Етика над егото: Нико Фаврес за стила, границите и радостта от големите стени

Белгийският катерач за свръзката със Шон Вилануева О’Дрискол, Патагония, свободното катерене и защо границата не е в трудността, а в усещането.

• Катерене без компромис с радостта – Нико Фаврес е от редкитe катерачи, които съчетават високата технична трудност с музика, смях и усещане за свобода по стените.
• В революционна свръзка с Шон Вилануева О’Дрискол, те пренаписват етиката и стила на биг уол катеренето.
• Той се завърна с нов поглед – девет години след първото си гостуване на „Дни на предизвикателствата“, Нико дойде отново в България по-зрял, осъзнат и ни потопи в истории, където приключението е и лична трансформация.

Какво сподели белгиецът за „Върхове“, вижте в интервюто

Петрана ПЕТРОВА

Нико Фаврес е белгийски екстремен катерач, известен със своя неповторим стил – китарата му присъства във всеки бивак и приключение. Заедно с другия белгийски гуру на биг уол катеренето – Шон Вилануева О‘Дрискол – са майстори едновременно на невъзможното, на високия дух и революционно катерачно поведение. Докато катерят онсайт 8б и 9а (Red point), те пеят, свирят и се забавляват.

Преди девет години, през 2016 г., за първи път ги видяхме на сцената на Дни на предизвикателствата. Завладяха дори некатерачите с присъствие, филми от края на света и бликаща радост, независимо дали пътуват с лодка, борят се с бури или снегът затрупва порталеджето и са заклещени в него дни наред.

На юбилейното 20-то издание на Дните гостуваше отново Нико Фаврес. С овладян младежки ентусиазъм до момента, в който не извади китарата на сцената и публиката запя заедно с него „Dodo’s Delight“.

Днес и двамата са сред най-цветните фигури на катеренето и алпинизма. Пример за високи стандарти, етичност и свръхтехничност. Нико Фаврес е носител на „Златен пикел“ като част от екип в свързка с Шон Вилануева (През 2011 г. експедициите в Гренландия и Бафинова земя със sailboat-база (Dodo’s Delight) получават Piolet d’Or.) По-късно Шон става носител на наградата за соловия му траверс “Moonwalk” (4000 м+, 6c, 50°) на Фиц Рой и 9 от “сателитните” му върха в Патагония през 2021 г.

Улавям Нико за интервю за „Върхове“ буквално до сцената, след края на филма му „Ездачи на бурята“ (филм за първото свободно изкачване на труднодостъпния маршрут „Riders on the Storm“ на източната стена на Torre del Paine Central, пак в Патагония) , край и на 20-то издание на Дни на предизвкателствата.

Разговорът с Нико е благодарение на отличния превод на Илияна Облакова.

Кой е Нико сега, как се самоопределяш?
Уляля, много труден въпрос. По-добре да питаме околните. (смеем се). Мисля, че съм човек, който е удовлетворен от себе си. Направил съм доста неща в живота си, не се занимавам само с катерене. Имам и други неща, които ми носят радост. Наскоро станах баща.
По отношение на катеренето – наистина вече по-малко търся своите граници и поемането на рискове. Все толкова се наслаждавам на приключенията, на това, че се свързвам със себе си и природата, с хората, с екипа, с който правя своите приключения

Във филма говориш за пътя си до тук, за това, на какво учите новите поколения? Би ли повторил този път, ако се върнеш назад?
Да, защото нашият път е сами да го избираме, без да се пазим и сами да се учим от грешките си. Тези грешки го правят вълнуващ. Най-важното за мен беше израстването ми като катерач в свръзка с Шон, това заедно да извървим този път и да се свържем по познатия ви специален начин.

Промени ли ви с нещо признанието „Златен пикел“? Отрази ли ви се на свързката, на избора на нови изкачвания?
Всъщност единственото, което се промени, беше вниманието към нещата, с които се занимаваме. В крайна сметка ние не променихме подхода си и продължихме да се катерим. Интересно е, че това признание рядко се дава на скални катерачи.

Да, да, впечатляващ е начинът, по който журито на „Златните пикели“ говорят за вашата свръзка с Шон и наградата: „Въпреки техния различен стил“
Да, имаше и не малко критика. Какви са тия там, правят екстремно катерене или се лигавят, свирят ми там по стените, какво е това?!

Това не ли голям пробив в консерватизма на алпинизма?
Да, да, може и така да се каже

Кое ти е най-ценното изкачване, за което винаги ще разказваш за него? Ще разказваш на детето си?
Пътешествието с лодката на Боб* – по-възрастен човек и това привнесе особена окраска на цялото пътуване. Той има красив дух и интересен поглед над нещата. Вълнуващо приключение за нас и защото редувахме с различни начини на пътуване: със ски, катерене, ветроходство. Нямаш време да се отегчиш, няма момент, в който да не се случва нищо вълнуващо. Така преживяването стана специално.

Как разбираш, че си стигнал границата на разума си? Къде е границата на разума?
Границата не е на ниво рационалност, а е нещо, което усещаш. Трябва да имаш една здравословна мотивация, която да те движи напред. Всеки има желание за успех, всички искаме да постигнем нещо, аз в момента аз се изхранвам от това, което правя. Накрая трябва да можеш да се свържеш със себе си, да усетиш какво истински искаш да правиш и докъде искаш да стигнеш.

Какво си взе от Патагония? (Тази любима Патагония! Мечта ми е.)
Може би тази мощ на природата, силата на природата, която има там.

А какво й даде? Какво оставяш на скалите изобщо?
След толкова дни висене в биваците, в порталеджето, изпадаш в особено състояние на духа. Откъсваш се от всичко – това откъсване ми е много ценно. Накрая се получава нещо като терапия. След като слезеш долу, се чувстваш като прероден и откриваш наново малките радости на живота. Например това просто да ходиш по земята, да усещаш мириса на растителността, защото горе няма нищо, да се къпеш в реката. Всичко това те кара да се чувстваш много жив.

Предпоследен въпрос – как тренирате?
Редовно катерим в планината. Ходим по 4-5 пъти седмично да катерим. Правим излети, много ходене; кардио упражнения, например със ски, пантим, ходим на ледено катерене. Катерим и в зала, много даже. Трябва да се поддържа техническото ниво. Всичко опира до това като се качиш на скалата дали можеш да направиш правилните движения в правилния момент, дали имаш техническата подготовка.

О, във филма много пролича. Този таван там беше безумен
(Нико се смее)

Девет години по-късно в България какво послание искаш да оставиш на българските читатели?
За мен е удоволствие да идвам в България. Хората са много симпатични, добре ме приемат, храната ви е страхотна. Супер е. (взимно разсмиване и споделена радост). За съжаление този път дойдох за мъничко. Иска ми се да усетя нещо от вашите катерачни обекти. (Каня го на следващия ден на фестивал „Алпийска поляна“. Припомняме си предния път къде е катерил: на Проходна и на Водохващането, Боровец)

Чакате те отново, Нико!

Снимки в публикацията: Виктор Троянов за „Дни на предизвикателствата“, Петрана Петрова, личен архив

* Приключението с лодката на Боб – Нико говори за приключението в Гренландия и Бафинова земя. Множество премиерни линии, често от море към стена, със sailboat-база (легендарната Dodo’s Delight). През 2010–2011 екипът Фаврес–Вилануева–приятели получават първия „Златен пикел“ (Piolet d’Or) именно за тези експедиции. Филмът, с който гостуваха през 2016.