Петър Унжиев е починал от височинна болест, изоставен сам в Лагер 2

Върхове предлага пълен превод на статията, с която бе оповестена смъртта на алпиниста Петър Унжиев в авторитетния сайт www.everestnews.com на 18 юли:

Тази сутрин трескаво се опитвах да намеря някой в Лагер 2 да провери българина, който пристигна след мен там. Лицето му показваше тотално дезориентиране и физическо изтощение. Изглеждаше като зомби.

Познавах този човек, откакто ме последва от Базовия лагер. Говорихме няколко пъти и той ме питаше постоянно къде са Лагер 1 и 2. Показвах му ги, но той продължаваше да задава същия въпрс отново, изглеждаше сякаш не може да схване, въпреки, че английският му не беше зле. Но повече за него по-късно.

Вечерта в петък, 16 юли, чухме странни звуци от малката му палатка. Първо видяхме два мъже, българинът и още един, добре екипиран, който също помислихме за българин. Оказа се, че е шибан пакистански носач, причината да кажа „шибан” е, че той остави българина в Лагер 2 и слезе надолу към базовия лагер.

Тази сутрин помолих корейския водач, който тъкмо бе слязъл от Лагер 3, да се свърже по радиостанцията с този човек. След дълго мълчание дойде лошата новина.

Корейският водач направи жест, който не успях да разбера, но Исак, готвачът, го прекъсна, казвайки:

СВЪРШИ, той е мъртъв. Излязох от палатката и се разплаках. Това беше поредната трагедия под К2, но този път времето беше чудесно; K2 нямаше вина.

Върнах се отново при радиостанцията и казах на Ринджинг и Мингма, нашите двама шерпи, които бях оставил в Лагер 1, в случай, че българинът има нужда от помощ: „Слизай, Ринджинг, потвърдено е, че е мъртъв.“

Първо Ринджинг каза, че е повикал пред палатката на българина тази сутрин, но не е получил отговор. Ринджинг каза, „МЪРТЪВ“.

Иво Майер, член на нашата експедиция, който слезе от Лагер 2 тази сутрин, потвърди, че раницата, както и котките и пикела са все още пред палатката, където ги бях видял на предния ден, когато вече имах лошо предчувствие за този човек, след като видях лицето му.

Двамата с Иво заравняхме платформа за неговата палатка в Лагер 2, когато този човек дойде. Той се взираше в мен, сякаш търсеше помощ. След тоива влезе в палатката, от койято по-късно се чуваха шумове, шумове, като стенание. Честно казано, нямах представа на какво се дължаха тези звуци.

Сутринта, когато реших да слизам от Лагер 2, се спуснах покрай палатката му надолу, където беше тоалетната ни. Придържах се с пикела, тъй като не бях обул котките си и се заизкачвах към моята палатка, мислех да събера нещата си и като тръгна надолу да почукам на палатката на българина. За жалост, след като опаковах багажа си се закачих на въжето и започнах спускане. Забравих първоначалното си намерение да се отбия до палатката на българина. Никога няма да спра да съжалявам за това, тъй като никога няма да узная, дали по това време той е бил още жив. Бях сам в Лагер 2 по това време и там имаше само една кислородна бутилка.

Към опечаленото семейство: Дълбоко съжалявам. Ще съжалявам за моето действие до края на живота си.

Това е тъжна новина за ненужна смърт, на човек слабо известен от нас.

Напомня ми за 2004 г. на Еверест, когато племенницата на Христо Проданов тръгна към върха за да търси чичо си, загинал на Западното ребро, тя искаше да слезе по Западното ребро, където чичо й беше изчезнал преди 20 години. Тя загина, търсейки неговото тяло.

От ледник Гуд Остин, K2 Базов Лагер

Георге Димареску

Експедиция Sunny K2 САЩ-ЕС

Въврхове научи, че семейството на загиналия е пожелало тялото му да бъде погребано край Базовия лагер в подножието на К2.