Змии и горещини в планините

Трима туристи пострадаха в Стара планина през последния уикенд. Сред тях бе и 77- годишният Иван Иванов от В. Търново, който счупи ключица в района на хижа Левски над Карлово. Хубавото време отвори вратите към планината, която сега не изглежда толкова опасна, както през студените есенно- зимни месеци. Дали обаче и точно така? Какво опасности крие Балкана през лятото разказва Христо Ненков- планински спасител с 30- годишен стаж.

– Г-н Ненков, до колко е безопасна планината през лятото?

– По принцип планината е добронамерена към хората, когато ходят в нея на границата на премисления риск, с намерението да се разходят и да си починат. Когато поведението към планината не е надменно, а се проявява уважение, няма проблем.

– Без значение кой е сезонът?

– Разбира се.Човек може да изпадне в беда и през лятото. Една ненадейна гръмотевична буря, с градушка и последвали мъгли води до кризисна обстановката буквално за минути. Следват загубвания, а лошата екипировка допълнително усложнява нещата. Просто трябва да знаем до къде се простират възможностите ни и да не се опитваме да ги надскачаме.

– Какво означава премерен риск?

-Да се тръгва само по обозначени маршрути. В нашите планини те се поддържат като маркировка много добре. Да се прецени по силите ли ни е да извървим дадения маршрут, защото лесно вместо удоволствие можем да си създадем проблеми. Водачът на групата трябва да е наясно с опасностите в планината през всеки един сезон и да подготви хората си за тях. Групата трябва да бъде съставена от туристи от една възрастова група. Наличието на 70- 80- годишни баби и дядовци и 5- 6- годишни деца променя коренно нещата. Движението на групата се накъсва, децата спират, старите хора спират и времето на прехода се удължава двойно и тройно, а с това и възможността да се случи нещо непредвидено. Премерен риск е и да се спазва маркировката и да не се излиза от пътеките. Висока скала, я да видим гледката от нея, красиво цветенце, да го снимаме или откъснем и следва подхлъзване и падане, често завършващо с контузии. Не бива се навлиза и в необработените храсталаци в страни от пътеките. Едно ухапване от отровно влечуго, когато си на 10- 12 часа път от най- близкото населено място или медицински пункт става много сериозен проблем.

– Кои са опасните влечуги в нашите планини?

– Основно това са пепелянките и усойниците. Те обитават сухи треви и къпинажи и за това е добре да не си влиза в тях. В случай на ухапване първото нещо е да се пристегне с колан или връзка над ухапаното място. След това трябва веднага да се тръгне към най- близкото населено място. Има и едри зелени гущери, които по принцип са плашливи, но притиснати също хапят. Друга опасност са дивите пчели. Те са опасни за алергични хора, защото ужилването води да задъхване, затварят се дихателните пътища.

– Лятната туристическа екипировка, какво включва?

– Заредена батерия на мобилния телефон. Когато излетът е за по- продължителен период от време не е лошо да се носи и втора, защото може живота на туриста в един момент да зависи от това дали може да се обади на планинските спасители. Задължително е да има вода, храна, по- леки дрешки за преобличане и дъждобран от лека материя. Ако човек приема някакви лекарства добре е да си ги носи в раничката. Също така в нея трябва да има алергозан, в случай на ухапване от насекоми и възможна алергична реакция на организма.

– Как е структурирана Планинската спасителна служба. Колко време е необходимо на отрядите да достигнат до пострадалия?

– Централата е в София и тя вдига отряда, в чиито район е произшествието. В нашия район до 3 часа достигаме до мястото, но има цикъл на проверяване на обаждането, установяване на връзка с пострадалия или родителите му. Прави се защото често се подават лъжливи или пък шеговити сигнали. Викали са ни на хижи, защото на някои му прилошало, а той просто подпийнал и си прави майтап. А, е много сложно. Хабят се излишни ресурси. Ние сме доброволци, откъсваме се от работните си места. До сега винаги сме успявали да стигнем навреме, нямаме смъртен случай в нашия район.

– Този който се загуби и успее да установи връзка с вас какво трябва да направи?

– Чака ни и поддържаме връзка по телефона. От време на време му се обаждаме, пускаме звукови сигнали, изстрелваме ракети и той ни ориентира от къде ги чума или вижда, за да определим посоката на търсене. Ако пък не се е стресирал и реши сам нещо да направи трябва да се огледа и да се движи. Българските планини са наситени с много овчарници и махали. Ето в Еленския балкан селцата са на всеки 2- 3 километра от двете страни на билото и почти във всички, особено през лятото има хора. По- опасно е през зимата, когато движението е силно затруднено. Разстояние, което сега се изминава за десет минути, тогава може да се върви и три часа.

В случай, че човекът няма телефон или батерията е паднала няма възможност да потърси помощ всичко зависи от самия него. Най- важното е да не изпадне в паника и да не започне да се лута. Задължително е да тръгне по обратния път, който все пак е познат, докато напред трябва да импровизира. Предполага се и, че хижата от която е тръгнал все пак е по- близо ще му помогнат и някои белези, които са му направили впечатление преди това.

Интервю на Дарик радио