На калифорнийски връх откриха тяло на японец, изчезнал от концентрационен лагер през Втората световна война

В последните дни на Втората световна война, американец от японски произход от прословутия концентрационен лагер Манзанар успява да излезе на излет със свои сълагерници до планината. Той изчезва във внезапно разразила се лятна снежна буря под вр. Уилямсън (4383м).

Тези дни, турист намери тялото на Гийчи Мацумура, излегнато на малко парче скала, сякаш за почивка.

През годините, малко известната история съвсем е забравена, както и мястото, където изчезнал Мацумура в отдалечен алпийски район, така той се превръща в нещо като призрак на Манзанар и обект на проучвания и легенди.

Сега, 74 години по-късно, останките му са намерени.

Службата на шерифа на окръга Иньо заяви пред Асошиейтед прес, че проучва възможността скелета, открит по-рано този месец във високите части на Сиера Невада, да е на Мацумура.

Ако тези подозрения се окажат правилни, Мацумура ще има късмета да е изгубван и откриван два пъти.

Съдбата му отнася към една от най-мрачните глави в историята на САЩ, когато повече от 110 000 японски американци са счетени за риск за сигурността и са заточени в лагери на затворите в отдалечени места.

Мацумура, 46-годишен градинар от Санта Моника, беше сред около 10 000, които се озоваха в Манзанар, живеейки зад бодлива тел на около 300 километра северно от Лос Анджелис на място, особено горещо през лятото и хладно през зимата.

Някои от мъжете започват да се промъкват през нощта, за да ходят на риболов, избягвайки прожекторите от охранителната кула, пазена от войници с картечници, разказа Кори Шиозаки, директор на документалния филм „Риболовен клуб„ Манзанар “.

За разлика от ранните дни на тайните излети, на 29 юли 1945 г. Мацумура тръгва заедно с шест до 10 рибари на трудния поход към верига от езера под върха на мамута.

По онова време Германия се предава, а няколко дни по-късно САЩ хвърлят първата от две атомни бомби върху Япония, след които се слага край на войната. На хората е позволено да напускат Манзанар, а населението е намаляло наполовина.

Мнозина обаче остават там, защото домовете им са разрушени или се страхуват от расизъм и насилие при завръщането си.

„Това беше нещо като черна комедия“, разказват историци. „Те се опитваха да затворят лагерите, но хората не искаха да напускат. Чуваха колко лоши неща има отвън. “

В нощта, когато се развихрила снежната буря, останалите рибари се подслонили в пещера и когато времето се прояснило, те не могли да намерят Мацумура. Те прекарали в издирване няколко дни, но намират само пуловера му.

Месец по-късно Мери Дедекер, ботаник и запален турист, забелязва останките и съобщава за находката си пред властите. Група от лагера се изкачва на планината, намира тялото и го погребва.

„Това беше преди дните на хеликоптерите“, каза дъщерята на Дедекер, Джоан Бъсби. „Оставиха го там, покрит с камъни и одеяло.“

Вестникът на лагера The Manzanar Free Press съобщава историята на 8 септември 1945 г. на първа страница. Мацумура оставя след себе си жена, дъщеря, трима сина, брат и баща си, всички живеещи в лагера.

Не е ясно дали някой от членовете на семейството присъства на погребението или някога се е върнал на мястото.

Робърт Мацумура, който е роден в лагера през 1944 г., каза, че има само мъгливи спомени от историята на чичо си, предадени му от по-старо поколение, което не желаело да обсъжда подобни неща.

„Има една поговорка:„ Шиката га най “, което означава:„ Ако не можете да направите нищо по въпроса, пуснете го “, каза той.

През годините се появиха слухове за разбойници на гробове и имаше история, че мотоциклетист в Сан Диего е спрян за шофиране наоколо с монтиран череп от гроба, каза Бил Бъсби, зет на Дедекер.

Туристите са писали в блогове за търсене на мястото, а Шиозаки разказва, че един от неговите приятели напразно е търсил гробницата по време на няколко пътувания.

По-рано този месец обаче Тайлър Хофер, турист от Сан Диего, тръгва по пътя към върха на планината Уилямсън и забеляза избелена кост в близост до езеро. Той и приятеля му преместват скала, за да разкрият череп и цял скелет на гърба му, ръцете кръстосани в нещо, което изглежда като погребална поза.

В момента разследващите провеждат ДНК тестове на костите, процес, който може да отнеме два до четири месеца.

Съпругата на Мацумура Ито е на 102 години, когато тя умира през 2005 г. Последното от техните деца Масару умира през лятото на 94 години, разказва сина му Уейн Мацумура.

Ако костите се окажат тези на дядо му, той вече има място за тях: В ъгъл на гробището на Woodlawn в Санта Моника, където е погребана баба му, черен гранитен надгробен камък носи нейното име и това на нейния отдавна изгубен съпруг.