fbpx

35 години от първото българско изкачване на Еверест: възторг и трагедия по Западния гребен

Днес се навършват 35 години от първото българско изкачване на Еверест. 20 април 1984 г. е денят, в който България записва със златни букви името си в световния алпинизъм с достигането на върха по Западния гребен без кислород от Христо Проданов. Но това е и кошмарната нощ, в която възторжената радост от постижението му броени часове след това се превръща в една от най-големите български трагедии по хималайските склонове.

Това се случва в рамките на едва втората национална експедиция в Хималаите след Лхотце `81. Под ръководството на Аврам Аврамов, към най-високия връх на планета през февруари 1984 г. българите се отправят цял месец преди да е свършил зимният сезон. Съставът включва също Христо Проданов – зам.ръководител, Огнян Балджийски – зам.ръководител, Георги Имов, Димитър Бърдарев, Диньо Томов, Дойчин Василев, Запрян Хорозов, Иван Вълчев, Кирил Досков, Костас Канидис, Кънчо Долапчиев, Любомир Илиев, Людмил Янков, Методи Савов, Николай Петков, Петко Тотев, Слави Дерменджиев, Стамен Станимиров, Тодор Григоров, Трифон Джамбазов, д-р Стайко Кулаксъзов (лекар), Стефан Калоянов (радист и преводач), Милан Миланов (режисьор и оператор).

Само петима от тях успяват да изкачат върха – Христо Проданов (20 април), Иван Вълчев и Методи Савов (8 май), Кирил Досков и Николай Петков (9 май).

Екипът достига базовия лагер на 18 март. Зимата е суха, с малко сняг, което допринася за по-бързото изграждане на общо петте лагера –  Лагер 1 на 6050 м., Лагер 2 на 6770 м, Лагер 3 на 7170 м., Лагер 4 на 7520 м. и щурмовия Лагер 5 на 8120 м. Това обаче прави невероятно трудно изкопаването на така необходимите пещери на междинните лагери.

За начална дата на атаката към върха е определена 14 април, изготвен е и график на изкачването. Алпинистите са разпределени в шест групи, като единствено Проданов ще се изкачва с шерп – Джоуaнг Ринджи – алпинист с много височинни експедиции. Причината е, че само той и Ринджи ще щурмуват без допълнителен кислород.

Фактите за изкачването на 20 април 1984 г. отдавна са известни. Те са описани подробно още през 1987 г. в книгата на ръководителя на експедицията Аврам Аврамов „Еверест по Западния гребен”. В нея са документирани и е направен анализ на допуснатите грешки или поне на считаните за такива от членовете на експедицията.

Но да се придържаме към фактологията, довела до историческото безкислородно изкачване на Проданов на Еверест по Жестокия път.

На 19 април Христо и Ринджи изграждат лагер 5 на 8120 метра и нощуват в него.

20 април 1984 г., 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи.

В 5.45 ч., след прекараната без допълнителен кислород нощ на 8120 м., Христо съобщава, че тръгват към върха.

В 9.00 ч. Христо съобщава, че продължава нагоре сам с думите: „Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне.

В 11,10 ч. е получено съобщение от Проданов: „Намирам се на около 8500 м. Джон се върна – не можа да премине през трудни пасажи и сега слиза към Лагер 5”.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: „Аз съм на върха, на върха съм — Христо!” Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция… и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията. Христо предава: „Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам.” А ние бързаме и го засипваме с поздравления и въпроси, но от това нищо не излиза. Толкова голяма е радостта и възбудата, обзела всички ни. След малко Христо казва: „Сега ще се опитам да изстрелям ракетите по посока на Лхоце.” Но скоро, с въздишка: „Скъса се връвта. Сега ще изстрелям втората.”. Но и с нея опитът е несполучлив. „Христо, какво правиш?” — питаме ние, почти без да съзнаваме въпроса. „Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него.” Ние започваме вече да настояваме: „Не се бави повече, слизай! Слизай, слизай, не се бави повече!” След малко Христо пита: „А камерата, какво да я правя? Мога ли да я оставя тука?” Отвръщам му: „Трябва да попитам Милан.” Но Милан и сам е чул въпроса на Христо и му предава: „Остави я там, остави я на върха! И слизай!”

Откъс от книгата “Еверест по Западния гребен” на Аврам Аврамов

(следва)

Снимка: Върховете Чангце, Западно рамо и Еверест. Добре се вижда пътят на българските алпинисти през Лхо Ла по Западния гребен. (сканирано изображение от ЕВЕРЕСТ – по Западния гребен. Аврам Аврамов, 1987, изд. Медицина и физкултура)

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.