Председателят на БТС Венцислав Венев: България е сред страните с най-много хижи в Европа
Тази година Българският туристически съюз (БТС) отбеляза 130 години от началото на организираното туристическо движение у нас. По този повод разговаряхме с неговия председател Венцислав Венев за пътя, който изминава българският туризъм – от първия поход до днешните предизвикателства, свързани с опазването на планините, възпитаването на планинарска култура и поддържането на мрежата от хижи и маршрути.
„Трябва да разкажа една много дълга история, напоена с много събития и перипетии. Но може би е хубаво да започнем от самото начало – преди 130 години, когато група ентусиасти се качват на Черни връх. Това е първият организиран поход в България и началото на организирания туризъм“, разказа Венев пред „Върхове“.
Началото е поставено от Алеко Константинов, Иван Вазов и техни съмишленици. „За тяхна изненада толкова много хора прегръщат тази идея. Така се създава първият български туристически клуб. След това започва изграждането на нови дружества в различни градове и поставянето на основите на Българския туристически съюз“, добавя председателят на БТС.
Следва бурно развитие на мрежата от хижи в българските планини.
„Първата хижа е Скакавица. После идват Мусала, Мальовица, хижите в Пирин… Създава се мрежа, която и до днес е изключително богата. България е сред страните с най-много хижи в Европа – имаме около 150 под патронажа на БТС, от които 50 се стопанисват директно от централата. За сравнение – в Чехия, страна с разнообразен пешеходен туризъм, се стопанисват едва 12–13 хижи.“
Интересът към планините напоследък бележи небивал интерес
През последните години планините у нас са пълни с туристи. „Факт е, че хората излязоха в планината благодарение на COVID. Когато ги затвориха по домовете, те усетиха какво губят. Само за няколко месеца се случи това, което ние се опитвахме да направим години наред чрез различни инициативи – да изкараме хората сред природата“, обяснява Венев.
Той признава, че системата не е била подготвена за този наплив. „Пътеките през уикендите са като манифестации. Нашата задача днес не е да насърчаваме, а да обучаваме хората – да им дадем култура и знания за безопасност и опазване на природата“, твърди той.
Именно затова БТС инвестира много усилия в работа с ученици и младежи. „Тази година проведохме 20 ученически лагера. Най-големият поход е Козлодуй–Околчица. Там децата учат как се опъват палатки, как се прави бивак, как се събират отпадъци и как се оставя природата такава, каквато е била.“
Венев посочва и друг мащабен форум – ученическият преглед в района на Казанлък. „Събират се 400–500 ученици от цялата страна. Обучаваме ги в ориентиране, разпъване на палатки, туристически сръчности. Те имат огромно желание да се включват.“
От друга страна не по-малко внимание се отделя на обучението на планински водачи. „Провеждаме специални курсове. Участниците минават входящ изпит, а после и вътрешен. Завършват с държавен изпит пред Министерството на туризма. Така гарантираме, че в планината работят хора с умения и отговорност.“
БТС организира и традиционни семинари с туристическите дружества, където се обменя информация за новостите и се прави подготовка за всеки сезон.
Опазване на природата – най-голямото предизвикателство
Масовият туризъм, шумните компании, моторните и джип турове поставят природата и туристите под натиск. „Не можем да виним хижарите, защото този тип туристи носят приходи. Но истината е, че това измести класическия планинар с 30-килограмовата раница, който обикаля от хижа на хижа. Не можем да ги спрем, но се опитваме да има симбиоза“, казва Венев.
Той посочва хижа Мургаш като пример за обект, който в момента се издържа предимно от туристи с мотори и високопроходими автомобили. „Необходими са регулация, маркировка и образователна работа с тези туристи“, обяснява Венев. Като успешен пример той посочва инициативата в Люлин планина, където е проведена среща с мотористи и туристи за правилното и безопасно пребиваване в планината.
Той е категоричен, че липсата на култура за поведение в планината е сериозен проблем. „Много туристи мислят, че в природата може да се хвърлят боклуци, защото „нали сме в планината, няма страшно“. Това е най-голямата грешка. Природата трябва да се уважава. Ако тръгнеш неподготвен или с неправилно отношение, планината често ти го връща – понякога с тежки последици“, категоричен е той.
Хижите – богатството и предизвикателството
Поддръжката на хижите е сред основните приоритети за БТС. „Имаме правилник за хижи и заслони, който важи за всички, не само за тези под наш патронаж. Целта е туристът, когато се прибере, да носи прекрасно впечатление – не само от природата, но и от хората, които го посрещат“, надява се Венев.
„Хижарите са специални хора – готвачи, чистачи, понякога спасители. Много от обектите са труднодостъпни и снабдяването става с коне. Сезонът във високата планина е само няколко месеца, а обектите трябва да се поддържат целогодишно – покриви, дограма, отоплителни инсталации. Това е огромно усилие и държавата трябва да помогне“, настоява той и добавя, че е много трудно да се намират такива хора, които да поддържат мрежата от хижи в добро състояние.
„Преди демокрацията държавата е обръщала изключително голямо внимание към тази мрежа и хижите са били в добро състояние. Сега всичко е оставено в ръцете на БТС и на хората, които стопанисват тези хижи“, отбеляза Венев.
Маркировката – общи правила и консенсус
Особено внимание се обръща и на маркировките. „Преди 5–7 години започна една прекрасна инициатива – правилник за маркиране в БТС, който беше доразвит и от други организации. Най-хубавото е, че всички стигнахме до консенсус за стандартите и изискванията. Днес всички, които маркират по планините, се придържат към този правилник. Това е голяма крачка напред за сигурността и за качеството на планинския туризъм“, обясни председателят на БТС.
Българските планини са богатство. Наш дълг е да ги пазим, да учим хората на култура в планината и да уважаваме труда на онези, които ни посрещат там. Само така можем да продължим традицията, започнала преди 130 години на Черни връх.
