Page 34 - Списание Върхове - бр. 9
P. 34
Христо Проданов Иван Костов Кънчо Долапчиев
експедицията под председателството на Иван Славков, а събитието само една експедиция да ходи по даден маршрут. Тогава беше
е включено в календара на честванията на 1300-годишнината от свободен този връх. Естествено, ние предпочитахме някой по-
създаването на българската държава като най-значимата спортна лесен, като Чо Ойю или някой друг, значително по-нисък. Лхотце
проява. е един от трудните върхове, дори и по класическите маршрути,
„С голямата помощ на Иван Славков намерихме средства и но нямахме право да избираме”.
държавата застана зад нас в този момент, а когато държавата Българите изкачват върха по класическия маршрут от 1956 година,
стои зад даден спорт, то си личи.” – разказва за първата когато за първи път на него стъпва човешки крак. На 30 април 1981
българска национална експедиция в Хималаите зам.-ръководителят г. до него стига само Христо Проданов, без кислород – постижение
й Кънчо Долапчиев. – „Що се касае до предварителната от световна величина за времето си. Огнян Балджийски и Методи
подготовка, имахме подкрепата на БТС, на БФА. Алпинистите Савов достигат до 8200 метра и се връщат. Но защо само един
бяха осигурени от клубове, имахме екипировка, в голямата се качва на върха? Днес вече тайната е разбулена, а истината
си част българско производство. От нас се искаше само да помрачава малко очарователния ореол на успешния български
тренираме и да се подготвяме. Имаше достатъчно литература, дебют в Хималаите.
снимков материал, срещи с хора, които са работили в
Хималаите – най-вече с поляци и югославяни.”. „Още когато тръгвахме от тук, имахме указания: стигне ли
един човек или свръзка до върха, експедицията се счита за
Така българските алпинисти разполагат с пълната необходима успешна и се прекратява. Тогава се носеше голяма отговорност
информация, а повечето от тях имат зад гърба си по няколко и всички искаха нещата да минат мирно и тихо. По мое мнение,
експедиции до седемхилядници в Памир. Остава им само да отидат имаше пет - шест човека, ако не и повече, които можеха да
в Хималаите и да щурмуват върха. стигнат до горе. При изградени първи (6050 м.), втори (6460
м.), трети (7350 м.) и четвърти лагер (7950 м.) (лагерите
„Лхотце не беше избран от нас” – споделя Долапчиев – „През са заредени, трудните места са обезопасени с въжета), им
осемдесетте години непалското правителство разрешаваше
34
