Как се роди алпинизмът: Франческо Петрарка осъществява първо изкачване на връх

На 26 април  1336 година италианският поет Франческо Петрарка, придружен от брат си Герардо, изкачва 1909-метровия връх Мон Венту, заоблен връх в Алпите, надвиснал над региона Прованс в Южна Франция.

Мон Венту не е трудeн за изкачване според съвременните стандарти. Tри павирани пътя, тръгващи от Солт, Бедуин и Малаусен, както и няколко пътеки в днешни дни опасват гористите и скалистите му склонове. Много туристи, включително цели семейства, се изкачват през лятото до варовиковия връх на Венту, отпивайки местно вино и хапвайки багети и бри, докато се наслаждават на обширни гледки от каланките по средиземноморското крайбрежие до долината на Рона на запад и до Високите Алпи на изток.

Автомобилите и велосипедите се изкачват по стръмните пътища, някои с наклон до 10 процента, след изграждането на шосе още през 30-те години на миналия век.

Дори прочутото колоездачно състезание Тур дьо Франс от време на време насрочва брутален етап през планината.

За съвременния алпинист Мон Венту предлага стабилна тренировка, но твърде малко реално катерене.

Всичко това не стои по този начин за италианския хуманист и поет Франческо Петрарка (20 юли 1304 – 19 юли 1374), който се изкачва в планината просто защото, както британският алпинист Джордж Мелори описва връх Еверест през 20-те години на миналия век, той е там.

Петрарка, макар и със сигурност да не е първият човек, който се изкачва на планински връх за забавление, е

обявен за духовния „баща“ на алпинизма,

след като пише прочутото си есе от 6000 думи „Изкачването на връх Венту“.

Както той пише в есето, което всъщност представлява писмо до бившия му изповедник: „Единственият ми мотив беше желанието да видя какво може да предложи един толкова голям връх“.

Поради този интерес много катерачи смятат Франческо Петрарка за първия модерен алпинист, докато пътешествениците го наричат ​​първия съвременен турист.

Големият психотерапевт Карл Густав Юнг каза, че изкачването на Петрарка бележи началото на нова епоха, Ренесанса, защото именно с документирането на неговия опит в изкачването хората започват да гледат на света по нов начин.

През 1860 г. Якоб Буркхард пише в книгата си „Цивилизацията на Ренесанса в Италия“, че „Изкачването на планина заради самата нея е нечувано“. Той също така свързва непрактичното изкачване на Петрарка, изкачване за забавление и гледки, а не за лов или събиране на растения или военни цели, като начало на промяната в отношението към природата, свободното време и мястото и предназначението на хората в света.

Тогава Петрарка се намира в края на средновековието и началото на Ренесанса – просвещението, което

гледа на природата по нов

и разширен начин към земята и вселената.

Планините, гледани с комбинация от възторг, ужас, страх, радост и страхопочитание, се превръщат във физически метафори за дивия асиметричен свят, а човешките преходи и изкачвания символизират пътуването на човешкия живот от люлката до гроба.

Този разширен мироглед, подсилен от науката, изследва както хаотичния външен свят на планини, скали, върхове и каньони, така и удовлетворяващия вътрешен мир при опита за изкачване, на намиране на удоволствие в страховете си и личностно израстване в нашите завоевания.

Франческо Петрарка и брат му Герардо започват изкачването си в една априлска сутрин през 1336 г. от село Малаусен в северното подножие на Мон Венту. Те се изкачват нагоре, придружени от двама слуги, по днешната пешеходна пътека GR4.

По пътя двамата срещат стар овчар, изкачил върха преди около петдесет години. Посивелият мъж ги съветва да изоставят изкачването си, като им казва, че не е донесъл у дома нищо освен съжаление и болка, както върху тялото си, така и върху, разкъсани от скали и трънливи храсталаци.

Предупрежденията на стареца обаче само засилват желанието им да се изкачат в планината „защото умовете на младите хора не вярват на съветниците“. Те продължават нагоре, Герардо следва стръмен хребет, докато Франческо се движи напред-назад по склоновете, търсейки напразно пътя на най-малкото съпротивление.

В крайна сметка двамата стигат до скалистия връх и сядат, за да се насладят на трудно спечелена гледка, докато облаците изпълват долините под тях. Петрарка отваря джобен екземпляр на Изповедите на Свети Августин и прочита първата страница, на която погледът му попада: „Мъжете отиват да се любуват на високите планини и на моретата, широките реки и пръстена на океана и движението на звездите и те се самозабравят.“

Четенето на „Изкачването на Мон Венту“ на Франческо Петрарка сега е като четене на съвременна история за катерене, но в малко по-остарял стил, тъй като оригиналният латински е преведен на английски. Той разглежда всички причини, поради които се е изкачил в планината; стилът на неговото изкачване; и неговите медитации върху метафоричното пътуване. По пътя има забавни истории като тази за стария овчар, който се опитва да разубеди младите мъже от техния труден път, както и една част за това как да избере правилния партньор за катерене, параграф,

който звучи вярно и днес,

почти 700 години по-късно.

Петрарка отбелязва, че много е мислил „кой да избере за другар“. Той продължава: „Ще ви прозвучи странно, че едва ли нито един от всичките ми приятели не ми се струваше подходящ във всяко отношение. Един беше твърде муден, другият твърде жив; единият твърде бавен, другият твърде бърз; този твърде мрачен, този твърде весел. Единият беше по-скучен, другият по-ярък, отколкото бих искал. Мълчаливостта на този човек, лекомислието на онзи; тежестта и затлъстяването на следващия, слабостта на терти, бяха причини да ме възпират. Хладната липса на любопитство у един, и твърде нетърпеливия интерес на друг, ме разубедиха да избера някой от тях. Всички тези качества, колкото и трудни да са за понасяне, може да се понесат у дома: любящото приятелство е в състояние да издържи всичко; то не отказва никакво бреме. Но по време на пътуване стават непоносими.“

Накрая той решава, че най-добрият партньор в катеренето е неговият брат, който „се радва да заеме мястото както на приятел, така и на брат“.