fbpx

Ерик Вайхенмайер – слепият алпинист, събрал Seven Summits (ВИДЕО)

Ерик Вайхенмайер е човек със силен дух и вдъхновяваща история. Той е единственият в света сляп алпинист, стъпил на Еверест, както и единственият слепец изкачил други 6 най-високи точки на планетата. Вече на 51 години американецът не спира да пътува и да популяризира спорта, пише книги, чете лекции и помага на хората да преодоляват различни изпитания в живота.

Вайхенмайер губи напълно зрението си едва 13-годишен и само спортът му помага да се справи с трудностите и да не изпадне в депресия. Роден е в заможно семейство в Принстън, щата Ню Джърси. Но още на 3-годишна възраст лекарите установяват, че има вроден дефект на ретината, която неминуемо ще доведе до слепота. Момчето трудно приема съдбата си – чупи не един и два бастуна, с които трябва да се предвижва, отказва куче-водач, както и да се вози в училищния автобус за инвалиди. Захваща се с футбол, но депресията му още повече се засилва. И спира с тренировките. Именно тази пауза кара Ерик да преосмисли решението си. И той установява, че не може да живее без спорта. Така започват ежедневните му кросове в парка, практикува и борба свободен стил. Дори става капитан на ученическия отбор, влиза в националния състав на щата и участва на местното първенство. А по-късно дълго време работи като треньор по борба във Финикс.

В гимназията обаче Вайхенмайер губи майка си, която загива в автомобилна катастрофа. За да помогне на децата си да преодолеят загубата, бащата му отвежда него и братята му на екскурзия в Перу. Това семейно приключение, което включва и планинсли преходи, полага началото на традиционните ежегодни пътешествия в различните краища на света. А и любовта на Ерик към алпинизма.

„Слепотата ме накара да осъзная, че никога няма да стана велик бейзболист или баскетболист, което ограничаваше възможностите ми за реализация – признава американецът. – Но катеренето беше нещото, в което се влюбих.”

А планината открива за Ерик нови приключения – скача с парашут, кара парапланер и ски, упражнява също ледено катерене. През 1993-а прекосява Батура, един от най-големите ледници в света, с площ 285 кв. км и височина 2540 метра. След две години изкачва и връх Денали, в Аляска (6190 м). В биографичната си книга той признава, че най-тежкият момент при качването е бил между 4267 и 4876 метър.

Прочети  Лавина погреба четирима под Дхаулагири

„Струваше ми се, че раницата ми притиска гръбначния стълб и вътрешните органи, а презрамките не ми дават да дишам – спомня си той. – Мислех си колко далеч мога да стигна преди да падна…”

Така започва събирането на престижната колекция Seven Summits. След 2 години той изкачва Килиманджаро (5895), а след още две стъпва и на Аконкагуа (6962). При това върхът в Южна Америка успява да изкачи от втория опит.

В началото на века се справя и с Винсон в Антарктида (4892). От мразовитите температури, които достигат до минус 45 градуса, Ерик едвам стои на краката си, устните му посиняват, но той все пак достига до върха. А любовта си към планината той обяснява така: „Много хора казват, че отиват в планината заради красивите гледки. Глупости! Не затова са там. Едва ли ще търпите 3-4 месеца лишения заради красивите картини пред очите ви. Човек отива в планината поради други причини – да преодолее себе си, да намери смисъл в живота, заради чувство на другарство и взаимопомощ.”

През май 2001-а Вайхенмайер стъпва и на най-високия връх на планетата – Еверест (8848). С това става и световна звезда, а на следващата година го канят да завърши щафетата с олимпийския огън за Солт Лейк Сити и да запали факела за параолимпийските игри.

„Когато стъпих на Еверест ръководителят на експедицията ми каза: Ти трябва да направиш така, че това качване да не се превърне в най-важното ти постижение” – разкрива Вайхенмайер. – И възприех тези думи съвсем сериозно.”

След Еверест американецът се качва на Елбрус (5642), а през 2008-а и на пирамидата на Картсенс (4884) в Нова Гвинея.

През всичките си височинни пътешествия Ерик е съпътстван от алпиниста Джеф Евънс, който така описва страстта на приятеля си към екстремното: „Той иска да знае на какво е способен и да чувства страх.”

И тъй като за повечето хора е любопитно да разберат как Вайхенмайер се ориентира в обстановката, въпреки слепотата си, самият той обяснява: „Опипвам повърхността, ако има пролука, вероятно има и място, където да се захвана – разказва той. – Всъщност липсата на зрение може да се компенсира с всички останали сетива. – Мога на слух да се ориентирам дали здраво съм забил пикела в леда. Разбира се, във всички експедиции ми помагат зрящи алпинисти. Понякога вървят пред мен със завързана камбанка. Ако чуя звън отляво, значи трябва да се движа отляво, ако е вдясно – вдясно.”

Прочети  Xventure Race Bulgaria 3 част

Така за 13 години Ерик стъпва на седемте най-високи точки на всеки континент. И засега е единственият сляп алпинист в света с подобно постижение.

Ерик обаче не се спира дотук. От 1998-а активно започва да се занимава с колоездене, което започва с 1736-километров преход с баща му на територията на Виетнам. По-късно се включва и на велосъстезания, на които преодолява доста по-големи разстояния. През 2002-а Ерик става първият сляп-парапланерист единак. И не се спира само на един полет. Прави над 50.

„Най-сложно е приземяването – споделя той. – Затова към крака ми е вързано въже с камбана, която при докосване със земята издава звук и ми съобщава, че е време да слизам.”

Ерик успешно се пробва и в каяка. През 2014-а преодолява бурните води на Гранд-Каньон, който е с дължина 450 км.

„Водовъртежите те отклоняват от пътя и дърпат към дъното, когато най-малко очакваш – споделя Вайхенмайер. – Чувствах се сякаш съм на бойното поле. После дълго сънувах кошмари, че съм в каяк, нямам помощник и лудо летя по реката.”

В семейния живот на алпиниста също всичко е наред. Той е щастливо женен и има две деца – син и дъщеря.

„Всеки се сблъсква с проблеми, които в един момент могат да ни повалят – казва Ерик. – Но ние сме способни да минем през тях и да живеем пълноценен живот. Всички го искаме заради себе си, заради нашите семейства и близките ни.”

И през целия си живот Вайхенмайер се придържа към мотото си: Препятствията не съществуват!

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!