От първо лице: планинските водачи. Важно ли е професионалисти да водят групи в планините?
Трима водачи.
Три мнения, независими едно от друго.
Личности с богат опит и усилия за регламентация в сектора – с мнения и с реални действия.
Какво мислят по темата Момчил Дамянов, Росен Талов и Албена Кирова, вижте от първо лице.
Момчил Дамянов е добре познато име в планинарските среди в България. Един от първите професионални планински водачи у нас. С богат опит по височините, той е от малкото хора, които отлично познават професията. Когато говори за планини, той знае точно за какво говори. Към момента е и обучаващ в сектора.
Росен Талов е от Тетевен, планински водач, спасител, бегач и приключенец. Завършил е училището за планински водачи в с. Черни Осъм. Член на „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“. Планински спасител е от 2001 г. От дете живота му е свързан с планините – баща му Румен Талов е един от най-опитните инструктори в Планинската спасителна служба.
Албена Кирова е лицензиран планински водач. Води групи в планините от 2009-та година. Завършила е курсовете на „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“.
Вижте какво споделиха те пред „Върхове“ по горещата тема:
Защо е нужно планинският водач да бъде правоспособен?
Момчил: На първо място, защото така изисква закона. Беше прието (изискването идва от Европейската комисия) професията на планинския водач да бъде „регулирана”, т.е. да има още едно ниво на контрол, освен притежаването на професионална диплома. Тази мярка е насочена срещу нелегалното практикуване на професията и злоупотребите. Вкарването на планинските водачи в Националния туристически регистър позволява бърза и лесна проверка, дали човека, който ти се представя за планински водач, наистина има право да работи като такъв.
Росен: Професията “Планински водач” е отговорна и упражняващите я следва да преминат през специализирано обучение по утвърдени програми. Получавайки свидетелство за професионална квалификация, а впоследствие и удостоверение за правоспособност, се счита, че водачът има необходимите знания, както на теория, така и на практика, да преведе безопасно клиенти по избран маршрут в планинска среда.
Албена: Макар и романтично обагрена, професията на планинския водач е професия като всички други и има съответната нормативна база и изисквания, за да се практикува. Целта е да се гарантира сигурността на туристите при осъществяване на маршрут, както и да се повиши качеството на туристическия продукт като цяло. Разбира се, има много отлични планинари, краеведи, познавачи на региона, от които има много какво да се научи. Тук обаче стои въпросът с информирания риск и отговорността. Планинският водач, освен добър познавач на планината, метеорологичните признаци и микроклимат на района, следва да притежава и много други качества и компетенции, за които е нужно и съответното обучение. Адекватните решенията на планинския водач могат да се окажат гарант за сигурността и оцеляването в планината.
Достатъчна ли е съществуващата в момента нормативна регламентация?
Момчил: Според мен е достатъчна, трябва само още малко да се усъвършенства. Като всяко нова регламентация, направена от хора, които не разбират много добре същността на дейността (експертите от Министерството на туризма), има нужда от още промени, но те са по-скоро козметични. Чакат се и промени в Закона за туризма, които да позволят промените в наредбата за планинските водачи. Например за застраховката „Професионална отговорност”.
Това, което наистина липсва, е контролът. В момента единствено КЗП го осъществява, и то по сигнал, като е ясно, че този контрол трудно ще бъде осъществен от служителите на КЗП на терен, там, където работи в действителност планинският водач.
Росен: Има добра нормативна уредба. Аз лично я разделям на две части. Нормативна уредба относно държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия „Планински водач“ съгласно Закона за професионалното образование и обучение и нормативна уредба относно придобиване правоспособността за упражняване на професията.
Би следвало да бъде завишен контролът от Комисията за защита на потребителите, която е контролиращият орган съгласно Наредба № 3 за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач“.
В резултат на ниския контрол, в момента има много неправоспособни водачи, които упражняват професията.
Като пропуск бих посочил липсата на законово основание да бъдат отнети правата за упражняване на професията. При сега действащата нормативна уредба няма тази възможност.
Албена: Нормативната база сама по себе си нищо не значи, ако няма контрол по спазването й.
Проблемите тук са разнопосочни. От една страна има организации, които извършват курсове, без да е спазен изискуемият хорариум часове за обучение, а от другата са туроператори, наемащи водачи без свидетелство за правоспособност.
Какви отговорности носи планинският водач?
Момчил: На първо място отговорност за хората, които е повел в планината.
Аз винаги съм казвал, че най-важното е той да върне хората долу доволни и щастливи от преживяното. Това е неговата работа. Явно е, че за да са доволни и щастливи, трябва най-напред да са живи и здрави…
Отговорност към другите в планината, другите професионалисти и турсти.
