80 години организирано пещерно движение в България

Днес се навършват 80 години от поставянето на началото на организираното пещерно движение в България. На 18 март 1929 г. е учредено Първото българско пещерно дружество по инициатива на инж. П. Петров. За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф. Ст. Петков. Дружеството развива активна дейност, учредяват се негови клонове в с. Ракитово и гр. Дряново. Организират се  експедиции и се картират множество пещери.

Учредяването на Пещерното дружество е един естествен завършек на датиращия от векове интерес към подземните богатства у българина. Първите сведения за пещери в България датират още от 12 век в Безименното житие на Св. Иван Рилски. В периода до 1878 г. у нас и в чужбина, под различна форма са публикувани кратки съобщения за редица български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност.

Годината на Освобождението може  да се счита и за начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас, когато унгарския зоолог Едуард Меркъл открива първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа, Средна Стара планина. До 1900 г. са публикувани още редица данни за пещерите у нас, като най-впечатляващи са трудовете на Х. и К. Шкорпил, в които се описват десетки пещери. През 1882 г., в Сливен, местни учители осъществяват и първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата „Змеева дупка“ край града, а 4 години по-късно геологът проф. Г. Златарски  прави  и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково. Едно от важните събития в този период е, картографирането на Еменската пещера, Великотърновско от К. Шкорпил през 1887 г.   Първите археологически разкопки в български пещери (пещерата Полички край Дряново) извършва С. Юринич през 1891 г. През 1922 г. акад. Иван Буреш- Директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипът му проучват повече от 100 български пещери и откриват десетки нови животински видове. Един от най- ревностните изследователи по онова време е Ненко Радев, по чиято инициатива е съставен атлас на българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 от тях.

От началото на века водят началото си и  методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карста. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж. Радев, петрографа проф. Г. Бончев и инж. П. Петров-хидрогеолог. През 1915 г. проф. Радев издава „Карстови форми в Западна Стара планина“-първата монография по карста в страната.

Период на организираната спелеоложка дейност
Само две години след създаването на Българското пещерно дружество, през 1931 г., Н.Радев и П.Енглиш осъществяват спускане в най-дълбоката за времето си българска пропаст „Бездънния пчелин“(-105 m) край Ябланица. Започва издаването на дружествен печатен орган „Известия на Българското пещерно дружество“, от който излизат две книжки. В периода на ІІ-та световна война активността на дружеството спада. Забелязва се подем  едва след 1947 г., чийто връх е организирането, под егидата на БАН, на научно-изследователските бригади „Т. Павлов“ през  1948 г.“ и „В.Коларов“ през 1949 г.
В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват, картират и описват множество пещери около селата Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Рабиша. През 1948 г. млади членове на дружеството основават и научно-изследователски колектив „Млада гвардия“ с председател Л.Обретенов и секретар П.Трантеев. Той съществува до 1953 г. като в този период насочва дейността си основно към изследването на пещерата Темната дупка край Лакатник, но проучва на пещери около селата Градешница, Дружево, Малка Желязна и Пещерна.

Възраждане на организираната спелеология
През 1957 г.  възстановява дейността си БТС. Скоро след това група от деятели на пещерното дружеството внасят предложение до ръководството на съюза за създаване на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1958 г., а за негов пръв председател е избран проф. Л. Динев. Същата година се учредява и Студентския пещерен клуб „Академик“, София  – първият пещерен клуб в страната.
През 1960 и 1961 г.  са организирани първите два курса за подготовка на инструктори по пещерно дело.
Обучените в тях ентусиасти са основата за възникването на редица нови пещерни клубове с страната. Този период се характеризира и с благоустрояването на първите две български пещери  „Леденика“, Враца (1961 г.), след нея Магурата, с. Рабиша (1961); „Снежанка“(1961).

