fbpx

Как катеренето помага на психиката?

beth-thomas-climbДобре известно е, че катеренето помага за подобряване на физическото състояние. Рядко обаче се говори за положителното му влияние върху психическото здраве. За Бет Томас това е най-важното. Ето и нейната история.
Родена съм в Южен Уелс, а най-ранните ми спомени са от разходките в Брекън Бекънс с моето семейство. Откакто се помня изследвам хълмове и планини. И когато моето семейство се премести в Италия, прекарвах много време в разходки из Алпите и изкачвайки хълмовете северно от Милано.
За първи път се катерих на 12 по време на училищна екскурзия в планински район, а след това и на летен лагер във Франция. Въпреки, че опитът ми беше еднократен, катеренето ме заинтригува, но скоро забравих за него, когато се върнах в училище.
По време на тийнейджърските ми години, загубих връзка с аутдор спортовете, тъй като получих психическо и хранително разтройство и ниска себеоценка. Останах в лошо състояние около десетилетие, ставайки напълно зависима от алкохола.
Преместих се в Манчестър, където бях приета в университет и нямах представа къде се намирам географски и какво има пред входната ми врата. Продължавах да страдам от раздразнение, депресивни епизоди и хранителни разтройства, оставайки в градския пейзаж на центъра на Манчестър Сити и нямах представа от възможностите да изляза навън.
Маршрутът към възстановяването
В началото на моите 20, въпреки че психическото ми здраве постепенно се подобряваше с включването на професионална помощ, все още усещах, че голяма част от мен липсва. Животът ми се преобърна, когато започнах курс „научи се да катериш“ на изкуствена стена и научих основите: как да вържа осмица, как да се осигурявам и техники на безопасност. Курсът беше кратък, но достатъчен, за да ми даде умения да започна да се катеря с приятел. Проблемът беше, че трудно намирах партньор за катерене и трудно му се доверявах, за да предприемем по-трудни изкачвания.
Събрах кураж да пусна обява, че търся партньор за катерене и се срещнах с тези, които сметнах за подходящи.
Бях развълнувана да започна да се катеря с нея и тайно бях доволна, че е жена. Чувствах се по-спокойна с жена и се научих да й се доверявам, докато катерим. Имахме много общи неща: и двете обичахме да сме навън и да говорим, но и двете бяхме нетърпеливи да катерим възможно най-много. Научихме се да водим заедно и аз открих за първи път от години, че вярвам на моето тяло, особено, когато успеех да завърша тур, от който преди това се бях отказвала.
Направих скок и се записах на 5-дневна ваканция за дамско катерене в Испания. Бях открила, че особено в началото, се чувствах да катеря по-удобно с други жени. Това беше моя първи опит в спортното катерене и аз го харесах. Разбира се, слънчевата светлина и страхотната компания помогнаха много!
Колкото повече катерех, толкова по-добре се чувствах, психически и физически. Когато партньорката ми не можеше повече да катери, намерих седмична дамска катерачна среща и бях включена в група от страхотни хора, някои от които имаха приятелство с дълбоки корени. Въпреки че не останах в групата за дълго, открих нови партньори и контакти и скоро имах мрежа от катерачи – мъже и жени, на които можех да се обадя да покатерим.
Бях щастлива, че имам приятели, които да ме изведат навън и да ме научат как да поставя катерачната екипировка.
Намиране на фокуса
Възстановявах се от шест години и, въпреки че все още имах спадове в настроението, моето психическо здраве остана стабилно и контролируемо. Без съмнение това се дължеше на катеренето. Катеренето ми помогна да се фокусирам: окуражаваше положителното мислене, движенията. Не само получавате добра възможност за фокусиране върху нещо, но постигате голям респект към своето тяло. Освен това няма по-добро чувство от това да преминете предизвикателен тур, особено навън.

Валерия Динкова

[email protected]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.