Page 14 - Списание Върхове - бр. 9
P. 14

пътеводител


                                                                                                                                                                                Мария ЛАЗАРОВА





         Маршрутът-символ на българското организирано туристическо движение - прекосяването на Родината ни надлъж по билото на Стара планина
         от връх Ком до нос Емине - не е просто маршрут. Той е предизвикателство. Всъщност, може би най-голямото предизвикателство за духа и
         тялото на редовия пешеходен турист.
         В една прекрасна утрин, зареден „със смях и оптимизъм”, тръгваш. Вървиш, вървиш, вървиш. От изгрев до залез. Или до тъмно. После, пак.
         И пак, и пак. Така двайсетина дни бродиш под жарко слънце из усойни чукари и стръмни горски пътеки, спускаш се в тучни зелени долини и
         потапяш изнурено тяло в бистри планински потоци. Потъваш в мъгли, шибат те пронизващи ветрове и ледени дъждовни капки пробват струва
         ли дъждобранът ти. И всичко, за да видиш морето отвъд планинските простори, надпреварвайки се с ветровете, с другите и със себе си. Най-

         вече, със себе си. Но, до тук с романтиката. Суровата действителност на преминаването на маршрута не е съвсем романтична. Поне не и по
         време на прехода. После, разбира се, е.






        Малко история                                                                            интернационален.

        Първите стъпки по Ком – Емине, или известния като „Маршрут                               През 1990 година Българският туристически съюз е приет за член на
        на дружбата”,  са проправени от Павел Делирадев през 1933.                               Европейско сдружение за пешеходен туризъм (ЕСПХ) и България се включва
        Идеята обаче не е на кой да е – тя се заражда още в края на                              с отсечка в  Европейския маршрут “Е-3”. Тя съвпада именно с маршрута
        19 век и принадлежи на самия Алеко Константинов, който
        често казвал: “Ако не успея да изпълня големия си блян за
        околосветско пътешествие, ще се задоволя с едно пътуване

        по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения
        Балкан, от единия до другия й край.”. Съдбата обаче друго била
        отредила на Щастливеца.
        Първият организиран поход по маршрута е чак през 1953
        година. Тогава Републиканската комисия по туризъм при
        Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) организира
        преминаването по билото на Стара планина на група от
        тридесет и четири човека. Те преминават трасето от Ком до
        Емине за 30 дни. Две години след това, а после и през 1959
        г., се провеждат още два похода с проучвателна цел, след
        които маршрутът е детайлно конкретизиран. След това става
        класически традиционен. Първият успешен зимен поход

        (със ски) е осъществен през 1961 г.; през 1965 г. 12 души с
        мотопеди преминават по трасето; малко по-късно походът вече
        е осъществен и в обратната посока.
        През 1983 г. страната ни се присъединява с “Ком-Емине”                                                                                       В началото краката не болят и се вие хоро
        към Международния планински маршрут на дружбата                                                                                              вр. Ком, снимка: Слави
        “Айзенах – Будапеща – Ком - Емине”, с което маршрутът става


                  14
   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19