Еленски езера

Групата на Еленските езера е разположена в Северозападна Рила, в района на вр. Мальовица. Езерата са 9 на брой, като по-известни от тях са 3. Най-голямото е Еленино езеро, разположено в източното подножие на Голяма Мальовица на височина 2472 м.  Еленино езеро има бъбрековидна форма и е преградено от циркусен праг.

Част от водите му се оттичат подпочвено към Малкото Еленско езеро, а оттокът му дава началото на р. Мальовица. Езерото е дълго 220 м., широко до 62 м.и дълбоко до 5 м.

Легендата за Еленино езеро ни отвежда назад във времето през турско робство. Живяла в Самоков красивата мома Елена. Когато била на 17 години, Селим паша с многобройна войска дошъл, за да потуши бунтарите в този край. Елена била дадена лично на пашата. На следващия ден тя успяла да се измъкне от плен и избягала високо в планината, където намерила четата на Мальо. Влюбила се в байрактаря, макар да нямала това право след нощта, прекарана с пашата. Виждала, че и той я обича. След смъртта на войводата, Елена решила да заеме неговото място, само тогава байрактарят нямало да се осмели да търси любовта й. В деня, в който се избирал новия главатар на четата, всеки от хайдутите трябвало да стреля в малко пръстенче, закачено на бора. Куршумът на байрактаря бил най-точен. След него застанала Елена. Лицето и горяло. Ако не улучела по-добре, войвода щял да стане байрактарят. А това не бивало да се допусне. . . Премерила се и стреляла. Стреляла сякаш не в пръстенчето, а направо в сърцето на Селим паша. Когато отворила очите си, пръстенчето го нямало. Радостни, хайдутите започнали да я поздравяват. Постигнала целта си Елена. Приела войводството тя, а от раменете й се свлякла огромна тежест. При едно сражение Елена била ранена. Когато дошла на себе си, видяла над нея надвесен тъжен байрактаря. Елена разбрала, че ще умре, преди това обаче го предложила за свой заместник. Решила тя да признае и за любовта си, и за прекараната нощ с пашата. Но не успяла да завърши, смъртта избързала и склопила очите й, там, където днес се плиска езерото, носещо нейното име…

Текст и снимки: Върхове