fbpx

За загиналите или добро, или нищо

hristo-prodanovНа 6 февруари 2010 г. излезе интервю със заслужилият майстор на спорта по алпинизъм Дойчин Василев във вестник „Новинар”.

Вълнуващо интервю за всеки алпинист или планинар. При внимателно прочитане не е възможно да не бие на очи разчистването на сметките между двама души. Дойчин Василев и Христо Проданов. Вторият отдавна е зазидан в ледовете на Чомолунгма, далеч от родната земя. Отровни стрели са изстреляни и към други, които носят това име.

Мариана Масларова (Проданова), а и други алпинисти, които не са симпатични на господин Василев. Методи Савов, Иван Масларов (Байно).

Съвременният българин, незапознат с планинарството и алпинизма, би се зачудил на тези антихуманни, пълни с мизантропия, омерзения. Да, за съжаление е така поради много причини. Не бива да се учудвате. Даже бих казал, че господин Василев не е виновен. Той е обикновен продукт на една човеконенавистна система. На един алпинизъм, който беше част от параванната политиката на тоталитарната държава. Самата система беше изградена върху омразата към ближният. Да оплюеш другия и да изтъкнеш себе си. Това гарантира собственият ти просперитет. Базирана върху ниските животински нагони, като в допълнение се добавяше и идеологията. Тези мъчителни отношения между хората се пренесоха във всяка област на живота и даже по високите планини. От господин Василев и другите като него не може да се очакват приказки за любов и съчувствие, вяра в доброто, звезди и романтизъм. В твърдият диск на тяхната психика липсва такава програма.

Като обикновен планинар не бих желал да правя силни изказвания за хората, които мерят сили с 8-хилядници. Ще бъде смешно. Но бих си позволил да опиша някои от спомените си, които грижливо пазя от своето минало. В това минало съм катерил както с господин Дойчин Василев, така и с Христо Проданов.

Изкачванията ми с господин Василев приключиха в дъното на един лавинен кулоар, с пукната долна челюст и травми в ребрената област. Аз и преди това не бях красавец. Това не провали кариерата ми на манекен. Все пак по обясними причини от тогава никога повече не съм се връзвал на едно въже с него.

С Христо Проданов имам само две зимни изкачвания. Първото е на северната стена на Вихрен по тур „Фунията”. В снежна буря при температура -20 градуса. Спомням си добре как Ицо ни караше да си удряме чепиците с ледокопите. Според него така нямало да ни измръзнат краката. То пък излезе вярно. Второто беше по „Черният триъгълник” на Мальовица. По тура „Стоименов – Саваджиев” при силно обледенена стена. От тези изкачвания нямам нито една драскотинка.

Ако някой ме попита днес „С кой от двамата би предпочел да катериш ?”, отговорът ви го оставям за домашно.

Защо тези двамата не се обичаха и толкова години след смъртта на Проданов, войната продължава ?

Без да се пиша специалист в материята на алпинизма, от това което съм слушал от двамата опоненти, вадя някои изводи. Според моето скромно мнение, те имаха различна концепция за алпинизма и планинарството като идея. Според вашето виждане за този род дейност, вие също можете да вземете едната или другата страна на този безкраен конфликт.

За Христо, алпинизма беше екстремна авантюра. В нея той залагаше всичко до край. Като българин, той смяташе че ние, т.е. българите, можем да бъдем на нивото на най-добрите в света. Парапетите, тежките експедиции, многото участници, бутилките с кислород, лагерите – всичко това беше за куфарите. Така той наричаше някои от богоизбраните в националният отбор по алпинизъм. Не само по отношение на алпинизма имаше такъв краен мироглед, но и във всяка сфера на живота. Имаше идеи за някаква непробиваема от базука стомана, на която търсеше формулата. Човекът беше инженер металург. За него българин означаваше нещо много. Не само там някакво си гражданство.

Въобще голям мечтател. Правеше ми впечатление, че никога не казваше България, а Майчица България. За ангел или светец не ставаше изобщо. Тези които го идеализираха след смъртта му не бяха прави.

При някои конфликти беше готов да се бие с юмруци. Предлагаше на своя опонент да излязат пред хижата и проблема да се разреши по джентълменски. Тъй като юмрука му беше като гръмотевичен удар (беше тренирал бокс) желаещите не бяха много. Друг начин за разрешаване на конфликтни ситуации беше следният. В заслона на тезгяха се нареждаше безконечна редичка от ракиени чашки. Двамата опоненти изпиваха една по една на екс и който първи паднеше губеше играта. Карловската ракия беше силна, мога да ви уверя в това. Поваляше яки мъжаги.

Палеше се лесно Христо Проданов, вярно е. Говореше рязко,без заобикалки и не обичаше ударите в гръб.Лош или добър, този българин беше явление в нашият планинарски свят. Самото му влизане в заслона предизвикваше емоции и разговори между нас, обикновените хора.

На другият край като антитеза на Проданов, е господин Василев. Много културен човек с образование и говорещ няколко езика. Може би най-добрият фотограф на високопланински пейзажи в България. Компетентен теоретик.

При него на теория, по отношение на алпийската материя малко хора могат да му бъдат опоненти. Висок коефициент на интелигентност. Намира винаги солидни аргументи и е изключително ясен в мисълта си. Например, в интервюто вика на помощ самият Меснер, за да подчертае безотговорността на Проданов. Контролира собствените си емоции. Знае как да извади от равновесие своят събеседник. При него винаги целта оправдава средствата.

Тоталната сигурност в алпинизма е преимуществена в неговият мироглед. На него набляга бавно и методично. Ако трябват парапети, нека се опънат пет километра. Бутилки с кислород, да се предвидят в повече от необходимото. Лагерите да са комфортни, място за култура и отдих. Радиостанции, на всеки по една. Да се слушат заповедите на ръководството. Повече шерпи по възможност, да прислужват алпинистите и да изнасят багажа. Всичко това на държавна сметка . Долу народа може да изнемогва, но ние алпинистите горе сме велики. След като неговите. указания са изпълнени до запетайката, няма начин върхът да не бъде качен от колектива. Всяка индивидуалност, която пречи на колективният успех трябва да бъде отстранена. Трябва да има желязна дисциплина. За постигането на тези цели всичко е позволено да се използва. Партийната принадлежност, връзки с министерства, задкулисни игри, интриги и заплахи. И най-важното е тези които мислят различно по въпроса да бъдат оплюти. Разбира се, не само господин Василев е с подобни възгледи. Ако беше само той, с мед щяхме го храним. Зад него има легион от съмишленици. Тежко наследство ни остави тоталитарната държава.

Времето неумолимо върви напред. По кой път ще тръгне Българският алпинизъм и планинарство, може само да се гадае. Може би се нуждаем като нация и от двете крайности. От горещи авантюристи, мечтатели като Христо Проданов и от пресметливите студени хора като господин Василев.

В случаят образът, който създава господин Василев, не отговаря на историческата истина. Затова и пиша тези редове. Христо Проданов е много сложна и комплексна личност, пълна с вътрешни противоречия. Не може да се охарактеризира с няколко изречения. Но има и стрели срещу Марианка Масларова, тази чиста душица, която пишеше стихове. На кому беше необходимо да бъде оплюта. Да ви кажа като планинар, то кой къде се е качил с кислород се забравя, но стиховете оставят завинаги. За умрял, или добро, или нищо. Защото загиналият не може да се защити. Такъв е завета на нашите деди.

Валерия Динкова

[email protected]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.