Юлийските Алпи

‘На югоизток Алпите не могат да свършат по по-красив начин, отколкото го правят с групата на Юлийските Алпи. Наречени са по името на древна римска провинция. На изток и юг са предпланините, с които Алпите се свързват с Динарската верига. На югозапад е долината на река По.

Юлийските Алпи са дълбоко набраздени с долини с надвиснали гиганстки варовикови стени над тях. Тук е обширното карстово плато Канин, суровия пейзаж на Комна и долината на триглавските езера. Юлийските Алпи се характеризират с река Соча, с тюркоазено син цвят, несравнима в света. Човешкият език и фотографската техника все още не са се развили достатъчно, за да опишат тази красота. Трябва да дойдете и да ги видите!

Подгрупи

Юлийските Алпи се делят на западна и източна част. Границата между  двата дяла прeминава по долината на река Соча, през седловината Предел до Тарвизио. Но е по-практично Юлийските Алпи да бъдат разделени на повече от два дяла.

Групата на Триглав

На северозапад границата е: долината Врата и седловината Лукня. Триглав е най-високият връх в Юлисйките Алпи, мощен колос и свещена планина за словенците. Няколко красиви върхове се извисяват около него.

Върхове:

2864 м.  Триглав. Изкачва се по Ферата. Огромна северна стена с много маршрути.

2568 м. Канявец – предлага лесен маршрут за изкачване и отлични възможности за ски.

2538 м. Ръж. Връх, край Кредарица.

2532 м. Рявина.

2464 м. Миселиски конец. Хубав връх  над платото Хрибарице.

2461 м. Бегунски връх. Връх до Триглав. Лесен за изкачване. Чудесна гледка към Триглав.

Групата Бохини

Светът около недокоснатото езеро Бохини е архаичен. Разположено в долина, от всички страни заобиколено от високи върхове. Над езерото се издигат обширни плата: високото карстово плато Комна, високо разположената долина на Триглавските езера и гъстите гори, северно от Бохини, с места, на които все още не е стъпвал човешки крак.

По-високи върхове:

2398 м. Велико шпице. Висок връх между долината на Триглавските езера и трента. Изкачва се по маркирана пътека с чудесна панорама.

2390 м. Дебели връх. Величествен връх в средата на Бохинския свят.

2320 м. Зелнарица.  Конусовиден връх над езерото. Маркиран пешеходен и ски маршрут.

2190 м. Копица. Маркирана пътека.

2091 м. Тичарица. В склоновете му е разположена хижа Триглавски езера. Предлага възможност за спускане със ски от върха.

Групата Крън

Група от върхове, високо над долината Соча, известна с невероятните си панорамни гледки и трагедии от Първата световна война.

По-високи върхове:

2245 м. Крън. Изкачва се по лесна, маркирана пътека. Предлага възможност за спускане със ски от върха.

2041 м. Велики Лемеж. Връх над езерото Крън. Стръмен тревист склон, няма маркирана пътека.

1913 м. Рдечи Роб. Отдалечен, панорамен ръб на платото над долината на река Толминка.

Групата на Канин

Група от високи върхове, където карста е най-силно изразен. Тези върхове силно приличат на швейцарско сирене – рай за пещерняците. Някои от най-дълбоките пещери в Европа са открити в този район. Някои от тях са с дълбочина над 1000 метра. Тук падат най-големите количества дъжд и сняг в Юлийските Алпи. В миналото са регистрирани до 7 метра снежна покривка в тази група.

По-високи върхове:

2587 м. Високи Канин/Монте Канин. Маркирана пътека.

2499 м. Престрелник/ Монте Форато. Стръмна маркирана пътека. Трудна ски-писта.

2406 м. Лопа. Трудно достъпен (оценен на UIAA II) на основното било, североизточно от Превала.

2324 м. Жръд/Монте Сарт. Отдалечен връх, северозапдно от Канин. Маркирана пътека.

2208 м. Ромбон. Връх, високо над долината Соча. Маркирана пътека. Труден ски маршрут. Тук са се водили много битки по време на Първата световна война.

Групата на Виш и Монтаж

Величествен високопланински пейзаж с диви върхове, високи вертикални стени и дълбоки долини.

По-високи върхове:

2754 м. Монтаж  – „Матерхорн на Догна“. Железен път по северната и западна стена.

2666 м. Виш.  Най-високият връх в короната от непристъпни върхове. Железен път.

2380 м. Монте Симоне/Стръма Пеш. Средна по трудност маркирана пътека от югоизток и висок, труден железен път от север.

2313 м. Велики Набоис. Точно пред северната стена на Виш. Маркирана и осигурена пътека.

2257 м. Висока Бела Шпица. Може да бъде изкачен само от алпинисти по чудесни турове.

Групата на Мангарт и Яловец

Най-обширната група в планината с най-голямо разнообразие във височините. Докато в северната част гиганти с огромни стени стържат небето, на юг е света на дивата природа. Върховете над долината Трента (горното течение на р. Соча) се извисяват на високо, но без да предлагат технически трудни терени. Това обаче, не означава, че са лесно достъпни. Те са диви, стръмни, често затревени, без пътеки. В тази част на планината са необходими специални умения за оцеляване. В края на 19-ти, началото на 20-ти век ловците в Трента са единствените посетители тук. По-късно много от тях се превръщат в планински водачи на великите изследователи на Юлийските Алпи.

По-високи върхове:

2678 м. Мангарт. Изкачва се по ферата по висока стена от север.

2643 м. Яловец. Красив връх под формата на кристал. Изкачва се по ферата от север.

2448 м. Пелц над Клониц. Дълъг и труден за изкачване. Типичен \’Трента\’ връх.

2379 м. Травник. Стръмен, немаркиран. Голяма северна стена с трудни турове за изкачване.

2376 м. Котова шпица. Красиво оформен връх над Котово седло. Може да бъде изкачен само с лесно по трудност катерене.

Групите на Разор & Присойник и Мартулйек

Отвъд останалите високи, самостоятелни върхове, Мартулйек е перлата на Юлийските Алпи. Вероятно най-красивата част на планината, извисяваща се над долината Сава. Артистична комбинация от диви, трудно достъпни върхове.

По-високи върхове:

2738 м. Шкарлатица. Достъпна по ферата по северната стена

2621 м. Велики Олтар. Хубави, лесни за катерене турове (II категория).

2602 м. Велика Понца. В средата на групата Мартулйек. Лесен за катерене.

2601 м. Разор. Достъпен по ферата по северната стена.

Текст:  www.summitpost.org