Page 34 - Списание Върхове - бр. 9
P. 34

Христо Проданов                                                                                           Иван Костов                                                   Кънчо Долапчиев





        експедицията под председателството на Иван Славков, а събитието                                    само една експедиция да ходи по даден маршрут. Тогава беше
        е включено в календара на честванията на 1300-годишнината от                                       свободен този връх. Естествено, ние предпочитахме някой по-
        създаването на българската държава като най-значимата спортна                                      лесен, като Чо Ойю или някой друг, значително по-нисък. Лхотце
        проява.                                                                                            е един от трудните върхове, дори и по класическите маршрути,

        „С голямата помощ на Иван Славков намерихме средства и                                             но нямахме право да избираме”.
        държавата застана зад нас в този момент, а когато държавата                                        Българите изкачват върха по класическия маршрут от 1956 година,
        стои зад даден спорт, то си личи.” – разказва за първата                                           когато за първи път на него стъпва човешки крак. На 30 април 1981
        българска национална експедиция в Хималаите зам.-ръководителят                                     г. до него стига само Христо Проданов, без кислород – постижение
        й Кънчо Долапчиев. – „Що се касае до предварителната                                               от световна величина за времето си. Огнян Балджийски и Методи
        подготовка, имахме подкрепата на БТС, на БФА. Алпинистите                                          Савов достигат до 8200 метра и се връщат. Но защо само един
        бяха осигурени от клубове, имахме екипировка, в голямата                                           се качва на върха? Днес вече тайната е разбулена, а истината
        си част българско производство. От нас се искаше само да                                           помрачава малко очарователния ореол на успешния български
        тренираме и да се подготвяме. Имаше достатъчно литература,                                         дебют в Хималаите.
        снимков материал, срещи с хора, които са работили в
        Хималаите – най-вече с поляци и югославяни.”.                                                      „Още когато тръгвахме от тук, имахме указания: стигне ли

                                                                                                           един човек или свръзка до върха, експедицията се счита за
        Така българските алпинисти разполагат с пълната необходима                                         успешна и се прекратява. Тогава се носеше голяма отговорност
        информация, а повечето от тях имат зад гърба си по няколко                                         и всички искаха нещата да минат мирно и тихо. По мое мнение,
        експедиции до седемхилядници в Памир. Остава им само да отидат                                     имаше пет - шест човека, ако не и повече, които можеха да
        в Хималаите и да щурмуват върха.                                                                   стигнат до горе. При изградени първи (6050 м.), втори (6460

                                                                                                           м.), трети (7350 м.) и четвърти лагер (7950 м.) (лагерите
        „Лхотце не беше избран от нас” – споделя Долапчиев – „През                                         са заредени, трудните места са обезопасени с въжета), им
        осемдесетте години непалското правителство разрешаваше


                  34
   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39