Page 30 - списание Върхове - бр.11
P. 30

настъпено камъче.             пешеходна точка, а именно - Джомсом
                                                    Казвам си: „трябва да успея….   на 2700м.
                                                    ще успея”. Трудно е, странно   Теренът е пустинен, няма почти
                                                    е усещането, че няма какво да   никаква растителност. Дълбоки дерета
                                                    дишаш горе.                   прорязват земната кора. Движим
                                                    Пътят криволичи между дюни    се по дъното на някогашен океан.
                                                    от пясък и камъни, сякаш сме в   Заобиколени сме от високи хълмове. В
                                                    пустиня на 5000 м.            далечината на югозапад виждаме връх
                                                    По него пълзят бавно още около   Даулагири(8167м).
                                                    10 човека в малка индианска   Към 10.00 часа, точно като по
                                                    нишка.                        часовник, излиза нашият приятел -
           ще преминем прохода. Казвам си:          След около 3 часа равно, но   вятърът, носещ прах и студ навсякъде.
           „нека Бог е с нас”.                 трудно ходене, виждаме знамената на   Изморително действа този вятър и
           Ден 10                              прохода.                           напичащото слънце. Краката вече
           След студената мразовита нощ във    Достигаме успешно Торонг ла (5416м).  отмаляват, мускулите стенат от болка.
           Височинния лагер и бърза закуска,   Радостта е голяма, изведнъж забравяш   След около 5 часа вече сме в коритото
           потегляме към Торонг. Часът е едва   и за липсата на кислород, и за    на огромна, синкава река, полусуха в
           7.00 сутринта. Бързаме да стигнем   височинната болест.                този сезон. Виждаме Джомсом, Ура!
           преди 10.00, понеже след този час   След няколко снимки се отправяме   Изтощени, отсядаме в близкия хотел.
           горе властва вятърът, който понякога   надолу към долината на Мустанг,   Пием топъл чай и с носталгия си
           е толкова бурен, че проходът не може   мистичният Мустанг и тибетските   спомняме за Мананг и лама Таши.
           да бъде преминат.                   хора. След стръмно и изморително   На следващия ден потегляме към
           Бързаме е силно казано, всяка крачка   слизане за 4 часа достигаме селището   Покхара.
           е съобразена с всяко вдишване. С    Муктинат (3800 м), известно с      След 11 часа с 2 местни автобуса, 1
           всяка крачка усещаме височината и   манастирите си. Това е следващата ни   счупен заден мост, 1 спукана гума и
           липсата на кислород.                спирка.                            нощно рали без фарове из пътищата на
           Слънцето пробива зад непристъпните                                     Непал, се прибираме в Покхара живи
           чуки, лъчите му прорязват снежните   Ден 11                            и здрави.
           шапки на върховете и озарява        След още една мразовита нощ в хотел   Хималаите вече ни липсват!
           долината. Красота, божествена!      Боб Марли на 3800 метра, потегляме   Те са една магия, която не може да се
           Тихо е, чувам отчетливо всяко       на 6 часов преход до крайната ни   опише, тя трябва да се изживее!
           вдишване и издишване, всяко
           30     Ако не желаете да запазите това списание, моля, предайте го за рециклиране!
   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35