Page 36 - списание Върхове - бр.11
P. 36

камъни и пот - височинен  алпинизъм
           си стопим вода. Четири дни бяхме    На другия ден също за момент       минава пътят - трудно можеше да
           без храна и водата ни спаси. Без    времето просветна и от Червиня     го открием в тъмнината - седнахме
           храна може, но без вода е трудно    излетя един хеликоптер, който мина   на раниците и изчакахме да стане
           да се оцелее, особено във високата   покрай нас. Пилотите ни поздравиха   светло. В 6 ч. вече бяхме на мястото
           планина, където организмът се       с махане на ръце, ние също.        на бивака. Там трябваше да бъде
           обезводнява.                        Заминаха си и ние продължихме      останалата част от групата, но те
           На 7-мия ден достигнахме до върха,   слизането. Снегът беше много      си бяха заминали, вече отписали ни
           но вятърът ни върна обратно.        обилен, кулоарите пълни, на места   от живите. Отидохме в кантората.
           Скрихме се 20 метра надолу отново   тръгвахме със снега. Но с Христо   Един гид рано сутринта чистеше
           в северната стена. Рано сутринта    забивахме клинове, въжетата        снега. Беше като потресен,
           на 28-ми, в 6 ч., тръгнахме надолу по   издържаха и около 3 ч. след обяд   че сме живи. Събраха се доста
           Италианския ръб.                    бяхме на заслона Жан Антоан Карел.   гидове, кметът на Червиня донесе
           А в Италия вече бяха написали       На Лъвската премка огромно снежно   почетната книга да си впишем
           във вестниците, че сме загинали.    поле тръгна с Ицо, но въжето       имената. Успяха да се свържат с
           Българската група, която беше       издържа и предприехме слизане по   групата. Те бяха отишли във Формо
           останала в Червиня, е ходила до     един почти отвесен улей. Още от    Канавезе да търсят съдействие да
           гидовете за съдействие да ни        самото начало съборихме снега и    ни намерят телата.
           помогне. Те са им казали, че в това   около 2 ч. през нощта
           време и птиче не може да оцелее.    бяхме на ледника
           Малко преди да излезем на върха,    под южната стена.
           за момент времето се изясни и       Там придвижването
           от Цермат излетя едно малко         ставаше трудно,
           самолетче, което мина близо до      затъвахме почти
           стената. Ние размахаме ръце и       до гърди в снега.
           пикели, самолетът заклати няколко   Гледахме да не
           пъти криле, залюля се и зави. След   попаднем в някоя
           това във вестниците прочетохме,     цепнатина и към 5 ч.
           че българите, които се смятат за    бяхме на скалния пояс
           загинали, продължават изкачването   над курорта. За да
           и са малко преди върха.             не търсим от къде
           36
   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40   41