Отиде си Рикардо Касин
Рикардо Касин, един от най-великите алпинисти на 20-ти век, почина на 6-ти август в дома си, недалеч от Леко, северна Италия. Той доживя своята 100-годишнина.
Касин е роден на 2 януари 1909 г. в Сан Вито ал Талямето, след смъртта на баща си в търсене на работа пристига в Леко. Денем Рикардо работи по 12 часа, а нощем ходи на училище. Много бързо от прост работник той израства до директор на фабриката.
Година преди смъртта му, на въпроса как се чувства, Касин, широко усмихнат, споделя, че е щастлив, затова, че е жив.
На 85-годишна възраст Рикардо изкачи 5.10b, Luna Nascente във Вал ди Мело. На 78 години, за 50-годишния юбилей от първото изкачване, се изкачи на Пиц Бадиле, и то два пъти само за седмица, тъй като почувствал прилив на сили.
Преди да започне да се занимава с алпинизъм, Рикардо Касин се виждал като боксьор и посветил три години на този спорт.
В началото на 30-те години на миналия век той се включил в група за екстремен алпинизъм, която всяка неделя изкачвала маршрути, недалеч от града, покорявайки такива върхове като Резегоне /1877 м./ и Гриня /2177 м./.
„Пари нямаше, затова с приятелите ми дадохме по пет цента, за да си купим въже и няколко карабинера. Осем се привързвахме към едно въже –идеята не беше най-добра, затова решихме да се изкачваме подред, първата двойка излиза на върха, след това хвърля въжето, следващата двойка го взема, изкачва се и т.н. Безумие :-)”
През 1931 г. Касин преминава първия си маршрут Cassin-dell’Oro Route на Медал, възможно най-известния алпийски маршут в днешно време.
През 1934 г. той преминава маршрут от VI категория по югоизточната стена Чима Пиколисима ди Лаваредо и с постоянните си партньори Марио Делоро и Джиджи Витали прави 11-то изкачване по Комичи на Чима Гранде.
„Веднъж паднах 40 метра, това беше най-голямото ми падане за целия ми живот, катерехме по Гриня по Дито Донес с приятелите ми Марио Де Оро, аз водех по доста сложен участък, когато той падна и извика: «Дръж се!». Но аз полетях, и летях безкрайно дълго, преди да се ударя в стената. Оттогава с Марио повече не съм катерил. Останахме приятели, но ако той катери надясно, аз предпочитам да се отклоня наляво”.
Като лидер на групата Касин си поставя за цел да премине трите (най-известни днес) италиански северни стени и, независимо от лошите атмосферни условия, недостига на средства и екипировка – спални чували, самоделни котки, примитивни въжета – през 1935 г. извършва две изкачвания, на които е отсъдено да останат в историята: по югоизточното ребро Торе Триесте и първо изкачване по северната стена Чима Овест ди Лаваредо в италианските Алпи. Неговите 500 метра по Чима Овест ди Лаваредо включват надвиснали участъци, технически трудност, изискващи голямо количество к;линове. За 60 часа, през които продължило изкачването, имало три големи опасности.
През 1937 г. той изкачил североизточната стена Пиц Бадиле в швейцарските Алпи, по време на това изкачване Касин взема участие в спасителните работи, помагайки за спускането на италианците Марио Молтени и Джузепе Валсеки, изкарали седмица на 800-метровата стена. Маршрутът на Пиц Бадил той повтаря няколко пъти, последния на 78-годишна възраст.
Но истинска слава му донася първото изкачване през 1938 г. по Walker Spur на Гран Жорас, 82-часово изкачване, и до днес считано за едно от най-значимите, извършено в периода между двете световни войни.
„Три жени определиха успеха ми в живота, без които не бих бил този алпинист, който съм. Това са майка ми Емилия, тя ми готвеше, сестра ми Джина ми помагаше с магазина, отменяйки ме, за да ми даде възможност да ходя с приятели в планината и жена ми Ирма, която ми шиеше дрехи за изкачванията, изкарвайки с иглата в ръце до малките часове на нощта.”
След края на Втората световна война той пристъпва към разработването на нова екипирвока и се счита за един от бащите на съвременната алпийска индустрия.
През 50-те Касин започва да пътешества по света, от Каракорум до Аляска, от Кавказ до Андите. Той взема участие в експедиция до К2, оглавява експедиция, която извежда Бонати и Маури на Гашербрума IV /7925 м./, осъществява първо изкачване по южната стената на Денали и първо изкачване в перуанските Анди на Джиришанку /6126 м./ по западната стена. За Денали той получава поздравителна телеграма от американския президент Джон Фицжералд Кенеди.
Последният му сериозен проект е експедиция през 1975 г., когато голяма група включваща такива алпинисти като Гоня, Меснер и Пиуси, прави опит за изкачване по южната стена на Лхотце. Тогава им се удава да достигнат височина 7500 м.
Текст: Върхове
