fbpx

Групата на АКОНКАГУА

Ако сте оттегчени от зимата и ви се правят преходи в лятна обстановка, имате достъчно пари и свободно време, разходете се до Аржентина. В най-високата част на Андите ви очкават десетки върхове, заедно с красивия първенец Аконкагуа. Най-популярният, но не и единствен…

Аконкагуа, най-високият връх извън Азия, както и най-висок на американския континент. Разположен е в западната част на Аржентина. Заобиколен е от редица върхове, а националният парк, в който се намира, привлича по 10 000 алпинисти и туристи ежегодно. Всички върхове се намират ш най-дългата планинска верига в света – Андите. Тази обособена част от планината е наречена Високи Анди.

Има по нещо за всеки, дошъл тук. За туристите има леки маршрути, а алпинистите могат да намерят трудни и предизвикателни турове, сред които се откроява южната стена на самия Аконкагуа. Върхът освен това е част от Seven Summits (най-високите върхове на всеки от 7-те континента).

Повечето алпинисти идват специално за най-високия връх, но в района има много по-ниски върхове, които предлагат добри възможности за катерене. Някои от тях се използват за аклиматизация, други са отделна цел на алпинистите. Природата в парка е невероятна и се посещава и от обикновени туристи.

Национален парк Аконкагуа

За всички други планини в Аржентина се прилага много просто правило: Събери раницата, иди в планината и изкачи върха. Това обаче не е обичайно за върховете в границите на Национален парк Аконкагуа. Преди всичко се нуждаете от разрешение, което може да бъде купено в офиса в центъра на Мендоса, столицата на едноименната провинция. Когато получите разрешението, може да отидете направо в парка и да се опитате да изкачите върха или да се свържете с фирма, която ще организира всичко – транспорт, товарни мулета, базов лагер и т.н.

Има две основни долини в парка и много хора ги използват, за да изкачат Аконкагуа. Долината Хорконес от западната страна на върха, от която може през да се изкачите по Confluencia до Plaza de Mulas и по класическия маршрут. Долината Вакас от източната страна на върха дава възможност за изкачване до Plaza Argentina, което е базов лагер за “Полският ледник” на Аконкагуа.

Обикновено подходящият сезон за изкачване е лятото – от декември до март.

Къмпингуване

Къмпингуването е ограничено в парка. Задължени сте да разпъвате палатки само на определените за това места по продължение на пътеките за върховете.

На разходка в Долината Хорконес /Класически маршрут:

Confluencia. Голям лагер на 1-3 ч. от началото на върха. Той е огромен и обикновено там има много хора. Големи палатки, хижи и ресторанти. Водата е твърде богата на магнезий и много хора страдат от стомашни проблеми.

Plaza de Mulas. Базовият лагер. Голяма площ с всичко, което ви е необходимо ( и дори ненеужно!) може да бъде намерено тук. Интернет, ресторант, техно палатка (!), места за наемане на всичко необходимо  – от водач, до ръкавици, щеки и палатка. Ресторантът и хотелът са разположени на около 15 мин. пеш. Тук има щаб на охраната на парка, както и малка клиника.

Ако по някаква причина не можете да достигнете до никой от лагерите, охраната на парка вероятно ще ви позволи да бивакувате по средата на пътя. Правдоподобна причина, като височинна болест или изкълчен глезен, вероятно ще бъде приета, но някой по-строг пазач може да ви накара да наемете муле и да продължите до следващия лагер. По-високо на Аконкагуа може по принцип да бивакувате навсякъде, но ако сте в голяма група може да ви накарат да използвате официалните лагери.

Лагер Канада. На 5050 м. е  ветровито място с доста ограничено пространство. Водата може да бъде проблем тук. Алтернативен лагер може да бъде намерен малко на юг.

Лагер Аляска на 5370 м. е широко пространство и палатките се разпъват разпръснато.

Нидо де Кондорес. 5500 м. Голям, добър лагер, в който обикновено има или течаща вода или много сняг за топене. Последният пункт на парковата охрана. Мястото, от което около 40% от алпинистите изкачват Аконкагуа.

Берлин. 6000 м. Три малки заслона в различно състояние предлагат място за нощувка, ако по някаква причина не искате да използвате палатката си.

Колера. Малко над 6000 м. Разположен по основния маршрут от север. На по-добро и по-чисто място от Берлин, но малко по-труден за намиране, ако не познавате района.

Ръбът Амегино. 6250 м. Неофициален лагер, но използван доста често. Може да бъде много ветровито, но предлага по-къс път до върха и фантастична гледка на север.

Индепенденсия на почти 6400 м. е най-старият, запуснат заслон, който може да се използва само в изключителен случай. Високо и студено.

