За гръмотевичните бури, мълниите и предпазването от тях – втора част (ВИДЕО и СНИМКИ)
Студен фронт премина през нощта на 27-ми февруари 2023 г. и с него започва серия от средиземноморски циклони, които ще преминават повече или по-малко над нашата територия през следващата седмица, казва Момчил Дамянов. Публикуваме втората част от неговата статия за гръмотевичните бури. Повече за студените фронтове, четете тук.
Какво представлява мълнията и как да се предпазим от нея в планината?
Мълнията пада, когато интензитетът на електрическото поле между облака и земната повърхност достигне някаква критична стойност. Интензитетът зависи от напрежението и от разстоянието между заредените повърхности. Измерва се във волт/метър (за атмосферен въздух този критичен, или още наричан пробивен интензитет, е около 3 000 000 волта/метър!).
Долната основа на облака може да приемем за хоризонтална, а земята за проводник. Така по билата и върховете (местата по-близки до облака) интензитетът е по-голям – точно те трябва да се избягват по време на гръмотевични бури.
Спасението е надолу,
като при движението трябва да се предпочитат негативните форми – долини, дерета, гънки и да се избягват позитивните – ръбове, изолирани възвишения. Колкото едно било, връх или ръб са с по-остри форми, толкова е по-вероятно там да падне мълнията. Ако сте наблюдателни, ще видите при движението си по такива форми следи от попадения на мълния – овъглени дървета по билата, разрушени скали (падайки на земята, електричеството се оттича по цепнатините, които обикновено са мокри в този момент и осигуряват по-добра проводимост – водата се изпарява мигновено и буквално взривява скалата).
При равнинна местност мълнията се привлича от изолирани стърчащи обекти – стълбове, дървета, скали – трябва да стоите далеч от тях. Гората е сравнително безопасно място – има много дървета, малък е шансът мълнията да удари точно това, под което сте застанали.
Коловете на зимната маркировка са гръмоотводи
Дръжте се на поне няколко десетки метра от тях! Също такова действие имат и осигурителните стоманени парапети, които, освен че могат да привлекат мълнията, при попадение мигновено предават електричеството по цялата си дължина (металните огради също!). На последните изградени има предупредителни табели, но на по-старите няма (като на този на Кончето). Лесно е да се напише на табелата, че трябва да стоите на 50 м от парапета по време на гръмотевична буря, но на подобни места това е много трудно изпълнимо, и доста опасно, следователно просто не трябва да сте там, когато започне да гърми.
За водните басейни е ясно
При приближаваща гръмотевична буря, по най-бързия начин излезте от водата, ако случайно сте в нея. Водата е много по-добър проводник от въздуха или почвата. Изобщо, ако може да останете сухи по време на гръмотевична буря, е по-добре. Ако има оттичащо сте по земната повърхност електричество, ако сте сухи, вероятността да бъдете засегнати, е по-малка. Дълбоките дерета предлагат сигурна защита, но внимавайте с нивото на водата – обикновено гръмотевичните бури са съпроводени с проливни валежи.
Ако бурята ви застигне на открито равно пространство, и наблизо имате подслон – може да продължите. Няма доказателства, че движението ви прави по-предпочитана мишена за мълнията. Но за да се движите, вие сте изправени, а това ви прави по-уязвими, отколкото ако заемете препоръчителната защитна поза – седнали върху раницата, със събрани крака и ръце обгърнали коленете. Ако имате дъждобран, може да се наметнете, така ще се запазите сравнително сухи, а и ще ви бъде по-комфортно.
За решението дали да продължите движението
или не, е от съществено значение по какъв терен се движите. Ако то става през терен, увеличаващ риска от попадение на мълния (скален ръб, преминаване през позитивни форми), по-най-бързия начин изберете относително сигурно място и спрете!
Важен детайл е, че краката трябва да са един до друг. При падане на мълния на земната повърхност, различните точки по нея в близост до попадението са с различен потенциал. При огромните напрежения, които има при това явление, потенциалът между двата ви крака може да се окаже достатъчен веригата да се затвори през вас. Естествено, че и ръцете трябва да са прибрани – и да не докосват нищо, те са още по-добър проводник от обутите ви с обувки крака.
Ако решите да спрете
на сравнително изложено на опасност място, може да се отървете от по-големите метални предмети (ако носите такива) – щеки, катерачен инвентар и пр. и да ги оставите на няколко десетки метра от вас. Но ако сте намерили сравнително сигурно място, не е нужно да го правите. Едва ли включеният ви мобилен телефон може да повлияе на посоката на движение на мълнията (мащабите на двете явления е несъпоставим), но ако това ще ви направи по-спокойни – изключете го!
Скални надвеси и пещери предлагат добро убежище, но ако са плитки (2-3 м), стойте на разстояние от стените и не ги докосвайте – при попадение на мълния на скалата, може да бъдете засегнати от оттичащото се електричество.
Заслони или колиби, които не са заземени, не предлагат много сигурно убежище в случай на гръмотевична буря. Ако сте се приютили на такова място – стойте далеч от стените и от металните части на конструкцията, ако има такива, и най-вече не ги докосвайте.
Гръмотевичните бури обикновено са кратки
Те отминават в рамките на 20-30 мин. Ако имате сигурно място за подслон – изчакайте да отмине активната дейност, като същевременно си направите план как да продължите. Често става дума за изолиран облак, като след преминаването му времето се „оправя“, но зад него може да идва друг, над вас може да има суперклетка, животът на която да е часове, изберете адекватен план за действие!
