Врачанска планина

Врачанският Балкан е разположен северно от веригата на Западна Стара планина, непосредствено до нея. Двете планини се различават геоложки. Той предлага уникална сбирка на природни забележителности и културно-историческо наследство. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоковрязаното Искърско дефиле. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км. и широка 10-15 км. Отличава се с предпланински, нископланински до среднопланински характер на релефа. Билото на Врачанска планина е широко и неориентирано.

Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица я разделят на  три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен).

Най-обширен е Бегличкият дял с първенеца на планината – вр. Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила. Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила. Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх. Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалният феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял – Ритлите.

Води

Река Лева води началото си от изворите на Меднишки дол-Кюлтина падина, след това продължава в дълбоко и тясно корито под Боров камък, образува висок над 30 м. водопад, пресъхнал в последните години и след това навлиза в Згориградското долинно разширение, където се захранва от р. Гладна, Варовишки и Ръжени дол. Пресичайки варовиковите пластове в местността „Вратцата“, реката е прорязала живописно ждрело. Водосборът на река Черна обхваща склоновете под върховете Стрешеро, Пешка, Пършевица, Соколо, Добралин. Най-големият приток на река Черна в границите на парка е Глухарка. В южната част на парка по-големи водни течения са р. Златица и Очиндолска река, а по-големи долове са Бялата вода, Селски, Червени и Ослански, Чавов и Ленашки, Радомиров, Затворска падина и Дурстов дол, Козлодерско дере, Орленишки дол. В югоизточната част се намират Ключни дол и историческия Рашов дол. В югозападната част на парка по-значителни долове са Коритски дол и Бръздилова падина, Средни дол, Мушатски дол, а на запад границата минава по р. Пробойница. Водосборът на Бяла река, преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък. Северните склонове на Врачанска планина захранват водосбора на р. Въртешница чрез доловете Крива падина, Русинов дол, Пчеларски дол, Манастирски дол, Суходол, Дълбоката падина, Бутов дол. На територията на Природния парк са известни 176 повърхностни водопада с височина повече от два метра и наклон на пада над 450. По-големи водопади са: Скакля – 141 м (най-висок в страната), Шопката – 77 м, Боров камък – 66 м, Женската вода – 45 м и др. По-малки, но интересни водопади са Бигоро над с. Зверино, Малък Крушовски водопад под вр. Околчица. Първият е единственият, който е по-широк (10 м), отколкото висок (7 м). От всички известни водопади, само седемнадесет са с постоянно течаща вода, между които са Женската вода, Чеелецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти и Гарванешки водопад.

Геоложки състав

По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето. Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. Мощността на варовиците е около 1300 м. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км. западно от гр. Враца. Интерес представляват и пещерите Темната дупка, Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст, Невестина пропаст и Соколова дупка.

ПП „Врачански Балкан“

Природен парк „Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда. Той обхваша по-голямата част на Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата. Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Забележителности:

Вратцата Представлява тясно и скалисто ждрело, разположено по североизточните склонове на Врачанска планина. Ждрелото се намира само на около половин километър от самият град Враца и е притегателно място, както за туристите, така и за алпинисти. През Римски времена тук е имало висока крепостна стена с порта. Тя е била 200 метра дълга и един метър широка.

Леденика Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км. от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да

стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 м., чиято вода е вълшебна. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи. Първите си посетители пещерата приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Водопадът Скакля С пада си от 141 м. е най-високият на Балканския полуостров. През лятото водата му намалява и дори изчезва. Пътят към него тръгва от Окръжната болница в гр. Враца. В този район в местността Баира, Васил Левски е провел в края на август 1872 г. заседание с местния революционен комитет.

Околчица На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб „Радецки“, с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата.

Водопада Боров Камък Един от притоците на река Лева е издълбал дълбока сенчеста клисура. В горната й част пръскайки се в бездната, реката литва от петдесет метрова височина, образувайки облак от водни пръски. Преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От няколко години обаче врачанската организация „Природен парк „Врачански Балкан“, Асоциацията по туризъм и не без участието на известни врачански туристи финансираха и организираха маркираха еко пътека.

Екопътека Згориград По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад „Боров камък“ трябва само да излезе от с.Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на р.Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, вече сте стъпили на екопътеката. Разликата в надморската височина в началото и края на пътеката е около 700 метра. Разходката продължава два часа. Тя минава през скали, дървени мостове над силнотечащата река, и почти вертикални подвижни стълби, които отвеждат до водопада „Боров камък”. Когато реката е пълноводна трябва да се премине под водопада, за да се продължи до хижа Пършевица.

Божият мост Жабокрек – Божия мост. Намира се в Чиренско-Лиляшкият карстов район на север от Враца. Наречен е така защото някога местните хора не били в състояние да си обяснят неговия произход. Входът на тази естествена арка е висок 20 и широк 25 м. По главната си ос тунелът е с дължина около 125 м. и в него блещукат 3 езерца. Близо до моста се намират останките на древна крепост.

