Леденика
Високо над Враца Балкана е приютил в недрата си красивата пещера Леденика. В своите десет зали, разположени по протежението на 300 м. Леденика крие сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години.
Пещерата се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанския Балкан, на 16 км. от град Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леднишкия увал на надморска височина 830 м. Първата зала е Предверието, където е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта тази зала е украсена с неописуемо красиви ледени форми, дали името на пещерата. Ледената колона в центъра на Предверието достига до 21 метра. В продължение на няколко метра посетителите трябва да се движат приведени през прохода «Плъзнята», за да достигнат малката зала с кръгла форма. След преминаване на Прохода на грешниците се достига Голямата концертна зала. Дотам обаче могат да стигнат само хората с добро сърце, мълви легендата. Концертната зала е величествена с неповторими образувания по стените – Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга. От нея през железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропасти и коридора «Завеската» до Бялата зала. Тук са Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича «Седмото небе» и е достъпна само за най- запалените туристи. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепени тя се е оттекла и във вътрешността е останало само малкото Езеро на желанията. За да се сбъдне, това, което си пожелаете, е необходимо само да потопите ръката си в студените му води.
Температурата в Леденика варира от -7 до -15 в предверието и до 8 градуса във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Животинският свят е беден. Пещерата се обитава от прилепи, пещерни бръмбъри, мокрици, паяци. Единствено тук може да се види насекомото «Ледникус» или «Светломразец».
Пещерата е част от Стоте национални туристически обекта. Тя е била известна още от времето на османското робство. Овчарите са я използвали за съхраняване на овчето мляко. В началото на 20 век, пещерата, заедно с прилежащите й ливади е била собственост на търговеца Христанчо Матов, който я дарява на жителите на града.
Текст и снимки: Върхове
