където тъгата скоро отстъпва място на негодуванието. Вестниците по света пишат за трагедията на Матерхорн. Никое друго планинарско събитие не е отразявано повече от това. Британската кралица Виктория, след дълги разговори с Лорд Чембърлейн, решава да не забранява алпинизма сред англичаните. Цермат печели световна слава, и започва развитието си като курорт.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.