Отговорност към самата планина и природата – това е неговото работно място.
Росен: Задълженията на планинския водач не са малко. На първо място е опазването на живота и здравето на клиентите. Спазва действащото в Република България законодателство, спазва ограничителните режими, не организира и не води дейности, които имат потенциал да замърсяват или увреждат околната среда. Грижи се за създаване и поддържане на екипен дух и положителна атмосфера сред клиентите си, осъществява договорената програма/дейност при пълна прозрачност по отношение на условията, цената, задължителната екипировка, отговорността и др. Съобразява се с климатичните и метеорологичните условия, с екипировката на клиентите, с тяхната физическата, психическа и техническа подготовка, за да прецени и предприеме необходимите превантивни мерки за избягване на инциденти. При инцидент водачът е длъжен да информира на спешен телефон 112 или ПСС и да окаже първа долекарска помощ на пострадалия/пострадалите, като същевременно се погрижи за безопасността на останалите клиенти.
Албена: За неколковековното съществуване на професията водачите доста са се променили, променени са и клиентите. Няма го времето на мечтателите, мерещи сили с природата, Днес много от хората търсят най-адреналиновото място за селфи, мерещи сили с природата на всяка цена. Въпреки това основен дълг на водача по онова време, както и днес е да осигури безопасно преминаване на туристите по маршрута и да ги върне живи.
Кои са трите думи, с които бихте определили професията?
Момчил: Компетентност, отговорност и коректност.
Росен: Отговорност, отдаденост, свобода
Албена: Планина, хора, любов
Бихте ли дали пример от Вашия опит като водач, при който е било необходимо решението Ви, за да избегнете риск.
Момчил: Трудно е това… Може би всеки път когато съм се връщал, без да достигна целта, когато съм променял програмата за деня поради атмосферните условия или недостатъчното ниво на някой от групата или цялата група.
Но ми идва на ум един пример, подходящ за сезона: В Банско съм, в началото на март, с 12-13 французи, записали се на едноседмична програма, включваща преходи със снегоходки в Рила и Пирин. Програмата за деня достигане от Шилигарника до Рибното езеро в Бъндеришки циркус, маршрут много подходящ за този начин на придвижване, не много натоварващ, но все пак 4-5 часа ходене. Сутринта валеше сняг и в Банско имаше дестина сантиметра. Прогнозата беше за снеговалеж цял ден, а високо горе по върховете и силен вятър. На Шилигарника новата снежна покривка беше 20 см и бързо нарастваше с движението ни нагоре. Стигайки до големия завой на пътя след Байкушевата мура, където почваме да пресичаме първия голям лавинен улей, обявих, че се връщаме обратно поради повишена лавинна опасност. Клиентите недоумяваха и почнаха да мрънкат, бяхме се движили по затрупан със сняг път до сега, и въпреки снеговалежа времето беше приятно, 30-те сантиметра пресен сняг не ни затрудняваха в движението, бях обещал скоро да стигнем топла хижа. Напаравихме пикник в студа в изоставената през зимата хижа Бъндерица и се връщахме вече към паркинга и автобуса, когато изгърмяха една след друга и трите големи лавини между хижа „Бъндерица” и хижа „Вихрен”… Вечерта в механата хората говореха за лавините, всички в ски-зона ги бяха чули, а аз наблегнах на ракията. 🙂
Росен: По време на преходи се е налагало да променям маршрута поради неблагоприятни метеорологични условия. Налагало ми се е също да прекратя участието в преход на клиент, който беше надценил физическите си възможности…
Албена: Понякога е нужно да наложиш подобно решение, дори когато виждаш в очите на хората силното желание да достигнат целта и е много трудно да кажеш „не става, не може“. Авторитетът тук е много важен. Водачите работим с два от най-непредсказуеми фактори каквито са човекът и природата, което често налага да вземаме бързи и категорични решения. Едни от най-големите инциденти с групи са поради дезорганизация, непризнаване на авторитет, невъзможност да се овладее паниката или да се мотивират хората… Справянето с екстремни и критични ситуации е неизменна част от работата на планинския водач. Важно е както да съумееш да избегнеш рискови ситуации, така и да умееш да реагираш адекватно при вече възникнали такива.
Нерядко ми се е налагало да вземам подобни решения с оглед безопасността. Обикаляли сме Купена заради мъгла и дъжд, гледали сме и Кончето от Премката прегърнати и с жални очи заради ураганен вятър. Миналата зима се отказахме на 100-ина метра преди връх Конгур в Беласица, който при нормални обстоятелства не би бил предизвикателство за групата, пак заради мъгла и зверски пориви на вятъра….