Републиканска комисия по пещерно дело
През 1963 комитета прераства в Републиканска комисия по пещерно дело. Той инициира  бурно увеличаване на пещерните клубове в страната. Към 1964 г. техния брой е вече 37. Успоредно с това започва и провеждането на клубни и републикански пещерни експедиции. В резултат на започналите планомерни и систематични проучвания  биват открити и изследвани стотици нови, неизвестни пещери. През 1963 г. се слага началото и на българските експедиции извън страната. Първоначално те се основават на обмен на експедиционни групи със сродни организации от Чехия, СССР, Унгария, Румъния, Германия, Франция, Белгия и др. В периода 1967-69 г. пещерняците от СПК „Академик“, София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света „Оптимистическая“ и „Голубие оззера“ в Украйна, а през 1968 г. П. Недков и К. Спасов проникват до дъното на 10-тата по дълбочина пропаст света „Снежна“ в Полша (-640 м). През 1969 г. пещерняците от клуб „Планинец“, София провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света „Гуфр Берже“, Франция (-1122 м.), до чието дъно достигат Ани Тапаркова и Петър Берон.
Пещерното дело в страната претърпява възходящо развитие, което не остава незабелязано от световната спелеоложка общественост. Като израз на признание за постигнатото, през 1965 г. България е приета за член на Международния спелеоложки съюз (U.I.S.) към ЮНЕСКО.  Без да променя основно същината на дейността си, през 1972 г., Републиканската комисия по пещерно дело се преименува в Българска федерация по пещерно дело. Натрупаният дотогава богат фактически материал е основа за създаването на Главната картотека на българските пещери.
В спелеоложката практика навлиза употребата на  нова, по-съвременна екипировка и съоръжения, което в значителна степен улеснява пещерните проучвания и ги прави по-масови. Това създава предпоставки за възникване на нещастни случаи при проникване в пещери. От тук възниква и необходимостта от създаването на  Аварийно-спасителния отряд към федерацията. През 1974 г. тя провежда първия си специализиран курс за подготовка на пещерни спасители, а по-късно основава и самият отряд.
Постепенно се увеличава и стремежът на спелеолозите да проникват в по-големи от българските пещери и пропасти. В резултат на това се осъществяват няколко големи експедиции.  През 1973 г. пещерняци от клуб „Планинец“, София  стигат успешно до дъното на най-дълбоката пропаст в света „Пиер сен Мартен“(-1332), Франция. Няколко години по-късно софийски спелеолози проникват  в най-дълбоките италиански пропасти Микеле Гортани (-920 м) и Сплуга де ла Прета (-878 м.) в Италия, а през 1980 г В.Недков се спуска в 9-тия по дълбочина абсолютен отвес в света „Мавро Скиади“(-347 м) на о-в Крит.
Демонстрирайки нарасналите си възможности, в периода 1984-1989 г. български пещерняци провеждат и успешни прониквания в най-дълбоките пропасти в света Жан-Бернар, Франция (-1358 м.), „Снежна“, Грузия (-1370 м.), „Гуфр Берже“, Франция (-1122 м).

През 1980 г. отваря врати Музеят по спелеология и българският карст. През следващата година  е открит  и Националния пещерен дом“ Петър Трантеев“ край с. Карлуково.
Спелеологията в България завоюва сериозен международен авторитет и все по-успешно се интегрира в структурите на световната спелеоложка общност.

Българска федерация по спелеология
На общото си събрание през 1990 г. федерацията се преименува в Българска федерация по спелеология. За първи път след учредяването си организацията на спелеолозите у нас  приема  свой устав. По-късно (1993 г.) тя се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел, а от 1997 г. е лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта.
От 1990 г. до днес Федерацията обединява средно 30 пещерни клуба, чийто общ членски състав се движи между 400 и 600 пещерняци.
По-скромни по количество, но не и в качествен аспект са проучванията на българските спелеолози извън граница. През 1990 г. се провежда втора поредна национална експедиция в Китай. Периодът 1991-2002 се характеризира  с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 5 клубни експедиции.
През 1993 г. се провеждат две последователни експедиции в Турция. По-късно през 1995 г. български леководолази работят за проучването на водни пещери в Македония, а експедициите в Индонезия, Малайзия и Тайланд дават принос към биоспелеложкото проучване на пещерите по тези места.
Проведената през 2003 г.  от пещерния клуб „Студенец“ експедиция в Албания донесе най-голямият изследователски успех през  последните години. Плевенчани успяха да проучат до -610  м пропастта ВВ-30  Така тя стана най-дълбоката пропаст в Албания и най-голямата открита и изцяло проучена от българи пропаст  в историята на нашето пещернячество.
През 2004 година 4-ма български пещерняци участваха в словенска експедиция в пропастта Чехи-2 в Словения, където проникнаха до дълбочина 1150 м.
В последните няколко години българската страна работи активно за активизиране на връзките и сътрудничеството си със сродните организации от балканския регион. През 2007 година България стана домакин и на Първия балкански пещерен сбор, инициатива, която се превръща в традиция за спелеолозите на Балканите.

Текст по материали на Българската Федерация по Спелеология; Снимки: Върхове