Как разбирам, че наближава буря?
Вътрешномасовите облаци обикновено се развиват пред нас, виждаме ги как нарастват, в един момент идват над нас и покриват всичко, става все по-тъмно…
Намаляването на осветеността е сигурен признак, че над вас има купесто-дъждовен облак. Често се случва в градовете, където уличното осветление е с фотоклетка, то да се включи следобед, когато облакът захлупи всичко. Колкото е по-черно небето, толкова е по-близо началото на бурята. Около облака обикновено няма вятър, времето е тихо и задушно. При фронталните облаци нещата се случват по-различно – там облакът идва със силен вятър и се движи като стена, а времето за реакция е по-малко.
При голям интензитет на електрическото поле се появява явлението огньове на Свети Елм – малки огънчета понякога дори придружени с жужене, които излизат от острите краища на менталните предмети. Това е един вид коронен разряд – свободните електрони в проводниците под действието на силното поле излитат от тях, сблъскват се с молекулите на въздуха и предизвикват лъчението. Името на този феномен идва от Свети Елм, който се е считал за покровител на моряците, които често са го наблюдавали по корабите по време на буря. Смятали са, че по този начин светецът показва, че е с тях и ги закриля. Силното поле е също причина за изправянето на косите на хората. И двата феномена показват, че гръмотeвичната буря ще започне скоро.

Ако тя вече е започнала, трябва да се знае, че най-активната гръмотевична дейност е около центъра на облака – там, където вали проливен дъжд и градушка, духат силни и рязко променящи се ветрове. Ако тази зона ви настигне – спрете веднага на най-безопасното място около вас и изчакайте!
Ако в облака вече има гръмотевична дейност, може да изчислите приблизително на какво разстояние е активната зона от вас. Тъй като светлината се разпространява практически мигновено, а звукът се движи с около 340 м/с, всяка секунда разлика между блясването светкавицата и гърма, ви отдалечават с 340 метра от събитието. Т.е. 3 секунди закъснение е около километър, 10 секунди – над 3 километра. Свикнете при присветване да започвате автоматично да броите 1001, 1002, 1003… Всъщност, не толкова разстоянието е важно, колкото това, дали облакът (или по-скоро централната му част) се приближава или отдалечава от вас. Аз лично започвам да се притеснявам, когато закъснението на гърма намалява и от 15 секунди започне да отива към 10 и по-малко. Тогава, ако все още не съм предприел мерки, се оглеждам за най-близкото безопасно място. Позволявам си да продължа движение единствено ако съм в гъста гора, и то само когато не съм на било.
Дори и да не виждате светкавиците, по звука на гръмотевиците може да се ориентирате, дали те се приближават или отдалечават, от коя страна ви преминава облака. Много е показателно, когато вече гръмотевичната дейност се отдалечава, вие да чуете гръм от противоположната посока – значи трябва да се готвите за следващия облак.
Купесто-дъждовните облаци се движат
Вътрешно-масовите се движат сравнително по-бавно, около 20-30 км/ч, фронталните по-бързо – 40-70 км/ч. Така че ако ви застигне гръмотевична буря, тя няма как да трае много дълго – минава над вас и заминава. В редки случаи се образуват големи облаци, наречени суперклетки, като при тях активната дейност може да трае часове наред.
Най-добре, естествено, е да не попадате в гръмотевична буря
Това става с внимателно четене на метеорологичните прогнози и адаптиране на маршрута и часа на тръгване спрямо тях. Много от сайтовете предлагат анимирани картинки на метеорологичните елементи и явления.
Whiteout: колко бяло може да бъде или една от най-големите опасности на зимната планина (СНИМКИ)
Прогноза за бурите рядко се прави, по-скоро се дава някаква вероятност по часове, но ако следите валежите – там, където по прогноза те са най-интензивни, там обикновено ще се гърми и святка. Също така, много добре може се проследява движението на фронтовете.
Следете прогнозата внимателно няколко дни преди прехода, като така ще може да видите нейната еволюция. Разбира се, най-точните прогнози са в навечерието преди прехода и най-вече сутринта преди тръгване. Няма да може да направите много промени в плана, но за сметка на това ще бъдете подготвени, или ще отмените мероприятието, което в някои случаи е най-доброто решение.
Ето няколко сайта, които може да следите във връзка с гръмотевичните бури:
https://www.windy.com/ Може да си избереш произволна точка за която искаш прогноза, има хубава анимация, когато дъждовете са съпроводени с риск за гръмотевични бури, се появяват едни малки мълнийки
https://www.wxcharts.com/ Много хубава анимация за движението на валежните зони, добре се проследява движението на фронтовете. В прогнозата се дава един коефициент CAPE който е характеристика за вертикалната нестабилност на атмосферата. Има вероятност за бури, когато САРЕ е над 1000 J/kg
https://map.blitzortung.org/ Уникален сайт! На него може да се следят гръмотевичните бури в целия свят в реално време (има световна мрежа от датчици, които регистрират мълниите). На планинарите може да бъде полезен за да се види преди тръгване и дори в момента на прехода има ли някъде в района гръмотевични бури, на какво разстояние са и как се придвижват.