Времето

Аконкагуа е най-високият връх в района, ето защо той привлича като магнит лошото време. Ако в небето има само един облак, то той със сигурност ще е над Аконкагуа. Атмосферните промени са резки и понякога много драматични. Ясният ден бързо може да премине във ветровит и облачен ад в зависимост от часа. Най-страховитото и опасно явление е Viento Blanco (бял вятър). Обикновено идва предупреждение под формата на зловещо изглеждащ облак над високите върхове. Прилича на мека памучна шапка, която постояно променя формата си. Когато я видите – внимавайте! Бурята с много резки температурни амплитуди и силен вятър обикновено е в периферията. Когато вятърът стихне, следва снеговалеж. Истински суровите бури обикновено идват от запад. Казват, че времето в зоната може да бъде и топло и хубаво, а слънчевите прозорци обикновено се задържат няколко дни. Когато е топло, не се изненадвайте, че няма да облечете нито една от зимните дрехи, които носите. Срещат се катерачи само по ветровки и без ръкавици. Друго типично време е ясен ден със студен и остър въздух и силен вятър. Като цяло този тип атмосферни условия са добри за катерене, тъй като снегът е твърд и времето не се променя рязко. Подгответе се за катерене в студ.

Околности

Когато напуснете Мендоса пътувате от горещите равнини на Аржентина, към сухите планини на Андите. Преминава се почти пустинна зона и малкото градче Успалата е последния оазис с няколко истински дървета. Дефилето, водещо към националния парк, а след това и към чилийската граница е обградено от стръмни планински склонове с много малко зеленина. На входа на парка има все още малко трева, но след като ходите около два часа растителноста постепенно напълно изчезва. Пейзажът може да ви звучи като пуст, но цветовете на околните върхове добре заместват липсата на дървета, цветя и други растения. Гледките на планинските склонове, обагрени в червено, златно и понякога почти зелено правят разходката красиво преживяване.  Когато стигнете близо до базовия лагер (Plaza de Mulas) пейзажът рязко се променя към типично алпийски. Пенитентови полета, малки реки от топенето на снеговете, ледници и върхове със снежни шапки се появяват около вас. Долината завършва със стената Куерно-Хорконес  – поредица от върхове с големи ледници в основата. Скалните катерачи нямат много какво да правят тук, тъй като скалите като цяло са доста рядко оголени от сняг и лед.

Върховете в групата

Ако нищо друго не е посочено, достъпът до върха е през долината Хорконес /”Plaza de Mulas “/Класическия маршрут.

Аконкагуа – 6962 м. Най-високият връх в групата и, разбира се, най-популярния. Цел за много планинари от цял свят

*  Класически маршрут

* Полски траверс

* Полски директен тур

* Аржентински маршрут

* Ibanez-Marmillod маршрут

Амегино – 5918 м. Вторият по височина връх в парка и дълги години считан за 6-хилядник. Лесен за изкачване и подходящ за аклиматизация от Plaza Argentina. Достъп от източната страна на Аконкагуа /”Полски ледник “/Долината Вакас.

Мансо – 5434 м. Според легендата за района, това е едно от раменете на Аконкагуа. Обикновено се изкачва за аклиматизация от Plaza de Mulas или се прави дневен преход с отлична гледка към Nido de Condores. Достъп по Югоизточните склонове

Бонете – 5004 м. Върхът може да бъде видян и лесно достигнат от Plaza de Mulas. Лесно изкачване с невероятни гледки към следващата долина. Класически маршрут  – Западна стена

Куерно – 5400 м. Куерно означава “Рогът” и се извисява над Plaza de Mulas. Рядко се изкачва, тъй като достъпът до него не е лесен.

*  Югоизточна ледена стена

* Ледници от север

Ла Мано – 5300 м. Разположен на разстояние еднодневен преход на север от парка и изключително рядко изкачван. Техническата сложност и отдалечеността му правят този връх ценен трофей за всеки алпинист.

Рико – 5400 м. Разположен от източната страна на Аконкагуа и лесно видим от Plaza Argentina. Лесно изкачване, което прави върха подходящ за най-добрата първа аклиматизация в района от централната част на масива. Достъп от източната страна на Аконкагуа/”Полски ледник”/Долината Вакас.

Ибанез – 4800 м. Друго от раменете на Аконкагуа. Разположен близо до масива на Аконкагуа от юг. Опасно изкачване от  Plaza Argentina  и много технично от Plaza Francia. Достъп от източната стена на Аконкагуа/”Полски ледник”/Долината Вакас.

Пирамидал – 5700 м. Страничен връх на Аконкагуа. Най-лесно може да бъде достигнат от долината  Хорконес по тясна речна долина. Техничен е за изкачване, а на върха му има стари реликви от Инките.

Де Лос Дедос – 4900 м. Когато вървите по дългата и суха ивица в долината Холконес ще видите връх в края й. Това е Де Лос Дедос. Най-лесният достъп до върха е от североизточната страна.

*  Мирадор- 5511m

*  Toлоса – 5300m

*  Meксико – 5000m

*  Катедрал- 5254m

*  Maтиенцо – 4901m

*  Пан де Азукар – 5100m

*  Де Лос Хорконес – 5383m

*  Алмаценс – 5271m

Текст: www.summitpost.org

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!