Ритлите Скалните образувания “Ритлите” са природен феномен в Искърското дефиле, близо до село Люти брод. Те са във формата на успоредни каменни стени и са високи от 60 – 80 метра от левия бряг на р. Искър, като постепенно се издигат до 200 метра до западния бряг. Тяхната дължина е от 200 до 500 метра. Западната стена е  дебела 2,6 м. На 40 метра източно се намира втората стена, която е дебела 6,5 м. Третата стена е със същата дебелина и се намира на разстояние от 5 метра. В древните времена Ритлите са служили на римляните за блокиране на изхода от Искърското дефиле. На десния бряг Ритлите достигат до скалата Шишманица, която е дала път на новото шосе. Преди да се премине по моста, където някога имало лагя, с паметна плоча е отбелязано мястото, където преминала Искър баба Илийца, вдъхновила Вазов за известния му разказ. Източно от Ритлите на левия бряг на реката се намират руините на едно от най-интересните старобългарски градища – Коритенград. Крепостта се издигала горе между двете най-високи стени на Ритлите, а градът спирал на юг до самия Искър, където бил укрепен със здрави каменни стени и бойници. В района на древния Коритенград са разкрити 9 средновековни български църкви. Извършена е консервация на трикорабна църква, датитаща от XII-XIV в. Много места в тази част на поречието носят името на последния цар на епохата на Втората българска държава Иван Шишман. Предания и легенди разказват за кървави сражения на българските воини с османските нашественици. Непосредствено на запад от Ритлите е историческият Рашов дол – дивна местност, където на 21.V. (2.VI.) 1876 г. паднали в неравен бой 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов и двамина овчари. Половин час е нужен, за да се стигне от жп линията до мястото на битката, където в малка гробница се съхраняват костите на дванадесетте героични българи. Още 1 час по-нагоре по пътекета и се излиза на Голямата чукла, докъдето достига маркираният с железни стълбове път на групата Ботеви четници от вр. Околчица. В близост е и Черепишкия манастир.

Пещерата Темната дупка Намира се в Лакатнишкия карстов район. Състои се от две основни галерии, съединени по между си от много напречни коридори. Цялата система е разположена на 4 етажа, обща дължина на която е около 2750 м. По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади. Пещерните образувания са – няколко вида бисери в едно от езерата на страничната галерия Зиданка. Темната дупка е богата с пещерна фауна – 57 вида организми. Входната галерия започва от ръба на 15-метров отвес. След около 50 метра на стеснението има желязна врата. Следва 40-метрова удобна галерия, която отвежда до Чатала с височина 10 м. Преминава се по двата успоредни парапета. След Чатала започва втория етаж на пещерата. От неголяма зала се продължава направо през сравнително тясна, чупеща се през няколко метра диаклазна галерия , която отвежда до широка галерия и на края се стига до Стълба, който е на около 220 м. от Чатала. Там пещерата за пръв път пресича реката.

Река Габровница Извира в подножието на масива Триглав и го огражда от север и изток. Живописната й долина е обградена от непристъпни скали и сипеи. В местността на река Габровница се намира и един от най – внушителните български манастири – Седемте престола. Вековните букове, смърчове и ели и скритите под тях потоци на Габровница и пещери създават уютни убежища на много диви животни. След краткият си, но живописен път река Габровница се влива в река Искър.

Ръжишка пещера Широката преддверна част е много суха. Но на 24-ия метър в южна посока пещерата рязко завива на запад и оттам тя е напълно влажна почти по цялото си протежение. Западната част не е по-дълга от З0 м., откъдето през първите големи купчини образувания отново завива почти на север. Сега вече се върви само по стари образувания и покрай образувания по стените. Макар и страшно опустошени, те са все пак красиви, покрити с многолетната пушилка от факлите. Пещерата е висока в тази част до 15 м. Повече от сталактитните образувания не са на свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. На 180-ия метра пещерата за последен път завива на запад и след 5 м. отново на север. Тук е още по-широко и високо, образуванията плътно обхващат пода и отчасти стените. Към 270 м. пещерата има чудесни, но наистина обезобразени дендритни пъпки по стените, клончета, кристални рози. Тук е Изворчето. Насреща огромни блокове заприщват галерията. Създава се впечатление, че там тя свършва. Но от тях на височина около 20 м. по падналите блокове може да се стигне Тавана. 32 вида животинки населяват пещерата. През зимата в пещерата обитава различно количество прилепи, понякога до 200-300. От археологическите находки се установи, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.

Резервата Чупрене Богатството на флора в северозападна България се дължи главно на голямото разнообразие от условия и почти всички характерни за България типове местообитания. В отделните райони са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така наречените “ендемити” или видове, които се срещат само в дадена местност. Такива са червената скална роза, йордановата камбанка, набраздената каменоломка, дългозъбото пропадниче, както и срещащият се само в западна Стара планина и никъде другаде по света български ерантис. Многообразието на релефа и климатичните условия на района благоприятстват формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Така например резервата “Чупрене” е създаден, за да се запази едно от най-големите естествени местообитания на обикновения смърч в България. В буферната зона могат да се видят еталонни букови гори. Фауната в околността е сравнително наситена. Установени са 179 вида пернати, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Световно застрашени видове срещащи се тук са белошипата ветрушка и ливадния дърдавец. Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел, червена каня, полски блатар, ловен сокол, планински кеклик, гургулица, бухал, забулена сова. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – земеродното рибарче, синята гарга и синият скален дрозд. Тази пъстрота от пернати се дължи и на факта, че от тук преминава един от главните прелетни пътища на птиците, както и на изключителното разнообразие от местообитания. В биосферният резерват “Чупрене” определен и като орнитологично важно място се е запазила единствената популация на глухаря. Бозайниците са другата голяма група животни, отличаваща се със значително разнообразие. Сред включените в Червената книга на България са видрата, златката, вълкът, както и всички видове прилепи. Копитните са представени от сърната, благородния елен и дивата свиня. В миналото горите на района са били обитавани от най-голямата европейска котка – евразийският рис. Вероятността този изчезнал у нас преди повече от петдесет години вид да се появи отново, е много голяма. Тук се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрената и шипоопашатата, които са включени в световната червена листа на IUSN. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които са пепелянката и усойницата. На парковата територия има три хижи, стопанисвани от местното туристическо дружество – „Пършевица“, „Околчица“ и „Леденика“.

Текст и снимки: Върхове