Проучванията в Колкина продължават, доказват пътя на водата

За новата най-дълбока пещера у нас Колкина дупка, за експедициите, калта и причудливите пещерни образувания, както и за това какви изследвания още предстоят, пред „Върхове“ разказват Ефросина Христова и Светослав Маринов от пещерен клуб „Под Ръбъ“.

Светослав Маринов е един от основателите на ПК „Под Ръбъ“, повече от 10 години се занимава с пещернячество. Завършил е хидрогеология и инженерна геология.

Ефросина Христова е член на ПК „Под Ръбъ“, където през 2011 г. завършва курс за пещерняк. От тогава активно се занимава с пещерно дело.

Как започна проучването на „Колкина дупка”?

Ефи: Входът на Колкина дупка се намира на 1285 н.м.в. в Понор планина до село Зимевица, а самото село е на около 25 минути от щаб квартирата на клуб “Под Ръбъ” – село Церово. Районът е много интересен и проучван системно от спелеолози от различни клубове през годините. Поради това и бидейки в “задния двор” на клуба, както и лесната достъпност, обуславят избора й на обект за проучване.

Светли: За пръв път е проучена и картирана през далечната 1963-та година от СПК „Академик“ – София под ръководството на Хр. Делчев и участието на П. Трантеев. По-късно е прекартирана от екип софийски спелеолози под ръководството на Никола Ланджев клуб „Еделвайс“. За първи път пещерата е посетена от нашия клуб през 2007-а, а през 2009-та година е открит нов четиридесет метров отвес. Това е първото голямо откритие и успех на клуба в Колкина, което съвсем запалва страстта ни към мястото.

 Колко клуба участват в експедициите?

Ефи: В момента нашият клуб, “Под Ръбъ”, основно се занимава с проучването на пещерата, но по време на по-големите експедиции има интерес и се включват и членове от други клубове, предимно софийски и по-рядко пещерняци от други градове. На последната експедиция 01-02.2017 се събрахме над 20 човека от 6 различни клуба, един от участниците беше от русенския пещерен клуб. Миналата година колеги от Сърбия и Полша също се включиха да помагат. Важно е да има повече хора и връзка между клубовете, за да се сработваме и да правим открития.

Как изглежда пещерата, има ли образувания? На каква възраст се предполага, че е тя?

Ефи: Пещерата е много красива. Има разкошни отвеси, различни релефни форми, речни меандри с множество тесни пасажи, вторични образувания: сталактити, хеликтити, пещерни бисери, драперии, арагонити и много др.  Голяма част от тях са навътре в пещерата, на трудно достъпни места. В цялата тази кал и мъка, да спреш да се полюбуваш на някое нежно, блестящо бяло образувание, е страхотно.

Светли: Относно възрастта не може да се кажа каква точно е, единствено може да се определи, в какъв стадий на развитие е, а тя е в най-красивия си – “натечен” (вторично отлагане).

С какво друго е интригуваща Колкина от гледна точка на изследователски интерес, освен с дълбочината си?

Светли: Интерес за изследване е фауната в една такава система, но най-голям  интерес тук е хидрогеолжката част. В пещерата има няколко реки, от които някои са доста големи. Предстои да се види дали това не са водите от повърхностните реки, които се губят в северната част на района. Връзката между тези повърхностни реки и изворите на с. Искрец е доказана чрез хидрогеоложки опити и са направени редица предположения от учените. Сега предстои да се проследи пътят на водата наистина от къде и на къде тече, да докажем предположенията на учените от преди.

Каква дълбочина мислите, че ще достигнете, какъв е предполагаемият й потенциал? Очаквате ли да надхвърли заветната граница от 1000 метра?

Светли: Не, 1000 м. в България е много трудно да се прехвърли, както се казва това е мисия невъзможна. Тук потенциалът е до изворите на Искрец, където разликата в котите е около малко над 700 м. дълбочина и обща дължина на галериите 10-ки км. с всички разклонения. Аз лично мисля, че ще успеем да минем дълбочината от -500 м, но до къде точно ще стигне, предстои да се установи.

Как ще кръстите системата?

Ефи: За момента нямаме нужда да го променяме. Живот и здраве, ако се намерят нови входове, практиката е да се взимат предвид имената на пещерите, с които се свързва, или поне на по-значимите. Пещерата носи името на намиращия се в околността връх “Колкин връх”.

Има ли друга подобна система у нас или на Балканите?

Светли: За при нас е трудно да се каже. На Балканите има дори и по-големи системи, като например в Черна гора, Албания, Хърватска и др.

Ефи: В Хърватска например, има огромни системи. Системата Кита Гачешина – Дражанова пухалка която е пещерен звяр с над 30 км. подземни галерии и дълбочина над 700 м. Там има огромен потенциал, а карстът е внушаващ.

Как финансирате експедициите? Кой купува въжета, инвентар, как обезпечавате материалите?

Ефи: Основно се финансираме сами. Когато ходим на експедиции събираме пари и купуваме инвентар, храна и гориво. За по-мащабни събития обаче става трудно. За последните експедиции в Колкина получихме помощ от наши приятели и поддръжници – магазин Алпи, Никола Ланджев, Митко Цолов, Васко Ахчийски. Общината в град Своге също се е включвала. Ще продължим да търсим добри хора, които да помагат.

На снимките от експедициите се вижда, че тръгвате от тухлена сграда в планината. Каква е тя?

Ефи: За късмет на около 350 м. от входа на дупката има стара изоставена сграда, останала от кошари едно време. Собственикът ни е позволил да я ползваме и в момента е пригодена да служи като заслон. Миналата година пренаредихме керемидите, на прозорците сме сложили стари стъкла да не духа, а вътре има маса от дървена врата с пейки отстрани. Като запалим кюмбето, става топло и приятно дори на минус 20. През зимата и в лошо време ни е спасявала много пъти.

снимка: Александър Лазаров