Page 30 - Списание Върхове - 12 бр.

След като сме изминали най-трудната част от маршрута, продължаваме по
пътеката, която постепенно се изкачва все по-нагоре. След известно време
вече виждаме крайната си цел. Това, което се изисква от нас е да следваме
пътеката, която след още малко време ни отвежда до най-високия връх в Стара
планина.
Достигнали вече крайната си цел, при ясно време можем да се насладим на
красивата панорама, която се открива от върха. Гледката е необикновена,
тъй като връх Ботев е едно от малкото места, от които имаме уникалната
възможност да видим красивата природа на България, събрана в едно.
Панорамата разкрива великолепието както на Северна, така и на Южна
България.
Но дори и да е слънчево трябва да имаме подходяща екипировка, тъй като
Ботев е едно от най-ветровитите места. Освен красивата гледка, можем да
видим и изградените на върха метеорологична, радиорелейна и телевизионна
станция.
След като вече сме постигнали целта си да достигнем до 2376м н.в. се
връщаме обратно по същия изминат път. По него трябва да бъдем също
толкова внимателни и концентрирани, тъй като спускането надолу по стръмен
терен е още по-рисково от изкачването. А междувременно докато внимателно
преминаваме през спускащата се надолу пътека, имаме уникалната възможност
да се насладим на красивата гледка отвисоко.

Водопадът Райско пръскало

да го видим в целия му блясък.

Дъждовното време обаче не е добра предпоставка за изкачване на връх Ботев.
Теренът, по който трябва да се поеме крие рискове и при сухо време. А когато
е мокро е двойно по-опасно, защото всичко наоколо е хлъзгаво. Ако все пак
времето не ни спира да поемем нагоре, трябва да вземем всички мерки за
нашата безопасност.

Тръгването към първенеца на Стара планина от хижа „Рай“ е един от най-
трудните начини да се достигне до него. Дължината на маршрута не е много
голяма – около 2-2.5ч, но почти през цялото време изкачванията са стръмни, с
голяма денивелация. Хижата се намира на 1430м, а връх Ботев се извисява на
2376м.

В началото не усещаме толкова много, че се изкачваме нагоре. Постепенно
пътеката става все по стръмна и тясна, до момента, в който достигаме
небезизвестната Тарзанова пътека. Това е мястото, на което трябва да бъдем
двойно по-внимателни, независимо от метеорологичните условия. Теренът
е много тесен и се състои предимно от камъни. За улеснение е поставено
въже, което обаче на места не може да бъде използвано. Затова всяка една
стъпка трябва да бъде премислена, тъй като склонът е много стръмен. В
такива ситуации са много важни подходящите обувки, които да ни помогнат да
преминем по-лесно и безопасно.