Маунтинборд
Маунтинбордингът, известен и като дъртбординг или всетеренен бординг (ATB), е широко практикуван в Съединените щати екстремен спорт, произлязъл от сноуборда. Райдърите го практикуват по хълмовете около родните си места. Други ходят в ски-курортите.
Качването с лифт е за предпочитане от ходенето пеш. Други достъпни терени включват трасета за BMX и планинско колоездене. Разбира се, когато наоколо няма хълмове, райдърът може да се привърже с въже към автомобил или ATV. Само добавете няколко скокове и получавате целодневно забавление.
Първите състезания са организирани в САЩ през 1994 г. и във Великобритания през 1997 г.
Описание на борда
Маунтийнбордът е подобен на дългия борд, с подобрени амортисьори и гуми. Двете подобрения позволяват по-добро абсорбиране на неравностите при каране по екстремен терен. Размерът на дъската е по-малък от сноуборд, около 110 см. дължина. Четирите колелета на маунтинбордът имат малки пластмасови или метални главини с пневматични гуми между 7″ и 13″ диаметър. Има и триколесни модификации като „Outback“, както и двуколесните „Dirtsurfer“ и „Surfari“. Последните могат да бъдат квалифицирани като най-добри , „все едно караш велосипед, но без ръце… по-бързо и по-сигурно.“ Dirtsurfers и Surfaris използват 20″ BMX колелета със спици и са отлични за развиване на високи скорости.
Колелета, Платформи и Окачване
Размерът на колелата диктува стила на каране. Например, 8″ колело е най-добрият избор за фрийстайл и скокове. По-големите колелета са по-полезни за спускане; позволявайки на райдъра да развива по-висока скорост с по-добра стабилност. Автоматите също са важни. Те повтарят традиционните при сноуборд дъската. Този тип механизъм задържа райдъра върху дъската, позволявайки му пространство за раздвижване на ходилата.
Дължината на борда е важна да се вземе предвид, когато купувате. Тя се определя от много фактори, като терена, теглото на дъската и какво тегло може да издържа.
Повечето маунтинбордове са снабдени с ‘извита платформа’, подобна на дъската на скейтборд, но имат пружина за омекотяване. Уретановите амортисьори могат да бъдат използвани за удължаване живота на системата за окачване. Моделите на платформите са Bionic, Revo, noSno и Howla.
Обикновени скейтборд платформи, също се срещат при маунтинбордът, но обикновено се ползват от млади райдъри, тъй като са по-леки и евтини.
Системи за обръщане като noSno’s използват гумени втулки и се считат за по-стабилни при високи скорости и на неравен терен.
Tипове каране
Двата основни типа каране са спускане (фрийрайд & рейсинг) и фрийстайл.
Фрийрайдът се практикува на разнообразни терени, от ски-курорти, когато снегът се е стопил, трасета за планинско колоездене, дори и в гори. Рейсингът е вид слалом за двама райдъри.
Фрийстйлът включва скокове; изпълнение на трикове, които могат да бъдат завъртане (180, 360 и повече градуса), преобръщане (заден и преден флип), докосване на дъската и др.
Разновидност на маунтинбордингът е кайт маунтинбординга, при който се използва специален вид хвърчило, за по-продължително задържане във въздуха.
В България
Първите в България маунтинбордове може да изпробвате в Приключенски парк Адреналин, край гр. Тетевен.
Текст: Върхове
